МОТИВИ ПО НОХД № 3264/12 г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 9 състав
Софийска градска прокуратура
е внесла обвинителен акт и подсъдимият В.В.В. е предаден на съд за това, че на 29.04.2010 г. в гр. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ”, модел 525 с ДК № ******** - по
С.ско шосе с посока на движение от гр. С. към гр. С., в района на „Д.М.”,
нарушил правилата за движение, визирА.в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДП („водачите
на превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”), на чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДП („всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; „да не управлява пътното превозно
средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”),
и като изгубил контрол върху управлявания от него автомобил по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице – на К. Г. Н. (с ЕГН **********) и на К.
И. Т. (с ЕГН **********), като деянието е извършено в пияно състояние (с
концентрация на алкохол в кръвта 1,5 промила, установено по надлежния ред) –
престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. І, вр. ал. 3, предл. І, б. „б”, предл.
І, вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ НК.
В хода на съдебните прения представителят
на СГП изцяло поддържа обвинението. Намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че тъкмо подсъдимият е
управлявал автомобила, че е бил в пияно състояние и че в резултат на
субективните му действия по управление, попречили му да вземе успешно завоя,
превозното средство е паднало от моста, а пътниците в него са получили
несъвместими с живота травми и са починали на място. Прокурорът определя като доказани всички тези факти,
изложени и в обвинителния акт, на основата най-вече на
експертното заключение, което, твърди, изяснявало убедително механизма на произшествието,
както и местоположението на хората в него. Представителят на държавното
обвинение застъпва позиция, че обвинението действително е изградено на базата
на косвени доказателства, включително и досежно авторството, но счита убедено,
че видът и връзките между уликите, проследени в тяхната цялост и взаимовръзка,
изключва друг възможен извод освен поддържания с обвинителния акт. В обобщение –
намира, че доказаните факти обуславят
и приложението на възприетата от държавното обвинение правна
квалификация. Предвид така изразеното становище прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
в размер към средния
- пет години, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
се управлява МПС”, чийто срок да бъде в същия размер.
В хода на съдебното
производство е конституирана като частен обвинител в процеса наследницата на
починалия К. Н. – майка му К.Т..
Повереникът й - адвокат И.Л. от САК,
пледира за постановяване на осъдителна присъда. Изразява становище за
доказаност на фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, придържайки
се към изнесените от прокурора съображения. Изтъква, че вследствие
безотговорните действия на подсъдимия са загинали двама мъже в разцвета на
силите си, а на близките им е била причинена безутешна скръб. Присъединява се и
към искането на прокурора за определяне на наказанието в размер към
средния.
Частната обвинителка Т. не се възползва от
правото си да вземе участие в съдебното заседание.
Защитникът на подсъдимия В. – адвокат П.К. от
САК, намира, че обвинението не е доказано по изискуемия от закона несъмнен и
категоричен начин.
На първо място в
изложението си защитникът акцентира върху характера на събраните доказателства.
В тази връзка отбелязва, че, освен косвени по естеството си, те разкривали и
противоречия. Заключава, че не изяснявали нито един релевантен факт и че
обстановката, предшестваща настъпването на произшествието, както и самият пътен
инцидент са останали неразкрити. Защитникът намира сериозни пропуски в
разследването в досъдебното производство, които, въпреки усилията на съда в
хода на съдебното следствие, нямало как да бъдат преодолени. Като навежда
подробни оплаквания, че разследващите не са установили преки свидетели, че не
са взели всички нужни мерки за обективното установяване на данни, които после
да ползват надеждно експертните изводи, защитникът обобщава, че експертите са
боравили с предположения. Последното твърдение е и в основата на отстояваната
от защитата теза, че експертизите не могат да служат за надежден източник за
фактическите изводи на съда, в това число и за обстоятелствата как точно е
настъпило произшествието и кой от тримата в автомобила е бил водач по време на
същото. По същество защитникът твърди недоказаност на основните факти, сред
които: управлението на автомобила тъкмо от подсъдимия; настъпването на
произшествието заради действия на водача, а не по някаква друга причина,
например; конкретната пътната обстановка и скоростта на движение на автомобила.
Отделно – навежда
се твърдение за допуснато непреодолимо съществено процесуално нарушение. За
такова се сочи съзряното от защитата противоречие в цифровата квалификация на
обвинението, както и твърдяното негово неясно формулиране в аспекта на това, че
процесното се различавало коренно от предишното, по което е бил внесен
предходен обвинителен акт.
На основата на
подробно изнесените съображения защитникът поддържа искане за постановяване на
оправдателна присъда.
Вторият защитник на
подсъдимия – адвокат П.К. от САК, се присъединява изцяло към изложеното от
колегата й, поддържайки напълно и искането за постановяване на оправдателен
съдебен акт. Допълва, че в акта на обвинението е описан механизъм, който е
различен от този, приет за установен от експертите, изготвили заключението на
разширената повторна експертиза, на което прокурорът се е позовал в речта си,
за да обоснове доказаност на обвинението. Очевидно, макар да не го формулира
изрично, защитникът счита наличието на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, което обаче не е било изменено по
предвидения ред от прокурора - обстоятелство, препятстващо в принципен план
съда да приеме по служебен почин осъществяването на друг механизъм (различен от
описания в обвинителния акт).
Следващият
съществен довод на защитника касае установяването на едно от квалифициращите
деянието признаци – пияното състояние. Адвокат К. мотивира възраженията си
срещу резултатите от съответната експертиза с твърдения за нарушаване на
процедурата по вземане на кръвна проба. За такова сочи неподписването на
протокола за медицинското изследване от подсъдимия.
Защитата се
позовава на заключенията на ДНК – експертизата в обосновка на твърдението за
недоказаност на авторството на подсъдимия в управлението на автомобила. По
убеждение на адвокат К. веществените улики изключвали извода на вещите лица,
изготвили повторната разширена експертиза, съобразно който подсъдимият е
управлявал автомобила.
Следвайки
подробните си съображения, адвокат К. определя като единствено справедлив
съдебен акт оправдателния такъв.
Подсъдимият В. заявява,
че не желае да се ползва от правото си да дава обяснения.
В хода на съдебните
прения, изразявайки личното си становище към обвинението, подсъдимият заявява
съпричастие към близките на загиналите, като подчертава, че поради отсъствието
на спомен за случилото се, не знае дали има или не вина за него. Казва, че се
чувства много объркан, тъй като първоначално е бил информиран от разследващите,
че не той е управлявал автомобила, а после – за обратното. Посочва, че има две
малки деца, като заради инцидента е изгубил работата си, а след това и жилището
си, защото не е могъл да изплаща кредита за него.
В предоставената му
последна дума подсъдимият се присъединява към становището на своите защитници и
моли да бъде оправдан.
Като съобрази събрания доказателствения материал,
преценен поотделно и в съвкупност, възоснова на който изгради вътрешното си
убеждение, съдебният състав намери за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият В.В.В.
е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, женен, работи като шофьор във фирма „Е.Д.”, с адрес в
с. Д. П., ул. Т. № 1, с ЕГН **********.
Правоспособен водач
на МПС е (категории BCDЕM), за което притежава свидетелство за правоуправление на МПС № *********,
на отчет в отдел „ПП-КАТ” при СДП – гр. С.. Подсъдимият е санкциониран по
административен ред за незначителни по тежест нарушения на правилата за
движение по пътищата (нередовни документи, неправилно използване на светлини,
шофиране без колан); при това – с голяма давност във времето, доколкото
последното нарушение датира от 2007
г. От контролния му талон не са отнемани точки.
Вечерта на 28.04.2010
г., малко след 22.00 ч. подсъдимият В. излязъл от дома си, за да купи цигари.
Въпреки че мястото, от което трябвало да закупи цигари се намирало в близост до
дома му в с. Д. П. (на около 5 минути пеш), той, както обичайно, се качил в
автомобила, за да иде с него. Съпругата му – свидетелката В., узнала това, тъй
като чула шума от потеглянето на автомобила, а и после видяла, че не бил
отпред. Автомобилът – „БМВ”, модел 525 с ДК № ******** - бил семейна
собственост, регистриран на името на свидетелката В..
По делото не е установено
къде е бил и какво правил подсъдимият за времето от излизането му от дома до
момента, в който отишъл в заведението, стопанисвано от свидетелката Р.Я. и
нейния съпруг. Същото се намирало на площада в центъра на селото. Във
въпросната вечер на работа била свидетелката Я.. Около 23.00 ч. в заведението й
влезли К. Т. и К. Н.. Свидетелката ги предупредила, че се канела да затваря и
че ще ги обслужи, но следва да си тръгнат веднага след като свършел мачът,
излъчван по телевизията. Очаквало се да приключи към 23.30 ч. Свидетелката
познавала и двамата. По това време в заведението имало и други хора (около
три-четирима човека). К. Н. и К. Т. си поръчали по едно малко питие с
безалкохолно и седнали на масата в близост до бара, за да догледат мача.
Непосредствено преди приключването на футболната среща в заведението влязъл
подсъдимият В., който отишъл при Т. и К.ов, с които се заговорил. Свидетелката
предупредила и него, че затваря заведението. Подсъдимият не поръчал никакво
питие, но свидетелката Я. възприела състоянието му като на човек, който вече
бил употребил алкохол. След като мачът свършил свидетелката Я. изключила
телевизора и приканила всички клиенти да си вървят. Когато свидетелката Я.
излязла пред заведението, което затворила и заключила, видяла, че до автомобила
на подсъдимия, паркиран до нейния, били всички хора, излезли преди това от
заведението, и разговаряли. Тя си тръгнала около 24.00 ч.
Междувременно,
свидетелката В., която била заспала, се пробудила към полунощ и като
констатирала отсъствието на съпруга си му позвънила по мобилния телефон
(ползваният от нея номер тогава бил 0876 371 470, регистриран на името на
баща й РА.С.). Той й казал, че бил на площада и говорел с чичо Пешо (така
подсъдимият наричал св. П.Я. – съпруг на св. Я.). Свидетелката В. звъннала
втори път – към 24.30 ч. и подсъдимият я уверил, че си тръгва. Към 2.00 ч. през
нощта свидетелката В. отново телефонирала на съпруга си, но този път не се чула
с него, защото след два свободни сигнала, връзката била прекъсната. Когато
веднага опитала да позвъни отново свидетелката вече чула съобщение, че няма
връзка с този номер, защото е изключен или извън обхват. Притеснена, тъй като
съпругът й, работещ като шофьор, трябвало да пътува служебно за чужбина след
няколко часа, тя излязла от дома си, за да го търси. Отишла на площада в селото
малко след 2.00 ч. и не намерила никого там. Видяла, че техният автомобил го
няма. Записала номера на друг автомобил, за който впоследствие узнала, че бил
на К. Н.. Като констатирала, че всички заведения били затворени, свидетелката В.
се прибрала в дома си. Към 07.00 ч. св. В. получила текстово съобщение, че
търсеният от нея номер вече можел да бъде избран. Тя позвънило на мобилния
телефон на съпруга си, получила свободен сигнал, но никой не отговорил на
обаждането й.
По делото не е
установено къде са били и какво са правили подсъдимият В., К. Н. и К. Т. от момента,
в който са напуснали заведението на св. Я.. Със сигурност обаче и тримата са
употребили алкохол в немалки количества, след което са се качили в автомобила
на подсъдимия В. и са потеглили към С.. Точният час, в който са сторили това не
е установен, но е бил след 24.30 ч. Не е разкрито също и с каква цел и по какви
подбуди са напуснали селото и са тръгнали към С.. Изяснено е, че автомобилът е
бил управляван от подсъдимия В., като до него, на предната дясна седалка, е
седял К. Н.. К. Т. е бил на задните седалки.
Подсъдимият
управлявал автомобила по „С.ско шосе” като в отрязъка между с. Д. П. и с. К., в
района на „Д.М.” подбраната скорост на движение е била от порядъка и не
по-малка от 71 км./ч.
На около 11 км.
от с. Д. П., след десен завой с външен радиус
102 м.,
задната част на автомобила поднесла наляво, а той се завъртял в посока по
часовниковата страна и движейки се напред и надясно се ударил в десния парапет
на „Д.М.”. При този удар се изкривила част от конструкцията на моста (надясно и
надолу), а част от нея се откъснала и паднала. Колонките, държащи платната на
парапета били здрави (затворен квадратен профил, изработен от стомана). Ударът
във всяка от засегнатите от тях е довел до „поглъщане” на част от кинетичната
енергия, което е рефлектирало в намаляването на скоростта на движение. Автомобилът
паднал от моста от височина от 7,2 метра, като ударът при стълкновението със
земята бил върху лявата странична част, при което купето се изкривило надясно,
след което последвало обръщане на таван. Автомобилът паднал в непосредствена
близост до моста, като предната му част навлизала в пространството под него.
Причината за удара
на превозното средство в парапета на моста, последван от падането му край
реката, била изгубеният от водача контрол върху превозното средство. Заради
подбраната по-висока от пределно критичната скорост, нужна за преодоляването на
завоя, задните гуми на автомобила са поднесли, което пък е обусловило ротационното
движение на предната му част и движението напред и надясно. След като този
процес вече бил започнал, тоест подсъдимият бил загубил контрола върху
управлението, той не е могъл да бъде овладян посредством действия на водача,
защото последният не е разполагал с нужното време за реакция да възстанови
контрола върху автомобила и да избегне настъпването на удара в парапета.
В посочения пътен
участък разрешената скорост за придвижване е била 90 км/ч.; не е имало
никакви ограничителни знаци.
Пътното платно в
района е било с асфалтово покритие, с надлъжен наклон 2%, напречен – 3%. За
времето от 24.00 ч. до 06 ч. на 29.04.2010 г. сутринта времето е било тихо, с
незначителна облачност и без валежи, а температурата на въздуха – между 5 и
7градуса по Целзий.
При настъпването на
първия удар (в парапета на моста) се отворили предните въздушни възглавници.
След отварянето им и по време на падането на автомобила до окончателното му
установяване върху капак под моста, налягането в тях е спаднало (за порядъка от
2 до 3 десети от секундата), поради което при последвалите удари в терена те
вече не изпълнявали по същество своето предназначение.
Подсъдимият и
возещият се до него К. Н. най-вероятно не са били с поставени предпазни колани.
Установено е със сигурност, че возещият се на задната седалка К. Т. не е бил с
поставен предпазен колан.
От настъпилите
удари всички пътуващи в превозното средство получили увреждания, като само тези
на подсъдимия съответстват на т.нар. „воланна травма”. Подсъдимият получил
гръдно-коремна травма (хематом в лява
гръдна половина с размери 25/15 см.); двустранна контузия на задните отдели на
белите дробове; хемоперитонеум (излив на кръв в коремната кухина); руптура на
слезката; контузия с кръвонасядане на чреводържача); травма на
опоро-двигателния апарат (охлузвания на
двете колена и подкожен хематом на лява раменница).
При първоначалния
удар аербегът пред К. Н. се е отворил и той не е получил наранявания в главата,
а увреждания в областта на гръдния кош, корема и половата област (множество
разпръснати синкави кръвонасядания). При удара на автомобила в терена обаче
пътникът е получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до парализа на важни
черепно-мозъчни центрове и несъвместима с жизнените му функции. В областта на
челната кост имало линейно счупване, преминаващо многофрагментно в двете предни
черепни ямки и многофрагментно натрошаване на турското седло.
К. Т. е получил
най-много по вид и обем травми (и в различни части на тялото), несъвместими с
живота по своя морфологичен комплекс и по своята тежест, а именно: закрита
черепно-мозъчна и лицева травма (счупване
на черепната основа в задната черепна ямка в ляво, кръвоизлив над твърдата
черепна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвонасядане на меката
черепна покривка в ляво тилно, счупване на долната челюст, охлузвания по
лицето, кръвонасядания на лявата ушна мида); закрита гръдна травма (счупване на ребра двустранно по една и две
фрактурни линии, контузии на двата бели дроба с интерцистиален емфизем,
кръвонасядания на двата белодробни хилуса, аспирация на кръв, кръвонасядане под
ляво гръдно зърно); закрита коремна травма (разкъсвания на черния дроб, излив на кръв в коремната кухина,
кръвонасядания на тънкочревния опорак, задстомашната жлеза, ложето на жлъчния
мехур, меките тъкани на предната коремна стена); остра кръвозагуба.
По време на удара
местоположението на всеки от пътуващите в автомобила се запазило. Най-подвижно
и свободно било тялото на К. Т., което било ограничено само от наличието на
предните седалки; той не бил с поставен обезопасителен колан, а задните
въздушни възглавници не се отворили. След окончателното установяване на
автомобила по капак тялото на Т. било притиснато от частите на силно деформирания
автомобил. Подсъдимият В. бил най-добре фиксиран, тъй като, управлявайки
автомобила, той имал опора във волана му (чрез ръцете), подсилена от участието
на гръбната мускулатура и изобщо от възможността му да възприеме опасността
(като водач на превозното средство) и да реагира на нея, макар и инстинктивно,
включвайки активно цялото си тяло. Освен това – неговото движение по време на
удара е било ограничено и от волана, и от отворилия се еърбег. Движението на
тялото на К. Н. първоначално е било ограничено от отворилия се еърбег, а поради
едрия му ръст и теглото – и от предния борд на автомобила. Тялото му се
разместило при падането на автомобила като главата била отведена наляво, в
посока към шофьорското място, където и била притисната.
Уврежданията на К. Н.
и на К. Т. изключват възможността те да са се придвижвали след окончателното
установяване на автомобила. Единственият, който е могъл да промени (донякъде)
своето местоположение, е бил оцелелият подсъдим. Неговите движения обаче също
са били ограничени заради деформациите на автомобила и заради телата на двамата
му спътници.
В кръвта на К. Н. е
установено съдържание на алкохолна концентрация в размер на 2,8 промила; в
кръвта на К. Т. – 3,8 промила, а в кръвта на подсъдимия В. – не по-малко от 1,5
промила (отнесено към момента на деянието).
В резултат на
всички описани горе увреждания, дефиниращи по вид и тежест, тежки съчетани
травми, несъвместими с жизнените функции на К. Н. и на К. Т., смъртта на всеки
от тях настъпила много бързо – в порядъка на минути.
Не се изключва, с
оглед получените увреждания, подсъдимият В. да е изпаднал в безсъзнание за
известно време. Така или иначе той останал в автомобила, като краката му били
насочени към педалите на автомобила, а тялото му било разположено върху това на
К. Н.. Главата на последния била ориентирана в посока към шофьорското място (в
положение по очи) и била притисната между тавана и шофьорската седалка. Подсъдимият
не успял да излезе сам от автомобила.
Около 06.45 ч.
пътуващите в автобус № 3 с посока от П. към С. спрели при „Д.М.”, тъй като
шофьорът бил забелязал обърнатия по таван автомобил. Пътниците, сред които и
свидетелите Р.Б., Д.Д., Б.Д. и М.Н., слезли от автомобила. Свидетелят Д.Д. се
вгледал по-внимателно и видял, че човек от обърнатия автомобил тропал по
стъклото. Четиримата слезли долу под моста и със задружни усилия успели да извадят
подсъдимия В., като за целта първо насилили предната дясна врата в областта на
ключалката, защото иначе тя не се отваряла. Свидетелите възприели как било
разположено тялото на подсъдимия в автомобила, видели, че на предната седалка
имало още един човек. Свидетелят Б.Д., работещ в „Бърза помощ”, проверил дали
има пулс и така разбрал, че човекът бил мъртъв. Въпреки че свидетелите
познавали К. Н. тогава никой от тях не разбрал, че това бил той, защото главата
му била деформирана и с лице към седалката. След като подсъдимият бил изваден
от автомобила, бил положен на плоскост, намерена наблизо от един от
свидетелите. Подсъдимият пъшкал и се оплаквал, че всичко го боли. На въпросите
на свидетелите, които го познават, какво се било случило отвръщал, че и той не
знаел. Поискал вода и цигара, а също и да се обуе. По възприятия на свидетелите
подсъдимият, макар и контактен, бил дезориентиран и не говорел свързано.
Свидетелят Б. доловил и мирис на алкохол.
Междувременно, след
като подсъдимият бил изваден от автомобила, свидетелят Б. сигнализирал в „Бърза
помощ”, като разговорът бил довършен от свидетеля Б., който искал да обясни на
своите колеги какво конкретно е положението и че следвало да изпратят –
патрулка, линейка, „резаци”. Била сигнализирана полицията, а също и Гражданска
защита. До този момент никой от свидетелите не бил установил наличието на
тялото на К. Т., намиращо се на задната седалка, защото автомобилът бил
деформиран твърде много, а и никой не се сетил да огледа вътрешността му.
Около 07.30 ч.
дошли полицейските служители, сред които свидетелите Ц.Д. и Н.И.. На място те
установили горепосочените свидетели и подсъдимия, легнал върху някаква
плоскост. Именно полицаите видели, че на задната седалка в автомобила имало още
един човек, чиято глава била видимо сплескана, бидейки притисната между тавана
и рамката на стъклото. Тези двама свидетели опитали да получат информация от
подсъдимия за това какво се били случило, кои били другите двама в автомобила,
но без резултат. На въпросите им подсъдимият отвръщал да не го занимават с
глупости и да не му задават глупави въпроси. От останалите свидетели
полицейските служители научили имената на подсъдимия, че това бил неговият
автомобил и че живеел в П.. Тогава пак попитали В. кои били хората с него, на
което той отвърнал, че не ги познавал, а после допълнил, че ги бил качил на
стоп.
След като дошъл
екип на Бърза помощ, д-р А., познат на свидетеля Б., установил смъртта на К. Н.,
но не узнал, че отзад в автомобила имало още едно тяло. Линейката на Бърза
помощ транспортирала подсъдимия до ВМА. Малко по-късно дошъл екип на Гражданска
защита, който разрязал автомобила в областта на лявата врата (премахнал я) и на
колонката зад нея на тавана, след което го изправил на четирите му гуми, за да
може да извади телата. Пристигнал и втори екип на Бърза помощ, който
констатирал смъртта на К. Н. и К. Т., отразявайки този факт във фишовете за
спешна помощ.
След това дошла
дежурната група за огледи и огледала района на местопроизшествието, за което
съставила съответния протокол, придружен със скица и снимков материал
(черно-бял) към него. В района на „Д.М.”, където бил отчупен парапетът, не са
констатирани никакви спирачни следи.
Във ВМА
подсъдимият бил настанен в шокова зала и след направени изследвания – опериран
по спешност, тъй като били установени данни за движение на свободна течност в
коремната кухина. На подсъдимия била взета кръв. При медицинското изследване,
проведено в спешния хирургичен кабинет, лекарят отразил данни за мирис на
алкохол, нарушена координация, възбуда в поведението и сомнолентност (нарушение
на съзнанието). Протоколът не бил подписан от подсъдимия В., чиято операция се
налагала незабавно. В хода на оперативната интервенция била отстранена слезката
на подсъдимия. Следоперативният период е протекъл в реанимация заради
контузиите на белите дробове. След екстубирането му на втория следоперативен
ден подсъдимият бил преместен в клиниката по коремна хирургия, откъдето бил
изписан на 13.05.2010 г.
По време на неговия
престой в болничното заведение подсъдимият бил посещаван неколкократно от
съпругата му А. В., предупредена от лекарите, че
следвало да го информира поетапно за случилото се. Пред нея подсъдимият не дал
вид, че знаел какво точно се било случило. На 05.05.2010 г. поради психомоторна
възбуда подсъдимият е бил консултиран от психиатър. Тогава била поставена
диагноза психоорганичен синдром – екзогенен тип реакция с психомоторна възбуда.
Проведеното в
рамките на досъдебното производство експертно изследване на подсъдимия
установило, че той е психично здрав; няма никакви данни за вродени и/или
придобити нарушения на интелекта в смисъла на олигофрения или умствен регрес;
няма данни и за актуално протичащ или минал психотичен епизод. Твърдяната липса
на спомен за инкриминирания епизод не може да бъде потвърдена или отхвърлена по
обективен път, защото не се изключва нито една от двете възможности – за
конградна травматична амнезия или за нарочно изградена защитна версия. Във
всички случаи няма данни за качествени нарушения на съзнанието на подсъдимия.
Братът на
свидетелката В. бил ангажиран с транспортирането на автомобила. Той бил
транспортиран от „Пътна помощ” до двора на къща, собственост на дядото на
свидетелката В. ***), където впоследствие бил предмет на оглед от органите на
досъдебното производство, а също и за целите на изготвените в досъдебното
производство заключения. С протокол за отговорно пазене от 19.05.2010 г.
автомобилът е бил поверен за отговорно пазена на Д.РА. Д..
При огледа на
автомобила, извършен на 19.05.2010 г., били иззети биологични следи (парчета
стъкла от автомобила със засъхнала червенокафява материя по тях, засъхнала
червенокафява материя от гнездото за дръжката над предна лява врата, парче
тапицерия от предна лява седалка, два броя парчета от тапицерия от предна лява
облегалка със засъхнала кръв по тях, засъхнала кафява материя от заключващ
механизъм на предпазен колан на предна лява седалка; засъхнала кафява материя
от тавана над предна лява седалка; обтривки от скоростен лост и от волана;
нишковиден обект над сенника на предна лява врата) и веществени доказателства
(ляв сенник, еърбег на волана).
В хода на
разследването всички те са били предмет на експертни изследвания, установили,
че изследваната материя е човешка кръв, като тази по волана, скоростния лост и
централната част на еърбега произхожда от К. Н., а тази по периферната част на
еърбега – от подсъдимия В.. Следите от кръв по еърбега са с вид на забърсване и
зацапване, с неправилно форма и наслагващ се характер. Тези им характеристики
сочат възникване при пренасяне на кръв от самото лице или окървавени негови
части, както и при директен допир, така и при допир или приплъзване с части от
тялото, зацапани с чуждата кръв. Намиращите се в централната долна лява част (а
не встрани по периферията) остатъци от кръв, принадлежност на К. Н., са
групировка от пръски с изтеглени елементи (отгоре-надолу и отдясно-наляво) и са
резултат от отделяне на кръв в резултат на кървящо увреждане и натичане на кръв
в носоглътката при дихателни (хъркащи движения), проектиращи издишаната кръв
във вид на пръски с еднакво направление.
Автомобилът е останал на горепосоченото място
и до огледа, извършен от вещите лица, определени да изготвят назначената от
съда експертиза.
За нуждите на
разследването, с цел провеждане на експертен ДНК - анализ майката на К. Т. К.Т.
е предоставила биологичен материал (клетъчен от устна кухина), а Г.Ю. -
братовчедка на К. Н. и сестра на К. Т. – техни вещи (четка за зъби на К. Н. и
метална катарама за колан на К. Трендфилов). Сестрата на К. Н. (К.М.) предала
калъф за лични документи.
Подсъдимият В. е предоставил доброволно
клетъчен материал от устната си кухина, необходим за ДНК – анализ.
След
произшествието, когато коментирал събитията със сина си, свидетелят М.Н. узнал
от последния, че когато той карал хляба от С. към П., минавайки в района на Д.М.
около 03.45ч. видял, че парапетът бил откъснат, но поради тъмнината не успял да
види дали долу имало паднал автомобил.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена след анализ на доказателствата, събрани чрез гласните доказателствени средства: показанията
на свидетелите Р.Б., депозирани в хода на съдебното следствие, и тези от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. ІІ НПК относно датата и възприятията дали
подсъдимият е лъхал на алкохол, и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. ІІ НПК - за съдържанието на проведения между подсъдимия и полицейските
служители разговор, показанията на свидетеля Д.Д., депозирани в хода на
съдебното следствие и дадените в досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК, за обстоятелствата,
при които е бил установен още един пътник в автомобила и за разговорите на
подсъдимия с помогналите му свидетели, а после и с полицейските служители, показанията
на свидетеля Б.Д., дадени пред съда, а също и тези от досъдебното производство
за обстоятелствата къде са били разположени краката на подсъдимия преди да бъде
изваден от автомобила, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 НПК, показанията на свидетеля Ц.Д., депозирани в хода на
съдебното следствие и дадените в досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК за разговора,
воден между подсъдимия и полицейските служители, показанията на свидетеля Н.И.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля М.Н., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетелката В., дадени пред съда,
показанията на свидетелката Р.Я., дадени в хода на съдебното следствие, и тези
от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК, за обстоятелствата кои хора са присъствали в
заведението й, кои са били отвън на паркинга, бил ли е паркиран там автомобилът
на подсъдимия и известно ли й е било тогава това обстоятелство, показанията на
свидетеля П.Я., дадени в хода на съдебното следствие; писмените доказателства и доказателствени средства: актуална
справка за съдимост на подсъдимия, справка-разпечатка за налагани на подсъдимия
административни наказания за нарушение на правилата за движение,
справка-отговор от изпълнителния директор на „Д. К.” АД, справка-отговор от директора
на „К. А.” ООД, справка – отговор от технически консултант в „БМВ – Груп България”,
справка – отговор от технически консултант в „БМВ Ф. ГМбх” – клон България (изброените дотук – събрани в хода на съдебното
следствие); констативен протокол (ценен относно факта и датата на съставянето
му по повод настъпилото ПТП), протокол за оглед на местопроизшествие и скица –
неразделна част от него, придружен с фотоалбум (с принтирани черно-бели
снимки), фишове за спешна медицинска помощ за констатиране на смъртта на К. Н.
и К. Т., преписи-извлечение от акт за смърт за К. Н. и на К. Т., удостоверения
за наследници на К. Н. на К. Т., протокол за оглед на местопроизшествие (с
предмет на огледа лекия автомобил БМВ), придружен с албум с цветни принтирани
снимки, протокол за медицинско изследване, протокол от 19.05.2010 г. за
отговорно пазене на вещи, заповед АВ 2676 за прилагане на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС”, АУАН от 29.07.2010г. (ценен
относно факта на съставянето му и отразеното, че свидетелството за
правоуправление е отнето, но не и в частта за констатациите, касаещи по
същество предмета на доказване по настоящото дело), протокол за химическа
експертиза № 4514 от 29.04.2010 г., справка-отговор от Агенция „Пътна
инфраструктура” за отсъствието на ограничение за скоростта в пътния участък в
района на „Дяволския” мост, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, протоколи (3 броя) за доброволно предаване на вещи от близките на
починалите с цел провеждането на ДНК изследване, справки от мобилните телефонни
оператори за собствениците на мобилни номера и трафичните данни за периода от
12.00 ч. на 28.04.2010 г. до 08.30 ч. на 29.04.2010 г., справка – отговор от
началника на клиниката по съдебна медицина и деонтология в УМБАЛ
„Александровска” за вземането и съхраняване на кръвни проби от труповете на Н.
и Т. при извършената аутопсия, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от К. Т., справка от директора на НИМХ за синоптичната обстановка
между 24.00 ч. и 6.00 ч. на 29.04.2010 г.; а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал: експертното
заключение на автотехническата експертиза, изготвено от вещо лице П.Д., за
техническата изправност на превозното средство и уредбите му за безопасност на
движението, поддържано в съдебно заседание и прието без допълнения и изменения,
химическата експертиза за алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия,
изготвено от вещи лица Г.К. и В.Г., поддържано и прието без изменения и
допълнения, експертните заключения на съдебномедицинската експертиза на трупа на
К. Т., изготвена от вещи лица д-р З. Т. и д-р Д. Н., и съдебномедицинската
експертиза на трупа на К. Н., изготвена от д-р З. Т., поддържани и прието без
изменения и допълнения, експертното заключение на съдебнохимическата експертиза
за алкохолното съдържание в кръвта от трупа на К. Н., изготвена от вещо лице А.
А., поддържана напълно в съдебно заседание и приета без изменения и допълнения,
двете заключения на биологичните експертизи (1. за изследването на нишковиден
обект и 2. за изследване за наличието на човешка кръв и нейната групова
принадлежност върху иззетите биологични следи и веществени доказателства),
изготвени от вещо лице В. М., поддържанш и приети без изменения и допълнения, заключението
на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за подсъдимия от
вещите лица д-р Т.К., д-р Ц.Г. и психолог Г.Г., поддържано от тях в съдебно
заседание, с направени уточнения, прието без изменения и корекции, комплексната
медикоавтотехническата експертиза (КМАТЕ) на вещи лица доктор З.К., доц. инженер
А. А. и инж. Ц.Т., поддържана изцяло в съдебно заседание и приета с направените
от вещите лица разяснения и уточнения, заключението на допълнителната автотехническа
експертиза на вещи лица доц.инж. А. и инж. Т., поддържано от тях в съдебно
заседание, прието без корекции допълнения, трите заключения на ДНК експертизите
на веществени доказателства (1. за обтривките от волана и от скоростния лост,
както и за кръвта от централната и от периферната част на еърбега; 2. за
определяне на ДНК профила на предоставения от подсъдимия В. сравнителен
материал и съпоставянето му с изследваната кръв върху периферната част на
еърбега; 3. за установяване на ДНК профила, предоставен от К.Н., проверката му
за родствена връзка с материала от еърбега, волана и скоростния лост), изготвени
от вещото лице М. Б., поддържани от нея в съдебно заседание и приети без
изменения и допълнения, двете заключения на биологичните експертизи (1. за
определяне на кръвната група по иззетите обекти и 2. за изследване на
обтривките от волана и скоростния лост), изготвени от вещо лице Г.С., поддържани
от нея в съдебно заседание и приети без изменения и допълнение, заключението на
съдебномедицинска експертиза за уврежданията на подсъдимия, изготвено от вещо
лице д-р Г., поддържано и прието без изменения и допълнения, заключението на
повторната комплексна медикоавтотехническа експертиза на вещи лица доц. доктор М.
Г., доктор Д. Н., доц. инж. А. А., инженер Ц. В. и инженер Ст. М., поддържано
от тях и прието с направените множество уточнения по време на изслушването им,
експертното заключение на назначената от съда разширена деветчленна КМАТЕ,
изготвена от вещите лица доц. доктор М. Г., доктор Д. Н., доц. инж. А. А., инж.
Ц. В. и инж. Ст. М., инж. С.А., инж. А.Ч., инж. В.Н., д-р А.А., поддържана от
всички тях в съдебно заседание и приета с множеството уточнения, направени по
време на изслушването на вещите лица в съдебно заседание.
Изследвайки
доказателствения предмет, съдът намери, че релевантните факти по същество се
установяват убедително, еднопосочно и
синхронно от всички изброени горе доказателства, разгледани поотделно и
в съвкупност, проследени в тяхната цялост и логическа свързаност. Те
установяват несъмнено приетите по-горе установени фактически обстоятелства. Същевременно
доказателствената съвкупност разкрива специфика в аспекта на това, че
определени факти се извеждат само от улики, но не и от преки доказателства,
което налага отделното обсъждане и анализиране на доказателствата за тези
обстоятелства. Такъв подход е наложителен и защото защитата навежда доводи за
недоказаност на обвинението, на които съдът дължи отговор.
Напълно
безпротиворечиво изяснени, и от гледна точка на поддържаните от страните тези,
се явяват обстоятелствата за: датата и мястото на произшествието;
установяването му около 06.45 ч. сутринта от притеклите се на помощ граждани,
разпитани като свидетели; пристигането на полицията, екипите на Бърза помощ и
на Гражданска защита, а после и на огледната група; вида и естеството на причинените
травми на всички от автомобила; настъпването на смъртта на К. Н. и на К. Т. и
причината за този резултат; наличието на алкохол в кръвта на двамата починали.
Така изброените не се нуждаят от отделно обсъждане, защото доказателствата ги
установяват еднопосочно, а и позициите на страните не ги определят като спорни.
Доказателственият
анализ се концентрира върху следните спорни факти: кога точно е настъпило
произшествието; кой е шофирал автомобила и какво е било местоположението на
возещите се в него; какъв е механизмът на пътнотранспортното произшествие (с
каква скорост се е движело превозното средство, по каква причина е настъпило
отклонението в движението му, довело до удара в парапета и до падането му от
моста). Съгласно поддържаното от защитата становище тъкмо тези факти,
релевантни за състава на престъплението, в чието извършване е обвинен
подсъдимият, не били разкрити от доказателствената съвкупност, защото нямало
преки доказателства, а косвените обосновавали само предположения.
На първо място
съдът се съгласява, че първото обстоятелство - свързано с точния час на
настъпването на произшествието, действително не е разкрито. Отбелязва обаче, че
установяването на прецизния час не е факт със съществено значение – нито за
съставомерността на деянието, нито в аспекта на доказателствена връзка между
този факт и останалите. Настъпването на катастрофата е безспорно и обективно
установен факт, който се е случил в достатъчно ясно установим отрязък от време.
В същата връзка следва да се посочи, че не са и не могат да бъдат изяснени
обстоятелствата, при които подсъдимият и двамата му спътници са се качили в
автомобила, както е тези, при които са консумирали алкохол. В тази насока няма
никакви доказателства освен посоченото от св. Я., че е видяла тримата пред
заведението и в близост до автомобила на подсъдимия. Обективният факт на
употребата на алкохол (и от тримата) обаче е установен по възможно
най-надеждният начин – чрез вземане на кръвна проба и установяване на
алкохолната концентрация в нея от експерти чрез химически анализ. Обективно е
установено и това, че тримата са били в автомобила преди катастрофата – факт,
следващ несъмнено от този, че са били открити в него.
От показанията на
свидетелката В., които съдът кредитира, тъй като никакво друго доказателство не
ги оборва, а и не са нелогични, се установява, че тя е звъняла на съпруга си
няколко пъти. Думите й за часовете на обажданията (първо към полунощ, а после и
половин час след това) се потвърждават от отразеното в справките на мобилните
оператори, от които се разбира и това, че подсъдимият В. е провел последния
разговор с нея (в 00.28 ч.) в с. П. (такова е отбелязването за клетката в
справката). Свидетелката съобщава, че е звъняла и по-късно в два часа, когато
обаче, след две прозвънявания, телефонът прекъснал, след което вече бил
изключен. От обстоятелството, че след двете прозвънявания е последвало
прекъсване, както и че веднага след това се е включило съобщение за изключване
на телефона, се извежда категорично, че подсъдимият е прекъснал телефона, след
което го е изключил, а оттук, че към този момент произшествието със сигурност
не е било настъпило. В 06.58 ч. е регистрирано получаването на кратко текстово
съобщение на ползвания от св. В. телефон, която данна от справката-разпечатка
подкрепя сведението й, че тогава е получила съобщение, че търсеният от нея
номер вече можел да бъде избран. Справката не оборва изявлението на св. В., че
оттогава тя започнала да звъни, но никой не отговарял, защото е известно, че самото
набиране на телефонен номер (без провеждане на разговор) не се отчита,
респективно – отразява в разпечатката. Същевременно, доказано е (от показанията
на свидетелите, които са изнесли подсъдимия от автомобила), че към 07.00ч. на
него вече му е била оказана помощ, тоест, че той обективно е могъл да включи
мобилния си апарат към този момент.
Другият, разкрит с
абсолютна сигурност факт е, че към 2.00 ч. автомобилът на подсъдимия не е бил
паркиран в центъра на селото пред кръчмата. От показанията на свидетеля М.Н. се
установява, че неговият син, шофьор на камион за хляб, е видял към 03.45 ч., че
парапетът е бил откъснат, но поради тъмнината той не бил забелязал падналия
автомобил. От показанията на свидетелите Б.Д. и М.Н. се установява, че когато
първият от тях пипнал тялото на К. Н., установил, че то е студено.
С изключение на д-р
З.К. (участвал в тройния състав, изготвил заключението на основната КМАТЕ),
останалите вещи лица – медици не се ангажират с отговора на въпроса кога е
настъпила смъртта на двамата мъже. Изтъкват отсъствието на достатъчно надеждни
данни за извеждането на подобен извод. Д-р К., видно от отразеното в
заключението му, е приел, че с оглед отразеното в протокола за отсъствие на
данни за трупно вкочаняване, следва да се приеме, че произшествието е настъпило
около 06.00ч., тъй като обичайно трупното вкочаняване се забелязва около 2-3
часа след настъпването на смъртта. Съдът намира, че в тази му част заключението
не следва да се възприема като надежден източник за установяване на обсъждания
факт по две причини. Първо, огледът на местопроизшествието е извършен от
дознател без участието на вещо лице (съдебен медик). Затова в тази част протоколът
за оглед не може да се третира като обективна и стабилна основа, на базата на
която да се приеме за несъмнено, че не е имало трупно вкочаняване. Спецификата на въпроса категорично
предпоставя експертно участие при изясняването му, а такова не е имало. Второ,
ако е вярно, че най-често вкочаняването настъпва до 2-3 часа след смъртта, то
тогава такова задължително следва да е било налице, като се има предвид, че
труповете са огледани последни (съобразно отразеното в протокола), а огледът е
завършил в 10.30 ч. (а е започнал в 08.55ч.). Към 06.45 ч. свидетелите вече са
помагали и са изнесли подсъдимия от автомобила, като към този момент г-н Н. и
г-н Т. със сигурност са били мъртви. Като се съпоставят този и часа на огледа
излиза, че вкочаняването трябва да е било налице, защото към момента на огледа
са били минали повече от три часа. По изтъкнатите съображения съдът не приема
за установено настъпването на произшествието около 06.00ч., така както се
твърди в обвинителния акт. Това твърдение е било основано единствено на
заключението на основната тройна КМАТЕ, което обаче не се възприема от съда в
тази му част. Съдебният състав споделя съжденията на изслушаните в съдебно
заседание вещи лица-медици, участвали в 5-членния състава на повторната КМАТЕ.
Те са категорични, че не могат да се ангажират с извод за точния час, защото
трупното вкочаняване зависи от различни фактори и процеси, а и в България не е
въведен алгоритъм (като измерването на вътретелесната температура с трупен
термометър, отчитането на околната и използването на модули за изчисление) в
практиката, подсигуряващ надежден отговор на такъв въпрос. Видно от устните
разяснения на вещите лица, събраното количество кръв, предизвикано от
разкъсването на слезката на подсъдимия, също не може да служи за отправна
точка, защото няма описани обективни медицински находки, от които да се разбере
дали кървенето е било паренхимно, поетапно или пък темпово. Така е, защото не е
установено дали разкъсването на далака е било едноетапно или двуетапно.
От изложеното дотук
е видно, че единствените сигурни и обективни данни, свързани с възможния
период, в рамките на който е настъпило произшествието, са свидетелските
показания. От тях, в обобщение, се изяснява, че към 3.45 през нощта на
29.04.2010 г. парапетът на моста вече е бил счупен; че към 00.30 ч. подсъдимият
е разговарял със съпругата си, на която казал, че е тръгнал да се прибира,
както и че телефонът му е бил изключен след този момент; че около 2.00 ч. през
нощта автомобилът на подсъдимия не е бил в центъра на селото П.. Оттук,
единствено възможният извод е, че произшествието е настъпило в неустановен
точно час, но в периода между около 00.45 ч. (възможно най-ранният час, в който
автомобилът би могъл да е достигнал от П. до Д.М. след проведения между
подсъдимия и съпругата му телефонен разговор) и около 03.45ч. (моментът, в
който синът на свидетеля М.Н. забелязал счупените части от парапета, за което
после му споделил).
Съдът намира за
несъмнено и категорично доказано, че именно подсъдимият е управлявал автомобила
и определя като неоснователно възражението на защитата за обратното. Вярно е,
че това обстоятелство се установява само по косвен път, но отделните улики,
проследени в тяхната съвкупност, определят като единствено възможен тъкмо този
извод и изключват убедително какъвто и да е друг. В тази насока съдът отчита на
първо място еднопосочните показания на четиримата свидетели оказали първа помощ
на оцелелия подсъдим. Преди да го извадят от автомобила те са възприели позицията
на тялото му в него – краката на подсъдимия са били насочени към волана, а
тялото и главата към дясната страна. От разказа им се разбира и това, че
подсъдимият е разполагал с твърде ограничена възможност за придвижване в
автомобила – както заради тялото на К. Н., което било под това на подсъдимия,
така и заради силните деформации в лявата част на автомобила (сплескана
толкова, че обективно е било невъзможно изваждането на хората от тази страна
без разрязване на ламарината). Позиционирането на подсъдимия е съответствало на
заемането на водаческото място. Второто, далеч по-решително съображение, е
основано на заключенията на повторната КМАТЕ и на разширената 9 – членна,
назначена от съда, съвпадащи напълно в тези им части. Съдът напълно кредитира
експертните становища за обсъждания въпрос, защото те са ясни, убедителни и
обосновани. Вещите лица са ползвали обективни изходни данни, каквито
представляват тези за причинените увреждания. Съдът кредитира изцяло и
заключенията на двете съдебномедицински експертизи на трупове, както и това за
причинените на подсъдимия увреждания. Експертите са използвали данните от
посочените три заключения и са ги интерпретирали след комплексно отчитане на
релевантните технически моменти от експертизите. Единствено и само при
подсъдимия са установени увреждания, които в своят цялост разкриват типичен
характер на т.нар. „воланна” травма. Такива са: уврежданията по задните
повърхности на белите дробове, обясними с въздействие на инерционна сила при
удара на белите дробове в задната част на гръдния кош при силното тласъчно
притискане на тялото към седалката; кръвонасядането на тънкочревния опорък,
намиращ се срединно на коремната област (изключително характерно увреждане,
причинено от въздействието на волана, чиято долна дъговидна част се проектира
точно в областта на пъпа, средата на корема); охлузванията по двете колена,
обясними с тангенциалното протриващо въздействие на твърдите тъпи предмети,
какъвто е бордът под волана; гръдно-коремната травма, чиято морфология отговоря
на причиняването от действието на тъп, твърд предмет с ограничена контактна
повърхност, какъвто е воланът (това обяснява и разкъсването на слезката, и
кръвонасядането по чреводържателя и подкожния хематом в лявата гръдна половина).
Цялата „насоченост” на травмите в посока от ляво също е в подкрепа на извода,
че подсъдимият е бил на мястото на водача.
Защитата оспорва
обосноваността на експертните изводи, позовавайки се на отсъствието на
черепномозъчна травма при подсъдимия. Според защитниците такава е следвало да
има, ако подсъдимият е бил водачът, защото автомобилът бил най-силно деформиран
именно в тази област (от страната на водача). Съдът не намира за основателни
тези възражения, защото счита, че вещите лица дават разумно, логично и
научнообосновано обяснение за това, че отсъствието на такава травма в никакъв
случай не изключва, нито пък поставя под съмнение изводите им. Съгласно
изразеното от тях становище в съдебно заседание, подсъдимият, който е бил добре
фиксиран с двете си ръце за волана, обективно е разполагал с възможност да
отведе главата си в дясно, в посока към пътуващия до него, като реакциите му на
водач категорично са позволили известен контрол върху тялото му при удара.
Първо, защото за разлика от останалите той е възприел опасността и инстинктивно
е реагирал и второ, защото е бил най-стабилно позициониран чрез захвата за
волана. Такова обяснение е логично, а и единственото възможно. Категорично е
установено, че К. Т. е бил на задната седалка. Няма механизъм, по който при
удара неговото тяло е могло да се озове от предната на задната седалка в
позицията, в която е бил намерен там, сменяйки мястото си с някой от другите
пътници в автомобила. Това изключва обсъждането на хипотеза, в която водач да е
бил Т.. Така остава да се прецени дали водач не би могъл да е К. Н..
Уврежданията на последния обаче изключват възможността той да е управлявал
автомобила, защото по него няма нито една травма, която да е типична за водача.
Съпоставката между причинените на всички увреждания разкрива само един възможен
извод – че подсъдимият е управлявал автомобила.
ДНК – експертизите,
на които се позовава защитата, в никакъв случай не влизат в противоречие с
горния извод. От заключението на биологичната експертиза, изготвено от вещото лице
Г.С., се установява, че иззетите обтривки от волана и от скоростния лост са телесна
течност, която е кръв. ДНК – експертизата установява, че тази кръв е била на К.
Н.. Множеството травми, причинени на Н. и на Т. е било съпътствано с обилно
кървене. Кръв в автомобила е имало навсякъде. Главата на Н. е била ориентирана
вляво в посока към водаческото място. Експертите изясняват, че той е отделял
кръв в резултат на кървящи увреждания, както и че е имало натичане на кръв в
носоглътката при дихателни (хъркащи) движения. При това положение е напълно
логично следи от кръв да е имало и по скоростния лост, и по волана. Не може да
се очаква, че в тази област е следвало да попаднат само такива от водача. Нещо
повече – подсъдимият не е имал силен източник на външно кървене, а оттук,
съвсем разбираемо, не е оставил множество кръвни следи. Вещите лица изтъкват,
че следите от кръв по еърбега са с вид на забърсване и зацапване, с неправилна
форма и наслагващ се характер. Тези им характеристики сочат възникване при
пренасяне на кръв от самото лице или окървавени негови части, както и при
директен допир, така и при допир или приплъзване с части от тялото, зацапани с
чуждата кръв. Допълват, че намиращите се в централната долна лява част (а не
встрани по периферията) остатъци от кръв, принадлежност на К. Н., са групировка
от пръски с изтеглени елементи (отгоре-надолу и отдясно-наляво) и са резултат
от отделяне на кръв в резултат на кървящо увреждане и натичане на кръв в носоглътката
при дихателни (хъркащи движения), проектиращи издишаната кръв във вид на пръски
с еднакво направление. От изложеното е видно, че резултатите от
ДНК-експертизите не влизат по никакъв начин в противоречие с резултатите на
заключенията на КМАТЕ.
Съдът отбелязва, че
най - надеждна и способстваща в изключителна степен преценката на решаващия
орган се явява информацията, обективирана в експертните заключения. Абсолютно
всички изготвени по делото заключения, съдържащи отговор по медицинските
въпроси, са еднопосочни и категорични в изводите си за травматичните
увреждания, причинени на тримата, както и за това, че те определят като водач
подсъдимия.
Заключенията на
експертизите се определят за също така надеждна основа и при изясняването на
третото спорно обстоятелство, касаещо механизма на настъпването на
произшествието. Следва да се подчертае, че по същество всички заключения,
разгледали този въпрос, установяват напълно еднопосочно, че причината за
отклонението на превозното средство от пътното платно, удрянето му в парапета и
падането му от моста, е загубата на контрол от страна на водача. В този смисъл
- тук е удачно да се изтъкне изводът на съда, че всички заключения се приемат
за обективни, пълни и обосновани, като при това, доколкото не съдържат същински
противоречия помежду си, се определят и като синхронни. Наблюдават се само
отделни противоречия за някои обстоятелства, които обаче не намират отражение
върху крайните съществени експертни изводи, а и не са съществени.
Обстоятелствените
части на трите КМАТЕ не оставят съмнение, че вещите лица са боравили с едни и
същи формули и са използвали един и същ научноспециализиран и опитноекспертен подход
при отговора на поставените им задачи. Следователно, по отношение на
обосновката в изводите им не се съзират никакви съмнения или колебания. Както
се вижда (от самите заключения) разликата в крайните изводи (за скоростта
например) се получава от различните цифрови величини, които са били употребени
във формулите. Разликите в цифровите величини пък са резултат най-вече от това,
че експертизите в досъдебното производство не са боравили с обективни данни,
защото експертите не са посетили района на местопроизшествието. Съдебният
състав кредитира напълно заключението на разширената 9-членна експертиза, в
което са взели участие и вещите лица, изготвили повторната КМАТЕ в досъдебното
производство (като доц. А.ов е участвал и в основаната КМАТЕ и в допълнителната
АТЕ). Самите вещи лица обясняват рационално, че разликите в някои от величините
при изчисленията им, а също и досежно част от детайлите за механизма (на
падането на автомобила от моста) се дължат на това, че след като са посетили
пътния участък на място и самите те са направили измервания на параметрите на
пътя (изчислявайки координатите точно, на всеки десет метра, за да получат
точната траектория на платното за движение), огледали са отново автомобила,
елементите на самия парапет и пр., са боравили с максимално точни и прецизни
данни, с каквито преди не са разполагали. Така или иначе и трите заключения на
КМАТЕ визират, съответно, като причина „унасяне на автомобила в завоя”,
„несъобразена скорост в завоя”, „по-висока от граничната за занасяне скорост,
при което задните колела се занасят странично наляво, а автомобилът получава
въртеливо движение по посока на часовниковата стрелка”. Що се отнася до
скоростта, разликите във възприетото за нея се обясняват, както бе посочено
по-горе, с входните данни, ползвани от вещите лица при изчисленията им. В
допълнителната КМАТЕ е възприета скорост от порядъка на около 80 км/ч., в повторната – не
по-ниска от 71 км/ч.,
а в разширената 9 – членна КМАТЕ – около 90 км/ч.
Въпреки че по
изложените по-горе съображения съдът кредитира заключението на последната
експертиза, намери, че следва да приеме за установено движение на подсъдимия
със скорост от 71 км/ч.
Така е, защото пределите на повдигнатото обвинение, което не е изменено от
прокурора, не позволяват друг подход. В обстоятелствената част на обвинителния
акт е посочена именно скорост от 71
км./ч. По убеждение на съда това обстоятелство е
съществено такова, независимо че държавното обвинение не го е дефинирало така,
доколкото се е ограничило да вмени на подсъдимия загуба на контрол върху
управлението без да постави конкретната скорост в причинна връзка с това
поведение на водача. Затова съдът приема за установена скоростта, посочена в
обвинителния акт, защото подсъдимият е организирал защитата си срещу този факт,
а обвинението не е изменено.
Съдебният състав
намери за неоснователно възражението на защитата, че изводът на вещите лица за
причината за удрянето на автомобила в парапета на моста, е основан на
предположение, защото не се изключвали и други възможности. Няма обективни
находки, от които да се изведе друга пътна ситуация или пък такива, които да
поставят под съмнение възприетата за установена. Автомобилът е бил технически
изправен. Този факт съдът намира за установен посредством заключението на
вещото лице Д., който не е установил повреди в системите за сигурност и
безопасност. Категорично е изяснено, че автомобилът не е спукал гума по време
на движение (също чрез експертните заключения, обсъдили спадналата гума на
автомобила). На местопроизшествието не са установени никакви спирачни следи,
които да индикират възможно усложнение в пътната обстановка, произтичащо от
друг участник в движението. В този смисъл защитата се основава на абстрактни
хипотези. Такива не могат никога да внесат основателно съмнение в извод,
основан на конкретно установени факти. За да се приеме разколебаване във
фактически извод, изведен чрез косвени доказателства, е необходимо наличието на
реални други възможности, произтичащи от някакви данни по делото, а не на
илюзорни и несигурни такива. В допълнение – по пътя на здравата логика, когато
е изключена като причина техническа неизправност на автомобила, единствената
такава за отклонението на автомобила е действието на водача по управление на
автомобила. Последното може да е в резултат или на целенасочено отвеждане на
автомобила към моста (обяснимо единствено със самоубийствено намерение, защото
никой не избягва една опасност на пътя с действие, което го поставя в неизбежно
по-голяма), или на неволното му отклоняване в тази посока. В случая няма
никакви доказателства, на основата на които съдът да приеме за установено, че
водачът е отклонил целенасочено автомобила, за да го удари в моста. Тогава
остава само едно обяснение – че ударът е настъпил, защото подсъдимият е изгубил
контрол върху автомобила. Въпросът дали
това е станало заради несъобразеното му влизане в завоя или заради поддържаната
от защитата хипотетична опасност на пътното платно в крайна сметка е правен, доколкото
фактът на загубата на контрол е установен, а причините за последното са с
отношение към субективното отношение на дееца към деянието. От доказателствена
гледна точка е от значение изясненото от вещите лица за добрата видимост в
пътния участък, която не е била ограничена (от гледна точка на особеностите на
пътя и осветеността от фаровете на насрещно движещите са автомобили) по
отношение и на насрещното движещите се автомобили.
Обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта не по-ниска от 1,5
промила съдът приема за установено въз основа на заключението на повторната
КМАТЕ. Експертната обосновка е съобразила наличието на резултата от кръвната
проба, взета от подсъдимия, както и че последното се е случило в процес на
елиминация на погълнатото количество алкохол. Съобразявайки данните за
излъчването на час, вещите лица са приели не по-висока от средната степен на
алкохолното опиване, но в горната степен на леката, тоест не повече от 1.5
промила. Данни за това, че подсъдимият е шофирал след употреба на алкохол се
съдържат категорично и в показанията на свидетелите Я. и Б., както и в
протокола за медицинското изследване. Това, че той не е бил подписан от
подсъдимия не определя неговата негодност, нито пък дискредитира резултатите от
изследването. То е проведено по съответния ред. При постъпването му във ВМА
подсъдимият е бил настанен в реанимация, а после е претърпял животоспасяваща
операция за отстраняване на слезката. В такива условия не се изисква съгласието
му за вземане на кръвна проба, нито пък подписването на протокола. (В този
смисъл – чл. 5 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
предвиждащ „при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на
място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от
лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са
транспортирани за помощ или настанени за лечение”). Затова съдът не намира
основания да изключи от доказателствената съвкупност обсъжданите доказателства.
Отделно – съдебната практика е категорична и последователна в схващането, че
пияното състояние е обстоятелство, което може да се доказва и със свидетелски показания, а в случая
такива са налице. И свидетелката Я., и свидетелят Б. дават информация за
непосредствените си възприятия, че подсъдимият е бил употребил алкохол.
Горният доказателствен
анализ мотивира убеждението на съда да възприеме за несъмнено установени
изложените във фактическа обстановка факти, въз основа на които и следните
изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. І, б. „б”, предл. І и предл. ІІ, вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1,
предл. ІІІ НК като
от обективна страна е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДП („Водачите на превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”) като
изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, и причинил смъртта на
повече от едно лице – на К. Г. Н. и на К.
И. Т., извършвайки деянието в пияно състояние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, изразяващо
се в това, че по време на привеждане и поддържане в движение на превозното
средство чрез въздействие върху механизмите за управлението му, е извършил нарушение
на правилата за движение.
Подсъдимият се е движил с разрешена скорост, но е
изгубил контрол върху управлението на автомобила при преодоляването на завоя,
като е допуснал такова движение, при което задните гуми на автомобила са
поднесли, а той не е успял да овладее превозното средство, заради което е
настъпил ударът в парапета на моста, последван от падането на автомобила от
него. Като не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява, подсъдимият е причинил удар, фатален за живота на двамата
пътници в автомобила. В пряка и непосредствена причинноследствена връзка с
удара, на К. Т. и на К. Н. са били причинени увреждания, несъвместими с живота,
довели и до смъртта им.
Няма фактор, прекъсващ установената причинноследствена
връзка. Няма и такъв, който да се определи като съпричиняващ. Обстоятелството,
че двамата загинали в автомобила също са били алкохолно повлияни не може да се
третира като такова, което е поставено във връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Претендираното от защитата съпричиняване не се констатира в този случай, защото
употребата на алкохол от страна на пътниците в автомобила не рефлектира по
никакъв начин върху поведението на водача, респективно - върху извода за
нарушеното правило за движение от страна на подсъдимия.
Подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние,
което категорично очертава наличието на квалифициращото обстоятелство.
Въпреки последното, съдът намери, че следва да
оправдае подсъдимия по възведената с акта на обвинението квалификация за
нарушаване на правилото за движение, визирано в чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗДП. Законът
не поставя като условие наличието на причинна връзка между пияното състояние и
настъпването на произшествието, поради което е безпредметно (а в принципен план
– и невъзможно) обсъждането на евентуална такава. Факт е, че подсъдимият е
нарушил забраната да управлява превозното средство под въздействие на алкохол,
но погазването на това правило за движение не се изисква да се намира в
причинноследствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Това е така
по условие, защото нарушението само по себе си и без да е нарушено друго
правило за движение по пътищата, намерило конкретен израз в управлението на
автомобила, обективно няма как да постави началото на причинноследствен процес,
резултиращ в пътнотранспортно произшествие. Поради въздействието на алкохола
върху човешкия организъм и обусловената от него дефинитивна опасност за
(критично) занижаване на самоконтрола и координацията, за извеждане на погрешни
и неадекватни на действителната обстановка преценки, законодателят е прогласил
за нарушение, респективно – за престъпление, управлението на МПС след употреба
на алкохол. Ако деецът обаче е извършил единствено това нарушение на правилата
за движение, то той никога не би могъл да бъде отговорен за реализирано
пътнотранспортно произшествие, след като не е допуснал нарушение при
извършеното управление на превозното средство, поставено в причинна връзка с
вредоносния резултат. Следователно дефинитивно се изключва възможността
нарушаването на задължението, закрепено в чл. 5 ЗДП да обуслови в каквато и да
е степен настъпването на резултата. За съставомерността на деянието са
релевантни действията по управление на автомобила, довели до настъпването на
самото произшествие. Що се отнася до нарушаването на коментираното правило,
законодателят го е третирал на плоскостта на квалифицирания състав на по-тежко
наказуемото деяние.
Съдът оправда подсъдимия и досежно правилата за
движение, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, защото видно от самия текст на
цитираната разпоредба тя касае общ случай на поставяне в опасност живота и
здравето на участници в движението и е неприложима в хипотези като процесната,
в които е настъпил вредоносен резултат, изразен в смъртта на потърпевшите. Този
резултат е настъпил, защото подсъдимият е нарушил правилото за движение,
уредено в разпоредбата на чл. 20 ЗДП, загубвайки контрол върху управлението на
автомобила, а не защото е шофирал след употреба на алкохол, с което бил
поставил в опасност живота на двамата пътници.
Съдът постанови оправдателен диспозитив и по
повдигнатата с обвинителния акт правна квалификация по алинея 4 на чл. 343 НК,
тъй като тя урежда хипотеза, в която са причинени едновременно смърт и телесна
повреда (без значение дали на едно или повече лица), а процесната не е такава,
защото вредоносният резултат намира израз в причинена смърт на повече от едно
лице и се субсумира под предложение ІІ на ал. 3 на чл. 343 НК. В цифровия израз
на приетата от СГП квалификация отсъства връзката с цитираното предложение ІІ
(вместо това е прието погрешно квалифициране по ал. 4), но тъй като елементите
от престъпния състав словесно са отразени в пълнота, съдът разполага с
правомощие да квалифицира деянието под съответната разпоредба, защото правото
на подсъдимия да е наясно с пределите на обвинението не се накърнява по никакъв
начин.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11,
ал. 3, предл. I НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Водачът е бил длъжен да спази правилото за движение и
да се движи така, че да владее непрекъснато превозното средство без да губи
контрола върху него. Като е нарушил умишлено същото той сам се е поставил в
невъзможност да реагира с каквато и да е спасителна маневра, защото такава е
била невъзможна в конкретната ситуация; възстановяването на контрола върху
управлението е било невъзможно предвид краткото разстояние до моста, обуславящо
и неизбежността на последвалия удар. Контролът предполага такава организация на
управлението на моторното превозно средство, че дори когато внезапно възникне
опасност водачът да е в състояние да реагира адекватно. В този смисъл той включва
и съобразяването (в най-обобщен план на това понятие) на водача с поведението
на останалите участници в аспекта на дължимата негова грижа да управлява
превозното средство така, че доколкото зависи от него да предотврати
настъпването на вредоносен резултат. В разглеждания аспект възражението на
защитата, че загубата на контрол върху управлението хипотетично би могла да се
отдаде на някакво усложнение в пътната обстановка, е принципно неоснователно от
гледна точка на отпадането на вината. И при усложнение водачът трябва да
контролира превозното средство, тоест да го управлява така, че да има
възможност за спасителна маневра. Само когато той е изпълнил тези свои
задължения, но въпреки това, ударът е бил непредотвратим, по отношение на него
би било налице случайно деяние.
В заключение, съдът намери, че с поведението си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението съобразно възприетата с
присъдата квалификация, и от обективна и от субективна страна.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до десет
години, а също и лишаване от право да се управлява МПС.
Съдът прие като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на
каквито и да е други негови противообществени прояви. Личността на подсъдимия
не разкрива висока степен на обществена опасност въобще. Събраните за него
данни (чрез разпитите на част от свидетелите по делото) го определят като гражданин,
спазващ законите, ангажиран семейно и трудово, без криминални проявления.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете единствено това, че деянието е извършено при повече
от едно квалифициращо го обстоятелство.
С оглед изброените обстоятелства
съдът бе мотивиран да приеме, че наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 НК, тъй като намери, че смекчаващите обстоятелства не могат
да бъдат третирани по вложения в закона смисъл като многобройни или
изключителни, определящи като несъразмерно тежко и най - лекото предвидено
наказание от три години лишаване от свобода. Съдебният състав намери за
справедливо да определи наказанието лишаване от свобода тъкмо в този минимален
размер, защото смекчаващите обстоятелства имат превес, а и не се налага
упражняването на по-интензивна по продължителност мярка на държавна принуда.
Чистото съдебно
минало на подсъдимия и размерът на наложеното наказание позволяват обсъждането
на приложението на чл. 66 НК в аспекта на третата визирана в тази норма
предпоставка – наложително ли е подсъдимият да изтърпи ефективно наказанието за
постигане на целите му и за собственото си поправяне. Съдебният състав намери
за достатъчно да се въздейства върху личността на дееца главно чрез самия факт
на настоящото осъждане и свързаните с него неблагоприятни последици, които дееецът
ще трябва да понесе за определен период от време. Съображенията на състава бяха
изведени при зачитане на положението, че санкцията „лишаване от свобода”,
особено за лицата, осъдени за първи път, поначало е своебразна крайна мяра, при
непредприемането на която наказанието не би изпълнило функцията си. Тя следва
да се прилага тогава когато поправянето и превъзпитаването на дееца
действително няма да е възможно по друг начин освен чрез изолацията му в
местата за лишаване от свобода, или пък когато целите на генералната превенция
биха претърпели провал поради отявлена несправедливост на подобно едно
разрешение. При това, съдът отбелязва принципното си схващане, че генералната
превенция не може да вземе превес и да не държи сметка за степента на
обществена опасност на дееца, защото първата не е самоцел и не бива да се
разглежда изолирано, при прекъсване на връзката й с целите на специалната
превенция. В този смисъл съдът винаги дължи внимателен подход при решаване на
въпроса за изпълнение на наказанието по отношение на лице, което макар да е
извършило тежко (от гледна точка на причинения вредоносен резултат) престъпление,
не е с висока степен на обществена опасност, налагаща коригиране на поведението
му с интензивна по тежест държавна принуда. В случая следва да се отчете и
това, че се касае за непредпазливо извършено деяние, което деецът не е бил
престъпно мотивиран да осъществи. Легалното дефиниране на целите на наказанието
(в чл. 36, ал. 1 от НК) позволява тълкуването, че общественият приоритет,
свързан с тях е насочен към постигането им по възможно най-ефективния и
приемлив начин, осигуряващ едновременно оптимален резултат спрямо осъдения
гражданин и адекватен резонанс в обществото. Така разрешението следва да се
търси в две посоки - личността на дееца и обществения интерес. В конкретния
случай, според мнението на съдебния състав, не се налага изолирането на
подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода. В контекста на
обществените интереси и по отношение на самия подсъдим социалната дезинтеграция
на последния се явява прекомерно строго разрешение, което би надхвърлило целите
на наказанието. Подсъдимият е баща на две деца, грижи се за семейството си и
откъсването му от тази среда би било оправдано в случай на безусловна
необходимост обществото да бъде предпазено от него (т.е да се отнеме на дееца
възможността да извършва други престъпления) или в случай на достатъчно данни,
обосноваващи извод, че ако не изтърпи ефективно наказанието той не би се
поправил и превъзпитал, и не би се въздържал занапред от извършване на
престъпни прояви. Съдът не съзира нито една от коментираните опасности и в
обобщение заключава, че и без ефективното изтърпяване на наказанието, целите му
са постижими по отношение на този подсъдим. Определеният изпитателния срок в
достатъчна степен ще даде възможност на подсъдимия да осмисли поведението си и същевременно
ще му въздейства предупредително и възпиращо да извършва други престъпления под
страх и от възможно активизиране на наказанието. При определяне размера на
изпитателния срок съдът отчете данните за личността на дееца, но съобрази и
тежестта и конкретните характеристики на деянието, като в резултат прие, че за
гарантирано постигане целите на наказанието следва да определи изпитателен срок
от пет години.
Съобразно
разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на подсъдимия
и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”. При
определяне на размера му съдът съобрази, че до процесната проява подсъдимият,
дългогодишен водач на МПС и професионално ангажиран с тази дейност, не е бил
санкциониран за сериозни или за множество нарушения на правилата за движение;
от контролния му талон не са били отнемани контролни точки. От друга страна, зачитайки
и правилото на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 НК, съдът намери за справедливо разрешение
да отсъди срок от пет години, през които подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС. Определянето на по-кратък по размер срок не е възможно, тъй като
правилото на посочената ал. 3 на чл. 49 НК, предписва, че осъденият не може да
се ползва от правата преди да е изтърпял наказанието (в този смисъл - постановление
№ 1/83 г. на ПлВС тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980
г., ОСНК на ВС). В случаите на условното осъждане този срок не може да е
по-малък от размера на изпитателния, защото едва след изтичането на последния наказанието
се счита „изтърпяно” (арг. от чл. 86, ал. 1, т.1 НК; чл. 88а, ал. 3 НК).
Поради пропуск на
съда от наказанието лишаване от правоуправление не бе приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил лишен фактически от упражняването на право да управлява
МПС чрез отнемането на свидетелството му по административен ред, но същият е
преодолим по реда на чл. 417 НПК от прокурора (при изпълнение на наказанието).
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 4 968 лева (възнаграждения за експертите), а на основание чл. 190,
ал. 2 НПК и чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК – да заплати и 5.00 лева, представляващи държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
Частната обвинителка Т. не е поискала заплащането на
направените от нея разноски (300 лева за адвокатско възнаграждение), поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е невъзможно присъждането им.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ: