Решение по дело №1600/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез процесуален представител Д.О., срещу Решение № 922 от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 1313/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) – Варна, и дружеството „Т.П.Е. “ ЕООД с ЕИК *** е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на приложимия материален закон от установената фактическа обстановка по делото и поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Сочи се, че Споразуменията не са били представени при извършената от контролните органи проверката. Твърди се, че поради липсата на разпит на работника/служителя дали действително е подписал и кога тези споразумения, то последните са изготвени във връзка с настоящия процес. Изтъква се, че нарушението не е отстранено веднага след констатирането му, а едва след издаване на оспореното НП. Искането е да се отмени въззивното решение и да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа изложените в касационната жалба доводи и направените искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът в касационното производство – „Т.П.Е. “ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя И.Г. чрез адв. М.Т., в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Сочи се, че възражението на касатора относно представените в съдебното следствие споразумения между работодателя и лицето Ж.Р., е неоснователно, тъй като същите са сключени преди издаване на НП. Посочва се, че твърденията на касатора за антидатиране на споразуменията са неверни и са направени за първи път едва с касационната жалба. Според ответната страна макар и на по-късен етап е налице отстраняване на извършеното нарушението, поради което счита, че правилно РС – Варна го е квалифицирал като маловажен случай. Прави се искане за оставяне в сила на постановеното от РС – Врана решение в сила, което искане се поддържа и в хода по същество на делото. Не претендира разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение, районният съд правилно е приложил закона. Пледира се за потвърждаване на решението на въззивния съд като правилно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Т.П.Е. “ ЕООД срещу НП № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

Според НП дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание № 6 от Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. на ДИТ – Варна относно изискването „Да изплати в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Ж.Ц. Р. с ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г., в размер на 740.63 лв., съгласно чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ, със срок за изпълнение до 16.07.2020 г.“. Това неизпълнение на дадено задължително предписание, в НП е посочено, че е установено при извършена последваща проверка, обективирана в Протокол № ПР2112867/28.04.2021 г., когато е констатирано, че дружеството-работодател не е изпълнило в предоставения срок даденото задължително предписание.

В НП е отбелязано, че нарушението е извършено на 17.07.2020 г. в гр. Варна, на седалището и адреса на управление на дружеството-работодател, към който момент е следвало да бъде изплатено в дължимия размер парично обезщетение, а като доказателства са посочени: протокол – 2 бр., справка дължими обезщетения. Обективиран е извод, че по отношение на установеното нарушение не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и не представлява маловажен случай.

Районният съд приема, че при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените за това срокове, НП е издадено от компетентен орган, като описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си.

За да отмени НП, въззивният съд преценява, че от представените по делото платежни нареждания дружеството-работодател е изплатило пълната дължима сума за неизползван платен годишен отпуск на работника, поради което е налице маловажен случай, тъй като дори и на по-късен етап даденото от инспекторите задължително предписание е изпълнено в цялост и не са настъпили вредни последици за работника. Въззивният съд приема, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и предупреждава дружеството-работодател, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на оспореното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна.

Решението на РС – Варна е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на въззивния съд не се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност и изясняване на всички релевантни факти.

При отмяната на НП, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата, регламентирана в чл. 28 ЗАНН, с мотиви, че даденото задължително предписание макар и на по-късен етап и изпълнено в цялост и преценява, че не са настъпили вредни последици за лицето, чието обезщетение дружеството-работодател дължи. Настоящата касационна инстанция приема, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал. 1 КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на ВАС, според което „специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН“. В настоящия случай не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като маловажно нито по чл. 28 ЗАНН (поради неприложимост на разпоредбата), нито по чл. 415в КТ.

Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Тоест задължението за изплащане на парично обезщетение от работодателя на работника или служителя произтича от закона. В случая трудовото правоотношение на лицето Ж.Ц. Р. е прекратено на 23.03.2020 г., което означава, че до 30.04.2020 г. дружеството-работодател е следвало да заплати паричното обезщетение на работника или служителя за неизползван платен годишен отпуск. Контролните органи при ДИТ – Варна са извършили проверка на 01.07.2020 г., като са установили неизпълнение на процесното задължение на работодателя и са дали предписание за изпълнение на задължението до 16.07.2020 година. Независимо от предоставения допълнителен срок, дружеството-работодател частично е изпълнил задължението си едва на 23.02.2021 г., а в цялост на 29.07.2021 г., т.е. много след законоустановения срок и този, даден от органи при ДИТ – Варна. Само по себе си неизпълненото от страна на работодателя задължение за изплащане на обезщетение изключва възможността за непричинение на вредни последици, респективно за маловажност.

На следващо място решението на РС – Варна е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства произнасянето на касационната инстанция по материалната законосъобразност на НП. Въззивният съд не е изследвал въпроса за компетентността на административния орган, издал оспореното пред него НП, въпреки дадените му изрични указания да събере като писмено доказателство заповедта, с която е оправомощена Д.Н.Д.. Въпросът относно компетентността на административния орган е от съществено значение за преценката на съда за законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Съгласно т. 4 на Заповед № 0280/03.08.2010 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, директорите на Дирекции „Инспекции по труда“ са оправомощени да издават НП по актове, съставени от контролните органи от съответната ДИТ. В случая по делото не е представена и приобщена като доказателство посочена в НП Заповед № ЧР-366/05.05.2021 година, с която евентуално Д.Д. е оправомощена да издаде обжалваното пред въззивния съд НП.

Касационният съд констатира и че липсват мотиви в решението на РС – Варна по отношение на конкретно вмененото на наказаното лице нарушение. Въззивният съд се е произнесъл за неизпълнение на предписание по т. 7, а не по т. 6.

С оглед правомощията на касационната инстанция, според чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК (да остави в сила решението или да го отмени в оспорваната му част или да го обезсили), следва обжалваното решение на РС – Варна да бъде отменено. След повторната отмяна на акта на въззивната инстанция, следва административният съд да реши делото по същество – чл. 227, ал. 1 АПК. В случая предвид обстоятелството, че е налице необходимост от събирането на нови доказателства (за компетентността на административнонаказващия орган), след отмяната на решението на РС – Варна, касационната инстанция следва по аргумент от чл. 227, ал. 2 АПК да насрочи делото в открито съдебно заседание и да събере необходимите нови доказателства за останалите неизяснени релевантни факти, посочени по-горе.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 922 от 16.06.2023 г. по АНД № 1313/2023 г. на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА за разглеждане КАНД № 1600/2023 г. на АдмС – Варна в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от 10:30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото:

Касаторът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна;

Ответникът – „Т.П.Е. “ ЕООД;

Окръжна прокуратура - Варна.

УКАЗВА на касатора - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, че не сочи доказателства за компетентността на Д.Н.Д. да издава НП, в частност НП № 03-013811 от 12.08.2021 г. (вероятно Заповед № ЧР-366/05.05.2021 г.)

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора, най-късно в 3-дневен срок преди датата на насроченото открито съдебно заседание, да представи доказателства за указаните му от съда обстоятелства.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: