Решение по адм. дело №601/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗдр/.

Образувано е по жалба на В. И. Д., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при нарушение на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че следва да се вземе предвид датата на регистрация на заболяването от Военноморска болница Варна, съгласно експертното решение N 1 от 23.02.1999г, което е регистрирано по време на пребиваване в казармата. Подчертава, че е освидетелстван от 5 казармени преднаборни лекарски комисии, както е по закон, които потвърждават, че е бил здрав и годен за военна служба, т.е. не е заболял като дете. Отправя искане за отмяна на атакувания административен акт в оспорената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и признаване на военна инвалидност.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло – лично и чрез представител по пълномощие, като се моли за отмяна на ЕР на НЕЛК в оспорената част, и за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. В депозирани писмени бележки се излагат подробни възражения срещу заключението на приетата СПЕ.

Ответната страна – Специализиран състав на НЕЛК по НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. В депозирано писмено становище очертава предпоставките за признаване на пенсия за военна инвалидност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за размера на претендираното адвокатско такова.

Заинтересованите страни – ТП на НОИ – Варна, РЗОК – Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, Агенция за хора с увреждания – София, ТЕЛК към МБАЛ „“ АД, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложено по делото Удостоверение от щаба на поделение 38520 – Балчик /л.5 МЕД/, жалбоподателят Д. е бил на редовна военна служба в поделението от 07.10.1998г. до 16.03.1999г., или всичко прослужени 5 месеца и 11 дни.

От приложена Епикриза № 6049, издадена от Военномедицинска академия - София /л.9 МЕД/ се установява, че Д. е постъпил на 30.12.1998г. и е бил изписан на 02.02.1999г. с окончателна диагноза „Личностово разстройство от смесен тип – от емоционално волевия и шизоиден тих в декомпенсация“. Съгласно установената анамнеза, Д. е роден от първа, нормално протекла бременност със серклаж и синя асфикция; отгледан от бабите си поради заболяването на майка си – шизофренна психоза, пенсионер по болест; от пролетта на 1998г. станал постоянно напрегнат, неспокоен, раздразнителен, притеснявал се да не е болен. Представя се на ВМК за освидетелстване.

Съгласно Експертно решение № 1/23.02.1999г. на общоболничната военномедицинска комисия, на Д. е поставена диагноза „личностово разстройство смесен тип с чести декомпенсации“ - заболял на детска възраст; по причинната връзка между заболяването и службата /т.18/ комисията приема, че е налице общо заболяване. С Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999г. се утвърждава решението на общоболничната военномедицинска комисия.

В резултат на взетите решения, Д. бил изпратен на ТЕЛК за гражданска инвалидност. С ЕР № 1185 от 092/ 01.07.1999г. на ТЕЛК Спец. Псих. Варна /л.12 МЕД/ на Д. била поставена диагноза „разстройство на личността“ /психопатия от кръга на емоционално – волево неустойчивите. Невротична декомпенсация. Страхово – хипохондричен синдром./ В т.16 било отбелязано, че състоянието няма причинна връзка с военна инвалидност.

През 2007г. на Д. е поставена и неврологична диагноза – множествена склероза. При проследяване на приложените в МЕД на Д. решения на ТЕЛК, се установява, че на лицето са определени различни групи неработоспособност, които са във връзка с психиатричната диагноза, а след поставяне на неврологичната диагноза „множествена склероза“, тя става водещата диагноза в решенията на ТЕЛК:

С Експертно решение ТЕЛК № 1169/22.03.2022год. /л.219 МЕД/ на Д. е определена 85% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години; при установените общи заболявания „множествена склероза“ и „емоционално нестабилна личност“ като водеща диагноза е определена множествената склероза.

Без да обжалва горепосоченото ЕР, жалбоподателят подал молба до НЕЛК вх.№ Ев-5211/16.05.2022г., в която поставил въпроси за военната му инвалидност и отправил молба „да му бъде даден процент военна инвалидност“. Молбата била препратена по компетентност до Директора на РЗИ – Варна, който с писмо изх.№ 04-178-1/31.05.2022г. разяснил на жалбоподателя реда за освидетелстване от ТЕЛК за определяне на военна инвалидност.

