Мотиви към Присъда № 260000/11.01.2021г. по НОХД № 2305/2020г. по
описа на Окръжен съд –
Пловдив.
Спрямо подсъдимият Д.Н.И. са повдигнати две обвинения за извършени престъпления по:
- чл. 308 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК за това, че на неустановена
дата в периода от 2014 г. до 10.08.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като
помагач в съучастие с неустановен извършител, умишлено го е улеснил да състави
неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС № ***, издаден от *** на името на Д.Н.И., с цел да
бъде използван за удостоверяване на правоспособност за управление на МПС, чрез
набавяне на средства, предоставяйки личните си данни и снимка;
- чл.343 ал.3 предл.6 и 7, б. „б“ вр.ал.1 б. „в“
вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 09.08.2019 г. на път II-86 километър
200+676 гр. Пловдив – гр. Асеновград, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с
рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ –
технически несъобразените действия на водача при управлението на лекия
автомобил – движение на автомобила в източната лента за движение на западното
платно, без извършване на маневра „изпреварване“; не е наблюдавал динамиката на
развитие на пътната обстановка и не се е съобразил с това при управление на
автомобила.
- чл. 20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ – управлявал е моторното
превозно средство с технически несъобразена скорост на движение от около 57,6
км/ч, при наличие на лежащо тяло върху пътната настилка и наличие на осветеност
на фаровете и пряка техническа видимост; не е предприел екстремно и безопасно
спиране, при наличие на техническа възможност за това, предвид непопадането на
пострадалия Е. М. в „опасната зона за спиране“ от водача на лекия автомобил.
- чл.123 ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен:
3. Без да създава
опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието;
4. Когато при
произшествието са пострадали хора:
а) Да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи;
б) Да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР;
в) До пристигането на органите по буква „б“, съобразно
необходимостта да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ
на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
г) Да не премества превозното средство, ако то не пречи
на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на
Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози
до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне
на мястото на произшествието;
д) Да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби“
– след настъпване на ПТП обвиняемият не е преустановил
движението си /не е спрял/ и е напуснал района на местопроизшествието, като не
е взел мерки по обезпечаване безопасността на движението в този район, не е
оказал първа помощ на пострадалия М. и не е уведомил органите на МВР за
възникналото ПТП с пострадал. След като е напуснал района на ПТП не се е върнал
на мястото му и не е взел мерки следите от ПТП да бъдат запазени
- чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач“ – обвиняемият И. е управлявал лекия автомобил
марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № ***, без да има необходимата
правоспособност за управление на МПС,
при което по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Ф.М.
ЕГН **********, избягал е от местопроизшествието и е управлявал моторното
превозно средство без да има необходимата правоспособност.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес не е предявен граждански иск.
Пострадалият
Н.Ф.М., като брат на починалия Е. Ф.М., е
конституиран в качеството на частен обвинител в наказателния процес против подсъдимия Д.И., като
същият се представлява от повереник – адв. К.Н..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подс. И. следва да бъде наложени наказания за двете престъпления
при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна
на фактите по обвинителния акт. Изразява становище, че е налице превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага
да бъде определено наказание за престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК в размер
над минимума от 3 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с максималния изпитателен
срок от 5 години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. Изразява се становище, че
предвид наличието на съпричиняване от неправоспособния моторист и пострадал,
който грубо е нарушил ЗДвП и е паднал на платното преди да бъде прегазен, както
и семейната и трудова ангажираност на подс. И., не е наложително за поправянето
му да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” ефективно. Според прокурора
следва приобщените като веществени доказателства вещи без стойност следва да
бъдат унищожени, а неистинското СУМПС и оптичните носители със записи – да
останат по делото.
Повереникът
на частния обвинител – адв. Н. пледира за доказаност на обвинението по чл. 343,
ал. 3 от НК като се солидаризира с прокурора по отношение на наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Той иска
съдът да наложи на подсъдимия справедливо наказание, като посочва липсата на разкаяние
и съжаление за стореното от страна на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия – адв. В. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. Изразява становище, че е
налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Е. М., изразяващо се в управление от неправоспособен водач на мотор
с превишена скорост и падане на неосветен участък от пътя. Според защитника
това значително е затруднило подсъдимия да възприеме тялото на пострадалия като
опасност на пътя и да спре. Посочва се, че подсъдимия вероятно не е възприел
наличието на пострадалия на платното и не е действал със съзнанието, че бяга от
местопроизшествието, тъй като не се е укрил след ПТП. Навеждат се доводи за
наличие на случайно деяние. Акцентира се върху добрите характеристични данни за
подсъдимия И., наличието на семейна и
трудова ангажираност и наличното съпричиняване от пострадалия. С оглед
на горното защитата пледира на подс. И. да бъде наложено условно наказание лишаване от свобода с максималния
изпитателен срок. Защитата се солидаризира със становището на прокурора по
отношение на веществените доказателства.
Подсъдимият
Д.И. признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт. Признава вината си и изразява съжаление за
случилото се, като в последната си дума заявява, че иска условна присъда.
Делото
е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Н.И. е
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с начално
образование, неработещ, осъждан, с ЕГН **********. Същият е неправоспособен
водач на МПС и не притежава валидно СУМПС.
Подс. И. е осъждан /л.14, т.1 от д.п./ както
следва:
1. През
2004 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр.чл.194 вр.чл.18 ал.1 от НК
на 3 месеца лишаване от свобода.
2. През
2008 г. за престъпление по чл.227б ал.2 вр.ал.1 от НК на пробационни мерки за 6
месеца.
3. През
2009 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 предл.1 и т.5 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.18 от НК на 5 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.
4. На
21.03.2012 г. за престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК на пробационни
мерки за срок от 1 година и 6 месеца.
По всички осъждания е настъпила реабилитация
по право или по реда на чл. 88а от НК.
Последното осъждане на подс. И. е за това, че
на 22.10.2011 г. в гр. Асеновград е управлявал л.а. „Опел“ без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответното за това свидетелство.
Въпреки че никога не участвал в съответен
курс, не държал изпит и не притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС, подс. И. се сдобил с неистинско такова с № ***, издадено от *** на негово
име и се легитимирал с него. За целта, на неустановена дата преди 5-6 години, подс.
И. предоставил на неустановено лице в гр. Асеновград своите лични данни и
снимката си, с които съучастникът му изготвил неистинския официален документ. С
него подс. И. доказвал правоспособността си пред органите на реда.
Видно от справка /л.19, т.1 от д.п./ подс. И.
придобил бус „Форд Транзит Т“ с рег. № ***, бял на цвят. С него той и съпругата
му – св. Ф. И. /л.111, т.2 от
д.п./ пътували из страната по сватби и събори и продавали захарни изделия,
играчки и пържена риба. Заети с тази дейност на 09.08.2019 г. двамата били в
***. Късно вечерта тръгнали да се прибират първоначално от пътя край с.
Първенец, а после се включили по път II-86 – Пловдив – Асеновград.
В това време – около 23:00 часа на 09.08.2019 г. свидетелите Е. и М. А. /л.118
и л.119, т.2 от д.п./, с мотоциклет „Ямаха“, Т. А. /л.121, т.2 от д.п./ със
„Сузуки“, Р. Ю. /л.122, т.2 от д.п./ също със „Сузуки“, И. М. /л.123, т.2 от
д.п./ с „Кавазаки“, И. П. и И. Д. /съотв. л.124 и л.125, т.2 от д.п./ с
мотоциклет „Ямаха“ и пострадалият Е. М. с мотоциклет „Хонда“ пътували от гр.
Пловдив за гр. Асеновград по същото шосе.
Пострадалият /видно от справка на л.59, т.1
от д.п./ не бил правоспособен водач на
мотоциклет, макар да притежавал СУМПС, валидно до 2021 г., но само за категории
C, B, M, AM и TKT.
Мотоциклет „Хонда CBR“ с 1000-кубиков
двигател и рег. № ***, който пострадалият регистрирал на свое име /л.51, т.1 от
д.п./ бил динамичен мотор и при подаване на газ много бързо ускорявал, което го
правело труден за управление. Е. М. имал бавни реакции, според приятелите си, в
сравнение с останалите от компанията и обикновено изоставал. Така се движил в
групата и когато подминали „КЦМ“ в около 23:15 часа, в посока Асеновград.
Конкретно, пострадалият управлявал мотора си
в западното платно за движение към Асеновград, в източната лява лента за
движение, в зоната на километър 20+675 и следващите.
Лекотоварният „Форд Транзит“ с рег. № ***,
управляван от неправоспособния Д.И. се движел зад мотоциклета на пострадалия,
със скорост около 58 км/ч.
Времето било топло, без вятър, без валежи,
пътната настилка – суха и нова, при прав пътен участък и ясна, нормална
видимост.
В зоната на километър 20+675 пострадалият
вдигнал мотора си, който се движел със скорост от около 134 км/ч на задна гума,
но загубил контрола върху управлението му и паднал върху асфалтовата пътна настилка,
като останал да лежи неподвижен. Това се случило в зоната на километър 20+676,
по дължина на около 126,2 метра южно от ориентира, посочен в протокола за оглед
и скицата към него (ориентир представлява южният ъгъл на бетонна чешма,
отстояща западно на 8 метра от края на западната лента за движение), а по
ширина на около 5 метра източно от западния край на асфалта, на аварийната
лента и на 13 метра източно от ориентира.
Поведението на неправоспособния М., вдигайки
мотора на задна гума със скорост превишаваща ограничението от 90 км/ч и в
лявата лента, било технически опасно и несъответстващо на законовите норми.
При приближаване към падналия пострадал,
фаровете на „Форд Транзит“ го осветили. Возещата се отпред вдясно до подс. И. -
св. Ф.И. видяла падналия и извикала на турски „Яваш!“ – „Бавно!“.
Подс. И. управлявал автомобила в лявата
източна лента, без да е предприел маневра „изпреварване“, което също било
несъобразено с конкретната пътна обстановка. Въпреки че на къси светлини падналият
Е. М. бил видим на дистанция от около 50 метра за подс. И., последният не
предприел каквото и да било действие по спиране и прегазил пострадалия.
Опасната зона за спиране на бус „Форд“ била
около 44,53 метра. При движение на къси светлини видимостта на осветената от
фаровете зона била около 45 – 55 метра, като най-яркият сноп светлина бил на
около 45 метра, т.е подс. И. имал техническата възможност ясно да види лежащия М.,
чието тяло не попадало в опасната за спиране зона на микробуса.
Подс. И. е имал техническата възможност да
спре преди да достигне лежащият М. и по този начин да предотврати настъпването
на ПТП чрез безопасно екстремно преустановяване движението на микробуса.
Прегазването било извършено с предно ляво и
задно ляво автомобилно колело, през задната част на гръдния кош, с последващо
приплъзване и завъртане тялото на пострадалия.
След прегазването тялото на М. се установило
в покой, по гръб, с глава насочена в посока югозапад, крака на североизток на
около 13 метра източно и 126 метра южно от посочения по-горе ориентир.
Вследствие падането си от мотоциклета М. е
ударил главата си вдясно теменно, слепоочно, при което били причинени
кръвонасядания на меките обвивки на черепа в тази област и малък кръвоизлив в
ляво теменно, при т. нар. „контра ку“ механизъм, на място, противоположно на
удара. Тъй като бил с предпазна каска се стигнало само до тези леки по степен
травматични увреждания, но те го оставили в зашеметено и безсъзнателно състояние,
неподвижен на платното по корем.
В резултат на прегазването на пострадалия М.
било причинено: тежка гръдна травма – счупване на всички ребра двустранно,
разкъсване на двата бели дроба, контузия на дясното предсърдие и лявата
сърдечна камера, разкъсване на перикарда, прекъсване на гръбначния стълб на две
места и други счупвания на кости, кръвонасядания и кръвоизливи, както и
черепно-мозъчни травми и охлузвания. Причина за настъпилата на място смърт е
тежката гръдна травма.
След падането на М. от мотоциклета, последният
продължил движението си напред, преминал косо през западната и аварийна ленти
на западното платно за движение и се установил в покой върху западния банкет,
на разстояние на около 141 метра южно от тялото на пострадалия и на 267,2 метра
южно от ориентира.
Според химическата експертиза /л.149, т.1 от
д.п./ за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината на
пострадалия, такова вещество не било установено. А според
химикотоксикологичната експертиза не е установено и наличие на наркотични вещества
в кръвта му.
След като прегазил пострадалия, подс. И. без
да спре или намали напуснал района на ПТП и се прибрал в дома си, въпреки че
свидетелката И. настоявала да спрат и да видят какво е станало.
На следващия ден – 10.08.2019 г. подс. И. и
жена му отпътували сутринта от гр. Асеновград, но следобед техни роднини им се
обадили, че са търсени от полицията. По-късно същия ден, на влизане в гр.
Асеновград подс. И. бил задържан със заповед за 24 часа. Предвид дългият
период, изтекъл от деянието до задържането, подс. И. не бил тестван за наличие
на алкохол или наркотични вещества.
С протокол за доброволно предаване /л.96, т.2
от д.п./, на 11.08.2019 г. към материалите по дознанието било приложено
свидетелството за управление на МПС, което подс. И. ползвал. На същото
веществено доказателство бил извършен оглед /л.98, т.2 от д.п./, фотоалбум
/л.100, т.2 от д.п./. Според съдебнотехническата експертиза /л.104, т.2 от д.п./
на СУМПС № ***, издадено от *** на подс. Д.И., между него и сравнителния
образец са установени различия: по оптични свойства на материала; в
допълнителните защитни елементи като печат и микротекстове; по начина на отпечатване
на отделни реквизити – структурата на печата е различна от тази на оригиналните
документи. Въз основа на тези констатации експертизата заключава, че
изследваното свидетелство /л.105, гръб, т.2 от д.п./ представлява неистински
документ.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели: Н.М. /л.107, т. 2 и л. 53, т. 3 от
д.п./, С. М. /л.108, т. 2 от д.п./, Ф.М. /л.109, т. 2 от д.п./, Ф. И. /л.111, т
.2 от д.п./, Д. И. /л.113, т. 2 от
д.п./, А. Г. /л.114, т. 2 от д.п./, Д. М./л.115-116, т. 2 от д.п./, Е.А.
/л.117-118, т.2 от д.п./, М. А. /л.119-120, т. 2 от д.п./, Т. А. /л.121, т. 2
от д.п./, Р. Ю. /л.122, т.2 от д.п./, И. М. /л.123, т. 2 от д.п./, И.П. /л.124,
т. 2 от д.п./, И. Д. /л.125, т. 2 от д.п./, А. Б.-З. /л.126-127, т. 2 от д.п./,
Н. З. /л.128-129, т. 2 от д.п./, О. Р. /л.130, т. 2 от д.п./ В. У./л.131, т. 2
от д.п./ М. У. /л.132, т. 2 от д.п./ Б. Х. /л.133, т. 2 от д.п./, от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие /л.38-39, т.1 от д.п./, фотоалбуми /л.40-49, 68-76 и
л. 101-104, т. 1 и л.99-100, т. 2 от д.п./, протоколи за оглед на ВД /л.66-67,
л. 100 т.1, л. 98, л.136, л.139, л.142-143 и л. 150-151 т. 2 от д.п./,
ксерокопия на документи /л.50-54, т. 1 от д.п./, протоколи за доброволно
предаване /л.65, т. 1, л. 96, л. 135, 137 и 141, т. 2 от д.п./, протокол за
оглед на труп /л. 80-81, т. 1 от д.п./, приемо-предавателни протоколи /л.15-24,
т. 3 от д.п./, справка от НИМХ /л.8, т. 3 от д.п./, удостоверение за наследници
/л.14, т. 3 от д.п./, справка за нарушител /л.18, т. 1 от д.п./, справка за
съдимост /л.14-15, т. 1 от д.п./, характеристична справка /л.16, т. 1 от д.п./,
както и от изготвените експертизи – тройна СМЕ /л.83-92, т.1 от д.п./ СМЕ на ВД
/л.107-134, т. 1 от д.п./ и три ХЕ /л.138, л. 142 и л.149, т. 1 от д.п./, СТХЕ
/л.146-147, т. 1 от д.п./, КСМЕАТЕ /л.2-88, т. 2 от д.п./ и СТЕ /л.104-105, т.
2 от д.п./, както и от обясненията на подс. И. пред съда /в хода на д.п. същият
се е възползвал от правото да не дава обяснения/.
Направеното
от подс. Д.И. признание
на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ф. И.,
която макар и съпруга на подс. И. заявява, че е възприела, че на
инкриминираната дата и място е видяла препятствие пред буса, управляван от И. и
дори му е казала „Яваш!“ – „Бавно!“ на турски език. От нейните показания се
установява, че подс. И. е преминал през препятствието с гумите на буса,
не е спрял и се е прибрал с нея в дома
си; установява се и маршрута, по който се е движил подсъдимия, който преминава
през мястото на катастрофата и намерения труп на пострадалия. Нейните показания
са източник на характеристични данни за семейната и трудова ангажираност на
подс. И.. Показанията на свид. Ф. И.
кореспондират на всички останали доказателства и се кредитират от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.М., С. М. и Ф.М. – брат и родители на
пострадалия. Същите не са очевидци на ПТП, но са близки родственици на
пострадалия и свидетелстват за закупуването на мотоциклета от починалия и близките
си отношения с Е. М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. И. и А.Г., които са автоконтрольори,
посетили и запазили местопроизшествието и установили очевидците на същото.
Заявеното от тях за разположението на пострадалия и мотоциклета съответства на
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.
Кредитират се от съда и показанията на свид. Д. М. – *** при РУ –Асеновград,
който прегледал записите от камери по маршрута около мястото на ПТП и е издирил
подс. И., след като е установил, че именно неговият бус е прегазил пострадалия
Е. М. след падането му от мотоциклета. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Е. А., М. А., Т. А. Р.Ю., И. М., И. П. и И.Д., от които се
установява, че вечерта на 09.08.2018г. всички те, заедно с пострадалия Е. М. са
управлявали с много висока скорост пистови мотори по пътя от гр. Пловдив за гр.
Асеновград. Същите са посетили МП непосредствено след ПТП, тъй като установили,
че пострадалия не се движи след тях. Описанието на положението на тялото и
мотора съвпада с тези, описани в протокола за оглед на МП и фотоалбума. Заявеното
от тази група свидетели кореспондира с показанията на свид. И. и Г. Съдът
кредитира показанията на свид. А. Б.-З. и Н. З., които кореспондират помежду
си, както и на всички събрани доказателства. Същите са преки очевидци на
падането на пострадалия от мотора, превъртането на последния и излизането му от
платното за движение, както и на прегазването на моториста Е. М., лежащ на
платното за движение от буса, управляван от подс. И. и продължаването му без да
спре. Описаният механизъм на прегазване на тялото на пострадалия с гумите на
буса с последващо превъртане на тялото и подскачане на буса съответства на
заключенията на тройната СМЕ, КСМЕАТЕ, на протокола за оглед на труп, както и
всички останали доказателства. От същите се установява механизма на ПТП,
причината за смъртта на пострадалия, като се разграничават двете травми –
първата вследствие на падането на пострадалия от мотоциклета на пътното платно
и втората – вследствие на прегазването с две от гумите на буса, довела до
смъртта на пострадалия. Показанията на свид. А.Б.-З. и Н. З. кореспондират и на
показаният на останалите свидетели на ПТП – свид. О. Р., В. У., М. У. и Б. Х.
Всички те са пътували с автомобилите си зад падналия мотоциклет и са спрели
след ПТП и са сигнализирали на тел. 112 за инцидента. Заявеното от тези
свидетели кореспондира и на съобщеното от тях на тел. 112, като показанията на
всички тях са еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира.
От
заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира, се
установява, че предаденото с протокол за доброволно предаване СУМПС № ***,
издадено от *** на подс. Д.И. е неистински официален документ. Всички тези
доказателства подкрепят направеното самопризнание на подс. И., поради което не
се налага по-детайлен анализ на доказателствата в процедура на съкратено
съдебно следствие.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимия И. в съдебното производство изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото,
съдът счита, че подс. Д.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 308 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК.
Предаденото от подс. И. СУМПС е неистински официален документ, с който той е
доказал правоспособност за управление на МПС, каквато той не притежавал.
Същевременно това СУМПС не би могло да бъде съставено без да бъдат предоставени
личните данни и снимката на подс. И.. Признанието на подсъдимия в тази насока
се подкрепя от всички останали доказателства.
Подс. Д.Н.И. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението по чл.343 ал.3 предл.6 и 7, б. „б“ вр.ал.1
б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК. Престъпният резултат – смъртта на пострадалия Е. М.
се намира в пряка причинна връзка с нарушаването на правилата за движение от
подс. И.. Основната причина за настъпване на ПТП е нарушението на чл. 20 ал.2
от ЗДвП подс. И. не е предприел екстремно и безопасно спиране в момента в който
тялото на пострадалия М. е било видимо за него. Поради разсеяност той е
продължил движението си със същата скорост от около 58 км/ч и е прегазил
пострадалия, който е починал именно от причинените при прегазването травми, а
не при падането си от мотоциклета. Причината за настъпването на ПТП е
разсеяността на водача, а не избраната скорост за движение, която е била
разрешена и му е позволявала да спре безопасно без да прегази лежащия на
платното пострадал. Пострадалия не е бил в опасната зона за спиране на буса,
управляван от подсъдимия. Всички останали гореописани нарушения на ЗДвП, които
подс. И. е извършил – бягство от местопроизшествието, управление от
неправоспособен водач и т.н. са факт, но те са съпътстващи и нямат пряка връзка
с причиняването на смъртта на пострадалия. Налице е съпричиняване от страна на
пострадалия М., който е извършил значително по-големи нарушения, застрашаващи
останалите участници в движението. Той е управлявал пистов мотоциклет без да
има съответната правоспособност, при това на задна гума и с изключително висока
скорост – 134 км/ч /при ограничение от 90км/ч/. Самият мотоциклет е продължил
движението си и след падането на пострадалия, с което е застрашил и останалите
участници в движението. Падайки на платното за движение на неосветен участък
през нощта, пострадалият значително е допринесъл за настъпване на ПТП, довело
до смъртта му. Той сам е затруднил останалите участници в движението да бъде
възприет като препятствие на пътя предвид разрешената по-висока скорост от 90
км/ч и липсата на осветеност.
Неоснователни са възраженията на защитата за наличие на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Подс. И. като водач на МПС е бил
длъжен при възприемане на препятствие на пътя да спре. Като е продължил
движението си с буса без да спре, той е прегазил пострадалия и е причинил
смъртта му. Макар подс. И. да е избрал разрешена скорост, която му е
позволявала да спре в рамките на осветеността на фаровете му, поради разсеяност
той не е възприел лежащото тяло на платното и го е прегазил. Обективните
находки при аутопсията и заключенията на вещите лица категорично установяват,
че именно травмите при прегазването от буса на подс. И. са причинили смъртта му
на място. Пострадалият е бил жив в зашеметено състояние, но прегазването му е
причинило травми несъвместими с живота.
Неоснователно е и второто възражение на защитата – че
подс. И. не е разбрал, че е прегазил човек и затова не е налице квалифициращият
признак „бягство от местопроизшествието“. От показанията на съпругата на
подсъдимия - свид.
Ф. И. се установява, че
тя е възприела пешеходеца и му е казала „Яваш!“
- „Бавно“ и дори е искала да спрат след ПТП, но подс. И. съзнателно е
продължил движението си. От показанията
на свид. А. Б.-З. и Н. З. се установява, че бусът е подскочил при прегазването
на пострадалия и е житейски нелогично подсъдимият да не усети сблъсъка, както
твърди защитата. Ето защо са налице и двете квалифициращи обстоятелства по чл.343
ал.3 предл.6 и 7, б. „б“ от НК – бягство от местопроизшествието и управление на
МПС от неправоспособен водач.
Споделя се възражението на защитата за наличие на
съпричиняване от страна пострадалия М., за което бяха изложени мотиви по-горе.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието по чл.343
ал.3 предл.6 и 7, б. „б“ вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК е извършено по непредпазливост, при форма на вината
небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/. Подсъдимият И. не е
предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед конкретните условия на видимост и
пътната обстановка в същата пътна лента – наличието на лежащ на платното
моторист, който е бил видим за него на разстояние около 45-55м /извън опасната
зона за спиране, която е била 44,53м/ е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От субективна страна деянието по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
– подс. И. е съзнавал че давайки снимка и личните си данни на неустановения
извършител, умишлено го е улеснил да състави неистински официален документ –
СУМПС, издадено на негово име /въпреки че е неправоспособен водач/ от *** Подс.
И. е действал като помагач на неизвестния извършител с цел този официален
документ да бъде използван за удостоверяване на несъществуваща правоспособност
за управление на МПС.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.343 ал.3 предл.6 и 7,
б. „б“ вр.ал.1 б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“
в размер от 3
до 15
години, както и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. За престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 8 години.
В случая, с оглед норма на чл.373, ал.2 от НПК,
определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се явява
задължително.
Определяйки
наказанието за всяко от двете престъпления в рамките на
привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на всяко от двете деяния и
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.343 ал.3 предл.6 и 7, б. „б“ вр.ал.1 б. „в“
вр.чл.342 ал.1 от НК съдът отчете наличието на смекчаващи
отговорността на подс. Д.И.
обстоятелства, като семейната и трудовата му ангажираност, както и признанието на вината. Смекчаващо вината обстоятелство е
конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство с
по-голяма тежест значителния принос на пострадалия неправоспособен водач Е. М.
за настъпване на ПТП, движейки се с мотор на задна гума и вдигната предна с
превишена скорост от 134 км/ч (при разрешена 90
км/ч) през нощта по средата на платното за движение на неосветен участък извън
населено място, където е самокатастрофирал и паднал на платното за движение.
Подс. И. се е движил със значително по-ниска и разрешена скорост от 58 км/ч и
не е извършил други груби нарушения на ЗДвП, намиращи се в пряка връзка с
настъпване на ПТП извън допусната разсеяност да не види тялото на пострадалия М.
на пътното платно, което е довело до прегазването му и неговата смърт.
Настоящият състав отчита в случая, като отегчаващи
отговорността обстоятелства предходните осъждания на
подс. И., по които е реабилитиран като негативни характеристични данни за
личността му. Последното му осъждане отново е за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. Същият има няколко административни
наказания по ЗДвП, макар и в минал период и не за тежки нарушения. Цялостното
поведение на подс. И. по време и след ПТП го описва в негативен аспект –
управлявайки микробуса неправоспособен, с неистинско СУМПС, той изобщо не е
спрял, не е оказал помощ на пострадалия /макар същият да е починал при удара –
обстоятелство неизвестно на подсъдимия към онзи момент/, избягал е от
местопроизшествието и изобщо не е съобщил на тел. 112 за инцидента. Така,
отчетените по отношение на вината обстоятелства,
мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и за поправяне на подсъдимия И.,
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер предвиден в закона, но над минималния предвиден такъв, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание предвид характера на
настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК,
следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс. Д.И. и което последният
следва да изтърпи е ТРИ
ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Подс. И. е неправоспособен водач на МПС и не би могъл да
бъде лишен от право, което не притежава. Ето защо и съдът не му наложи кумулативната
санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да
управлява МПС“.
По отношение на престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал.
1 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства
семейната и трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за стореното, както
и ролята му на помагач, а не на извършител на това престъпление. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени предходните осъждания на
подс. И., по които е реабилитиран, като негативни характеристични данни. Съдът
определени наказание под средния, предвиден в закона размер, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК това наказание бе намалено с една трета, или наказанието, което се налага
на подс. Д.И. и което последният следва да изтърпи е ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. И.
едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдът намира, че
определеното общо наказание не следва да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК, тъй като в този размер ще изпълни целите по чл. 36 от НК спрямо подс. И..
По предходните четири осъждания подс. И. е реабилитиран
по право и съответно на основание чл. 88а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Последното от
тях е на наказание „пробация“, което принципно не е пречка за прилагане на
института на условното осъждане.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс. Д.И. общо най-тежко
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, следва да бъде отложено с максималния
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с
отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се въздейства в
достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна
степен ще се постигнат целите на наказанието.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подс. Д.И. е бил задържан по ЗМВР и по НПК,
считано от 10.08.2019г. до 24.10.2019г. Това задържане следва да се приспадне
от наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че вещите без стойност /счупена каска, зацапани
дрехи, косми, тампони/ следва да бъдат унищожени, а неистинското СУМПС и
оптичните носители със записи от охранителни камери – да останат по делото след
влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подс. И. беше осъден да заплати на основание
чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 2 311,82 лева,
представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Подс. И. бе осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК на частния обвинител Н.Ф.М. направените разноски за повереник
в размер на 1000 лева.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :