№ 146
Силистра,
28.12.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Данаила Г., като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 244 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
139/13.08.2018 г., постановено по гр.д. № 176/2011 г., Дуловският районен съд е
признал за установено по отношение на Национална агенция за приходите, че
„Бимекс Комерс“ ООД гр. Дулово, е собственик на недвижим имот с площ 7,769 дка,
който е част от застроено дворно място в землището на с. Паисиево с начин та
трайно ползване „ Друга производствена база с площ 8,153 дка, едноетажна
масивна сграда (мандра) със застроена площ 384 км.м. и двуетажна
административна сграда към мандрата със застроена площ 100,80 кв.м. и прилежащи
постройки и съоръжения, които имоти са подробно описани по плана на землището,
осъдил е НАП да заплати на дружеството 1 200 лв. разноски по делото.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Национална
агенция за приходите гр. София чрез процесуален представител с искане да
бъде отменено решението и постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявения иск.
Ответникът по жалбата „Бимекс Комерс“ ООД гр. Дулово чрез
процесуален представител е депозирал писмен отговор с искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Въззивният
съд, като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в двете
инстанции и оплакванията във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима.
Първоначалното
производство по гр.д. № 99/2008 г. пред Дуловски районен съд е било образувано
по искова молба на „Бимекс Комерс“ ООД гр. Дулово срещу „Сун ойл“ ЕАД гр. София
и Агенция за държавни вземания (сега Национална агенция за приходите) гр.
София. На въззивна инстанция с решение № 17/06.12.2019 г. Силистренският
окръжен съд е приел, че е налице недопустимо съединяване на искове, обезсилил е
решението на първата инстанция и е върнал делото на районния съд с указание за
разделяне на три иска в две дела.
С
определение № 91/07.03.2011 г. Дуловският районен съд е извършил разделянето,
като в процесното производство е определил предмет: да се признае за
установено по отношение на втория
ответник, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот – правна квалификация
чл.124 от ГПК, съответно страни: ищец „Бимекс Комерс“ ООД гр. Дулово и ответник
Агенция за държавни вземания (сега Национална агенция за приходите) гр. София.
Ищецът не е реагирал на тази процесуална конструкция.
Районният
съд не е съобразил, че ищецът е трето лице по смисъла на чл.269 от ДОПК
(посочена правна квалификация в исковата молба) и че надлежни ответници по
установителния иск за собственост са взискателят и длъжникът в образуваното
производство от публичен изпълнител на АДВ (НАП), който съгласно чл.269, ал.3
от ДОПК се уведомява от съда за образувано исково производство. Ищецът няма
правен интерес да доказва собственост по отношение на агенцията, а по отношение
на взискателя (който не е посочен) и длъжника. Следователно разгледаният иск е
недопустим, съответно и постановеното решение също е недопустимо.
В писмения
си отговор в районния съд ответната агенция е изразила правилно становище за
недопустимост и не е ясно защо в хода на производството и във въззивната жалба
това становище не е застъпено. В съдебно заседание пред въззивния съд
процесуалният представител на НАП заяви, че поддържа първоначалното си
становище, а процесуалният представител на ищеца-ответник по жалбата след
неясно обяснение за правния си интерес все пак заяви, че води делото поради
изпълнителното производство, насочено към процесния имот, за който твърди, че е
негова собственост. Следователно допустимото производство е по чл.269 от ДОПК,
но ищецът, но при уточняване петитума на исковата молба в първата инстанция
(лист 52) не е заявил надлежните страни, спрямо които да бъде установено
правото му на собственост. Този пропуск процесуално не може да бъде изправен.
Предвид
изложеното, съдът счита, че районният съд е постановено недопустимо решение,
поради което и на основание чл.270, ал.3, хипотеза първа от ГПК същото следва
да се обезсили и да се прекрати производството по делото.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 139/13.08.2018 г.,
постановено по гр.д. № 176/2011 г., Дуловският районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производствот по в.гр.д. №
244/2018 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.