Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Плевен, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 30.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1937
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от *** и ***, в качеството им на изпълнителни
директори, чрез техния пълномощник юрк. С.Р.Р. против С.К.И., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди следното : „Т.Б.А.Б.” ЕАД е образувало ч.гр.дело
№6184/2018 г. по описа на PC - гр. Плевен, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу
длъжника С.К.И., ЕГН **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №674/2018 г. по
описа на ЧСИ *** с peг. №814 при КЧСИ. Със свое разпореждане, получено от
дружеството на 11.03.2019г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.
415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането - предмет на настоящото дело.Вземането се
обосновава със следното : На 18.11.2017
г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №**********
(Приложение № 2) с ответника С.К.И., ЕГН **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размера на предоставения кредит - 1 857,43 лв., като към отпуснатия
кредит се сключва и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 222,89
лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план, съобразен с желанието на Потребителя, материализирано в
искането-декларация (Приложение 3). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
съответната част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на
стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът
е превел въпросната част от средствата по кредита, в размер на 1 569 лв. на
Продавача на стоката на основание фактура № **********/18.11.2017г. (Приложение
4). В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да
се присъедини към някоя застрахователна програма, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай, видно от
чл. 8, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 93,20
лв., както и застраховка защита на уреда в размер на 100,17 лв. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 2 191,81 лв., която сума
е разсрочена на 18 погасителни месечни вноски, 17 от които в размер на 121,77
лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 121,72 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 6,66% (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
Длъжникът не е извършил нито едно от
предвидените в договора плащания, като съответно е пропуснал да изпълни
падежиралите си задължения изразяващи се в три последователни месечни вноски,
съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.12.2017
г., 25.01.2018 г., 25.02.2018 г.
В
Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (основание
чл.16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл.
25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие
между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. В настоящия случай това се явява постоянния и
настоящия адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в
писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в
тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „Т.Б.А.Б.” ЕАД
разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното
съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: гр. Плевен 5800, ул. Хаинбоаз №
56. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД РS 1421
0056WМ I, с бар код: 9118170700298 (Приложение 6), длъжникът е сменил адресът
си, но не е изпълнил договорните си задължения да уведоми кредитора за това.
От изложената фактическа обстановка
е видно, че кредитодателят е предприел всички възможни действия и е уведомил
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила на 26.02.2018 г., поради неплащането на
три поредни месечни вноски: 25.12.2017 г., 25.01.2018 г., 25.02.2018г. След
тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и
цялото вземане на кредитора от 2 191,83 лв. (2 080,32 лв. главница и 111,51
договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Към дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (27.08.2018 г.),
задължението на С.К.И., ЕГН ********** към „Т.Б.А.Б.” ЕАД, по Договора, е било
в размер на 2 191,83 лв. (2 080,32 лв. главница и 111,51 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
същата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 13.08.2018
г. е било в размер на 101,26 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********/
18.11.2017 г., дължи на ищеца, в качеството му на „Кредитор” по същия договор,
сумите в общ размер на 2 293,09лв., от които неизплатена главница в размер на
2080,32 л.„ договорна лихва в размер на 111,51 лв. за периода от 25.12.2017 г.
до 26.02.2018 г., обезщетение за забава в размер на 101,26 лв. за периода
25.12.2017 г. до 13.08.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (27.08.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, се
предявява осъдителен иск.
Претендират се разноски.
Направено е искане за постановяване
на неприсъствено съдебно решение.
Не е депозиран писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК.
В
о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, който поддържа иска и прави искане за постановяване на
неприсъствено съдебно решение.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не е ангажирала искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвид представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение.
Приложено е ч.гр.д. № 6184/2018год. по описа на ПлРС, от
което се установява, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за процесната сума; заповедта е връчена при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК
е допустим и
основателен.
Налице са предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238
ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба
доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се
постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по
същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна
направените по делото разноски : в настоящето производство
в размер
137,35лв.-за внесена държавна такса и 100лв. - разноски за един юрисконсулт в
минимален размер; за заповедното производство : 45,86лв. – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер 50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.238 ал.1 от ГПК от ГПК, че С.К.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: неизплатена
главница в размер на 2080,32 лв., договорна лихва в размер на 111,51лв. за
периода от 25.12.2017г. до 26.02.2018г., обезщетение за забава в размер на
101,26лв. за периода 25.12.2017 г. до 13.08.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 27.08.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6184/
2018год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
С.К.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в размер 137,35лв. - за
внесена държавна такса и 100лв. - разноски за един юрисконсулт в минимален
размер; за заповедното производство: 45,86лв. – за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: