Р Е Ш Е Н И Е
№……../…………01.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Мл.съдия НАСУФ ИСМАЛ
при секретаря Нели Катрикова
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 1441 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.В.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.П.Н. от ВАК, срещу решение № 3223 от
12.07.2019г., постановено по гр.д. № 14686 по описа на ВРС за 2018г., с което е
1. ОТХВЪРЛЕН предявения от К.В.Н. с ЕГН
********** срещу ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" № 37, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца следните суми по сключен на 17.06.2011г. Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка: сумата
от 1000.00лв., представляваща
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка,
сумата от 2231.73 лева –
договорна лихва за периода от 17.06.2013г. до 28.09.2018г. – датата на подаване
на исковата молба в съда и сумата от 1529.27 лева – наказателна лихва за
периода 17.06.2013г. до 28.09.2018г., поради
погасяване по давност, с оглед изтичане на общата петгодишна погасителна
давност на основание чл. 110 от ЗЗД за главницата и тригодишната погасителна давност по
чл.111, ал.1, б.в от ЗЗД за лихвите И
2. К.В.Н. с ЕГН ********** е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК *********, сумата
от 4889.54лв, която сума представлява сбор от дължими главница в размер на 1000.00лв., лихви и такси по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
№014CC-R-003882/17.06.2011 г. и Общите условия към него, ведно със законната лихва
върху главницата от 1000.00лв., считано от датата на предявяване на насрещния иск – 03.12.2018г.
до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на
изводите на съда, че не е налице никое от условията, водещи до автоматичната
предсрочна изискуемост на кредита, съгл.чл.13.2 от договора и глава ХIII от Общите условия, в т.ч. и превишаване на
кредитния лимит. В тази връзка се сочи, че ищецът е спрял на обслужва
овърдрафта, считано от 07.06.2012г., когато е внесъл сумата от 56 лв., с която
се погасява главница и лихва. От тази дата до настоящия момент, длъжникът не е
извършвал плащания към банката и ползвания овърдрафт е станал автоматично
изцяло предсрочно изискуем. Твърди се, че доколкото на дата 15.06.2012г. след
изтеглянето от пост терминал на сумата от 110 лв. и салдото е станало -1030.39
лева, няма плащане по сметката, то съгласно чл.13.2 от ОУ е налице забава в
плащането за срок по-дълъг от 150 календарни дни, което на осн.чл.13.2 от ОУ
води до автоматична предсрочна предсрочна изискуемост на кредита. Освен това се
настоява, че срокът на договора е 17.06.2013г., от когато е започнал да тече и
предвидения в закона давностен срок, с изтичането на който задълженията за
главница се погасяват на осн.чл.110 от ЗЗД, а задължението по отношение на
лихвите на осн.чл.111 от ЗЗД, като още преди да изтече титулярът е бил в
забава. Въззивникът счита, че поради наличието на приложим автоматизъм и
бездействието на банката, независимо от коя от възможните дати да се приложи
действието на давността – момента на последното погасяване или последното
теглене, увеличен със 150 дни, вземането на банката на задължето по пера е
погасено по давност. Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с
присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК *********
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. На първо място се твърди липсата на спор относно наличието на валидно
сключен договор между страните по делото от 17.06.2011г., при действието на ОУ
на ПИБ АД. Съгласно т.3 от договора срокът за ползване на кредитния лимит е до
17.06.2013г., като съгласно чл.19.1.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично за нов 1-годишен период, в случай, че нито една от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по предвидения ред.
Сочи се, че по делото липсват данни това да е сторено. Въззиваемото дружество
се позовава на разрешението, дадено в ТР 4/2013/18.06.2014г., че уговорка за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие, ако
банката не е заявила изрично, че упражнява това свое право, което изявление
трябва да е достигнало до длъжника- кредитополучател. С оглед липсата на
редовно извършено действие в тази насока не би могло да се приеме, че
задълженията са станали предсрочно изискуеми. Посочва се, че подаденият
насрещен иск е момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Поддържат се
аргументите, посочени в отговора на исковата молба. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД като взе
предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на
страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на
спора.
Образуваното пред Районен съд град Варна
гр.д.№ 14686/2018г. е по заявен от К.В.Н. с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.П.Н. от ВАК срещу ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по сключен на 17.06.2011г. Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка: сумата от 1000.00лв., представляваща главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, сумата от
2231.73 лева – договорна лихва за периода от 17.06.2013г. до 28.09.2018г. –
датата на подаване на исковата молба в съда и сумата от 1529.27 лева –
наказателна лихва за периода 17.06.2013г. до 28.09.2018г. Ищецът се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност в рамките на общия петгодишен срок
по чл. 110 от ЗЗД за
главницата и тригодишната погасителна давност по чл.111, ал.1, б.в от ЗЗД за
лихвите. Твърди се в исковата молба, че на 17.06.2011г. между страните е
сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка със
срок на ползване на кредитния лимит до 17.06.2013г. Сочи се, че след тази дата
банката издава на длъжника извлечение от картова сметка за отчетен период
20.03.2014г.-19.04.2014г. /л.13 от гр.д.№ 14686/2018г./ за натрупани
задължения, задължението, по което според ОУ на ПИБ за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти представлява „надвишен кредитен лимит“
/неразрешен овърдрафт/, и който съгласно т.“к“ от Определения към Общите
условия сумите на надвишението стават незабавно изискуеми. Според ищеца
доколкото, считано от датата на окончателния падеж на задължението за връщане
на предоставения кредитен лимит – 17.06.2013г. започва да тече погасителната
давност, то с изтичането на съот.срока по чл.110 от ЗЗД по отношение на
главницата и по чл.111, ал.1 от ЗЗД по отношение на лихвите, неговият дълг
изцяло е погасен.
В писмения
отговор ответникът ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* счита иска за недопустим, поради
липса на правен интерес, както го оспорва и по основателност. Твърди, че към
датата на предявяване на иска договорът е действащ, като се позовава на
чл.19.1.1 от ОУ на ПИБ за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти, в съответствие с която разпоредба срокът на ползване на
овърдрафта се удължава автоматично за нов едногодишен период, в случай, че нито
една от страните не е уведомила другата за прекратяването му по предвидения
ред. Оспорва се твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради
неплащане от страна на длъжника и поради натрупване на непогасени задължения
към датата на първоначално уговорения падеж – 17.06.2013г., водещо до
надвишаване на кредитния лимит. Като отчита, че в ОУ е предвидено правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради допуснато неизпълнение
на задължения по него от страна на кредитополучателя, се позовава се
разрешението, дадено в ТР №4/2013/18.06.2014г. на ВКС, че подобна уговорка в
договора не поражда действие, ако банката изрично не е заявила на длъжника, че
упражнява това свое право. Доколкото това не е сторено, то ответникът счита за
неоснователно твърдението, че задължението е изискуемо от 17.06.2013г. На
следващо място се изтъква, че задължението за плащане на главницата не е
погасено, доколкото не е настъпил падежа по договора за кредит по арг. от
чл.19.1.1 от ОУ. По отношение на договорната лихва ответникът се позовава на
практика на ВКС – Решение № 540 от 20.12.2011г. по гр.д. № 110/2011г., ГК,
четвърто г.о. и Решение № 28 от
05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., ГК, трето г.о., с която се приема, че при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. За разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения въпреки своя общ правопораждащ факт,
имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с
уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване
на едно общо задължение на отделни части. По отношение на наказателната лихва
се сочи, че дори да е налице изтекла погасителна давност, то същата започва да
тече за всяка вноска поотделно.
В срока по
чл.131 във вр.чл.211 от ГПК ответникът предявява насрещен иск за осъждане на К.В.Н. с ЕГН ********** да заплати на
банката сумата от 4 889.54 лева, дължима по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 014CC-R-003882/17.06.2011г., от които 1000
лева – главница, 2468.92 лева – просрочена договорна лихва по т.8 от договора
за периода от 19.05.2012г. до 02.12.2018г., 1312.62 лева – просрочена
наказателна лихва по т.9 от договора за периода от 15.06.2012г. до 02.12.2018г.,
108 лева – годишна такса за поддръжка за 2013г., 2014г. и 2016г. В исковата
молба се твърди, че крайният
срок за погасяване на предоставения овърдрафт е 17.06.2013г. и се удължава автоматично всеки път за
нов едногодишен период, съгласно чл. 19.1.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, представляващи
неразделна част от Договора за издаване на кредитна карта. Твърди се, че предоставеният
овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по
сметка с IBAN: ***: *******, открита на името на Кредитополучателя в Банката на няколко транша.
Твърди се, че съгласно чл. 10.1, във вр. чл.12.1.2 от ОУ, картодържателят
има задължение ежемесечно да погасява минимална погасителна вноска и лихва за
отчетния период, като за падеж се счита всяко 5-то число на месеца /Раздел I,
б. „о" от ОУ/. За всички операции, изпълнени до размера на текущия
кредитен лимит, отчетени през отчетен периода, титулярът има право на гратисен
период, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси
задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия
отчетен период. Към датата на подписване на процесия договор гратисният период
е 45 дни. При
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок, титулярът заплаща
годишна лихва, в размер на приложимия към датата на начисляване БЛП кк за
български левове, който към датата на сключване на договора е в размер на 7.73% годишно, увеличен с надбавка в размер,
съгласно Тарифата за таксите и комисионните на ПИБ АД /т.8 от договора/.
Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за
действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в
картовата система на Банката, до датата на погасяването. Посочено, че към
датата на подписване на процесния договор годишната лихва, начислявана от
Банката върху дебитното салдо по сметки, е в размери :а/ БЛП кк плюс надбавка
от 10.91 пункта за дебитни
салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции; б/ БЛП кк плюс надбавка от 12.71 пункта за всички останали дебитни салда по
сметката. Освен това съгласно сключения между страните договор е уговорена
наказателна лихва по т.9 от Договора, в съответствие с който при непогасяване
на падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на текущия
разполагаем кредитен лимит, титулярът заплаща на Банката за дните на просрочие
наказателна лихва съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в Общите
условия. Към датата на подписване на договора за кредит годишната лихва за
надвишаване на кредитния лимит, в зависимост от вида транзакция, е в размер на
лихвата по т.8 от Договора плюс наказателна надбавка в размер на 10.2 пункта, а лихвата за просрочена минимална
погасителна вноска, е в размер на лихвата по т.8 плюс наказателна надбавка в
размер на 1/12 от наказателната
надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит. С подадения
насрещен иск поради неплащането в срок на дължими задължения, съставляващо
основание по Раздел XIII от Общите условия Банката обявява кредита за
предсрочно изискуем и настоява за присъждане на заявените вземания.
С писмения отговор К.В.Н. оспорва иска, като въвежда възражение
за погасяване на вземанията по всички пера по давност.
Не се спори по делото, че между страните е
възникнало облигационно договорно правоотношение, породено от сключен на
17.06.2011г. по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 014CC-R-003882. По силата на договора банката
е предоставила на титуляра по сметката в лицето на К.В.Н. правото да ползва до 17.06.2013г.
кредитен лимит в размер до 1000 лева, като срокът за ползване се подновява
автоматично при условията и по реда, предвиден в ОУ на банката /чл.3/. Прието
е, че с подписване на договора, титулярът се е запознал с ОУ и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката. Съгласно чл.19
от ОУ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора,
като същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
Не се твърди от страните, съответно не са
ангажирани доказателства за отправено от коя да е от страните по договора до
другата предизвестие за прекратяване на договорната връзка.
Съгласно чл.7 от договора за всички
операции, изпълнени до размера на текущия кредитен лимит, отчетени през съответния
период, титулярът има право на гратисен период, при условие, че до датата на
падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на
дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на подписване
на процесия договор гратисният период е 45 дни. При непогасяване на пълния размер на
дебитното салдо в срок, титулярът заплаща годишна лихва, в размер на приложимия
към датата на начисляване БЛПкк за български левове, който към датата на
сключване на договора е в размер на 7.73% годишно, увеличен с надбавка в размер, съгласно Тарифата за таксите и
комисионните на ПИБ АД /чл.8 от договора/. Лихвата се начислява върху
непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни,
считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката,
до датата на погасяването. Към датата на подписване на процесния договор
годишната лихва, начислявана от Банката върху дебитното салдо по сметки, е в
размери както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10.91 пункта за дебитни салда, формирани в
резултат на ПОС-трансакции и БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта за всички останали дебитни салда по
сметката /.
Договорено е в чл.9, че при непогасяване на
падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на текущия разполагаем
кредитен лимит, титулярът заплаща на Банката за дните на просрочие наказателна
лихва съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в Общите условия. Към
датата на подписване на договора за кредит годишната лихва за надвишаване на
кредитния лимит, в зависимост от вида транзакция, е : в размер на лихвата по т.8 от Договора плюс
наказателна надбавка в размер на 10.2 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска, е в
размер на лихвата по т.8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на
текущ разполагаем кредитен лимит.
ГПР е в размер на 26.20 % и общата дължима
сума от кредитополучателя при редовно погасяване в договорените срокове е в
размер на 1440.44 лева.
От заключението на приетата по делото пред
първоинстанционния съд ССчЕ, и това, изслушано пред въззивната инстанция, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че съгласно договора ежемесечно по
картата се дължи минимална месечна
вноска, която се формира от 3% върху усвоения кредитен лимит, но не по-малко от
10 лева плюс дължимата сума над кредитния лимит /ако има такава/. Месечните
минимални вноски са дължими към 19-то число на всеки месец. Вещото лице
докладва, че 17.06.2011г. са изтеглени 160лв. с такса 4.60 лв.; 17.06.2011г. - изтеглени 800лв. с такса 11лв.; 15.06.2012г. - изтеглени 110лв. с такса 4.10лв. Изцяло
усвоеният банков кредит -
овърдрафт, е погасяван по банкова сметка ***: ***хва на следните дати: 05.07.2011г.- 10лв.; 04.08.2011г.-36лв.; 04.10.2011г.-40лв.; 03.11.2011г.-40лв.; 30.12.2011г.-86лв.; 09.05.2012г.-80лв.;
07.06.2012-56лв. – последно
плащане. Считано от дата 19.12.2016г. всички начислени суми за лихви и такси,
както и главницата от 1000 лева са просрочени.
Съгласно заключението на вещото лице за
периода от 19.06.2016г. до 19.12.2016г. при съобразяване с периодите на
закъснение за кредитополучателя са налице задължения за дължима договорна лихва
в размер на 2591.24 лева; наказателна лихва в размер на 1905.99 лева и такси в размер на 264.20 лева.
По поставената от въззивния съд допълнителна задача вещото докладва, че общата
стойност на дължимите лихви за периода
17.06.2013г. – 28.09.2018г. възлизат на 2155.71 лева – договорни лихви и
наказателни лихви в размер на 1792.38 лева.
По установителния иск : С иска по чл.124,
ал.1 от ГПК ищецът предявява за установяване съществуването или
несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на
вземането си. Принципно възражението за изтекла погасителна давност е от
категорията на правопогасяващите възражения, с които страната се противопоставя
на правото, което насрещната страна претендира. При уважаване на предявеното
възражение за давност, притезанието бива отречено с влязъл в сила съдебен акт,
въпреки че самото материално право да не се погасява, предвид чл.118 от ЗЗД.
Всяко право, което може да бъде заявено с възражение, може да бъде предявено с
иск /Решение №76/07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 391/2012г., четв. г.о./.
Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всяка от страните,
счита, че се засяга правната му сфера.
В конкретния случай доколкото ответника –
банката е издала на титуляра на картовата сметка извлечение по същата за
дължими суми, с което обективира воля за издължаването им, като начислени по
действащ договор, за период, за който ищецът счита, че между страните вече не е
налице договорно правоотношение, то не може да се отрече правото му да заяви
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, позовавайки се на
изтекъл давностен срок, с цел да възпрепятства възможността на кредитора да
претендира занапред. Това обуславя правния интерес от водене на иска.
Не са установи по делото която и да било от
страните в договорното правоотношение да е отправила до другата уведомление за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, в
съгласие с т.19.1.1 от ОУ, приложими по силата на т.14 от договора.
Липсват данни, а не се и твърди от страните,
задължението по договора да е било обявено за предсрочно изискуемо по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ в предшестващ предявяването на иска период, в съответствие с
постановките, приети в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно към датата на предявяване на иска между страните по
делото е налице действащ валиден договор за кредит, дължими от
кредитополучателя по който са, съгласно заключението по ССчЕ, главница в размер
на 1000 лева, договорна лихва за периода от 17.06.2013г. до 28.09.2018г. в
размер на 2155.71 лева и наказателна лихва за периода от 17.06.2013г. до
28.09.2018г. в размер на 1792.38 лева.
Предвид спецификата на договора за офърдрафт
погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт, кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен
лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и
се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена
месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната
част и за дните, през които тя е ползвана. Това означава, че в конкретния
случай договорната лихва има характер на периодично плащане с начален момент на
изискуемостта, считано от датата на начисляването като дължима при съобразяване
със съответните условия на договора, вкл. и по отношение на процента, в който е
определена. Наказателната лихва, начислявана в конкретния случай също носи всички белези на „периодично
плащане“ по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Понятието "периодични
плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл вземанията за договорна и за
наказателна лихва с падеж три години преди подаване на исковата молба, а именно
за периода от 17.06.2013г. до 27.09.2015г. са погасени по давност. Доколкото са
налице данни в заключението на вещото лице и при извършено служебно изчисляване
/по арг. от чл.162 от ГПК/ размера на договорната лихва за периода от
17.06.2013г. до 27.09.2015г. възлиза на сумата от 921.94 лева, а размера на
наказателната лихва за същия период – на 543.88 лева, до които размери искът
следва като основателен и доказан да бъде уважен. Постановеното от исковия съд
решение в съответната част следва да бъде отменено и постановен акт по същество
на спора в съответствие с установеното по-горе.
По отношение на насрещния иск :
Установи се, че с подаването на исковата
молба по насрещния иск банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, доколкото същият е бил действащ, на осн. т.19.1.1 от ОУ,
приложими по силата на т.14 от договора и при наличието на обективните
предпоставки за това, с оглед наличието на неизпълнение на повече от 150
календарни дни, считано от датата на която е настъпило задължението за плащане.
Считано от датата на получаване на преписа от ИМ – 12.02.2019г. длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Дължими от
кредитополучателя към 02.12.2018г. са задълженията за главница в размер на 1000
лева; договорна лихва в размер на 2591.24 лева; наказателна лихва в размер
на 1905.99 лева и такси в размер на
264.20 лева. Установената дължимост на предявените вземания за лихви налага
произнасяне по възражението на ответника за погасяването им по давност.
На посочените вече основания и двата вида
лихви следва да бъдат квалицифирани като периодични платежи по смисъла на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл
вземанията за договорна и за наказателна лихва с падеж три години преди
подаване на исковата молба, а именно за периода от 19.05.2012г. до 02.12.2015г.
за договорната лихва и за периода от 15.06.2012г. до 02.12.2015г. за
наказателната лихва са погасени по давност.
Доколкото са налице данни в заключението на
вещото лице и при извършено служебно изчисляване /по арг. от чл.162 от ГПК/
размера на договорната лихва за периода от 19.05.2012г. до 02.12.2015г. възлиза
на сумата от 1268.62 лева, а размера на наказателната лихва за периода от
15.06.2012г. до 02.12.2015г. – на 667.81 лева, до които размери искът следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност. Постановеното от исковия съд решение в
съответната част следва да бъде отменено и постановен акт по същество на спора
в съответствие с установеното по-горе.
По разноските :
С
оглед резултата от спора въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника
сторените от него разноски пред исковия съд по двата иска в общ размер от
527.97 лева и пред въззивната инстанция 496.17 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от главния иск, съответно на уважената част от насрещния иск на търговеца
се следват разноски пред исковия съд в размер на 391.25 лева и 156.04 лева –
пред въззивната инстанция.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3223 от 12.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14686/2018г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която Е
ОТХВЪРЛЕН предявения от предявения от К.В.Н. с ЕГН ********** срещу ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган
Цанков" № 37, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от
ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по сключен на 17.06.2011г. Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка: сумата от 921.94 лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.06.2013г.
до 27.09.2015г. и сумата от 543.88 лева, представляваща наказателна лихва за
периода 17.06.2013г. до 27.09.2015г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.В.Н. с ЕГН **********, не дължи на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
********* сумата от 921.94 лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.06.2013г.
до 27.09.2015г. и сумата от 543.88 лева, представляваща наказателна лихва за
периода 17.06.2013г. до 27.09.2015г. по сключен на
17.06.2011г. Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт)
по разплащателна сметка.
ОТМЕНЯ
решение № 3223 от 12.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 14686/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която К.В.Н. с ЕГН ********** е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК ********* договорната лихва за периода от
19.05.2012г. до 02.12.2015г. за сумата от 1268.62 лева, и наказателна лихва за
периода от 15.06.2012г. до 02.12.2015г. – за сумата от 667.81 лева, по сключен на 17.06.2011г. Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК *********
иск срещу К.В.Н. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати договорната
лихва за периода от 19.05.2012г. до 02.12.2015г. за сумата от 1268.62 лева, и
наказателна лихва за периода от 15.06.2012г. до 02.12.2015г. – за сумата от 667.81
лева, по сключен на 17.06.2011г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, поради погасяване
на вземането по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част по
двата иска.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, като
вместо него постановява :
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК
********* да заплати на К.В.Н. с ЕГН ********** сторените от него разноски пред исковия съд
по двата иска в общ размер от 527.97 лева и пред въззивната инстанция в размер
на 496.17 лева.
ОСЪЖДА К.В.Н. с ЕГН ********** да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* разноски в размер на 391.25 лева в исковото производство и 156.04 лева –
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на осн. чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.