Във връзка с искането да му бъде призната военна инвалидност, от страна на Д. било подадено Заявление – декларация вх.№ 032022122260143/22.12.2022г. за преосвидетелстване по повод други поводи, предвидени в нормативни актове. Било издадено ЕР № 93142/20.09.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. “ ЕАД /л.262 МЕД/, с което на жалбоподателя бил определени 85% ТНР, пожизнено, с водеща диагноза „множествена склероза“ и придружаващи заболявания „емоционално нестабилна личност“. В мотивите на решението било прието, че няма причинно – следствена връзка за установяване на военна инвалидност, не се определя военна инвалидност.

Срещу горецитираното ЕР на ТЕЛК Д. подал жалба вх.№ 97-00-1085/19.10.2023г. до Директора на РЗИ – Варна и жалба вх.№ 019554/09.11.2023г. до НЕЛК. С Експертно решение /ЕР/ № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, обжалваното ЕР на ТЕЛК било отменено и върнато за ново освидетелстване, с препоръка да се уточни актуалното състояние на лицето по отношение на неврологичните страдания в университетска болница. По отношение на психичния статус на лицето, НЕЛК приел, че се касае за личностово разстройство – емоционално нестабилна личност /F60.3/ с чести декомпенсации. Касае са за общо заболяване. Няма убедителни документални данни за рецидивиращо депресивно разстройство.

Д. обжалвал ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. на специализиран състав на НЕЛК, във връзка с което било образувано адм. дело № 1627/2024г. на Адм. съд – Варна. С молба с.д.№ 11730/23.08.2024г. по цитираното дело административният орган оттеглил оспорения административен акт, поради което производството било прекратено.

След оттеглянето на ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. било издадено ЕР № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, обжалвано в настоящото производство в частта на отказаната военна инвалидност. С ЕР на НЕЛК било потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., като в мотивите си по отношение на психичното състояние на Д. съставът приел, че се касае за личностово разстройство – емоционално нестабилна личност /F60.3/ с чести декомпенсации. Касае са за общо заболяване. Позовал се е на приложеното в МЕД решение на ЦВМК № 54/09.03.1999г., потвърждаващо ЕР № 1/23.02.1999г. на ОВМК – Варна, в което е отразено, че заболяването е от детска възраст /общо заболяване/. Няма убедителни документални данни за рецидивиращо депресивно разстройство.

По искане на жалбоподателя по делото била назначена съдебно - психиатрична експертиза /СПЕ/. От изготвеното и прието заключение на същата се установява, че етиологията на Емоционалното личностното разстройство не може да е във връзка с постъпването в казармата. Но постъпването в нова среда с нейните строги норми и изисквания и излизането от обичайната среда, в която Д. е живял до този момент, лесно отключва дисхармонично поведение и невъзможност за вграждане. Личностовото разстройство на Д. го поставя в състояние на нарушена социална пластичност. Той е с изразена регидност и застойност по отношение на разрешаване на личните си проблеми. Сгъстяването на новите обстоятелства в ежедневието за Д. и новите събития са причината за неговото поведение, което има за основа “наказване” и ”санкциониране” на тези, които той приема за опоненти. Вещото лице посочва, че подробното проследяване на МЕД документация и анамнезата за живота на Д. преди влизането в казармата дава основание за обсъждане на дг. - Несоциализирано разстройство в поведението-МКБ F91.1, която диагноза се поставя в детска и юношеска възраст/тогава той не е консултиран със специалист психиатър/, а при влизане в младежка възраст може да се обсъжда „Личностово разстройство”, така че описаните проблеми в живота на Д. предхождат влизането му в казармата. В заключение експертът подчертава, че двете заболявания на Д. - психично разстройство и неврологично заболяване, нямат етиологична връзка и причинно следствена връзка с постъпването му в казармата.

По делото са събрани гласни доказателства – в качеството на свидетел е разпитана – майка на жалбоподателя Т. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Оспореното ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата до съда е подадена по пощата, чрез административния орган, на 28.02.2025г., видно от пощенското клеймо на плика /л.13 дело/. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в предвидените от закона форма и срок и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. е постановено от компетентен орган съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр и чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ – специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, в състав – председател и двама членове. С това е изпълнено изискването на чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, от които единият е председател на състава. Съставът е със съответен профил, съобразен с водещата диагноза, съгл. чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от съдържанието на ЕР на НЕЛК, с оглед възраженията на жалбоподателя срещу оспореното решение на ТЕЛК, налице са проведени консултации и обсъждане с НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, които са вписани в ЕР, съгласно чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Административният акт е издаден в регламентираната в чл. 49, ал. 1, изречение първо от ПУОРОМЕРКМЕ форма – мотивирано експертно решение, и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението на НЕЛК е прието след анализ на представената медицинска документация по реда на чл.50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Националната експертна лекарска комисия се произнася само въз основа на медицинската и друга документация. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното състояние на лицата, е в правомощията само на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК). Наред с това, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в частите му, в които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне, което именно е съобразено в мотивите на обжалваното ЕР на НЕЛК. Предвид горното, съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност на оспореното експертно решение на това основание. Такива не се релевират и от самия жалбоподател, който излага доводи единствено за материална незаконосъобразност на акта.

Такава настоящият състав също не установява, като намира, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

В случая спорен между страните по делото е въпросът относно наличието на причинна връзка между отслужената от Д. редовна военна служба и настоящото му психично състояние или наличието на т. нар. военна инвалидност /липсват твърдения за каузалност между военната служба и установената през 2007г. неврологична диагноза – множествена склероза, макар и такава също да е отречена от изготвената СПЕ/. Именно очертаният спор предопределя и въпроса дали административният орган е приложил правилно материалния закон. Твърдението на жалбоподателя за наличието на такава причинна връзка, същият следва да докаже с допустимите доказателствени средства. Доколкото преценката за здравословното му състояние изисква наличието на специални знания в областта на медицината, и в частност на психиатрията, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност на оспорването същият се опита да обоснове с ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на неговата майка и със заключението на назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза. Именно посоченото заключение на приетата експертиза се кредитира изцяло от настоящия състав като компетентно, обективно, безпристрастно дадено, и изцяло кореспондиращо със събраните по делото доказателства, и в частност множеството документи от МЕД на лицето, включително от периода на полагане на военна служба. Експертизата стъпва, както на подробната чисто медицинска документация, така и на документите, съдържащи подробна анамнеза на жалбоподателя за периода от най – ранна детска възраст. Видно от експертизата и от подробните и обосновани доводи на вещото лице при нейното изслушване, е, че психичното разстройство на Д. и неврологичното му заболяване нямат етиологична връзка и причинно - следствена връзка с постъпването му в казармата.

Съгласно чл.73, ал.1, т.3 от НМЕ, териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при определяне на военна инвалидност въз основа на решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение. С Експертно решение № 1/23.02.1999г. на общоболничната военномедицинска комисия, на Д. е поставена диагноза „личностово разстройство смесен тип с чести декомпенсации“ - заболял на детска възраст; по причинната връзка между заболяването и службата /т.18/ комисията приема, че е налице общо заболяване. Цитираното ЕР е утвърдено с Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999г. Т.е., в случая липсват изискуемите законови предпоставки за признаване на твърдяната от Д. военна инвалидност.

По отношение на приетите гласни доказателства, съдът намира, че показанията на майката на жалбоподателя са неконкретни, уклончиви и крайно неинформативни за действителното състояние на Д. преди и след влизане в казармата, независимо от множеството зададени уточняващи въпроси от съдебния състав. По тези съображения същите не могат да бъдат кредитирани, а и те по същество не установяват факти, обосноваващи твърдяната причинно - следствена връзка между военната служба и психичното състояние на Д..

В обобщение, от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на СМЕ се установява с категоричност, че специализираният състав на НЕЛК правилно е определил, че диагностицираното при Д. „личностово разстройство – емоционално нестабилна личност“ е общо заболяване, проявило се още в детска възраст, като липсва причинно – следствена връзка с военната служба. Последната представлява стресова среда и фактор, който предизвиква проявление на състоянието на Д.. Същото, обаче, има своята етиология в детска възраст, в която Д. не е бил консултиран със съответен специалист.

Обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено и в съответствие с целта на закона, която в случая е правилното установяване на съпътстващата диагноза, нейната етиология и степента на трайно намалена работоспособност на жалбоподателя по реда на ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза.

Предвид изложеното, съдът намира издаденото ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба - за неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е основателно предвид благоприятния за него резултат от оспорването. На основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП в размер на 200 /двеста/ лева.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. И. Д., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност.

ОСЪЖДА В. И. Д., [ЕГН] да заплати на Националната експертна лекарска комисия – гр. София сума в размер на 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.