Решение по дело №1581/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260283
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20182100101581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 102

гр. Бургас, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на дванадесети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1581 по описа на БОС за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по мотивирано искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество  срещу Ж.Т.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, М.К.Ж., ЕГН **********,*** и А.Х.М., ЕГН **********,***, секция 009, община Камено, област Бургас. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ са предявени искове за отнемете в полза на държавата на имущество на обща стойност 66 900,90 лева от ответниците, както следва: от А.Х.М. на основание чл. 64. т. 1 вр. чл. 63. ал.1, т. 2 вр  чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) 20/21 идеални части от следните недвижими имоти: нива от 7.000 дка, четвърта категория, в местността „Ачмата“, представляваща имот № 009040, парцел № 40, в масив № 9, по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот №518000 - полски път, имот № 009039 - нива, имот № 603000 - канали, имот № 534000 - дерета, имот № 009041 – нива, нива от 10.801 дка, четвърта категория, в местността „До село“, представляваща имот № 018004, парцел № 4, в масив № 18 по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот №018003 - нива, имот № 511000 - полски път, имот № 901000 - населено място, имот № 018005 – нива, лозе от 2.000 дка, четвърта категория, в местността „Нови лозя“, представляващо имот № 004130, парцел № 130, в масив № 4 по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот №521000 - полски път, имот № 004129 - лозе, имот № 004131 - лозе, имот № 515000 — полски път,  от Ж.Т.Ж. и М.К.Ж., на основание чл. 72 вр. чл. 63. ал. 2. т. 2 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм/ сумата в размер на 11 000 лева от продажбата на недвижим имот, представляващ дворно място от 625 кв.м., съставляващо УПИ IV-970, в кв. 83, по плана на гр. Камено, обл. Бургаска, сумата в размер на 8 150 лева от продажбата на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С10“, с рег.№ *********, рама № *********, сумата в размер на 9 200 лева от продажбата на лек автомобил марка „БВМ“, модел „725 ТДС“, с рег.№ *********, черен металик, рама № *********, рама № *********, от Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. на основание чл. 63. ал. 2. т. 2 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) туристическо ремарке за лек автомобил с per. № *********, рама № 7622, дата на първа регистрация 12.02.1998 г., придобито на 27.11.2009 г., лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 2 1,9 ДЦИ“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 28.06.2001г., придобит на 30.11.2010 г., ½ ид. част от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 12.02.1993 г., придобит на 22.04.2015 г.           , ½ ид. част от товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 10.07.1996 г., придобит на 01.02.2017 г., от М.К.Ж. на основание чл. 63. ал. 2. т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ сумата в размер на 1 270 евро, равняващи се на 2 483,91 лв., представляваща извършени вноски по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж., , сумата в размер на 7 450 евро, равняващи се на 14 570,93 лв., представляваща получени преводи по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж., както и сумата в размер на 12,21 евро, равняващи се на 23,87 лв., представляваща платени лихви по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж..

В искането се твърди, че с решение № 439/ 04.07.2018 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура, вх. № УВ-596/20.03.2017 г. за сключено споразумение на 08.02.2017г. по ДП№14/2010г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, одобрено с протоколно определение от 14.02.2017г. по НОХД№650/2017г. на БРС, с което първият ответник в съучастие с втората ответница са признати за виновни за това, че на неустановена при разследването дата през месец август 2008 г., действайки  като      съизвършител, в гр. Бургас, набрали и на 25.08.2008г. транспортирали с микробус, марка „Мицубиши” с рег. № ******* от гр.Бургас до ГКПП „Капитан Петко войвода” и на същата дата превели през границата на страната през ГКПП „Капитан Петко войвода” от Р. България в Р.Гърция и в края на м. август 2008г. в Република Гърция в квартира в гр. Катерини укрили и приели отделно лице – М.С.К. /Айкурт/, бременна жена, с цел продажба на детето й - престъпление по чл.159б, ал.2, вр.ал.1, предложение първо, второ, трето и четвърто, вр.чл. 159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Поддържа се, че престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ /отм./. Твърди се, че с протоколи от 20.03.2017г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Ж.Ж. и М.Ж.. Посочва се, че в хода на проверката е установено значително несъответствие над 150 000 лева в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ вр. пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ Според изнесеното в исковата молба с нотариален акт за дарение на недвижим имот №37 по нотариално дело№211 от 24.02.2012г. първите двама ищци са дарили на третия ищец А.М. собствените си 20/21 ид.части от недвижими имоти с пазарна стойност към дарението 9 248,05лева и към настоящия момент 15 372,19 лева. Ищецът се позовава на разпоредбите на чл.64, т.1 вр.чл. 63, ал.2, т.2 вр. чл. 62 от закона, като счита, че предметът на дарението подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването им, като безвъзмездната сделка е недействителна по отношение на държавата. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците през периода на проверките 20.03.2007г.-20.03.2017г., при което Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие в размер на 221 487,11 лева.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника Ж.Ж., чрез назначения му особен представител адв. Пешка Чернокожева от АК-Бургас, с който възразява, че исковете са недопустими поради изтичането на преклузивния срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм/, като в тази връзка се позовава на мотивите на ТР №4/2016г. от 07.12.2018г. по ТД№4/2016г. на ОСГК на ВКС. По същество оспорва исковете като неоснователни, като възразява, че липсва причинна връзка между престъпната дейност на придобитото имущество. Освен това счита, че продобитото имущество следва да се оценява по документално доказаната му цена, която е действително платената за придобиването или отчуждаването му съгласно чл.69, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, като следва да се отчита цената по нотариален акт и е недопустимо прилагане на пазарна цена без проведено доказване, че посочената в акта цена не е действителна такава. Посочва се, че е възможно първите двама ответници да реализират доходи в чужбини, както и да разполагат с парични средства в началото на проверявания период. Развива доводи, че дарението на третия ответник не представлява сделка с незаконно продобито имущество по смисъла на закона и не е недействителна по отношение на държавата. Счита, че не е налице основание за отнемане в полза на държавата на сумата от 11 000лв. пазарна стойност на продаден от Ж.Ж. недвижим имот с нотариален акт№2 по нот. дело№2 от 09.01.2015г., тъй като този имот е придобит възмездно от трето лице и не е налице сделка с незаконно придобито имущество. По отношение на автомобилите се твърди, че същите са продадени на трети лица и според ответната страна равностойността им се определя по реда на чл.63, ал.1 от закона към момента на предявяване на иска, а не към момента на отчуждаването им. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция по чл.73 от ЗОПДНПИ/отм./,

По делото в преклузивния срок е депозиран писмен отговор от ответницата М.Ж. чрез назначения й особен представител адв. Иванка Кирязова от БАК, която също се позовава на изтичане на едногодишния срок по чл.27, ал.1 по ЗПКОНПИ /отм/. Проверката е започнала на 20.03.2017г., а искането е внесено в БОС на 12.10.2018г., т.е.  повече от 6 месеца след изтичане на законоустановения срок, който няма данни да е продължаван. На следващо място не е спазен тримесечния преклузивен срок за предявяване на иска, който следва да тече, считано от издадената обезпечителна заповед според изложеното в отговора. С оглед на това моли да бъде прекратено като недопустимо настоящото исково производство. По същество оспорва исковата молба като неоснователна. Изразява становище, че липсва причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Оспорва посочената пазарна стойност на 20/21 ид.ч. от трите дарени имота към датата на придобиването им, определена в размер на 7171,76 лв. в исковата молба. Възразява, че при замяната, по силата на която е придобила имотите преди дарението им на третия ответник, втората ответница  е заплатила реално сумата от 1000 лв. за 20/21 ид.ч. от посочените имоти. Оспорва и посочената пазарна цена на трите имота в размер на 9248,05лв. от ищеца към датата на дарението и пазарната им стойност към настоящия момент 15 372,19лв. , като не става ясно към кой момент е определена стойността. Намира, че при оценката на придобитото имущество следва да намери приложение разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗОПНПИ /отм/, като уговорената сума в нотариалния акт следва да бъде зачетена. Според ответницата доколкото идеалните части са придобити с възмездна сделка-замяна те не подлежат на отнемане по реда на чл.64 от закона. Възразява, че сумите от продажбата на недвижими имоти по т.3, 4, 5, 6 и 6.1 от исковата молба не подлежат на отнемане като посочените имоти са придобити извън проверявания период и не са отразени като приход за анализа. Оспорва като неоснователни претенциите за отнемане в полза на държавата на МПС, както и пазарната стойност към момента на придобиване и към настоящия момент, Твърди се, че ответниците са реализирали трудови доходи в Гърция в размер на 10 000 евро и 4500 евро през проверявания период, като се оспорват като неоснователни претенциите за определяне на равностойност на сумите за вноски, преводи и лихви по спестовен влог №******* на ответницата М.Ж.. Развиват се съображения, че ищецът неправилно е изчислил разходите за издръжка на семейството, както и сумите за задгранични пътувания. Ангажират се доказателства.

Ответникът  А.М. не се е възползвал от правото си на писмен отговор в преклузивния срок.

Предявени са искове с правно основание чл. 153, ал.1 и ал.2 вр. чл. 141, 142 и чл. 143, т.1 и 151 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. В тази връзка съдът намира, че с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ от влезлия в сила на 07.01.2019 г. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е предвидено неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да се довършват по реда на новия закон, който следва да намери приложение и по отношение на правната квалификация на спорните материални права.

БОС счете за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на производството. По възражението за недопустимост на производството предвид преклузивния характер на срока по чл.27, ал.1 по ЗПКОНПИ /отм./ БОС съобрази  ТР № 1/2018г. на ОСГК, съгласно което изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ отм. и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в посочените разпоредби срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД отм., чл.74 ЗОПДНПИ отм. и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на производство, направено от адв. К. като процесуален представител на ответницата М.Ж., тъй като 3-месечният срок за предявяване на иска тече, считано от налагане на обезпечителните мерки в изпълнителното производство, а не от постановяването на определението за допускане на обезпечението, като е налице изключения от правилото за продължителността и началото на срока за предявяване на  бъдещи искове в общия исков процес по ГПК. Видно от приложеното по делото запорно съобщение последната допусната обезпечителна мярка по ч.гр.д.№1065/2018г. на БОС  е наложена на 12.07.2018г., като исковата молба е подадена на 12.10.2018г. от Комисията чрез куриерска пратка, поради което срокът за предявяване на иска е спазен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено уведомление от Районна прокуратура гр. Бургас с вх.№ УВ-596- 1/20.03.2017 г. , видно от което е било одобрено споразумение по досъдебно производство № 14/2010 г. по описа на ОСлО при ОП - гр. Бургас, пр.пр. №3720/2015 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Бургас, с което Ж.Т.Ж., ЕГН **********, се признава за виновен за това,, че на неустановена при разследването дата през месец август 2008 г., в съучастие с М.К.Ж., ЕГН **********, действайки като съизвършител, в гр. Бургас, набрал на 25.08.2008 г. И транспортирал с микробус, марка „Мицубиши“, с per. №*********, от гр. Бургас до ГКПП „Капитан Петко Войвода“ и на същата дата превел през границата на страната през ГКПП „Капитан Петко Войвода“ от Р. България в Р. Гърция и в края на м. август 2008 г. в Р. Гърция в квартира в гр. Катерини укрил и приел лицето М.С.К. (Айкурт), ЕГН ********** - бременна жена, с цел продажба на детето й - престъпление по чл. 159 б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ /отм./, идентичен с чл.108, ал.1 от действащия ЗПКОНПИ.

С Решение № 439/04.07.2018 г. ищецът е  образувал производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като с протокол № ТД03БС/УВ-5403/20.03.2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Ж.Т.Ж.. Периодът на проверката обхваща 20.03.2007 г. до 20.03.2017 г.

От справка в НБД „Население“ се установява, че ответниците Ж. и М. Ж.са съпрузи, считано от 30.06.1985г., когато са сключили граждански брак. С установен произход от двамата ответници са четирите им общи деца З.Ж. Т., ЕГН **********, Т.Ж.Ж., ЕГН **********, Л.Ж.Ж., ЕГН ********** и Х.Ж.Т., ЕГН **********.  Ответникът Ж.Ж. е баща и на М.Ж. Е., ЕГН **********.

По време на брака, през изследвания период  ответниците Ж.са придобили и отчуждили следното недвижимо и движимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност.

С нотариален акт за замяна № 116, том III, per. № 7125,  по нот. дело № 471/2018г. на 17.11.2008г. М.К.Ж., действаща от свое име и в качеството й на пълномощник на М. П.Д., А.Н.Г., Р.Н.Н., Г.Н.И., Н.И.Т., Р.Н.Т., М.В.И., Д.П.Т., Н.В.П., Г.И.Т., Д. В.П., е придобила правото на собственост върху оставени в наследство на прехвърлителите от Н.Т. И.недвижими имоти, а именно 20/21 идеа лни части от следните недвижими имоти: нива от 7.000 дка, четвърта категория, в местността „Ачмата“, представляваща имот №009040, парцел №40, в масив №9, по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот №518000 - полски път, имот № 009039 - нива, имот № 603000 - канали, имот № 534000 - дерета, имот № 009041 – нива, нива от 10.801 дка, четвърта категория, в местността „До село“, представляваща имот № 018004, парцел № 4, в масив Хе 18 по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот № 018003 - нива, имот № 511000 - полски път, имот № 901000 - населено място, имот № 018005 – нива, лозе от 2.000 дка, четвърта категория, в местността „Нови лозя“, представляващо имот № 004130, парцел № 130, в масив № 4 по плана за земеразделяне на землището на с. Желязово, ЕКАТТЕ - 29249, общ. Камено, обл. Бургаска, при граници: имот № 521000 - полски път, имот № 004129 - лозе, имот№ 004131 - лозе, имот№ 515000 - полски път. Насрещната престация, която ответницата е поела по договора за замяна е прехвърляне на правото на собственост върху автоматична пералня „Аристон“, модел AQGF 149, със стойност по фактура 924 лв, като за уравнение е заплатила допълнително 1 000 лв., получени от прехвърлителите изцяло преди подписването на нотариалния акт.

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 37, том II, per. №1785, по нот. дело № 211 / 2012г. на 24.04.2012 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са дарили на ответника А.Х.М. собствените си 20/21 ид.ч. от посочените по-горе недвижи имоти.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 25, том I, per. №769, по нот. дело  № 23 на 24.02.2010 г. С. В.К.и С.К.К.са продали на М.К.Ж. следния недвижим имот: дворно място от 625 кв.м., съставляващо УПИ IV-970, в кв. 83, по плана на гр. Камено, обл. Бургаска, при граници на имота: север - улица, изток - УПИ V-970, юг - край на регулацията, запад - УПИ Ш-969,970 , за сумата от 2 600 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 2, том I, per. № 89, по нот. дело № 2 на 09.01.2015 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са продали описания по-горе недвижим имот  на П.Ф.Щ.за сумата от 2 600 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 103, том III, per. № 13532, по нот. дело № 363 на 04.10.2004 г. М.К.Ж. е закупила от Е.Р.К.недвижим имот, находящ се в землището на с. Вратица с ЕКАТТЕ 12245, община Камено, представляващ полска култура с площ от 20.001 дка, четвърта категория, съставляващимот № 023003, парцел № 3 от масив 23, в местността „Чакарджик“, съгласно плана за земеразделяне на е. Вратица, община Камено, област Бургаска, при граници и съседи на имота: имот № 023042 - полска култура на В.Ж.Т., имот № 000064 - полски път на Община Камено - полски пътища, дерета, имот № 023004 - полска култура на Г. Н. Г., имот № 023016 - полска култура на В.П.П.и имот № 023017 - полска култура на наел. на П. И.Ж., за сумата от 1 400 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 73, том III,  per. № 6950, по нот. дело № 432 на 28.10.2011 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са продали описания по-горе недвижим имот на Братя Золумови ЕООД, за сумата от 6 000 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 194, том II, per. № 2639, по нот. дело № 356 от 18.06.2004 г. М.К.Ж. е закупила от К. С. С., М.С.М., П.С.Я.и Т.И.Ж. поземлен имот Ха 014021 по плана за земеразделяне на землището но с. Ливада, с площ от 22.504 дка, представляващ полска култура, в местността „Дренак“, пета категория на земята при неполивни условия, за сумата от 2 000 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 79, том I, per. № 2565, по нот. дело № 63 на 03.04.2012 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са продали описания по-горе недвижим имот на Ж. Я.С.за сумата от 2 000 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 115, том III, per. № 13860, по нот.дело № 374 от 07.10.2004 г. Ж.Т.Ж. е закупил от В.Д.М.следните недвижими имоти, намиращи се в землището на гр. Камено, общ. Камено, обл. Бургас, ЕКАТТЕ 35883, лозе в местността „Лозя“, с площ от 1.149 дка, трета категория, съставляващо имот Ха 003573 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот Ха 003576 - лозе на С. Г. М., имот № 003574 - лозе на А. Г. Б., кад. №003572 - 5/27полски път на км. гр. Камено, имот № 003628 - лозе на К. И. И., имот № 003627 - лозе на И. П. Ж., имот № 003626 - лозе на И. П. Д. за сумата от 311 лв., която сума продавачите заявиха, че са получили напълно, по равно и в брой от купувача, преди подписване на настоящия нотариален акт, нива в местността „Сепетлика“ с площ от 4.512 дка, трета категория, съставляваща имот № 032611 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 032655 - нива на С.Г.М., кад.№ 032610 - полски път на Община Камено, имот № 032654 - нива на И.Д.Б., имот №032681 - нива на М. И.Р. за сумата от 597 лв., получена от купувача, преди подписване на нотариалния акт, нива в местността „Сепетлика“ с площ от 3.000 дка, трета категория, съставляваща имот № 033067 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 033068 - нива на Д.Д.М., имот № 032441 - нива на П.Г.М., имот №032442 - нива на И. Т. И. и др., кад. № 032346 - полски път на Община Камено, общо за сумата от 1 800 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №180, per. № 5599, по нот. дело № 859 от 18.10.2013 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са продали посочените по-горе имоти на Севан ООД, ЕИК *********, за сумата общо от 1 349 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 83, том III, per. № 13078, дело № 347 на 24.09.2004 г. Ж.Т.Ж. е закупил от П. Т. Н., М. Г. Т. и Д.Т. М. следния недвижим имот в Бургаска област, община Камено, село Черни връх, а именно нива в местността „Свети Георги“ с площ от 9.586 дка, девета категория, съставляваща имот № 050006, парцел 006 от масив 50 по плана за земеразделяне на село Черни връх, община Камено, ЕКАТТЕ 80916, за сумата от 200 лв.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 47, том IV, per. № 6997, нот. дело № 593 на 22.10.2013 г. М.К.Ж. и Ж.Т.Ж. са продали посочения по-горе недвижим имот на И.Й.К.за сумата от 400 лв.

На  19.09.2007 г. ответникът Ж.Т.Ж. е закупил лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, е рег.№ *********, с дата на първа регистрация 13.04.1995 г. с договор за покупко - продажба на МПС за сумата от 1 300 евро.

През проверявания период ответницата М.К.Ж. е закупила  туристическо ремарке за лек автомобил с per. № *********, рама №7622, дата на първа регистрация 12.02.1998 г., по договор за покупко - продажба на МПС от 27.11.2009 г. за сумата от 200 лв.

На 17.11.2008г. М.Ж. е закупила товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С10“, с рег.Ха*********, рама № *********, без номер на двигател, с дата на първа регистрация 14.07.1987 г., по договор за покупко - продажба на МПС от същата дата за сумата от 500 лв.

В хода на проверката след получаване на декларация по чл. 57 от ЗОПДНПИ (отм.) и приложените към нея доказателства е установено, че посоченият товарен автомобил е отчужден през 2009 г. с договор за покупко-продажба от 09.02.2009 г. от ответниците М.К.Ж. и Ж.Т.Ж., които са го  продали на купувача В. К. за сумата от 500 лева.

С договор за покупко - продажба на МПС от 30.11.2010 г. ответницата М.Ж. е придобила правото на собственост върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 2 1,9 ДЦИ“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 28.06.2001г. за сумата от 2 500 евро.

Ответницата  М.Ж. и синът на проверяваните лица Т.Ж.Ж. са закупили лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 12.02.1993 г., с договор за покупко - продажба на МПС от 22.04.2015 г. за сумата от 200 лв.

Същите са закупили и товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 10.07.1996 г., с договор за покупко - продажба на МПС от 01.02.2017 г.за сумата от 700 лв.

С  договор за покупко - продажба на МПС от 11.02.2009 ответницата е закупила лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, с рег.№ *********, черен металик, рама № *********, двигател № 256Т130818443, с дата на първа регистрация 24.06.1996 г., за сумата от 1 000 лв. Посоченият лек автомобил е бил продаден от нея с договор за покупко-продажба на МПС от 05.12.2011 г. за сумата от 500 лв.

Видно от постъпилите справки от НАП ответникът Ж.Ж. през изследвания период не е  подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДЦФЛ, няма данни за осигуряването му като самоосигуряващо се лице, както и за регистрирани трудови договори и осигурителен доход.

Съгласно приложената справка от НАП по чл. 73 от ЗДЦФЛ са изплатени следните доходи, различни от трудови правоотношения и пенсии на ответницата М.Ж. през проверявания период.  През 2008 г. е изплатена сума в размер на 382,57 лв., с удържан данък в размер на нула лева от Агрокорект на основание „рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя“. През 2009 г. е изплатена сума в размер на 270,05 лв., с удържан данък в размер на нула лева от Агрокорект на основание „рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя“.  През 2011 г. е изплатена сума общо в размер на 7 376,55 лв., с удържан данък в размер на нула лева от Агрокорект, С. Д.М.и Братя Золумови на основание „рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя“ и на основание „продажба или замяна на недвижимо имущество, включително ограничени вещни права. През 2012 г. е изплатена сума в размер на 633,61 лв., с удържан данък в размер на нула лева от С. Д.М.на основание „рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя“. Видно от постъпилата справка в изследвания период ответницата М.Ж. дължи  публични държавни задължения в размер на 256,50 лв. по влезли в сила наказателни постановления за глоби, като липсват доказателства за извършени погашения.

По делото не се установява ответниците Ж.Ж. и М.Ж. да са реализирали през изследвания период доходи от трудови правоотношения, граждански договори, както и от други източници, в това число от личен труд, от упражняване на свободни професии, дори и в сектора на сивата икономика. Няма твърдения, нито ангажирани в тази връзка доказателства, включително за получени социални помощи, пенсии, обезщетения по КСО и КЗ, комисионни или други възнаграждения, както и платени печалби от упражняване на хазартна дейност.

Във връзка с начина и стандарта им на живот, както и обичайните и извънредите разходи на домакинството ответниците Ж.не сочат никакви доказателства. С отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответницата М.Ж. адв. И.К. е изложил твърдения, че двамата ответници са били на работа в Гърция, като за доказване на това обстоятелство, целта на честите им пътувания в Гърция, както и на техните разходи за задгранични пътувания е поискала да бъдат допуснати двама свидетели. БОС е уважил направеното доказателствено искане и е допуснал поисканите двама свидетели на ответниците с определението си по чл.140 от ГПК за доказване именно на тези обстоятелства в първото съдебно заседание.  Ответниците обаче са се отказали да ангажират гласни доказателства, въпреки предоствената им от съда двукратна възможност да водят допуснатите им свидетели, включително и във второто редовно проведено по делото съдебно заседание. В с.з. от 22.11.2019г. процесуалният им представител адв. С.П. е заявил, че няма никаква връзка с доверителите си и прави отказ от доказателственото искане.  Независимо, че съдът е уважил всички доказателствени искания на ответниците, заявени до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция за доказване на релевантните по спора факти, в това число за доказване на обстоятелствата във връзка с установяване на обстоятелства във връзка с пребиваването им в чужбина, те са бездействали и не са предприели абсолютно никакви процесуални действия във връзка със събиране на допуснатите им доказателства.

От ответницата М.Ж. с отговора на исковата молба е приложена декларация за данък общ доход за финансовата 2007г. в превод от гръцки език, с която тя и съпругът й са декларирали пред гръцките данъчни органи в гр. Катерини доходи, придобити за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г. в размер на 4500 евро от наемни дейности. Касае се за доходи, които не попадат в периода на проверката и са извън предмета на доказване в настоящото производство, поради което не следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на несъответствието. По същите съображения съдът счете за неотносима представената с отговора изяснителна бележка за данък общ доход на физически лица, въз основа на първоначалната декларация, видно от която от ответниците са декларирани общо 10 800евро евро за финасовата 2006г. с източник „наемни дейности“. На следващо място във връзка с твърденията на ответниците, че са декларирали доходи за финасовата 2007г. в тази им част оспорените от ищеца писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила относно размера и произхода на доходите, като при липса на други събрани в производството доказателства, които да ги подкрепят не следва да бъдат ценени. Напротив в същите се съдържа признание на неизгодните за проверяваните лица факти, които са декларирали получени наеми за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г.

С Решение № 734 от 26.05.2017 г. по ч.гр.д. № 3655/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас е разкрита банкова тайна относно операциите и наличностите по открити и закрити банкови сметки на проверяваните лица.

 От предоставената информация от търговските банки в страната е установено, че ответникът Ж.Т.Ж. няма разкрити банкови сметки за проверявания период.

Ответницата М.К.Ж. е титуляр на спестовен влог № ********* в евро, открит в Юробанк България АД на 22.03.2011 г.

При изследване движението по посочената банкова сметка ***:

 През 2011 г. са внесени от ответницата  270 евро, равняващи се на 528,07 лв., изтеглени в брой са 487,63 лв. и е начислена лихва в размер на 2,83 евро, равняващи се на 5,53 лв. През 2012 г. са внесени от М.Ж. 500 евро, равняващи се на 977,92 лв., получени са преводи общо в размер на 7 450 евро, равняващи се на 14 570,93 лв. от Worldbridge payment services SA без посочено основание, изтеглени са в брой 5 770,52 лв. и 4 600 евро, равняващи се на 8 996,82 лв., платени са такси в размер на 38 евро, равняващи се на 74,32 лв. и е начислена лихва в размер на 3,06 евро, равняващи се на 5,98 лв. През 2013 г. по сметката са внесени от титуляра 250 евро, равняващи се на 488,96лв., изтеглени са в брой 520 евро, равняващи се на 1 017,03 лв., платени са такси в размер на 2 евро, равняващи се на 3,91 лв. и е начислена лихва в размер на 5,29 евро, равняващи се на 10,35 лв. През 2014 г. са внесени от М.Ж. 250 евро, равняващи се на 488,96лв., изтеглени в брой 200 евро, равняващи се на 391,17 лв., платени са такси в размер на 3,25 евро, равняващи се на 6,36 лв. и е начислена лихва в размер на 0,87 евро, равняващи се на 1,70 лв. През 2015 г. са изтеглени в брой 150 евро, равняващи се на 293,37 лв., платени са такси в размер на 4 евро, равняващи се на 7,82 лв. и е начислена лихва в размер на 0,16 евро, равняващи се на 0,31 лв. През 2016 г. от наличното салдо са платени такси в размер на 4,79 евро, равняващи се на 9,37 лв.

По разплащателна сметка № BG47UBBS78234414141011 в евро, открита в ОББ с титуляр М.Ж. на 25.10.2002 г. преди проверявания период и закрита на 09.10.2013 г. начално салдо е в размер на 0,86 евро, като крайното салдо е нулево. Сумата от началното салдо е била изразходвана за заплащане на такси за обслужване на сметката.

От приложеното писмо от Община Камено, Отдел „Местни данъци и такси“, се установява, че Ж.Ж. и М.Ж. са извършили следните плащания на задължения по ЗМДТ в периода на проверката: за 2007 г. - в размер на 69,36 лв.; за 2008 г. - в размер на 117,56 лв.; за 2009 г. - в размер на 90,01 лв.; за 2010 г. - в размер на 273,11 лв.; за 2011 г. - в размер на 239,73 лв.; за 2012 г. - в размер на 279,66 лв.; за 2013 г. - в размер на 87,01 лв.; за 2014 г. - в размер на 390,85 лв.; за 2015 г. - в размер на 583,03 лв.; за 2016 г. - в размер на 231,96 лв.

Издръжката на ответниците Ж.Ж. и М.Ж. в изследвания период за двучленно семейство по данни от НСИ на национално ниво по реда потребителски общ разход и по брой членове в домакинството, при съобразяване на  официално изисканите справки от ищеца  за задграничните им пътувания е общо в размер на 68 638,65 лв., както следва: за 2007 г. в размер на 1 362,96 лв.; за 2008 г. в размер на 6 003 лв.; за 2009 г. в размер на 6 355 лв.; за 2010 г. в размер на 5 203,50 лв.; за 2011 г. в размер на 6 661 лв.; за 2012 г. в размер на 7 501 лв.; за 2013 г. в размер на 8 215 лв.; за 2014 г. в размер на 8 375 лв.; за 2015 г. в размер на 8 469 лв.; за 2016 г. в размер на 8 611 лв.; за 2017 г. в размер на 1 882,19 лв.

По делото е прието заключението по назначаната съдебна авто-техническа оценъчна експертиза на вещото лице Х. Переклиев, неоспорено от страните, което е определило пазарната стойност на МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, рег.№*******, към датата на неговото придобиване в размер на 11 440 лв. и към датата на предявяване на исковата молба в размер на 1010лв., на туристическо ремарке, рег.№ А9831ЕК към датата на неговото придобиване в размер на 400лв. и към датата на предявяване на исковата молба в размер на 370лева, на товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „35С10“, рег.№******* към датата на неговото придобиване в размер на 8200лв., към датата на отчуждаването му в размер на 7800лв. и към датата на служебно прекратената му регистрация 18.01.2017г. в размер на 3510лв.,  за ½ ид.ч. от лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, рег.№*******към датата придобиване в размер на 1080лв., към датата на предявяване на исковата молба в размер на 720лв., на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна2 1,9ДЦИ“ към датата придобиване в размер на 6200лв., към датата на предявяване на исковата молба в размер на 1990 лв., за ½ ид.част от лек автомобил марка „Хонда“ , модел „Сивик“, рег.№*******, рег.№******* към датата придобиване в размер на 800 лв., към датата на предявяване на исковата молба в размер на 450 лв., за ½ ид.част от товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег.№******* към датата придобиване в размер на 3320лв., към датата на предявяване на исковата молба в размер на 2580 лв., на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС“, рег.№*******, към датата придобиване в размер на 11 050лв., към датата на отчуждаване в размер на 9340лв. и към предявяване на исковата молба в размер на 2280лв.

Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответниците Ж.Ж. и М.Ж., че релевантна е цената, посочена в договорите за покупко-продажба за неоснователно. Държавата не е обвързана от цената по сделката, като меродавна е пазарната стойност към момента на осъществяване на придобивния способ. В решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 717/ 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че пазарната стойност, реално съобразена към момента на придобиване е тази, която определя дали спорното имущество е на значителна стойност. Според трайната и непротиворечива практика на касационанта инстанция -  решение № 287 от 16.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 162 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6592/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 53 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 530 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2010 г., IV г. о., ГК, когато цената, на която е придобивано имуществото е съществено по–ниска като  стойност от пазарната цена към момента на придобиването, за действителна стойност следва да се приеме пазарната цена на придобитото имуществено право, освен ако не бъде установено по делото, че страните не са уговорили привидно по-ниска от пазарната стойност продажна цена. При определяне действителната стойност на отчужденото имущество съдът също не е обвързан от посочената от страните по сделката цена. Преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго /в този смисъл решение № 264/ 25.10.2017 г. по гр.д. № 5307/ 2016 г., ІV г.о./           

В случая от ответниците не са ангажирани никакви доказателства, че уговорените продажни цени не са симулативни и, че представляват реалната стойност на закупените и продадените от тях в режим на СИО превозните средства и недвижими имоти през провявания период. Същевременно определената от вещите лица пазарна цена на продаденото и отчужденото имущество надвишава многократно договорените насрещни вземания по договорите.

При горните мотиви БОС приема, че общата стойност на придобитите през проверявания период от ответницете МПС следва да бъде определена на 42 490лв.

Страните не спорят, че пазарната стойност към отчуждаването на недвижим имот, представляващ полска култура с площ от 20,001дка, представляващ имот №023003, парцел №3 от масив 23 в местността „Чакарджик“ съгласно плана за земеразделяне на село Вратица, община Камено, е в размер на 6000 лева.

В кредитираното от БОС като обстойно обосновано основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-оценъчна експертиза вещото лице Л.П. е посочило, че общата пазарна цена на продибитите 20/21 ид.части от недвижими имоти по нотариялен акт за замяна №11 по нот.дело №471/2008г. възлиза на 5670лв. към момента на осъществяване на придобивния способ и 9640лв. към предявяване на иска, на имота-предмет на нот. акт за покупко-продажба№25 по нот. дело №23/2010г. в размер на 6880лв. към придобиването и 8120лв. към отчуждаването, на имота, продаден от ответниците с нот.акт за покупко-продажба №79 по нот.дело №63/2012г. към отчуждаването му в размер на 10 130лв. Общата пазарна стойност на отчуждените имоти по нот.акт №180 по нот. дело № 859/2013г. е изчислена от вещото лице в размер на 6320лв. към датата на продажбата им, на отчуждения имот по нот. акт №47 по нот.дело №593/2013г.  в размер на 6520лв. към продажбата.

С оглед на това БОС намира, че общата пазарна стойност на заменените и закупените през проверявания период недвижим имоти от Ж.е в размер на 12 550лева, като приходите от отчуждените имоти, придобити преди проверявания период,  следва да бъдат определени на 28 970лева.

През периода 20.03.2007г.-20.03.2017г. съгласно приетото основно заключение на вещото лице Р.Д. ответниците Ж.са придобили в режим на СИО  доходи от рента, аренда или друго възмездно предоставяне на земеделска земя в размер на 3001,56лв., от продажба на придобито преди посочения период имущество в размер на 6000лв., както и по чл.13, ал.1, т.2,б“г“ от ЗДФЛ в нетен размер на 121,34лв.или общо 9122,90лв., разпределени по години в табличен вид в заключението на вещото лице на стр. 800 по делото, както следва:през 2008г.-382,57лв., през 2009г.-270,05лв., през 2009г.-270,05лв., през 2010г. - 113,43лв., през 2011г.-517,59лв., 225,36лв., 498,96лв., 360лв., 6000лв. или общо 8119,50лв. Вещото лице е определило общо доходите, приходите и източниците на финасиране на двамата ответници по години, които общо за изследвания период възлизат в брутен размер на 32 106,38лева. Заплатени са публични задължения за местни данъци и такси в общ размер на 2375,76лв. Обичайните разходи на ответниците по т.4 от основното заключение са изчислени съобразно данните от НСИ  за домакинство с две лица за периода им на престой в страната 20.03.2007г.-20.03.2017г.  в общ размер на 67 959,29лв. По т.6 от заключението  на вещото лице Д. като са взети предвид данните по Евростат и дневните разходи и нощувки по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за периода на пребиваването им в чужбина – 164 дни за ответницата М.Ж. и 227 дни за ответника Ж.Ж. е определен общият размер на разходите им за задгранични пътувания в Гърция на 66 175,51лева. Изготвен е и вариант на заключението по въпроси на ответниците, което е извършило изчисления на разходите им за престой в чужбина само по данни на Евростат в размер на 57 535,65лв.

 В депозираното по делото допълнително заключение вещото лице Д. е изчислило разходите за престой на ответниците в чужбина на базата на стандарта за покупателна способност в размер на 11 942,94лв. Използването на критерия  стандар на покупателна способност дава възможност за съпоставка на покупателната способност между различните региони на държавите-членки на ЕС, като от вещото лице са съобразени предварителни и прогнозни данни по Евростат, поради което съдът не кредитира този вариант на заключението.

По спорния между страните въпрос и като взе предвид, че по делото не се установи ответниците да са водили начин на живот под средния стандарт на живот, БОС намира, че разходите им за издръжката трябва да бъдат  определени по данни на НСИ за периода на пребиваването в България, и по данни на Евростат за периодите на пребиваване в Гърция.

Предвид това съдът цени варианта по основното заключение, който е най-благоприятен за ответниците и изготвен от вещото лице изцяло по официални данни на Евростат  и според който разходите им в чужбина са изчислени в размер на 57 535,65лв. С оглед на това  съдът достигна до извода, че обичайните им и извънредни разходи в изследвания период следва да бъдат определени в размер на 127 870,70лева.

БОС съобрази, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето и постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни – чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм. (респ. – и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ) – доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период – били са разходвани, без да са вложени (респ. – трансформирани) в друго подлежащо на отнемане имущество. В този смисъл е практиката на ВКС  по приложението на ЗОПДИППД отм. (например – решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 228/06.07.2015 г. по гр.д. № 5321/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) и е доразвита в същия смисъл – и по приложението на ЗОПДНПИ отм. – решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в това число определение №310/05.05.2020 по дело №219/2020 на ВКС, ГК, IV г.о, с което не е допуснато до касационно обжалване  решение № 68/12.09.2019 г. по възз. гр. дело № 208/2019 г. на Бургаския апелативен съд.

Установеното от вещото лице несъответствие по приетата съдебно-икономическа експертиза по въпроси на ищеца е в размер на 206 803,13лева при сравняване на нетните доходи-минус 134 685,44лв. и придобитото имущество на стойност 72 118,93лв. От така изчисленото от вещото лице несъответствие следва да се   приспадне сумата от 17 078,69лева  като се получава сумата от 189 685,20лв. несъответствие между нетните доходи и имуществото.

Посоченото несъответствие е значително по смисъла на разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв.

По отношение на приложимата материална норма с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ от влезлия в сила на 07.01.2019 г. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е предвидено неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да се довършват по реда на новия закон. Така, както се приема в  решение №86/11.06.2020 по дело №3930/2019 на ВКС, IV Г.О. се приема, че част от „реда по този закон” е разпоредбата на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Предвид това по висящите производства, започнали по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение разпоредбата на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито  трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материеално-правни предпоставки: лицето, с което останалите правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период да е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.108, ал.1 от ЗПКОНПИ, през проверявания период да е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, надвишаващо 150 000лв. за целия проверяван период, въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като обосновано е предположението, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, имуществото да е придобито със незаконен източник на средства в срока по чл.111, ал.3 от закона. Първите четири материално-правни предпоставки подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а в тежест на  ответника е възложено да установи, че имуществотото, по отношение на което се констатира значително несъответствие, е придобито със средства от законен произход. Неустановяването на законен източник за придобиването на имуществото не замества основателното предположение, че придобитото имущество е от незаконен източник, а само освобождава Комисията от тежестта да го установи по несъмнен начин.

При горните мотиви и като взе предвид, че ищецът доказва по делото визираните в закона кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на иска, като ответниците не доказват законен източник за придобиване на имуществотото, по отношение на което се установява значително несъответствие, съдът приема, че са налице предпоставките на закона за отнемане на незаконно придобито имущество от Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. сумата в размер на 8120 лева от продажбата на недвижим имот, представляващ дворно място от 625 кв.м., съставляващо УПИ IV-970, в кв. 83, по плана на гр. Камено, обл. Бургаска, сумата в размер на 7800 лева от продажбата на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С10“, с рег.№ *********, рама № *********, сумата в размер на 9 200 лева от продажбата на лек автомобил марка „БВМ“, модел „725 ТДС“, с рег.№ *********, черен металик, рама № *********, рама № *********, от Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. на основание чл. 63. ал. 2. т. 2 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) туристическо ремарке за лек автомобил с per. № *********, рама № 7622, дата на първа регистрация 12.02.1998 г., придобито на 27.11.2009 г., лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 2 1,9 ДЦИ“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 28.06.2001г., придобит на 30.11.2010 г., ½ ид. част от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 12.02.1993 г., придобит на 22.04.2015 г.      , ½ ид. част от товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, дата на първа регистрация 10.07.1996 г., придобит на 01.02.2017 г.

Възражението за погасяване на претенциите по давност е неосноватевлно и следва да се остави без уважение. Не е изтекъл към предявяване на исковата молба предвидения съгласно чл.73, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ давностен срок за погасяване на правото на гражданска конфискация, който е 10-годишен и тече от датата на придобиване на имуществото.

В тази част мотивираното искане е основателно и  следва да бъдат уважени предявените претенции спрямо ответниците Ж. За горницата над посочените по-горе размери, които са установените от вещите лица по приетите заключения пазарни стойности на отчужденото имущество до претендираните размери исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

БОС приема, че незаконно придобито може да бъде само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. По гражданско-правен ред не може да бъде отнет доходи, респективно разход, а само имущество. На отнемане по реда на закона подлежи само  наличното в края на изследвания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него, ако то се намира в свързани лица се отнема от тях. Не подлежи на отнемане и равностойност на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице и не е в негово притежание в края на проверявания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че стойността на отчужденото през периода имущество е вложена при придобиване на друго имущество до изтичане на този период.

Съдът счете за неоснователни останалите предявени от ищеца искове срещу ответницата М.Ж.. В частта, в която с мотивираното искане се претендира отнемане на сумата в размер на 1 270 евро, равняващи се на 2 483,91 лв., представляваща извършени вноски по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж.,  сумата в размер на 7 450 евро, равняващи се на 14 570,93 лв., представляваща получени преводи по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж., както и сумата в размер на 12,21 евро, равняващи се на 23,87 лв., представляваща платени лихви по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж.. Посочените суми не са налични в края на проверявания период, поради което претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от процесуалното задължение предварително да внесе държавна такса за разглеждане на исковете с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото съобразно разпоредбата на чл. 157, ал.2 от ЗПКОНПИ. Тази норма е специална и дерогира правилата на , уредени в чл. 84 ГПК вр. чл. 162, ал.2 от ДОПК.

Предвид изхода от спора, съобразно на уважената част от исковете,  ответниците Ж.трябва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 2499,52 лева.

В полза на ответниците, съобразно на отхвърлената част от исковете,  следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 127,64лева.

Ответниците Ж.Ж. и М. Ж.следва да заплатят по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт,  държавна такса в размер на  1378 лева върху уважената част от исковете.

Ищецът КПКОНПИ следва да заплати  по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт,  държавна такса в размер на 683,12 лева върху отхвърлената част от исковете.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТНЕМА в полза на държавата по предявеното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество  от от Ж.Т.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М.К.Ж., ЕГН **********,***, на основание чл. 142, ал.1  вр. ал.2,т.2 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ сумата в размер на 8120 /осем хиляди сто и двадесет/ лева, представляваща пазазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот, представляващ дворно място от 625 кв.м., съставляващо УПИ IV-970, в кв. 83, по плана на гр. Камено, обл. Бургаска, сумата в размер на 7800 /седем хиляди и осемстотин/ лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С10“, с рег.№ *********, рама № *********, сумата в размер на 9 200 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „БВМ“, модел „725 ТДС“, с рег.№ *********, черен металик, рама № *********, рама № *********, като за горницата над уважените до предявените им размери от 11 000 лв. и 8150 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 142, ал.1  вр. ал.2,т.2 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР с предмет присъждане пазарната стойност към отчуждаването на дворно място от 625 кв.м., съставляващо УПИ IV-970, в кв. 83, по плана на гр. Камено и на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С10“, с рег.№ *********, рама № *********.

ОТНЕМА в полза на държавата по предявеното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество  от Ж.Т.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и М.К.Ж., ЕГН **********,***, на основание чл. 141  вр. чл.142, ал.2,т.2 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ туристическо ремарке за лек автомобил с per. № *********, рама № 7622, с дата на първа регистрация 12.02.1998 г., придобито на 27.11.2009 г., лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 2 1,9 ДЦИ“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 28.06.2001г., придобит на 30.11.2010 г., ½ ид. част от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 12.02.1993 г., придобит на 22.04.2015 г., както и  ½ ид. част от товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег.№ *********, рама № *********, двигател № *********, с дата на първа регистрация 10.07.1996 г., придобит на 01.02.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М.К.Ж., ЕГН **********,***, в ЧАСТТА, в която се претендира отнемане на сумата в размер на 1 270 евро, равняващи се на 2 483,91 лв., представляваща извършени вноски по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж.,  сумата в размер на 7 450 евро, равняващи се на 14 570,93 лв., представляваща получени преводи по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж., както и сумата в размер на 12,21 евро, равняващи се на 23,87 лв., представляваща платени лихви по сметка спестовен влог № ********* в евро в „Юробанк България“ АД, с титуляр М.К.Ж..

    ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. да заплатят на КПКОНПИ сумата от 2499,52 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред БОС.

    ОСЪЖДА КПКОНПИ  да заплати на Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. сумата от 127,64 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. и М.К.Ж. да заплатят по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1378 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 683,12 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

СЪДИЯ: