Определение по дело №2888/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 

гр. Пловдив       

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, IХ състав в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                             СЪДИЯ : НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                                  

      като разгледа докладваното от съдия докладчика адм. дело № 2888 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Делото е образувано по жалба на Костантин Д.К. срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по ИП „Разширение на дейността в гробищен парк с обреден дом – кремиране на тленни останки“ в поземлен имот 56784.509.156, гр.Пловдив.

        С определение от 05.12.2022 г. жалбата е оставена без движение, тъй като в придружителното писмо ответния административен орган сочи, че се оспорва и по административен ред процесното Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по ИП „Разширение на дейността в гробищен парк с обреден дом – кремиране на тленни останки“ в поземлен имот 56784.509.156, гр.Пловдив, като се сочи в тази жалба да се навеждат и аргументи за нецелесъобразност.

        По делото е представено копие от жалбата на К.К. срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив подадена до Министерство на околната среда и водите, в която се оспорват законосъобразността и целесъобразността на това решение, както и информация за подадената жалба от Министъра на околната среда и водите.

         С определение от 16.01.2023 г. производството по делото е било спряно на основание чл.129, ал.2 от АПК до произнасяне на Министъра на Околната среда и водите по подадените жалби срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив с оглед изложените в жалбата на К.К. аргументи за нецелесъобразност на оспореното решение.

         На 24.01.2023 г. в Административен съд гр.Пловдив е получено писмо изх. № Ж-237/20.01.2023 г. на Министъра на Околната среда и водите, към което са приложени подадените до министъра жалби срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив от К.К. и Николай Валентинов Колев. Последните са изпратени по компетентност на съда с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от АПК, съгласно която разпоредба никой орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

       Сочената в писмото разпоредба на чл. 130, ал.2 от АПК обаче не изключва приложението на разпоредбата на чл.129, ал.2 от АПК, съгласно която правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.

      При събраните доказателства по делото, включително от изпратената по компетентност жалба на К.К. до Министъра на Околната среда и водите, се установява, че в конкретния случай в същата не се навеждат само аргументи за незаконосъобразност на оспореното Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив. На страница 2 от подадената до Министъра на Околната среда и водите жалба, входирана с вх.№ О-40381/31.10.2022 г. се сочи, че решението на директора на РИОСВ – Пловдив е незаконосъобразно и нецелесъобразно и се моли да бъде отменено, след което се излагат аргументите, по които жалбоподателят счита това.

      Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.145, ал.1 от АПК оспорването на административните актове пред съда е само по отношение на тяхната законосъобразност. Съвместното тълкуване на разпоредбите на чл.145, ал.1 от АПК, чл.129, ал.2 от АПК и чл.130, ал.2 от АПК означава, че процесуалният закон е предвидил гаранции едновременно за охраняването на няколко особено значими обществени интереса :

     На първо място с разпоредбата на чл. 145, ал.1 от АПК е установена гаранция за това, че съдът няма неправомерно да навлиза в оперативната самостоятелност предоставена от закона на конкретен административен орган, т.е. че не може да отмени даден административен акт, ако същият е законосъобразен, но се приема за нецелесъобразен от състава на съда. С такива правомощия обаче разполага горестоящия административен орган, който заемайки по-висока позиция в йерархията на административните органи може да осъществява контрол върху оспорените актове на долустоящите административни органи както за законосъобразност, така и за целесъобразност. Именно с оглед на това и законът /чл.129, ал.2 от АПК/ предвижда, че ако срещу даден административен акт са подадени едновременно жалби по административен и съдебен ред, то ако в тези жалби има наведени аргументи за нецелесъобразност на акта, следва образуваното съдебно производство да бъде спряно до решаване на този спор от органът, който е компетентен да прецени дали издадения административен акт е целесъобразен или не. Логиката на това законово решение е именно ограничението, което чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.145, ал.1 от АПК са въвели по отношение обхвата на съдебния контрол върху актовете и действия на административните органи. Що се касае до разпоредбата на чл.130, ал.2 от АПК, то тя е гаранция, че няма да съществува възможност който и да било административен орган да препятства незаконосъобразно достъпа до съд на граждани и юридически лица.

     В конкретния случай обаче, касателно подадената до Министъра на Околната среда и водите жалба, входирана с вх.№ О-40381/31.10.2022 г. жалба от К.К. съдът не е компетентен да се произнесе относно наведените аргументи за целесъобразност на административния акт. Именно това е основание, настоящия съдебен състав да приеме, че подадената до Министъра на Околната среда и водите жалба, входирана с вх.№ О-40381/31.10.2022 г. жалба от К.К. не е подведомствена на Административен съд гр.Пловдив, а следва да бъде разгледана по компетентност от Министъра на Околната среда и водите. Едва след произнасянето по целесъобразността на оспореното Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, съдът би могъл да осъществи контрол за законосъобразността на този административен акт и то само при положение, че същият не бъде отменен като нецелесъобразен.

       Ето защо, съдът счита, че следва да изпрати по подведомственост на Министъра на Околната среда и водите жалба, входирана с вх.№ О-40381/31.10.2022 г. жалба от К.К. срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив.

      Предвид изложеното, съдът на основание чл.130, ал.4 от АПК

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

            ИЗПРАЩА по подведомственост на Министъра на Околната среда и водите жалба, входирана с вх.№ О-40381/31.10.2022 г. жалба от К.К. срещу Решение № ПВ – 141 – ПР от 2022 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, ведно с материалите към нея за произнасяне относно целесъобразността на оспорения административен акт.

          Копие от определението да се изпрати на Министъра на Околната среда и водите и жалбоподателят.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на преписа от  жалбоподателя и Министъра на Околната среда и водите пред Върховен административен съд.

 

 

                                                       Административен съдия :