Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.06.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
като разгледа докладваното
от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 4479 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена от В.В.Б.-
длъжник по изпълнението, жалба срещу извършено от частен съдебен изпълнител М.К.-
с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие СГС, по изп. дело № 20197880400381
действие по налагането на запор върху пенсията на жалбоподателя и срещу
постановлението за разноските, с искане да бъде постановена отмяната им.
Взискателят по изпълнението „ЕОС М.“ ЕООД-
гр. София не изразява становище по повод подадената от длъжника жалба.
Частният съдебен изпълнител излага
мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в
които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20197880400381 на частен съдебен изпълнител М. К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и
район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 8.08.2019 г. от „ЕОСМ.“
ЕООД- гр. София молба с приложен към нея Изпълнителен лист от 31.05.2012 г.,
издаден по гр.д.№ 22124/ 2012 г. на СРС, 74 състав, в полза на кредитора „Ю.И
Е.Д.България“ АД срещу длъжника В.В.Б. за следните суми: 4 104.52 лв.-
главница, ведно със законната лихва от 4.05.2012 г. до изплащане на вземането; 315.26
лв.- договорна лихва; 55.59 лв.- наказателна лихва; и общо 363.77 лв. /89.51
лв. + 274.26 лв./- разноски по делото.
На 20.08.2019 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника В.Б. /връчена на брат Л. Б. на
17.11.2019 г./, на 20.08.2019 г. са изпратени запорни съобщения до четири банки
за налагане запори върху банковите сметки на длъжника и на същата дата- 20.08.2019
г., е разпоредено от ЧСИ налагането на запор върху получавана от същия пенсия
при спазване правилата на чл.446 ГПК, в изпълнение на което от НОИ- ТП- София
град- Дирекция „Пенсии“ е върнато писмо до ЧСИ /с дата 21.08.2019 г./, според
което направената удръжка от пенсията на длъжника, считано от 1.09.2019 г.,
възлиза на 33.10 лв. месечно.
Според приложена по изпълнителното
дело актуална справка за пенсионер, изходяща от НОИ, към 1.08.2019 г. получаваната
от В.Б. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била в размер на 593.10
лв. месечно.
С писмо от 16.01.2010 г., адресирано
до ЧСИ К., НОИ- ТД- София град е уведомила ЧСИ, че считано от м.01.2020 г.
преустановява /спира/ удръжката по изп. дело № 20197880400381, тъй като
размерът на получаваната от В.Б. пенсия е под размера на минималната работна
заплата за страната.
С обжалваното постановление на ЧСИ от
20.08.2019 г. са определени за плащане следните разноски по изпълнението: 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение на взискателя, обикновени такси по т.1, т.3,
т.5 и т.9 ТТРЗЧСИ- в общ размер от 102 лв. /т.1- за образуване на изп. дело- 24
лв. с ДДС; т.3- за 6 бр. справки- 36 лв. с ДДС, т.5- за връчване на ПДИ- 24 лв.
с ДДС, т.9- за налагане на запор- 18 лв. с ДДС/; и пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ- в размер на 676.46 лв. /при посочен от ЧСИ размер на събираемото
вземане- 6796.59 лв./.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима- подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащи на обжалване
актове на ЧСИ- чл.435, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна в частта, насочена срещу извършено от ЧСИ действие по
налагането на запор върху пенсията на длъжника, и частично основателна в частта, насочена срещу постановлението за
разноските.
Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2/, каквото е атакуваното в настоящия случай действие на ЧСИ по налагането на запор върху получавана от длъжника пенсия.
Според съдържащите се в приложеното
изпълнително дело книжа изпълнението е насочено върху пенсията на длъжника В.Б.,
получавана от НОИ- ТД- София град /запорно съобщение от 20.08.2019 г.- л.27 от
изп. дело/. Даденото от ЧСИ разпореждане за налагане на запор върху
получаваната от длъжника Б. пенсия съдържа указание за спазване ограниченията
по чл.446 ГПК, като в случая, предвид размера на получаваната от същия пенсия /593.10
лв.- към 1.08.2019 г./, правилата за несеквестируемост по чл.446 ГПК са
спазени. Същевременно според цитираните по- горе писма удръжки от пенсията на
жалбоподателя- в размер на 33.10 лв. месечно, са правени само през периода
1.09.2019 г.- 31.12.2019 г., т.е. към датата на образуване на частното гр. дело
и към настоящия момент изпълнение върху това имущество на длъжника не е
насочено.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1,
т.1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху
друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито
размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: ако
осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната
работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата- една трета
част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.
Според даденото в Тълкувателно решение
№ 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.3, тълкувателно
разрешение, определеният в закона несеквестируем минимум /към датата на
постановяване на цитираното ТР- определен като абсолютна величина/ се отнася
както за трудовото възнаграждение на длъжника, така и за всяко друго
възнаграждение за труд и за пенсията на длъжника, като няма основание да се
приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от
полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е
източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички
длъжници- минималната работна заплата, определена за съответния период.
В случая получаваната от жалбоподателя
Б. през горепосочения 4- месечен период пенсия е в размер между минималната
работна заплата /560 лв., считано от 1.01.2019 г./ и двукратния размер на
минималната работна заплата /1 120 лв./, като не са направени твърдения, нито
са представени подкрепящи ги доказателства същият да има деца, които издържа.
Следователно гарантираното от закона пенсионно вземане на длъжника възлиза на част
от определената му месечна пенсия за инвалидност, съответна на определената за
страната за същия период минималната работна заплата, а удръжката- предмет на
наложения от ЧСИ запор, за която е дадено съответно изпълнение от НОИ- ТД-
София град, възлиза на горницата над тази сума или 33.10 лв. /593.10 лв. – 560
лв./, което съотношение съответства на императивната норма на чл.446, ал.1, т.1 ГПК и на цитираното тълкувателно решение.
При това положение, тъй като с
извършеното от ЧСИ изпълнително действие не е засегнат гарантираният минимум от
пенсията на длъжника, който не може да бъде запориран и съответно- да бъде
предмет на принудителното изпълнение, основание за отмяна на незаконосъобразно
извършено от ЧСИ К. действие по изпълнението не е налице, което обосновава
извод за отхвърляне на подадената от длъжника В.Б. жалба в тази част като
неоснователна.
Ирелевантен за приемане на горните
изводи е доводът на длъжника за извършване на оспореното изпълнително действие
след прекратяването на предходно изпълнително производство съобразно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на образуваното през 2012 г. изпълнително дело не
препятства кредитора да подаде нова молба за образуването на следващо
изпълнително дело, щом разполага с оригинален изпълнителен лист и твърди, че
вземанията по същия не са събрани.
Ирелевантни за настоящото
производство- по обжалване действията на ЧСИ, са и останалите наведени в
жалбата на В.Б. доводи, касаещи заповедното производство, в рамките на което е
издадено изпълнителното основание, вкл. тези, касаещи неуведомяването на
длъжника и оспорването на вземанията по изпълнителния лист.
Частично
основателна е жалбата
на длъжника срещу постановлението на ЧСИ за разноските.
Определеният от ЧСИ общ размер на
дължимите такси по изпълнението, включая обикновени и пропорционална такси, посочени
в издаденото на 20.08.2019 г. постановление за разноски и в изпратената на
длъжника ПДИ, е 832.46 лв., която сума
включва: обикновени такси в общ размер от 102 лв. /с включен ДДС/, и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 676.46 лв. /с включен ДДС/.
Необосновано се явява следователно начисляването на такси в размер на 54 лв.
/832.46 - 102 - 676.46 = 54 лв./, за които изобщо не е посочено в обжалваното
постановление за какви процесуални действия са определени. Поради това и
постановлението за разноски следва да бъде отменено за сумата 54 лв.- такси по
ТТРЗЧСИ.
Обикновените такси по т.1, т.3, т.5 и
т.9 ТТРЗЧСИ /т.1- за образуване на изп. дело- 24 лв. с ДДС, т.3- за 6 бр.
справки- 36 лв. с ДДС, т.5- за връчване на ПДИ- 24 лв. с ДДС, т.9- за налагане
на запор- 18 лв. с ДДС/ са начислени за действия, които са действително
извършени от ЧСИ, поради което и са дължими по делото и следва да бъдат
възложени в тежест на длъжника по изпълнението. Относно тези такси- в общ
размер от 102 лв. /с ДДС/, жалбата на длъжника като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Неправилно е определен и начислен от
ЧСИ размерът на дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която според
атакуваното постановление възлиза на 676.46 лв. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума. Под "парично вземане" по смисъла на т.26 се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи. Противното
би означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26,
върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и
житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника В.Б., е в размер на 6 712.55 лв., поради
което и дължимата от последния пропорционална такса по т.26, б.“а“ ТТРЗЧСИ е в
размер на 557 лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за
разликата до размер на сумата 676.46 лв. обжалваното постановление за разноски
следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от
длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 557 лв.- пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, и в частта
относно сумата 54 лв.- „такси по ТТРЗЧСИ“, чието основание в обжалваното
постановление за разноските не е посочено. Жалбата на В.Б. срещу
постановлението за разноски- в останалата му част, следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на В.В.Б.
/ЕГН **********/- длъжник по изпълнението, издаденото на 20.08.2019 г. по изп.
дело № 2019788 0400381 на частен съдебен изпълнител М. К.- с рег.№ 788 на КЧСИ
и район на действие- СГС, постановление
за разноските в частта му относно определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от В.В.Б., над сумата 557 лв. /петстотин петдесет
и седем лева/ до пълния начислен от
ЧСИ размер от 676.46 лв., и в частта му
относно начислени от ЧСИ „такси по ТТРЗЧСИ“ в размер на 54 лв. /над сумата 102 лв. общо- обикновени такси по т.1, т.3, т.5
и т.9 ТТРЗЧСИ, до размер на сумата 156 лв./.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.В.Б. /ЕГН **********/- длъжник
по изпълнението, в останалата й част,
насочена срещу извършено от ЧСИ М. К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на действие
СГС, по изп. дело № 20197880400381 действие по налагането на запор върху пенсията му и срещу
издаденото на 20.08.2019 г. постановление за разноските- относно определените
за плащане от длъжника обикновени такси в размер на 102 лв. общо и
пропорцианална такса- до размер на сумата 557 лв.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Станимира Иванова по гр.д.№
4479 по описа за 2020г. на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството на състава в частта за дължимата такса по т. 26 от Тарифата.
Начислените от ЧСИ пропорционални такси по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определят на база сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя в
хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по
изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за възнаграждение
за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо различно от такси
по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната
хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично
вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите,
предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и
съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл
т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.
на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя
при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя
по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за
адвокат.
Съдия …………………..