№ 7053
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110101476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „** за изменение на решение № 19701 от 29.11.2023
г. постановено по гр. д. № 1476/2023 по описа на СРС, 39 състав, да бъде
изменено в частта за разноските.
В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК,
доколкото ответникът е направил признание на иска и не е дал повод за
завеждане на делото. Сочи, че не е налице спор относно изтеклата
погасителна давност. Поддържа, че причината за предявяване на иска не е
наличието на обезсилена заповед за изпълнение, а ответникът няма право на
избор дали да подава информация към Централен кредитен регистър към БНБ
относно погасени по давност суми.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно, като не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от „** е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо.
С решение № 19701 от 29.11.2023 г. постановено по гр. д. № 1476/2023 по
описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявения от В. Г. Ц.,
1
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „**, срещу „**, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Г. Ц. не дължи
на „** сумата от 955.39 лв., представляваща главница по договор за кредит
PLUS-01081362/11.08.2007г., сключен между ищеца и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, сумата от 558.31 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 10.12.2007г. – 30.08.2009 г.,
сумата от 974.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.12.2007
г.-08.02.2021г., като погасени по давност. С решението „** е осъден да
заплати на В. Г. Ц. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер 479.54 лв.,
разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Молбата на „** е неоснователна. В практиката на ВКС е прието, че
посочените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски по делото са две-ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал, като наличието на двете
предпоставки е кумулативно. В мотивите на горепосоченото решение съдът е
посочил, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК, като няма
основание за промяна на това становище. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е
такова, което не дава основание за съда да приеме, че са налице
горепосочените предпоставки. В подадения отговор на исковата молба „**
оспорва иска, поради което още първата предпоставка по чл. 78, ал.2 ГПК не е
налице, тъй като не е налице признание от страна на дружеството, поради
което безпредметно се явява да се изследва наличието на следващата
предпоставка.
С оглед на гореизложеното молбата на „** за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 372214 от 22.12.2023 г. от
2
„** за изменение на Решение № 19701 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1476/2023 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3