Р
Е Ш Е Н И Е
№
261195 / 2.12.2021г.
гр.
П., 02.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Б. Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5645 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 4985/2020. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. ******в
размер на 669,20 за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение (11.09.2020 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 119,47 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2018 г. до
19.08.2020 г.
Твърди се, че между топлофикационното
дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала
по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага
свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил
своето задължени, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесният имот е
общинско жилище където е настанено трето по спора лице – И.С.Д. и семейство
ѝ, които са действителните ползватели по договор за наем, който считано
от 21.11.2018 г.
Позовава се на действащите общи условия
с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения,
както и за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди. С оглед
на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е направено
искане за привличане на трето лице помагач – И.С.Д. и е предявен обратен иск
срещу него.
Със своевременно предявения обратен иск
се сезира съда за осъждане на И.С.Д. за сумите представляващи стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в П., ул. ******в размер на 669,20 за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (11.09.2020 г.)
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 119,47 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.08.2018 г. до 19.08.2020 г.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач и ответник по обратния
иск И.С.Д. е депозирал отговор в срок
чрез назначения си особен представител. Оспорва доставката на топлинна енергия
в посочения в исковата молба размер. Оспорва наличието на валидна облигационна
връзка по договор за наем, както и изпадането на И.С.Д. в забава.
Прави възражение за погасяване на
исковите претенции по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове, както и да му бъде изплатено определеното от съда
възнаграждение за особен представител.
В съдебно заседание страните се
представляват. Депозирано е писмено становища от неявилата се страна – Община П.,
с което поддържат вече изложеното в исковата молба и отговора. Третото лице
помагач се представлява от особения си представител като поддържа своите
възражения.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са
спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост,
предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като същите се установяват
и от ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да
приеме, че в конкретния случай ответникът като собственик на процесния недвижим
имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.
Спорни са останалите елементи от
правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи. Услугата за дялово
разпределение не е въведена в СЕС, поради
което ищецът отчита и разпределя топлоенергията за БГВ в СЕС. От заключението
се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване
– топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки,
в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради
което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество. От заключението се установява, че в СЕС се ползва
топлоенергия само за БГВ, като ищецът е взел предвид нормативните технологични
разходи, отдадени от съоръженията за БГВ. Вещото лице е
установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия за БГВ
поради неосигурен достъп, както и че в имота липсва водомер за топла вода.
Не е разпределяна отдадена топлоенергия
от отоплителни тела в общите части и имота, поради прекъсване на връзката между
сградата, в която се намира процесния имот и абонатната станция преди процесния
период. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са
пресметнати в съответствие с действащите през процесния период цени на
топлоенергията за гр. П.. При така установените факти, въз основа на извършения
анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния
период е на стойност от 669,20 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница за исковия период възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 669,20 лева. Падежите на всяко месечно задължение са
определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството. В
заключението по СИЕ е посочено, че за процесния период лихва за забава е в
размер на 119,47 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
При тези правни изводи и установени
факти, предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
По предявения обратен иск.
При извод за основателност на главните
установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните обратни, насочени
срещу третото лице. Същите са своевременно предявените, с правно основание по
чл. 232, ал. 2, чл. 239 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочени към третото
лице-помагач, което ответникът моли да бъде осъдено да му заплати сумите, както
и законната лихва за забавата на месечните плащания, с твърдения, че това
задължение е поето от него по силата на съществуващо между страните наемно
правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е да
установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно процесния имот и
период между него и третото лице - ответник по обратните искове, неговото
съдържание и изпадането му в забава.
По своето предназначение жилищата,
представляващи общинска собственост могат се отдават за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, като условията и редът за това се
определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл.
42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Община П. (Наредбата) въз основа на настанителната заповед кметът на общината
сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят правата и
задълженията на страните, включително задължението за заплащане на консумативни
разноски.
И.С.Д. с отговора на исковата молба е
оспорил наличието на облигационна връзка с Община П., доставката и размера на
исковата претенция. Прави възражение за погасяване на исковите претенции по
давност.
В подкрепа на исковата си претенция по
обратния иск Община П. е представила настанителна заповед от 21.11.2018 г.,
съгласно която И.С.Д. и нейното семейство се настаняват в процесното жилище за
срок от две години, като е указано, че следва да бъде сключен договор за наем
съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредбата.
С оглед разпределената на Община П.
доказателствена тежест, странаат е представила договор за наем с ответника по
обратния иск. Същият е съставен на 14.12.2018 г., като в него изрично е
посочено, че влиза в сила на 01.01.2019 г. за срок от две години.
Други доказателства за твърдяната
облигационна връзка с ответника по обратния иск не са представени. Ето защо съдът
приема, че въпреки разпределената му доказателствена тежест за това и въпреки
обстоятелството, че с проекта за доклад в определението по чл. 140 ГПК в
съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично му е указал, че
не сочи доказателства за този правнорелевантен факт, ищецът по обратния иск не
се е снабдил и представил относими доказателства, поради което искът остава
недоказан в своето основание. Това е така, защото представеният по делото
договор за наем обхваща период след исковия, поради което и съдът не намира за
необходимо да анализира неговите разпоредби и правно действие.
След като по делото не бе установена
първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата
претенция, безпредметно е обсъждането на правопогасяващото възражения, въведено
от страната.
При този правен извод, предявения главен
обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и
акцесорния обратен иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като при
недоказаност на главното задължение, не се дължи обезщетение.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 275,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищецът се
дължат разноски в размер на 375,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетият за неоснователен
обратен иск, Община П. няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Община П., ЕИК
*********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер на 669,20 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. ******за периода от 01.06.2018 г.
до 31.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 119,47 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 09.08.2018 г. до 19.08.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4985/2020
г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 375,00 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Община П., ЕИК ********* срещу И.С.Д.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането му да
заплати сума в размер на 669,20 лева, представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул.
******за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 119,47 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.08.2018 г.
до 19.08.2020 г
Решението е постановено при участие на И.С.Д.
***.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________
Вярно
с оригинала М. Я.