Р Е Ш Е Н И Е
№:1679 03.11.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На дванадесети
октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: С. Х.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2098 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Съдебното
производство по реда на чл.156-161, вр. чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.149, ал.5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на “Нора Трейд“ООД, ЕИК-********, гр.******,
ж.к.******* бл.*, ет.*, ап.**, с която се иска прогласяване на нищожност на акт
за прихващане и възстановяване (АПВ) № Р-02000220000877-004-001/26.03.2020г.,
на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, в частта му потвърдена с решение №
122/03.07.2020г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите (директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на
НАП), с която на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на
31`545,41 лева на основание чл.92, ал.8 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Жалбоподателят прави множество и
разнородни изявления в жалбата си и в хода на делото, от които за предмета на
правния спор значение имат следните твърдения: Счита се, че процесният АПВ е
издаден при липса на компетентност на автора му, тъй като по искане на “Нора
Трейд“ООД от 13.01.2020г. е била образувана проверка по прихващане и
възстановяване, която е приключила с мълчалив отказ на основание чл.131, ал.1
от ДОПК, а всички действия на органа след формирания мълчалив отказ са нищожни
и при изчерпана компетентност. Заявява, че АПВ не е издаден и подписан от екипа
проверяващи, а от други неизвестни лица, на които производството не е било
възложено, което квалифицира като нарушение във формата и липса на компетентност.
Намира за недопустимо, че за едни и същи задължения данъчните органи са
извършили както проверка, така и ревизия. В подкрепа на твърденията си
представя писмени доказателства. В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, чрез управителя си Н.С.З., поддържа жалбата
на изложените основания. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Възразява срещу посканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител юрисконсулт Веселин М., оспорва жалбата. Представя
заедно с административната преписка нарочно писмено становище в което описва
последователността на реализираните факти във връзка с назначената ревизия на
жалбоподателя. Заявява, че процесният АПВ е издаден от С.Ч., който е член на
ревизионният екип. По ревизионното производство е издаден и ревизионен акт,
който не е влязъл в сила и е предмет на друго дело на съда. АПВ е издаден на основание
чл.92, ал.8 от ЗДДС, който е специален и предвижда, че след назначаването на ревизия,
срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт.
Част от данъка е бил възстановен с обжалвания АПВ, а остатъкът който е подлежал
на проверка, е възстановен в почти същия размер, който се претендира от
жалбоподателя. Посочва, че по повод подадена справка-декларация от “Нора
Трейд“ООД, е била назначена проверка, чийто срок е 30-дневен. Един ден преди
изтичането му, упълномощен служител е изготвил доклад, въз основа на който е
била издадена заповед за възлагане на ревизия. Това е извършено в срока по
чл.92 от ЗДДС, който е специален по отношение на ДОПК. Въз основа на ново
искане за възстановяване на данъка от 11.03.2020г., е бил издаден процесният
АПВ. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1178 лева.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от
съдържанието на оспорения АПВ, дружеството-жалбоподател “Нора Трейд“ООД е
вписано в търговския регистър, с обща регистрация по реда на ДОПК, считано от
28.11.2017г. Основната му дейност е търговия на едро със замразено месо,
субпродукти и други животински продукти. Обектите в които упражнява дейността –
два офиса, се намират в гр.София, а регистрацията му по ДДС е доброволна, от
15.12.2017г.
За
данъчния период 01-31.10.2019г. дружеството подало справка-декларация вх.№
02003009721/13.11.2019г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на
21`452,96 лева. За периода 01-30.11.2019г. подало справка-декларация вх.№
02003025254/11.12.2019г., с деклариран ДДС за възстановяване от 24`115,62 лева,
а за периода 01-31.12.2019г. – справка-декларация вх.№ 02003047171/ 13.01.2020г.,
с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 17`976,83 лева.
По този
повод била постановена резолюция за извършване на проверка № П-02000220006898-0РП-001/15.01.2020г.
от З. Т. Б., на длъжност началник-сектор при ТД на НАП-Бургас (л.56), с която
К. Г. Н., на длъжност инспектор по приходите, бил определен в срок до
06.02.2020г. да извърши проверка на “Нора Трейд“ООД за ДДС за периода от
01.10.2019г. до 31.12.2019г. С промяна на резолюция за извършване на проверка №
П-02000220006898-0РП-001/15.01.2020г. (л.55), срокът на проверката бил удължен
до 12.02.2020г.
Проверката
приключила с доклад от К. Н. (л.52), който след цялостен преглед по подадените
справки-декларации за периода и получените доставки, направил извод, че не може
по безспорен начин да се докаже правото на дружеството за възстановяване на ДДС
в декларирания размер и предложил на дружеството да бъде извършена ревизия.
Последвало
издаването на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220000877-020-001/13.02.2020г. от В. Х. Р., на длъжност началник-сектор при ТД на
НАП-Бургас (л.51), с която било възложено на С. З. Ч., главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и на Н. З. К., главен инспектор по
приходите, да извършат ревизия на “Нора Трейд“ООД с предмет: Корпоративен данък
за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. и ДДС за периода 15.12.2017г.-31.12.2019г.
Даден е двумесечен срок за извършването на ревизията.
Не е
спорно между страните, че ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт
№ Р-02000220000877-091-001/09.06.2020г., потвърден с решение № 187/27.08.2020г.
на директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП. Този акт е обжалван от
дружеството, като в Административен съд - Бургас е образувано адм.д.№ 1980/2020г.,
което е висящо понастоящем и по подадена касационна жалба, се намира във ВАС.
В хода на
ревизията е постановен процесният АПВ № Р-02000220000877-004-001/26.03.2020г.
от С. З. Ч., на основание чл.129 от ДОПК и във връзка с подадено искане с вх.№
ИТ-00-2194/11.03.2020г. (вж. л.115) за възстановяване и прихващане на ДДС в
хода на ревизионно производство, относно ДДС за периода 01.10.2019г.-31.12.2019г.,
съгласно чл.92, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС. В него е констатирано възложената
ревизия на дружеството и че ДДС не е бил възстановен, тъй като на основание
чл.92, ал.8 от ЗДДС, срокът за възстановяване е срокът на издаване на
ревизионния акт.
Органът по приходите направил обстоен преглед по подадените справки-декларации за релевантния период и представените
фактури по получените доставки от дружеството, като постановил възстановяването
на сумата от 30`288,08 лева. Актът е подписан с два електронни подписа, както
от неговия издател С. З. Ч., така и от другия орган по приходите определен да
извърши ревизията – Н. З. К. (л.49).
АПВ №
Р-02000220000877-004-001/26.03.2020г. бил обжалван от “Нора Трейд“ООД по
административен ред, като с решение № 122/03.07.2020г. на изпълняващ
правомощията директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП (л.29), той бил
потвърден в частта му с която на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в
размер на 31`545,41 лева на основание чл.92, ал.8 от ЗДДС. Именно тази
потвърдена част на АПВ е предмет на настоящото производство, на основание
чл.156, ал.1, вр. чл.129, ал.7
от ДОПК, тъй като в останалата му част – относно мълчалив отказ за
възстановяване на лихви, съгласно чл.92, ал.10 от ЗДДС, върху ДДС за възстановяване
в размер на 30`288,08 лева, актът е отменен. По повод тази отмяна бил издаден
друг АПВ № Р-02000220112002-004-002/10.07.2020г., с който било постановено
възстановяване на лихви върху ДДС от 13.02.2020г. до 30.03.2020г. в размер на
395,46 лева.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения като нищожен АПВ, имащ право
и интерес от обжалването. Оспорват се акт, който е обжалван по административен
ред и потвърден в обжалваната част. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Като процесуално допустима жалбата
следва да бъдат разгледана относно нейната основателност.
При
преценката по същество и дължимата служебна проверка, съдът намира жалбата за неоснователна.
С оглед
направеното твърдение за нищожност съдът следва служебно да прецени всички
основания за това. Нищожността се обуславя от тежък порок на административния
акт, който го прави негоден да породи правни последици и въпреки издаването му
такива се считат за ненастъпили. Съгласно константната съдебна практика,
липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на
предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато
нарушението на административно-производствените правила и материалния закон,
както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен
случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния
орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици.
В
конкретния казус са спазени и изискванията за форма – обжалваният акт е издаден
в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за
издаване му. Порокът във формата води до нищожност на акта само когато е
толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук до
липса на волеизявление, липса на акт. Такива са случаите не само когато изобщо не
е спазена предписаната от закона форма, а и когато например липсва
разпоредителна част (диспозитив) или липсва подпис на издателя. В този случай
се приема, че не е налице волеизявление от страна на органа. Във всички
останали случаи допуснатото съществено нарушение на формата на акта води до
унищожаемост, а не до нищожност на акта, като форма на недействителност на
същия. В настоящия случай не е вярно твърдението на жалбоподателя, че процесният
акт не е подписан от издалия го орган. Видно от акта, това е извършено с
квалифициран електронен подпис от издателя – С. З. Ч., като подпис е положил и
другият служител назначен да извърши ревизията – Н. З. К.
По
отношение компетентността на издателя на акта, същата в административноправния
смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен
да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването
на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да
следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е
делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на
по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи
органи. Съгласно утвърдената още преди 30 години съдебна практика с тълкувателно
решение № 2 от 14.V.1991г. по гр.д.№ 2/91г., ОСГК, всяка некомпетентност води
до нищожност.
Процесният
акт е издаден от компетентен орган, във връзка с делегираните права на
основание чл.11, ал.3 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП),
вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК със заповед № РД-3/02.01.2020г. (л.11) от
директора на ТД на НАП-Бургас. Въз основа на тази заповед В. Х. Р., на длъжност
началник-сектор при ТД на НАП-Бургас, законосъобразно е оправомощила С. З. Ч.,
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. З. К., да
извършат ревизия на “Нора Трейд“ООД. Извършването й е било наложено във връзка
с необходимостта от прихващане или възстановяване на данъка от страна на
дружеството-жалбоподател. В тези хипотези чл.129, ал.2 от ДОПК допуска както
извършването на проверка, така и на ревизия, като законът не е разпоредил, че
едното изключва другото. В случая компетентните органи първоначално са
пристъпили към извършването на проверка, съгласно резолюция за извършване на
проверка № П-02000220006898-0РП-001/15.01.2020г. със срок до 12.02.2020г. В
нейния ход, съгласно доклада на контролния орган К. Н., се достигнало до
извода, че не може да се установи правото за възстановяване на ДДС в
декларирания размер в полза на “Нора Трейд“ООД. В тази връзка по предложение на
Н. се е пристъпило към извършването на ревизия, съгласно заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000220000877-020-001/13.02.2020г. След като С. З. Ч. и Н. З. К. са били оправомощени като ревизиращ екип, в техните
правомощия влиза издаването на актове за прихващане или възстановяване, тъй
като за установяването на задълженията е било счетено за необходимо от компетентните
органи да се пристъпи към по-всеобхватния ред за контрол – ревизията. С назначаването
на ревизията определените органи по проверката са загубили своите провомощия да
се произнасят по прихващането или възстановяването на данъка, поради което за
никакъв мълчалив отказ за произнасяне от тяхна страна не може да се говори.
Следва да се има предвид, че и специалния ред за установяване на този тип
задължения – чл.92, ал.8 от ЗДДС, изрично предвижда, че когато е започнала
ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на
ревизионния акт. Следователно срокът по чл.129, ал.5 от ДОПК в случая е
неприложим.
От
изложените съображения следва, че при издаването на оспорения АПВ не са налице
нарушения, нито във връзка с компетентността на неговия издател, нито във
формата във връзка с подписването му от същия, нито в процедурата по която е
издаден – провеждана ревизия, които да са от такова сериозно естество, че да
доведат до нищожността на акта.
Основание
за обявяване на нищожност представлява и установяване на обстоятелството, че
административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт
или в противоречие със съдебно решение, което в настоящия спор също липсва.
Нищожен
би бил и акт, който не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен
акт, но същият засяга правата и законните интереси на адресатите му. В случая
оспореният АПВ е издаден на основание конкретно посочени правна норми – чл. 129
от ДОПК и чл.92, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС.
В този
ред на правните съждения се налага извода, че жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и
чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът изчисли този размера на 1476,36 лева, при
установения материален интерес от 31`545,41 лева, но предвид изразената воля на
юрисконсулт М. в съдебно заседание да бъде присъдена сумата от 1178,00 лева,
съдът счете, че следва да уважи искането за разноски до този претендиран
размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд
- Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Нора Трейд“ООД, ЕИК-*********,
гр.******, ж.к.****** бл.*, ет.*, ап.**, с която се иска прогласяване нищожност
на акт за прихващане и възстановяване № Р-02000220000877-004-001/26.03.2020г.,
на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, в частта му потвърдена с решение №
122/03.07.2020г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция ОДОП-Бургас
при ЦУ на НАП, с която на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер
на 31`545,41 лева на основание чл.92, ал.8 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “Нора Трейд“ООД,
ЕИК-******** да заплати на
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно
управление на Националната агенция за приходите, сумата 1178,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: