№ 134
гр. Харманли, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В. Хр. Коларов
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от В. Хр. Коларов Административно наказателно
дело № 20235630200242 по описа за 2023 година
Производството е по Глава III, Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Х*А* /H. A./ род. на *****г. в Р. Турция, чрез процесуалния си
представител адв. Кремена А. АК Хасково, обжалва наказателно постановление № 45-
0000599/15.ІІ.2023г. на Началник ОО „АА” Хасково. Счита, че издадения санкционен акт е
незаконосъобразен поради противоречия с материално правните разпоредби и издаден при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в разрез
със закона, като излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован ( чрез пълномощника,
не се явява, не се представлява. С молба вх. № 5658/ 12.VІІ.2023г. пълномощника на
жалбоподателя поддържа депозирана жалба и претендира присъждане на разноски.
Административно наказващия орган - Началник ОО „АА” Хасково, редов-но
призован не се представлява. С писмо с което административно наказателната преписка е
депозирана пред съда е взето становище за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 45-0000599/15.ІІ.2023г. на Началник ОО „АА”
Хасково, Стара Загора издадено въз основа Акт за установяване на административно
нарушение № 00112/ 15.ІІ.2023г. на Х*А* /H. A./ род. на *****г. в Р. Турция, на основание
чл. 93б ал.7 т. 1 от Закон за автомобилните превози e наложено наказание „Глоба” в размер
на 200.00лв., за това, че:
„На 15.ІІ.2023г. по АМ „Марица“ км. 72 (ляво платно) извършващ
международен превоз на товари по маршрут попадащ в обхвата на европейската спогодба
1
AETR от Р. Турция до Р. Швейцария видно от CMR от 14.ІІ.2023г., управлявайки МПС
MERCEDES с peг. № ***** оборудвано с дигитален тахограф Марка Continental Automotive
GmbH 1381.********** с прикачено към него ремарке TIRSAN с peг. № ***** собственост
на Orkun International, като:
1.За 24часовия период от 02часа и 24минути (UTC време) на дата 13.ІІ.2023г. до
02часа и 24минути (UTC време) на дата 14.ІІ.2023г., след края на предходната ползвана
нормална дневна почивка , водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум
9(девет)последователни часа, като намалението е до 1(един) час. За посочения период
водачът е ползвал почивка от 08часа и 31минути. Нарушението е ведно от 3броя разпечатки
от картата на водача за дати 12.ІІ.2023г., 13.ІІ.2023г. и 14.ІІ.2023г.
с което виновно е нарушил:
чл.8 §2 изр. 2 от AETR ДВ 22 от 1995г. „
В Акт за установяване на административно нарушение № 00112/ 15.ІІ.2023г. са
отразени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели: В. С. М. -
актосъставител и С. И. К. - инспектор “Автомобилна администрация“ Стара Загора -
свидетел по акта.
От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата относно
извършената от тях на 15.ІІ.2023г., проверка и констатираното по време на нея нарушението
описано в АУАН. Самият акт бил съставен на место, в присъствието на жалбоподателя на
когото бил предявен за подпис. По време на констатиране на нарушението и при
съставянето на АУАН жалбоподателя не направил възражения.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид
разпоредбата на чл.92 ал.3 от Закон за автомобилните превози в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу подпис на
15.ІІ.2023г. Жалбата е депозирана пред АНО, като е входирана под № 52-00-57-1919/
02.ІІІ.2023г. – изпратена по куриер на 01.ІІІ.2023г. Като подадена в законоустановения срок
от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество -
основателна .
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при ус-
ловията на чл.40 ал.1 от ЗАНН.Актът е съставен от компетентно длъжностно лице -св. В. М.
в качеството му на инспектор при РД “АА” гр. Стара Загора. Съставен е в присъствие на
жалбоподателя, който е присъствал и при констатиране на нарушението. Актът е съставен в
дена на констатиране на нарушението.
При извършената служебна проверка, настоящия съдебен състав намира, че при
образуване на административно наказателното производство срещу жалбоподателя са
нарушени императивни правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните
в закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем, което мотивира отмяна
на обжалвания административно наказателен акт като незаконосъобразен.
Според съда, не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и
мястото на извършване на нарушението съгласно разпоредбите на чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5
от Закон за административните нарушения и наказания. Предвид изложените факти в
обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно е, че датата и мястото
визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането на жалбоподателя
за проверка - на 15.ІІ.2023г. на АМ „Марица“ км. 72 (ляво платно), а не датата и мястото на
извършване на самото нарушение. От показанията на разпитаните свидетели и видно от
съдържанието както на процесния акт за установяване на административно нарушение, така
и на обжалваното постановление , нарушението е извършено доста по- рано - 29.І.2023г. От
това следва и извода, че не установено и мястото на извършване на нарушението. Предвид
вида на превозното средство и неговото предназначение няма да е лишен от логика извода,
че нарушението е извършено извън територията на Република България. Самите свидетели
при разпита си заявяват, че не могат да посочат към дата 29.І.2023г. къде се е намирало
проверяваното от тях превозно средство.
2
Този пропуск нарушава императивните изисквания към съдържанието на акта и
постановлението, но в същото време не дават и възможност за установяване спазена ли е
местната подсъдност за разглеждане на делото, както и материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, следва да се посочи, че както АУАН, така и НП, които имат
основополагащо значение за законосъобразното развитие на производството по
административно наказване, са били връчени на нарушителя Х*А* единствено на български
език без писмен превод на разбираем за него език. Нещо повече, по делото липсват данни на
санкционираното лице да е предоставен дори устен превод на посочените актове на
наказващата администрация, като такива твърдения отсъстват и в показанията на
разпитаните по делото свидетели.
В настоящия случай няма данни правота на лицето да разбере за какво действие
или бездействие се ангажира неговата отговорност да е било гарантирано по какъвто и да
било начин. С оглед на това съдът намира, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, като същото е от категорията на съществените,
предвид което производството се явява изначално опорочено. Разясняването на фактите и
обстоятелствата, на които се основава отговорността, дори да не се извършва чрез нарочен
писмен превод, или в рамките на формална процедура, следва да бъде извършено на
разбираем за нарушителя език, при това от лице, което няма друго процесуално качество в
производството.
Следва да бъде отчетено, че в АУАН, в мястото за възражения и съответно в
разписката за връчване, единствено името на жалбоподателят е изписано чрез използване на
латиница, без да има данни, че същият е разбрал съдържанието на това, което подписва.
Съгласно българското законодателство и единната практика на Европейския съд, когато
участникът в производството от съдебен характер не владее съответния език – официален за
страната и производството, на същия следва да се обезпечи възможността да реализира
адекватно правата си като всички документи и актове, съответно действия извършени в
устен и състезателен процес с негово участие, следва да са на езика, който той владее.
Противното води до съществено нарушение на основни права, закриляни от
законодателството.
Посочените процесуални нарушения са достатъчни сами по себе си да
обосноват извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да е необходимо
обсъждането на спора по същество, респективно и допълнително обсъждане на останалите,
релевирани в жалбата възражения. Това е така, доколкото съдът счита, че всички допуснати
нарушения са съществени, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно издадено, подлежи на
отмяна.
Съгласно чл. 63д от Закон за административните нарушения и наказания
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143 ал.1 от Административно
процесуален кодекс, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая процесуалния представител
на жалбоподателя е представил списък за разноски съгласно който се претендират разноски
в размер на 480лв. Именно такъв размер разноски следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000599/15.ІІ.2023г. на Началник
3
ОО „АА” Хасково, Стара Загора издадено въз основа Акт за установяване на
административно нарушение № 00112/ 15.ІІ.2023г., с което на Х*А* /H. A./ род. на *****г. в
Р. Турция, на основание чл. 93б ал.7 т. 1 от Закон за автомобилните превози e наложено
наказание „Глоба” в размер на 200.00лв., за това, че:
„На 15.ІІ.2023г. по АМ „Марица“ км. 72 (ляво платно) извършващ
международен превоз на товари по маршрут попадащ в обхвата на европейската спогодба
AETR от Р. Турция до Р. Швейцария видно от CMR от 14.ІІ.2023г., управлявайки МПС
MERCEDES с peг. № ***** оборудвано с дигитален тахограф Марка Continental Automotive
GmbH 1381.********** с прикачено към него ремарке TIRSAN с peг. № ***** собственост
на Orkun International, като:
1.За 24часовия период от 02часа и 24минути (UTC време) на дата 13.ІІ.2023г. до
02часа и 24минути (UTC време) на дата 14.ІІ.2023г., след края на предходната ползвана
нормална дневна почивка , водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум
9(девет)последователни часа, като намалението е до 1(един) час. За посочения период
водачът е ползвал почивка от 08часа и 31минути. Нарушението е ведно от 3броя разпечатки
от картата на водача за дати 12.ІІ.2023г., 13.ІІ.2023г. и 14.ІІ.2023г.
с което виновно е нарушил:
чл.8 §2 изр. 2 от AETR ДВ 22 от 1995г. „ .
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация” Хасково, Стара
Загора, да заплати на Х*А* /H. A./ род. на *****г. в Р. Турция, разноски по делото в размер
на 480.00лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4