№ 137
гр. Свиленград, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200837 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1741/2021 от
05.10.2021 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта, с която на ДЖ. АД. (C. M.), роден на 05.08.1965
година в град ********, Република Турция от град *****, ул.„*******”,
Република Турция, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” №
24, етаж 3, офис № 312, чрез адвокат Н.Н., за нарушение на чл. 18, ал. 2,
вр.чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ
(Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 7 413.54 лв. (пункт 1).
НП в частта му по пункт 2 е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
1
Жалбоподателят на ДЖ. АД. чрез процесуалния си представител –
адвокат Н.Н., моли за отмяна на процесния акт, тъй като бил неправилен,
незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на процесуалния
и на материалния закони – фактическата обстановка, описана в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и тази в НП били
различни, различна била и правната квалификация на деянието, дадена в
АУАН и в НП. Сочи се, че жалбоподателят не бил извършил
инкриминираното нарушение. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ДЖ. АД., не се
явява. За него се явява адвокат Н.Н., която пледира за отмяна на обжалвания
акт в частта му по пункт 1, тъй като мястото на нарушението, посочено в
АУАН и в НП било различно. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призовани на посочения
съдебен адрес, изпращат представител – Старши юрисконсулт Елена Гъчева,
която сочи че НП в обжалваната част е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му, които да доведат до
отмяна, както и че инкриминираното нарушение е недеклариране на валута
като без значение е дали е осъществено при влизане на територията на
Република България или при излизане. Претендират се разноски по делото
под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 13.09.2021 година около 18.45 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни
автомобили” пристига за излизане от страната ни (Република България) към
2
Република Ирак на път от Федерална Република Германия през Република
Турция, товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво” с турски
регистрационен номер 33 АВN 718 и хладилно полуремарке с турски
регистрационен номер 33 АВN 719 – собственост на фирма „Кокнар” и с
управлявана от жалбоподателя – турски гражданин. За превозваната стока
водачът представя необходимите документи.
Товарната композиция е насочена за физически контрол.
Според създадената инфраструктура и организация на МП „Капитан
Андреево” има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително английски, френски, немски, турски, руски и
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да
декларират носените от тях стоки и валута над определени размери. Това
обстоятелство е ноторно известно.
Действията във връзка с митническия контрол спрямо товарната
композиция, чийто водач е жалбоподателят, са осъществени именно от
свидетелите Т.Д. и П.С.. Преди започване на митническата проверка
свидетелят Т.Д. в присъствието на свидетеля С. устно на турски език, който
владее говоримо, приканва водачът да декларира носените от него стоки,
вещи и парични средства, поставяйки му конкретен въпрос в този смисъл. На
тази покана и въпрос от страна на свидетеля Д., митническите служители Д. и
С. получават отрицателен отговор, като жалбоподателят ДЖ. АД. заявява че
няма нищо за деклариране. Свидетелите Д. и С. е категоричен, че
жалбоподателят ДЖ. АД. е разбрал въпросът, който му е зададен, тъй като му
е бил зададен на турски език и той е отговорил.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
извършена проверка на кабината на процесния автомобил от свидетелите Т.Д.
и П.С., при която в пътнически сак на горното легло, откриват общо 16 430
британски лири, които не са декларирани по установения ред.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с № 2698
от същата дата. Документът изготвят свидетелите Д. и С. и в него са отразени
резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за
откриването на недекларираната валута в пътнически сак на горното легло в
кабината на влекача на товарната композиция.
В хода на митническата проверка, след констатиране наличието на
3
носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя ДЖ.
АД. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него на турски език.
Последните са приложени към Административнонаказателната преписка
(АНП), ведно с превод на български език (представен в съдебно заседание) и
видно от тяхното съдържание, обективираното изявление по своя смисъл е с
характер на предпроцесуално признание от жалбоподателя относно
собствеността на валутата.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи приемат,
че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 13.09.2021
година, свидетелят Т. М. Д. – служител в Агенция „Митници”, съставя АУАН
против жалбоподателя ДЖ. АД.. Според съдържанието на този Акт,
твърдяното за осъществено деяние е извършено на трасе „Изходящи товарни
автомобили” и е квалифицирано правно с административнонаказателния
състав на чл. 18, ал. 3 от ВЗ - цифрово вписан, наред с което посочени за
нарушени са законовите разпоредби на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на Министерството на
финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се в недеклариране на
укрити парични средства, подробно описани в Акта, пред митническите
органи, с което ДЖ. АД. е осъществил състава на нарушение по чл. 18, ал. 3
от ВЗ. Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, описва - подробно и намерените
укрити и недекларирани парични средства, посочвайки конкретно техния
брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични средства,
предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от контролните
– митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0207469/13.09.2021 година и впоследствие те са предадени за пазене в
„Банка ДСК” АД по сметка на Териториална дирекция Митница Бургас,
видно от Вносна бележка от дата 14.09.2021 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя ДЖ. АД., както и на свидетел – П. Д. Сюл., също митнически
служител към АНО, след което преводачът Сашо Ангелов Василев извършва
превод от турски на български език и обратно. АУАН е надлежно и редовно
предявен и връчен на нарушителя ДЖ. АД. – лично, на дата 13.09.2021
4
година, когато е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в
Разписка, инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана
от нарушителя, като нарушителят ДЖ. АД. не вписва в графата, касаеща
възражения такива против констатациите в Акта.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва от
ДЖ. АД. Възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 05.10.2021 година Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, издава обжалваното
НП № 1741/2021. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите
констатации, изложени в АУАН, като посочва, че деянието е осъществено на
трасе „Входящи товарни автомобили” и че се касае за внос, както и
преквалифицира нарушението по разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ВЗ и
допълва че процесните парични средства, подлежащи на деклариране са от
трета страна. С процесното НП АНО налага на жалбоподателя ДЖ. АД.,
административно наказание „Глоба” в размер 7 413.54 лв., представляваща
левовата равностойност на една пета от стойността на недекларираните
парични средства, на основание чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ за
извършеното нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Също така предметът на
нарушението - недекларираните парични средства, подробно
индивидуализирани по брой, вид валута и номинална стойност в
обстоятелствената част на НП, е постановено да бъдат върнати на
жалбоподателя. Извършен е превод на НП на турски език. Обжалваното НП е
редовно връчено на 15.10.2021 година по пощата на посочения с Молба с вх.
№ 32-322336/12.10.2021 година съдебен адрес на жалбоподателя. Известието
за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано с посочване, че е
получено лично от адвокат Н.Н., се намира приложено в кориците на делото.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1082/32-
246789/02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон – Директорът на Агенция „Митници” делегира
5
правомощията да издават НП за нарушения по ВЗ въз основа на актове,
съставени от митническите органи, на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции съобразно териториалната си компетентност.
Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е
служебно известна на настоящия Съдебен състав. Т.е. Заместник-Директорът
на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 13 от ВЗ – Директорът на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Така изложената фактическа обстановка Съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство. Съдът кредитира като достоверни писмените и гласните
доказателства, приложени в кориците на делото и относими към релевантните
по делото факти. Свидетелските показания на разпитаните по делото
митнически служители – свидетелите Т. М. Д. и П. Д. Сюл., са напълно
безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се. Също
така са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите
и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се установява свидетелите –
митнически служители, да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Поради това Съдът възприема
свидетелските показания на двамата свидетели изцяло за обективно верни и
ги кредитира с доверие, считайки ги за добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите Д. и С. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество - Инспектори в Териториална
дирекция Митница Бургас, т.е. служители на Агенция „Митници”, в този
смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната митническа проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. В допълнение към изложеното
6
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят
по Акта – С., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и
установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели не
са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени
с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя ДЖ. АД., с оглед установените факти на
пристигането му на МП „Капитан Андреево”, извършването на митническа
проверка и намирането в пътнически сак на горното легло в кабината на
влекача, който управлява, на конкретното количество парични средства, както
и за бездействието от страна на жалбоподателя ДЖ. АД., изразено с дадения
отрицателен отговор във връзка с декларирането. От тук и изводим като
доказан отрицателният факт на недекларирането на тези носени парични
средства от ДЖ. АД..
С правна преценка за достоверност, Съдът кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха в съдебно заседание от която и да е
от страните в процеса.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
7
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма „Еконт”, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно
упълномощен процесуален представител с Пълномощно, приложено в
кориците на делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който
е издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата
възражения, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на ДЖ. АД. е ангажирана в
напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач
в административнонаказателното производство - във фазата на установяване
на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на
8
вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по
разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред
Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК
в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане
на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат
за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата
на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката
дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона,
отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
9
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от
адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсва превод на
АУАН, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се
защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата
му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
За пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от турски език на
жалбоподателя и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на
процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено
валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в АНП
акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана
изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2,
вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на ДЖ. АД., тъй като актосъставителят Д. е
разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач съдържанието на
10
Акта на говорим от него език, а именно турски, с което е изпълнено
процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят ДЖ. АД. не е направил
изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно
доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е
съставен му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е
убедил, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт,
Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя ДЖ. АД. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
НП, както и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл.
37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 13 от ВЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 13 от ВЗ. Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон (ВЗ), се съставят от митническите органи. В
процесниия казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
13.09.2021 година актосъставителят Т. М. Д. е заемал длъжността „Инспектор
в сектор „Борба с наркотрафика” на МП „Капитан Андреево”, отдел „Борба с
наркотрафика” към Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
„Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на
свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на
16.11.2021 година. Лицето, подписало НП – Стефан Николов Марашев е
заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Териториална дирекция Митница Бургас.
АУАН и НП са издадени в надлежната форма, по съответния ред и
имат необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Словно материализираното описание на деянието и
обстоятелствата при извършването му позволява безспорната му
индивидуализация като валутно нарушение във фактически състав с правна
11
квалификация - чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, каквато е и дадената в
НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия
механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на
парични средства, над допустимите количества, пренесени през границата на
Република България, явяваща се и граница на ЕС. Същевременно изложените
фактически обстоятелства кореспондират и съответстват на обективните
елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от
цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба на
действащия валутен режим и контрол към датата на деянието, а цитираните
конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на
носени през границата парични средства.
Фактът, че при изписване на нарушението в НП, наказващият орган е
добавил израза „за трета страна”, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая. Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл.
2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ.
Т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно основание да
доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е
недеклариране на пренасяни парични средства през границата на страната
независимо дали е за или от трета страна.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 18, ал. 2 от ВЗ,
не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, предвид изложеното в предходния абзац. Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 18, ал. 2
от ВЗ, като АНО е направил привръзка с разпоредбата на чл.11а, ал. 1 от ВЗ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително е налице несъответствие в АУАН и в НП по
отношение на трасето, на което е пристигал жалбоподателя А., но в случая
Съдът счита, че мястото е точно и коректно посочено, а именно: МП
„Капитан Андреево”, област Хасково, което е достатъчно, за да изпълни
12
изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Действително е
налице и друго несъответствие в НП – посочено, че лицето А. е пътувал от
Република Ирак за Федерална Република Германия – Съдът счита, че
посоченото не може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на
обжалвания акт, тъй като в случая нарушението е недеклариране на
пренасяни парични средства през границата на страната независимо дали е за
или от трета страна (както вече бе посочено). С оглед на изложеното не
представлява съществено процесуално нарушение и факта, че в Разписката за
задържане на паричните средства е посочено, че се касае за внос. Ето защо
Съдът не кредитира наведеното в Жалбата възражение, касаещо описаната
фактическа обстановка.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля С., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Следва да се посочи, че правилно е определена правната
квалификация на деянието, тъй като АНО е лицето, в чийто правомощия е да
определи правната квалификация на деянието. В конкретния случай в НП
правилно е приложена по-благоприятната за нарушителя правна норма, а
именно разпоредбата на ал. 2 на чл. 18 от ВЗ, а не тази на ал. 3 на чл. 18 от
посочения закон, тъй като предметът на нарушението не може да бъде счетен
за „укрит” по смисъла на т. 21 на § 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ВЗ; поради което наведеното в Жалбата възражение, касаещо различна правна
квалификация на деянието в АУАН и в НП е неоснователно.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ
13
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Т.е. обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна в частта му по пункт 1. Правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ДЖ. АД.,
приемайки че същият е осъществил съставът на валутно нарушение по чл. 18,
ал. 2 от ВЗ.
Събраните в хода на производството гласни доказателства
(показанията на свидетелите Т.Д. и П.С.), както и косвено писмените такива,
установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия валутен режим, в частност
дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. По
делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 13.09.2021
година, ДЖ. АД. преминавайки държавната граница на страната е пренесъл
14
парични средства в общ размер на 16 430 британски лири, което е над
допустимото, без да е изпълнил задължението си за писмено деклариране по
установения ред пред митническите органи, представяйки Валутна
митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година на МФ изрично е установено задължението за лицата –
местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи
Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра
на финансите - Валутна митническа декларация, когато внасят или изнасят,
от или за трета страна, парични средства, над определени количества, а
именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута.
Посочените минимални норми/прагове на разрешени количества, освободени
от митнически контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани в чл.
2, т. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно
предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл.
2, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9.”. Аналогично е
изискването на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета
страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е
правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред
митническите органи на Писмена декларация – Валутна митническа
декларация от лицата, които пренасят през границата на страната парични
средства, в частност 16 430 британски лири. Неизпълнението на
задължението за деклариране на носени парични средства над указаните
размери - освободени от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 2 от ВЗ, каквато правилна
правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието
достатъчно е неизпълнението на задължението за деклариране, в надлежната
форма – писмена, с Декларация по утвърдения образец - Валутна митническа
декларация. В конкретния случай жалбоподателят ДЖ. АД. фактически
15
пренасяйки през границата на страната парични средства в размер на 16 430
британски лири, безспорно надвишаващи освободените от митнически
контрол размери на паричните средства, е бил длъжен да попълни
Митническа валутна декларация. Това му задължение произтича от чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изпълнимо
е по реда и начина, установени в последната и за жалбоподателя ДЖ. АД., то
е възникнало с обективния факт, че е пристигнал на МП „Капитан Андреево”.
Именно това свое задължение той не е изпълнил и доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено, налице е липса на
деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С бездействието
си ДЖ. АД. е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО в тази
насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява от еднопосочните показания на свидетелите – Т.Д. и П.С., които са
преки по доказателствения си ефект и потвърждават отрицателния факт за
недекларирането от негова страна при митническата проверка на тези носени
от него парични средства и последващото им откриване при извършената
физическа митническа проверка, в резултат на която е констатирано
наличието на недекларирана валута. В тази връзка цени се съдържанието на
Разписка № 0207469/13.10.2021 година, така и свидетелските показания на
митническите служители относно факта, че жалбоподателят ДЖ. АД. не е
декларирал паричните средства при проверката и относно местооткриването
на валутата. Свидетелите Т.Д. и П.С. – митнически служители, при разпита са
категорични относно обстоятелството, че след отправената изрична покана
при митническата проверка да декларира стоки, вещи и парични средства към
водача на товарната композиция, същият не е съобщил за носените парични
средства като е разбрал същността на въпроса, който му е бил зададен. Тези
показания са еднозначни и безпротиворечиви относно отрицателния отговор
от нарушителя във връзка с декларирането на валутата. След като по делото
безспорно се доказа, че жалбоподателят ДЖ. АД. е имал и носил 16 430
британски лири, които пренася през българската граница, явяваща се граница
и на ЕС, той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено
със съответната Митническа декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по
реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. Това задължение,
на което е бил безспорен субект, обаче ДЖ. АД. не е изпълнил. Предвид тези
обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на процеса,
16
Съдът формира безспорен правен извод за доказано извършването на деяние
от страна на жалбоподателя ДЖ. АД., което се явява обективно и субективно
съставомерно като нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото
поведението му е в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание
на тази законова разпоредба, както и на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като подзаконов нормативен акт по
приложението на ВЗ. С това си бездействие, ДЖ. АД. е и консумирал
административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 2 от ВЗ, в хипотезата на
предложение първо.
Безспорно е, че сумата от 16 430 британски лири е с левова
равностойност 37 751.71 лв., изчислени към фиксинга на БНБ за дата
13.09.2021 година както следва: 1 GBP = 2.29773 лв. Преизчислени към евро,
37 751.71 лв. се равняват на 19 303.14 евро при фиксирания курс за 1 EUR =
1.95583 лв. Безспорно е, че сумата от 19 303.14 евро надхвърля сумата от 10
000 евро и е подлежала на писмено деклариране от жалбоподателя.
Подлежи на обсъждане обстоятелството дали ДЖ. АД. е бил
приканен от митническите служители преди пристъпване към митническа
проверка да декларира носените от него парични средства. Това
обстоятелство се явява и от значение за правилното решаване на делото,
доколкото съгласно чл. 11а, ал. 5 от ВЗ, задължението за деклариране по чл.
11а, ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна. В разглеждания случай,
няма съмнение, че ДЖ. АД. не е подал Декларация, в която да посочи
неверни или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с което е нарушено
правилото на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено само чрез
отказ от деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от свидетелите
Т.Д. и П.С. – актосъставител, респ. свидетел по АУАН и служители на
Агенция „Митници. Посочените митнически служители са лицата, който
освен участвали при съставянето на АУАН, са и служителите, извършили
митническа проверка. Същите изрично сочат, че преди извършването на
митническата проверка, жалбоподателят изрично е бил приканен да
декларират носените от него стоки, вещи и парични средства на разбираемия
за него език – турски. Т.е. преди започване на проверката свидетелят Т.Д. в
присъствието на свидетеля П.С., е запитал жалбоподателя дали има за
деклариране парични средства, в които несъмнено се включват и банкноти,
17
които са в обръщение като средство за обмяна, в които съгласно § 1, т. 6, б.
„а” от ДР на ВЗ се включва и такива в британски лири, а Декларациите се
предоставят на лицата при деклариране на парични средства и при поискване
от тяхна страна като и двете хипотези не са налице в настоящия случай. От
показанията на свидетелите Д. и С., става ясно, че ДЖ. АД. е бил наясно със
съдържанието на поставения му въпрос, касаещ деклариране включително на
парични средства; но не е декларирал нищо, като в последствие е било
пристъпено към осъществяване на физическа митническа проверка.
Противоположни данни, не се съдържат в нито едно останало по делото
доказателство, което Съдът кредитира, поради което показанията на
митническите служители следва да бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените правни изводи се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол като действащо е задължението за деклариране на
парични средства, както въвежданите (внос), така и изнасяни от лицата
(износ), произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 11а, ал. 1 от
ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните
нормативни актове, всички парични средства, надвишаващи освободените от
митнически контрол размери на такива които са в обръщение като средство за
обмяна, подлежат на писмено деклариране. Субект на това задължение,
несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят ДЖ. АД., възникнало за него
още преди започването на формалностите по митнически контрол, но същото
той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания.
Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят ДЖ. АД., не е изпълнил
задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е
декларирал носените от него парични средства – банкноти в британски лири,
каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа
проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна
страна състава на административно нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ.
Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната
граница и в чиято фактическа власт се намират паричните средства,
подлежащи на деклариране.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
18
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 251 от НК съобразно стойността на своя
предмет.
Налице е и субективният признак от състава на нарушението -
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят ДЖ. АД. е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е противоправния характер на извършваното от него
деяние, като от волева страна е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване - укриване,
непредоставяне на вярна информация, с оглед неизбежността от настъпването
на този резултат. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата
проверка. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и
митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране на
носените парични средства, като част от действащия в Общността и
допустимите норми за пренос на парични средства в конкретния значителен
размер, му е било известно, най-малко с оглед структурата на МП и
наличието на указателни табели с указани допустимите прагове на валутните
ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни табели са с
надписи на международно признатите езици – френски, английски, немски,
руски, включително и турски. В случая релевантно е обстоятелството -
ноторно известно, за поставени указателни табели на МП „Капитан
Андреево”, в които на посочените езици, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение е изключващо
пропускането им от преминаващите лица. В подкрепа на изложеното е и
факта, че при влизането си в България от Румъния през ГКПП „Дунав мост
Видин - Калафат” е бил санкциониран за идентично нарушение. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С тези правни
съображения Съдът прие НП в частта му по пункт 1 за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът
19
дължи правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно –
валутно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв. Поради
това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение
на закона. За конкретния случай, се установява фактическо обстоятелство с
ефект на смекчаващо – не е правил опит да осуети или възпрепятства
проверката. Конкретното деяние се характеризира като формално –
настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото на
извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП на българската
държавна граница, явяваща се и външна граница на ЕС, включително и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно
обществената му опасност. В тази връзка не би могло да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя ДЖ. АД.,
доколкото възрастта от 56 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо, указаното облекчаващо (т.е.
смекчаващо) за отговорността обстоятелство, не обосновава преценка за
занижена обществена опасност на конкретното деяние спрямо типичната за
този род нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от характера на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически
режим и контрол, които поради важността си са обект на засилена правна
защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани,
цели се създаване на стриктен контрол за движението на паричните потоци и
валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република България,
като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не
би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена
опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид
конкретните охранени от правото интереси. Ето защо не е налице основание
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
20
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП в обжалваната част. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно
изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН като предпоставка за незаконосъобразност
на НП в санкционната част (пункт 1) и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ВЗ, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ВЗ за пренасяне на парични средства за и от
трета страна без да се декларират по установения ред на виновните физически
лица се налага Глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните
парични средства.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
21
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
Ето защо НП в частта, с която е наложено административно
наказание „Глоба” е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част
(по пункт 1).
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 800 лв. (съобразно представения
Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято
22
структура се намира издателят на потвърденото в обжалваната част НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение с оглед изхода на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
1741/2021 от 05.10.2021 година на Заместник-Директора на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта, с която на ДЖ. АД. (C. M.), роден на
05.08.1965 година в град ********, Република Турция от град *****, ул.
„*******”, Република Турция, за нарушение на чл. 18, ал. 2, вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 7 413.54
лв. (пункт 1).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ДЖ. АД. (C. M.),
роден на ********** година в град ********, Република Турция от град
*****, ул.„*******”, Република Турция, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от
80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 837/2021 година на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя ДЖ. АД. (C.
M.), роден на ********** година в град ********, Република Турция от град
*****, ул.„*******”, Република Турция, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
23
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24