М О
Т И В И
към
присъда по НОХД № 893/2020 год. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура – Пловдив, ТО-Асеновград е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.А.М., за това
че:
На 23.06.2018 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, чрез използване на
неистински частен документ – пълномощно от името на „А.К.“ ЕООД, с управител А.В.
Б., с което е упълномощен Ю.С.Д. да управлява и стопанисва в страната и чужбина
лек автомобил марка БМВ с регистрационен номер РВ 1001 МС, е получил без правно
основание чуждо движимо имущество – сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
собственост на Ю.С.Д., с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал.
1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, като счита че авторството и вината на подсъдимия в извършването на
престъплението са доказани по несъмнен начин съответно на което пледира същият
да бъде признат за виновен като му се наложи наказание лишаване от свобода от
три години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от пет години. По отношение на предявения граждански иск, предлага същият да
бъде уважен от съда в пълния претендиран размер от
10000 лева.
В наказателния
процес беше предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия Ю.С.Д. в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди в
резултат на извършеното спрямо него престъпление, като пострадалия беше конституирани
като граждански ищец. Претендира се и
законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта
до окончателното и изплащане. Беше депозирано и искане от страна на пострадалия
за конституирането му като частен обвинител и същия на основание чл. 76 от НПК беше конституиран
като частен обвинител. Частния обвинител и граждански ищец Ю.Д. лично и чрез повереника си – адв. А. моли за уважаването на предявения
граждански иск в пълния му предявен размер от 10 000 лева.
Подсъдимият
А.М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения, в
които отрича авторството и вината си в извършването на престъплението, твърди,
че не е извършил деянието, които му се вменява във вина и изобщо не е изготвял
или използвал инкриминирания неистински документ. Съответно на изложената
защитна позиция, лично и чрез защитника си адв. П. пледира за оправдателен диспозитив. Защитникът допълнително излага доводи за несъставомерност на деянието по текста на чл.212 ал.1 от НК.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, неженен,осъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.
Лек автомобил марка „БМВ Х
5“ с регистрационен номер РВ 1001 МС бил собственост
на фирма „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, видно от свидетелство за регистрация част І на автомобила. Автомобилът
бил надлежно регистриран от собственика с дата на първата регистрация 20.09.2006г.
След това и до настоящия момент автомобилът не е бил прехвърлян на друг субект
по надлежния ред чрез писмен договор за покупко –
продажба с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача и съответно
продължавал да е притежание на същия собственик А.К.“ ЕООД. Законен представител на това дружество е свидетелят А.
Б.. През 2016 г. той предоставил автомобила за ползване на свидетелят И.Г.Ш. и съответно
на целта на предоставянето го упълномощил с писмено пълномощно да управлява
автомобила, но без да го преотстъпва на трети лица и без да го продава. В тази
връзка било съставено пълномощно с нотариална заверка на подписа, като заедно с
пълномощното му предал и всички документи на лекия автомобил. Уговорката между
двамата била св. Ш. да го използва, като в течение на времето да заплати на
собственика сумата от 8000 лева на вноски, след което правото на собственост
върху вещта да му бъде прехвърлено. Между Ш. и Б.съществували сложни
облигационни отношения, като двамата си дължали на различни основания парични
суми и в крайна сметка въпреки, че Ш. твърди, че е изплатил сумата, автомобилът
не му бил прехвърлен. Свидетелят Б.уведомил Ш., че върху лекия автомобил е
наложен запор, тъй като дружеството-собственик има неизпълнени задължения към
трети лица. Обещал му под условие, че след
заплащане на задълженията и вдигането на запора евентуално ще прехвърли собствеността върху лекия автомобил. Тъй като това не станало, свидетелят Ш. обявил
пред него намерението си да продаде автомобила. Свид.
Б.не се съгласил, като категорично заявил на Ш., че той не може да продава
автомобила, тъй като е обременен със запор, и че в този случай той ще си го
вземе обратно. Казал на св. Ш. да закара лекия автомобил в гр. Пловдив, където
трети лица щели да му заплатят сумата от 10 000 лева за него. Тъй като свид. Ш. отказал да направи това, свид.
Б.подал жалба в Районна прокуратура гр. Първомай. С постановление от
30.01.2017г. е отказано да се образува наказателно производство срещу свид. Ш. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК
и образуваната преписка по описа на
Районна прокуратура гр. Първомай е прекратена . Междувременно пет-шест месеца
преди това, св. Ш. ударил автомобила, поради което свалил табелите с
регистрационните номера и го оставил пред сервиза, в който работел в гр.Първомай.
Св. Ш.Р.Ч. *** и извършва транспортни услуги със специализиран автомобил за
пътна помощ. През пролетта на 2018г. той закарал този автомобил в сервиза на
св. И.Ш. ***, за да бъде ремонтиран и така двамата се запознали. Докато бил там,
видял оставеният пред сградата лек автомобил „БМВ Х 5“, който бил със счупена
предна броня, ударен преден капак, липсвал левия фар. Попитал св. Ш. какво
смята да прави с него и му предложил да закара автомобила в гр. Кърджали,
където да бъде извършен евтин ремонт на същия. Освен това го попитал и дали той
е собственик на вещта. Св. Ш. му отговорил, че не е, че го управлява с
пълномощно, както и че собствеността не може да се прехвърля, тъй като има
наложен запор. Той предал автомобила на св. Ш.Ч., за да бъде ремонтиран, но
категорично му казал, че не може да бъде прехвърлян. Св. Ч. закарал автомобила
пред дома си в гр. Кърджали. Два дни след това подсъдимият А.М. го посетил в гр. Кърджали, за да види
какви автомобили има за продан там. Видял лекия автомобил марка „БМВ Х 5“ и попитал
на кого е. Св. Ч. отговорил, че е на свид. И.Ш. ***. Подсъдимият
А.М. поискал да разговаря с него и му предложил да замени този автомобил за
друг, като според свидетеля Ч. това предложение било прието. Впоследствие св. Ч.
се обадил по телефона на св. И.Ш., за да му каже, че има трето лице, което
предлага замяна, по силата на която да придобие собствеността върху автомобила
срещу друг лек автомобил – марка „Мерцедес“ и сумата от 2000 лева. Тогава
свидетелят Ш. отново казал на св. Ш., че правото на собственост не подлежи на
прехвърляне и тази информация достигнала и до подс. М..
След това св. Ч. закарал лекия автомобил марка „БМВ Х5“ отново в Асеновград, на
бензиностанция „Лукойл“, която се намира на пътя за гр. Садово. Там натоварил
другия лек автомобил – „Мерцедес“, закарал го в гр. Първомай и го предал на св.
Ш.. През месец май 2018г. св. Ш. и подс. А.М. отишли
при св. Ш.. Тогава св. Ш. за първи път видял подсъдимия А.М., когото наричали „Диндо“,
и за първи път говорил с него. Няколко пъти му казал, че автомобилът не може да
се прехвърля. Подс. А.М. го попитал какви документи
има и свидетелят му показал пълномощното и постановлението от РП Първомай. Тогава
св. Ш. предал на подсъдимия М. големия и малкия талон на лек автомобил марка
„БМВ Х5“, съответно получил документите на другия лек автомобил. Така
подсъдимият М. придобил владението върху лекия автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № РВ 1001 МС, като бил наясно, че той не е негов собственик и не може
да го прехвърля на трети лица, още повече, че регистрационните документи на
автомобила – Свидетелство за регистрация
– част І и част ІІ били в негово владение и на тях ясно пишело, че собственик и
лице, на което е регистриран автомобила е именно дружеството „А.К.“ ЕООД, от което на М. не били предоставяни никакви права по отношение
на автомобила, нито за ползване, а още по-малко за разпореждане с вещта.
Независимо от това, подсъдимият М. извършил ремонт на автомобила и през лятото
на 2018 г. подсъдимият А.М. го закарал при
своя познат – св. Р.Р.Т., собственик и управител на
автосалон „***“ находящ се в гр. Асеновград на изхода
за гр. Кърджали. Уговорката между двамата била, че М. оставя лекия автомобил
марка „БМВ Х5“ с рег. № РВ 1001 МС да се продава в неговия автосалон, за което
ще му заплати комисионна. Казал на свидетеля, че колата не е негова, че
собственикът й е в чужбина и когато се върне – ще може да я прехвърли, въпреки
че знаел много добре, че това не отговаря на истината. Свидетелят Т. снимал
колата и публикувал обява за продажбата й в интернет.
Свидетелите Ю.С.Д. и А.Г.К. живеели на съпружески начала в гр. Варна. В интернет
сайт „Мобиле.бг“ видели
обява, че се продава лек автомобил марка „БМВ Х5“ от автосалон „***“ гр.
Асеновград. Решили да я видят. Това станало около един месец, след като
автомобилът бил оставен от подсъдимия А.М. в този автосалон. Свидетелите отишли
в автосалона и го харесали. Свидетелят Р.Т. им обяснил, че не той продава
автомобила, а е само посредник и обяснил това, което му било казано от подсъдимия
– че собственикът е в чужбина, но автомобила се продава от негов близък, с
който трябва да уговорят сделката. Тъй като клиентите – свидетелите Ю. Д. и А.К. желаели да закупят автомобила, той
ги свързал с лицето, което се индивидуализирало като продавач – подсъдимия А.М..
В разговор по телефона подсъдимият М. обяснил на клиентите, че цената е същата
– 10 000 лева, а също така и излъгал Ю.Д. , че собственикът на автомобила е
негов братовчед, който е заминал в Германия, което естествено не отговаряло на
истината и ако реши да купи колата, ще му даде двата талона, както и пълномощно
от собственика да я управлява. М. обяснил на св. Д., че ако плати цената може да вземе
колата, а когато се върне братовчедът на М. от Германия му обещал да я
прехвърлят чрез надлежен договор, нещо за което М. бил изначално наясно, че
никога няма да се случи. Свидетелят Ю.Д. бил мотивиран от казаното от подсъдимият
и не разбрал, че подсъдимият го заблуждава, че може изобщо да стане собственик
на автомобила, затова пристъпил към реализация на сделката, като заплатил 200
лева капаро, които оставил на свидетеля Р.Т.. След това заедно със свидетелката
К. ***. Оттам тя изпратила снимка на личната карта на свидетеля Ю.Д., за да
бъде изготвено пълномощното, което именно и мотивирало свидетелят Ю.Д. да
заплати цената за автомобила. Изпращането на личната карта станало на телефона
на свидетеля Р.Т., чрез приложението „Вайбър“, тъй
като подсъдимият М. заявил, че не ползва телефон с интернет. На 23.06.2018г.
св. Ю. Кръстев, св. А.К. и св. Д.С.Д. отново посетили автосалон „***“.
Посрещнал ги отново човекът от автосалона – св. Р.Т., който извикал на място и
продавача – подсъдимия А.М.. Когато той дошъл четиримата влезли в офиса на
автосалона. За продажбата на автомобила, подсъдимият М. предал на купувача Ю.Д.
двата талона за автомобила- голям и малък, два ключа и пълномощно за
управлението му, както и за напускане на страната като пълномощното било на
български и на английски език. Същото било от името на „А.К.“ ЕООД, гр.
Първомай и било привидно подписано от управителя на дружеството А. Б.. Подсъдимият М. продължавал да твърди, че това е неговият
братовчед, който е извън страната и като
се върне – ще прехвърли колата. Именно получаването на въпросното пълномощно от
свид. Ю.Д., и то от лицето което мислел, че е
собственик на автомобила, тъй като бил посочен като такъв в талона за
регистрация, убедило свидетелят Д., че в сделката няма нищо нередно и нищо няма
да попречи на бъдещото прехвърляне на собствеността върху колата. Това и
мотивирало свидетеля Ю.Д. да плати на подсъдимия А.М. цената за автомобила –
сумата от 10000 лева. След това поискал
да му се издаде разписка за получаването на сумата. Тогава подсъдимият М. му
казал, че личната карта не е в него и изчакали неговата жена да изпрати снимка
на същата чрез мобилно приложение „Вайбър“, но не на
неговия мобилен апарат, а на телефона на свидетеля Н.М., отново по причина, че М. нямал телефон с
„Вайбър“. След като сравнили данните ги вписали в
разписката и я подписали, а подсъдимият получил парите. След това купувачите си
тръгнали с колата, а подсъдимият А.М. заплатил на свидетеля Т. уговорената
комисионна от десет процента.
Впоследствие на 19.09.2018г. лекият автомобил бил принудително отнет от
купувача Ю.Д. ***, с протокол от същата дата по изп.д.
№ 20188080400593 по описа на ЧСИ Захари Д., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 247/2018г. по описа на РС Първомай. Това мотивирало св. Ю.Д. да
сезира РП Асеновград за извършената спрямо него измама, като до настоящия
момент въпреки многократните опити не е получил обратно от подсъдимия М. сумата
от 10000 лева платени като цена за автомобила, въпреки, че безвъзвратно загубил
владението върху същия и съответно не била изпълнена уговорката да му бъде
прехвърлена собствеността върху автомобила.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-почеркова
експертиза се установява, че така използваното от подсъдимия А.М. пълномощно не е подписано от лицето,
което се сочи за негов автор – А. Б.. Поради това то е неистински документ.
Текстът му е отпечатан от свидетелката А.Р.. Въпреки че няма данни относно
лицето, което е поръчало съставянето , безспорно се установява, че то е използвано
от подсъдимия А.М., който чрез него е въвел
в заблуждение, като е създал привидно правно основание за разпореждане от
страна на св. Ю.Д. със сумата от 10000 лева. Именно, чрез пълномощното подсъдимият
е създал неверни представи у Д. относно придобиването на правото на собственост
върху лекия автомобил, който е предмет на договора за продажба, сключен между
тях, като го е заблудил, че същият ще получи дължимата престация
– собствеността върху лекия автомобил. Уверил го е, че автомобила принадлежи на
негов братовчед, както и че същият е издал това пълномощно, а след като се
завърне от Германия ще му прехвърли и правото на собственост. Именно тези
неверни представи са мотивирали св. Ю.Д. да заплати сумата от 10000 лева на подсъдимия
М., поради което актът на разпореждане с нея е станал вследствие на
заблуждението на разпоредилото се лице, което е действало при съзнание, че е
упълномощено да управлява лекия автомобил в страната и в чужбина, което
съзнание е породено от предаденото му от подсъдимия пълномощно, за което
подсъдимия М. създал заблуждение у Д., че изхожда от собственика на автомобила.
В същото време отсъства основание – правно или фактическо, по силата на което подсъдимия
М. да получи това имущество – сумата от
10000 лева, защото същият не е бил собственик на продаваната вещ, съответно
няма право да получи цената за нея. Същият изначално е бил наясно, че няма
право да се разпорежда с автомобила, като го продава, тъй като не е негов
собственик. Като лице занимаващо се с търговия с автомобили същият много добре
е познавал и правния ред, по който се извършва покупко-продажбата на МПС, а
именно чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на старините.
Именно затова, същият е използвал неистински частен документ –процесното пълномощно, за да може да възбуди и поддържа
заблуждението у купувача Д., че същият в крайна сметка ще получи дължимата престация – прехвърлянето на правото на собственост, нещо
за което подсъдимият изначално е бил наясно, че не може да се случи, тъй като
нито е бил собственик на автомобила, нито е бил упълномощен от собственика да
го продава, нито самият собственик е бил наясно,че автомобилът се прехвърля. Напротив
М. добре е знаел,че не може да се прехвърля собствеността върху автомобила и че
той няма право да получи от продавача продажната цена за автомобила. Единствената
му цел е била да получи чуждото имущество – сумата от 10 000 лв., с цел да
я присвои. От субективна страна подсъдимия М. е съзнавал, че използва
неистински документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото.
Същият не само, че не е получил пълномощното от св. А. Б., но е съзнавал, че действителния
собственик няма намерение да продава автомобила и се противопоставя на
разпореждане с вещта. Подсъдимият М. поначало не е имал намерение да изпълнява
поетите задължения, тъй като е съзнавал кой е действителния собственик на
вещта, както и липсата на намерение у същия да я продава. В тази насока е
достатъчен фактът, че използваният неистински документ е съставен именно от
името на „А.К.“ ЕООД. Субективните възприятия на
същия, че е придобил тази вещ въз основа на някакъв неформален договор, не биха
могли да доведат до обратния извод, тъй като дейността, извършвана от подсъдимия
М. предполага, че той знае какъв е редът, предвиден в закона за придобиване на
право на собственост върху лек автомобил. Подсъдимият М. е предвидил
заблуждението на измаменото лице, както и актът на имуществено разпореждане –
заплащане на сумата от 10000 лева като следствие от използването на
пълномощното, издадено от името на „А.К.“ ЕООД за управление на лек автомобил
марка „БМВ Х5“ с рег. № РВ 1001 МС. Той безспорно е преследвал користна цел -
да набави за себе си имотна облага, като същевременно причинява вреда.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена на базата и от анализа на събраните по делото
доказателства. Фактът на изпълнителното деяние се установява директно от показанията на тримата свидетели очевидци –
пострадалия Ю.Д. и свидетелите А.К. и Д.Д.. Всеки от тях
в показанията си е категоричен, че именно подсъдимият М. е бил „продавач“ при
сделката с продажбата на автомобила, с него са водени конкретните преговори,
той е заявил и поддържал версията, че автомобилът е собственост на негов
близък, който е в чужбина. След това при самото извършване на плащането, той е
предал документите на автомобила на купувача Ю.Д. и същественото в случая е че
той е донесъл и предал лично на купувача процесното
пълномощно, за което го е заблудил, че изхожда от собственика на автомобила.
Не на последно място той е получил продажната цена за автомобила – сумата от
10 000 лева. По отношение на всички тези съществени елементи от развитието
на сделката, показанията на тримата свидетели са в пълен синхрон, същите са
житейски логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като
напълно достоверни. Същите се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно приложеното пълномощно и от издадената от подсъдимия
разписка за получаване на сумата, за която същият не отрича, че е подписана от
него. Горната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
свидетелите А. Б., който свидетелствува, че никога не
е подписвал пълномощно, предоставящо права на пострадалия Ю.Д. по отношение на
автомобила, както и че никога не е прехвърлял собствеността на процесния автомобил БМВ. Показанията му са в синхрон и със заключението на съдебно–почерковата
експертиза, от която е видно, че пълномощното не е подписано от него. Горната
фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на свидетелите И.Ш., Ш.Ч. и Р.Т. в кредитираната от съда им част, като същите
безспорно установяват обстоятелството, че подсъдимият М. е бил наясно с факта, че
държаният от него автомобил не може да бъде прехвърлен по предвидения от закона
ред и, че същият е обременен с тежести. Самият подсъдим М., като лице
занимаващо се продажба на автомобили е бил напълно наясно, че той не може да
продаде автомобила, който е държал на базата на неформални сделки, тъй като той
самият не е бил собственик и именно това го е мотивирало да извърши продажбата,
чрез измама, като за да мотивира пострадалия Ю.Д. да извърши акта на
имуществено разпореждане е използвал неистински документ – цитираното
пълномощно. Именно чрез използването на този документ, който привидно е
изхождал от собственика на автомобила подсъдимият е успял да създаде невярна
представа у пострадалия Ю.Д., че е сигурен крайния целян
от него резултат, а именно получаването на собствеността върху автомобила. При
установяването на фактическата обстановка, съдът ползва и показанията на
свидетелите А.Р., която физически е изготвила пълномощното по поръчка на
неустановено лице, както и частично показанията на свидетелят Н.М., доколкото
се установява, че същият не е присъствал непрекъснато и непосредствено при
фактическото осъществяване на сделката, поради което и не е в състояние да
възпроизведе в цялост конкретните изявления и действия на страните. В хода на
съдебното следствие не е установено кое е лицето, което е изготвило
пълномощното, което обстоятелство е без значение за обективния състав на
престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, където като елемент от обективния му
състав е посочено използването на неистинския документ, за което съдът
категорично на базата на горните доказателства приема, че е извършено именно от
подсъдимия А.М..
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието
си подсъдимият А.А.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК – по отношение на пострадалия Ю.С.Д..
От обективна страна всички елементи на престъпния състав са налице, защото
на посочената дата 23.06.2018 г., подсъдимият М., чрез използването на
неистинския документ е успял да въведе в заблуждение пострадалия Ю.Д., че ще
получи собствеността върху процесния лек автомобил,
като мотивиран от заблудата, същият е извършил акта на имущественото
разпореждане и е дал на подсъдимия сумата от 10 000 лева, като продажна
цена за придобиване на собствеността върху автомобила. По този начин, подсъдимият
А.М. е получил без никакво правно основание чуждото движимо имущество с
намерение противозаконно да го присвои, с което е и реализирал съставомерния резултат причиняването
на имотната вреда на пострадалия, който в крайна
сметка никога не е придобил собствеността върху автомобила, а и му е било
отнето владението върху същия. От субективна страна престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и е желаел настъпването им.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия А.М., обусловено от
факта на настъпилата по отношение на предходното му осъждане реабилитация по
право. Наличието на предходно осъждане в синхрон със съдебната практика се
отчете обаче като лоши характеристични данни за дееца. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени и сравнително високия размер на причинените с
деянието имуществени щети на пострадалия, а именно в размер на 10 000
лева. При оразмеряване на наказанието обаче, като основен критерий Съдът прие
степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока в
сравнение с други деяния от същия вид предвид конкретните обстоятелства на
извършването му и факта, че подсъдимият действително фактически е дал
автомобила на пострадалия , като му е предал вещта с посочената левова
равностойност, макар и без правно
основание да направи това. След като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, Съдът наложи наказание на подсъдимия А.А.М., клонящо към минималния размер на предвидения в закона
диапазон, като го оразмери на две години и четири месеца лишаване от свобода.
По отношение на подсъдимия М., Съдът намери, че са налице
кумулативните предпоставки предвидени в нормата на чл. 66 ал.1 от НК, а именно
същият не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и за
постигане на целите на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално,
затова, съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия А.А.М. от две
години и четири месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Според преценката на Съда, именно така определеното наказание,
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и
съответно най –добре би
изпълнило целите на наказанието
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявеният от
пострадалия граждански иск за причинените му от престъплението имуществени
вреди в размер на 10000 лв. е доказан по
основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено деяние
от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които
е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото
беше, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление пострадалият Ю.С.Д.
е претърпял имуществени вреди, които са непосредствена последица от извършеното
спрямо него престъпление. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск от пострадалия срещу подсъдимия в размер на 10 000
лева е основателен и доказан по размер. Ето
защо съдът осъди подсъдимия А.А.М. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Ю.С.Д., ЕГН **********, сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деликта
– 23.06.2018 г., до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.А.М., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД
на МВР – Пловдив сумата от 80,00 лв., както и да ЗАПЛАТИ по бюджета на
Съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 75,00
лв., представляващи разноски по делото.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна
на подсъдимият по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност
към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред и желание за
лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: