№ 318
гр. К., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от З. С. С., ЕГН
**********, лично и като майка и законен представител на детето П. Х. Ж.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.К. кв.“*********** на З. С. С. против Х.
С. Ж., ЕГН **********, гр. К., общ.К., ул. „********************** с правно
основание: чл.123 ал.2, чл.127, ал.2, чл. 142-143 ал.1 и 2, чл.149 СК и цена на
иска 9600 лв.,определени съгласно чл.69 ал.7 от ГПК
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника живели
при условията на фактическо съжителство в продължение на пет години. По
време на съжителството им, се родило детето П. Х. Ж., род.на
********************** г. Два месеца след раждането му ответникът ги
напуснал и от този момент до днес, в продължение на осем години, тя изцяло
полагала грижи за отглеждането и възпитаването на детето. Като баща на
детето ответникът не се интересувал от него, не плащал издръжка, не давал
издръжка в пари и/или натура. Детето за учебната 2023/2024 г. е ученик във
втори клас, в ОУ "**********************" гр.К., нуждаело се от дрехи,
обувки, спортни екипи, различни пособия за училище, което изисквало не
малко парични средства. Всички средства за издръжката на детето,
осигурявала сама, живеели и под наем.
За последните осем години, считано от раздялата им, двамата с
ответника не поддържали връзка и контакти.
Сочи, че за изминалия период от осем години ответникът не й плащал
издръжка, не помагал с нищо за детето, не го търсил детето и не
осъществявал контакти с него. Не й било известно какви доходи има и има ли
задължение за издръжка на друго лице. Счита, че ответникът следва да поеме
своето задължение за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 200
1
лв., считано от 11.09.2022 г. до 10.09.2023 г.включително дължима със
законовата лихва за забава до окончателно изплащане на главницата, а от
11.09.2023 г.претендира за месечна издръжка в размер на 300 лв.,дължима със
законовата лихва за забава върху всяка главница до окончателното й
изплащане, за което е исковата ми претенция.
Моли съда да постанови решение, с което: да предостави на нея - З. С.,
С., ЕГН **********, упражняването на родителските права по отглеждане и
възпитаване на детето П. Х. Ж., ЕГН **********, като негова майка и законен
представител; да осъди ответника Х. С. Ж., ЕГН ********** да заплаща
месечна издръжка на детето П. Х. Ж., ЕГН ********** в размер на 200 лв.,
считано от 11.09.2022 г. до 10.09.2023 г. включително, дължима със
законовата лихва за забава до окончателно изплащане на всяка главница, а от
11.09.2023 г. месечна издръжка в размер на 300 лв., дължима със законовата
лихва за забава върху всяка главница до окончателното й изплащане чрез нея
З. С. С. като майка и законен представител на детето; да постанови детето П.
Х. Ж. да живее при нея на адреса, на който живеят двамата към момента или
на друг адрес, ако се наложи промяна в местоживеенето.
Моли съда да се произнесе служебно относно режима на виждане и
контакти на ответника с детето, като определи подходящ такъв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника.
Счита исковете за допустими, но ги оспорва в качеството му на особен
представител на ответника. Окончателно становище относно защита
интересите на детето П. Х. Ж., ще даде след събиране на всички доказателства
по делото. Представените с исковата молба доказателства не били
достатъчни, зад а формира становището си.
Ищцата З. С. С., се явява лично в открито съдебно заседание и
поддържа молбата си. Коригира искането си относно издръжката за изминал
период, същата да се счита предявена за една година назад от подаване на
исковата молба, претендира я в размер на 200,00 лева, а от момента на
подаване на исковата молба - от 10.01.2024 г., размерът на издръжката да
бъде 300,00 лева.
Ответникът Х. С. Ж., редовно призован за открито съдебно заседание,
не се явява, за него се явява назначения особен представител адв. А. Б., който
заявява, че следва се уважи иска, като се даде възможност на бащата да се
вижда с детето. Издръжката да е бъде постановена в такъв размер, какъвто е
поискан в исковата молба.
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр.
К.- редовно призовани, не се представляват и не изпращат представител.
Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
По делото е приложено гр.д. ************* г. по описа на РС-К.,
прекратено на ********************** г. на осн. чл.129, ал. 3 ГПК, в което
се съдържа Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ ********************** г. на община К., от което е видно, че
2
малолетният П. Х. Ж., ЕГН ********** е с родители З. С. С. – майка и Х. С.а
Ж. – баща.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. К., от който е видно, че в продължение на пет
години З. С. живяла на семейни начала с лицето Х. Ж., като от съвместния им
живот на ********************** г. се родило детето П.. До навършване на
седем месечна възраст на детето, г-н Ж. и г-жа С. заедно полагали грижи за
него. След раздялата между тях, майката продължавала самостоятелно да
отглежда сина си, като през годините е нямала точна информация къде се
намира бащата на сина й. По данни на майката, до момента г-н Ж. е виждал
сина си два или три пъти, когато той е бил много малък, като е проявявал
незаинтересованост спрямо него.
От раждането до момента основните грижи за П. били поети от майката,
която съумявала да осигури за детето си подслон, питателна храна,
задоволявала здравните, емоционални и образователни потребности.
От месец април 2024 г. З. С. живеела със С.М. и детето П. в гр. К., ул.
"**********************. При извършеното посещение в дома на г-н М.
било установено, че П. ползвал обща стая със сина му М.. В жилището се
поддържала добра хигиена.
От близо три месеца З. С. работила като продавач-консултант в
хранителен магазин "Т - Маркет" гр. К..
Малолетният П. бил силно привързан към своята майка З. С.. Търсил
близостта на майка си. На този етап Златна С. проявявала постоянство в
грижите за сина си се справяла добре с отглеждането му.
На базата на извършеното проучване по гр. дело №
20245510100055/2024 г. служителите на отдел „Закрила на детето”
установили, че още след раждането на детето преките и непосредствени
грижи за малолетния П. Ж. били поети от неговата майка З. С.. Констатирали,
че г-жа С. се стараела отговорно да изпълнява родителските си ангажименти
и успявала да осигури на детето достатъчно добра среда за неговото
емоционално, психическо и физическо развитие. Осигурени били базисните
потребности на П., необходимите здравни грижи и стоматологична помощ. От
фактическата раздяла между родителите, бащата не е търсил контакти със
сина си и не е заплащал издръжка за неговото отглеждане.
В заключение на доклада се сочи, че с оглед защита на интересите на
малолетния П. Ж., е необходимо да бъде присъдената издръжка за детето в
размер, съответстващ, както на реализираните месечни разходи за
задоволяване на основните й потребности, така и на действителния жизнен
стандарт в страната.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
3
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени
от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на
родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете П. е на 9 навършени
години.
От събраните по делото доказателства и от социалния доклад по
безспорен и категоричен начин се установи, че бащата на детето не полага
грижи за него от както е разделен с майката, напуснал е семейното
жилище няколко месеца след раждането на детето. Установи се, че същият е
напуснал семейството, не изпраща финансови средства за издръжката му, не
го търси. Към момента неговото местонахождение не е известно на ищцата.
След напускането на бащата, ищцата полага непосредствени грижи за
детето. По данни на социалния доклад, същата съумявала да осигурят
подходяща среда за неговото развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани провинения на майката,
които да са отречени от морала и обществото.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата
претенция, спрямо малолетното деца, като предостави на майката
упражняването на родителските права спрямо него и определи
местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги
4
отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и
задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му
отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези
контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и
оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва
да бъде осъществяван по следния начин: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и 20
(двадесет) дни по време на летният отпуск, не съвпадащ с отпуска на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № *******.2023 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2024 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
933,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 233,25 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за
раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния П. Х. Ж., който към приключване на устните
състезания е на навършени 9 години, се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
По делото не се установи малолетният да има нужда от средства за
5
разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи
и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа
детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго
дете, на което да дължи издръжка. От събраните по делото доказателства и от
социалния доклад се установи, че ответникът от момента на раздялата с
майката, не е полагал грижи за детето и не е давал ежемесечна издръжка в
натура или пари.
По делото не се представиха писмени доказателства за
имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.
Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че
бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, съдът приема, че
претендираният с исковата молба размер на 300,00 лв. е съобразен, както с
нуждите на детето, така и с възможностите на ответникът да я дава.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на
родство с малолетния П., както и възрастта на детето, нуждата от храна,
облекло и други потребности, намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 300,00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно: 10.01.2024
г., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от
майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да
бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период /една
година назад/, считано от ********************** г. в общ размер на
2400,00 лева за една година назад /12 месеца по 200,00 лева/, преди
предявяването на иска за издръжка. Ответникът не се яви в първото открито
съдебно заседание, не взе становище по молбата. Безспорно по делото се
установи, че същият не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си, от
момента на раздялата с ищцата. . Във връзка с това направено искане, съдът
намира, че е основателно и доказано и следва да го уважи изцяло за периода,
предшестващ датата на подаване на исковата молба, считано от
********************** г.
Относно разноските в производството:
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 432,00
лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка
и държавна такса в размер на 96,00 лева за присъдената издръжка за минало
време по чл. 149 СК.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. и
възнаграждението за особен представител, платено от Бюджета на съда в
размер на 500,00 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето П. Х. Ж., ЕГН ********** да живеят при
майка си З. С. С., ЕГН ********** на адреса, на който живее майката.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето
П. Х. Ж., ЕГН ********** на майката З. С. С., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата Х. С. Ж., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и 20
(двадесет) дни по време на летният отпуск, не съвпадащ с отпуска на майката.
ОСЪЖДА бащата Х. С. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К.,
ул. „**********************, общ. К., обл. С.З. да заплаща на основание
чл. 143, ал. 2 СК на детето П. Х. Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законна представителка З. С. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 300,00 лв. /триста лева/, считано от **********************., до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на
плащането й.
ОСЪЖДА Х. С. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул.
„**********************, общ. К., обл. С.З. да заплати на основание чл.
149 СК на П. Х. Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка З. С. С., ЕГН ********** за периода от
********************** г. до 09.01.2024 г. издръжка в размер на 200.00 лева
месечно, или в общ размер на 2400,00 лева /две хиляди и четиристотин
лева/, ведно със законната лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Х. С. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул.
„**********************, общ. К., обл. С.З. да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. сумата от 528,00 лв.
/петстотин двадесет и осем лева/ окончателна държавна такса в
производството, както и 500,00 лева /петстотин лева/ възнаграждение за
особен представител в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
С.З. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред Окръжен съд- гр. С.З. в едноседмичен срок.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7