Присъда по дело №78/2021 на Районен съд - Дулово

Подсъдимата С. В. М. със снета по делото самоличност е предадена на съд за това,
че :
През месец ***г. в частен имот, находящ се в *********, противозаконно присвоила
чужди движими вещи – климатик „Samsung“ на стойност 450 лева, климатик „Airfel“ на
стойност 200 лева, собственост на В. В. Х. и телевизор „Telefunken“ на стойност 80 лева –
собственост на „Агенция Вселена ВГ“ ООД, представлявано от В. В. Х. и ГЮН. Х. Х.,
двамата от *****, всички вещи на обща стойност 730 лева, които владее. Престъпление по
чл. 206 ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено с участието на съдебни заседатели, съгласно
закона.
Предявен е граждански иск за имуществени вреди в размер на общо 730 лева /по 365
лева от двамата гр.ищци/, ведно със законната лихва считано от датата на настъпилата вреда
до окончателното изплащане.
Районна прокуратура – Силистра, явява се прокурор А.С., поддържа така
повдигнатото обвинение, като оттегля обвинението в частта за телевизор „Telefunken“ на
стойност 80 лева – собственост на „Агенция Вселена ВГ“ ООД, представлявано от В. В. Х. и
ГЮН. Х. Х., двамата от *****. Пледира да бъде призната за виновна подсъдимата М. по
останалите обвинения и да бъде наложено наказание към минимума на предвидените в чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК наказания за престъпления по чл.206 ал.1 от НК, а именно 3 месеца
лишаване от свобода, с прилагане на чл. 66 от НК за 3 години, и да бъде уважен гр.иск.
Процесуалния представител на гражданските ищци – адвокат К. от АК Добрич
пледира за наказание 1 година лишаване от свобода, с прилагане на чл. 66 от НК, и да се
уважи гр.иск.
Защитникът на подсъдимата М. – адвокат Р.Н. от АК *****, моли съда за
оправдателна присъда и отхвърляне на предявения гр. иск като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата С. В. М. не признава фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, не се признава се за виновна. Възползва се от правото си да дава
обяснения, като заявява че не се признава за виновна, не е вярно това което казват гр.ищци
В. В. Х. и ГЮН. Х. Х..
На осн. чл.297 от НПК при даване на последна дума заявява че не е обсебвала имущество,
очаква оправдание.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимата С. В. М. и гр. ищец ГЮН. Х. Х. са сестра и брат. Това става известно на
съда след приключване на разпоредителното заседание и насрочване на делото съгласно чл.
248 ал. 5 т. 4 от НПК, видно от представените удостоверения за родствени връзки от Община
Дулово, служебно изискани от съда. Заедно с родителите си преди време в къщата на
******** са живели Г.Х. със съпругата си от първия брак и децата си. Къщата е била
собственост на родителите на подсъдимата и гр. ищец Г.Х.. След развода е заживял с
втората си съпруга В. В. Х. в същата къща, а местоработата им била – в офис в *****. През
2013 година Г.Х. и В.Х. се сдобиват с два климатика. Първоначално двата климатика са
монтирани в офиса в *****. По късно, по тяхно желание са демонтирани от офиса и са
монтирани в къщата в *******.
През 2016г. Г.Х. и В.Х. купуват къща в ***** и преместват личния си багаж от
къщата в ***** в новата къща в *****. През месец ***** или ******г. решават да преместят
и климатиците от ***** в новата къща в *****. Подсъдимата М. не допуска фирма за
демонтаж на климатиците. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
1

задължение за гледане и издръжка със запазено право за живеене на *****г. родителите на
подсъдимата – М. и Х. М. прехвърлят на дъщеря си С. В. М. недвижимия имот в *******.
В хода на ДП е изготвена ценова експертиза на вещите включени в обвинителния
акт на прокурора, а именно климатик „Samsung“ на стойност 450 лева, климатик „Airfel“ на
стойност 200 лева и телевизор „Telefunken“ на стойност 80 лева В съдебно заседание
вещото лице А. поддържа представеното заключение. Съдът е приел заключението, след
становище на страните за приемането му.

По доказателствата :

Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен материал
разгледан поотделно и в съвкупност, а именно : обясненията на подс. М., показанията на
свидетелите МЮХТ. В. М. , М. ГЮН. Х., Д. ГЮН. Х., СВ. СТ. Г., свидетели и гр.ищци
ГЮН. Х. Х. и В. В. Х., заключение по съдебно ценова експертиза, както и други писмени
документи, приложени по ДП. При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази
следното :
При анализа на показанията на разпитаните свидетели следва да се отбележи,
че категорични данни за съпричастност на подсъдимата М. по така повдигнатото обвинение
не се установиха. В своите показания свидетеля М.М. – майка на подсъдимата С.М. и
гражданския ищец Г.Х. в две отделни съдебни заседания подробно разясни как са закупени
двата климатика, първо поставени в офиса на Г.Х. и В.Х. в *****, след това преместени в
къщата в ****** по решение на Г.Х. и В.Х., поради това че са живели в същата къща към
оня момент. Заявява още, че Г.Х. не си е взел климатиците когато си е изнасял багажа, тъй
като е знаел че парите за тях са дадени от родителите му. И към настоящия момент счита, че
климатиците са техни. Свидетелят М.М. заявява още че са дали 4000 лева на сина си за
закупуване на въпросните климатици, той ги е купил но те са дали парите. Получавала е по това
време пенсия от 420 лева, а мъжът й - 350 лева и от там са спестяванията. Заявява още, че дъщеря
й - подсъдимата М. по това време не е живеела в къщата в ******. Гр.ищец Г.Х. отрича тези
обстоятелства. М.М., претендира че е собственик на въпросните вещи, които прокуратурата сочи
за обсебени от С. В. М..
Свидетел М.Х. е дъщеря на гр. ищец Г.Х. и племенница на подсъдимата М..
Посочва, че въпросният телевизор е подарък за нея и брат й Д. от баща им – Г.Х.. Спомня си
като малка, че баба й казвала че са дали 4000лв. на баща й за климатиците, които са
преместени от офиса в ***** в къщата на баба й М..
Свидетеля Д.Х. – син на гр. ищец Г.Х. и племенник на подсъдимата М. заявява
същото пред съда, като добавя че татко му е живеел в ******, когато им подарил телевизора
и когато е монтирал климатиците.
Свидетелите и граждански ищци Г.Х. и В.Х., заявяват че са закупили климатик
„Самсунг“ със собствени средства, а вторият климатик „Ейфел“ е спечелен от томбола на
тържество в Турция. Монтирани са в офис в *****, а след изтичане на срока за наем на
офиса, и поради лоши зимни условия климатиците са преместени по решение на Г.Х. в
къщата в ****** където са живеели.
Спор за собственост на въпросните вещи, прозира по скоро между М.М. и Г.Х. с
посочените обстоятелства за даване и отричане на 4000 лв.за купуване на климатици, което
сочи на гражданско правни отношения по Закона за Собствеността.
Съдът кредитира с доверие показанията на М.М., М.Х., Д.Х. както и частично на
Г.Х.. От тези показания е видно, че вещите – климатици, предмет на престъплението по
обвинителния акт на прокуратурата не са предавани лично на подсъдимата М. за владеене
или пазене. Те са монтирани в къщата в ***** по воля на гражданските ищци Г.Х. и В.Х..
С особено внимание следва да се ценят показанията на свидетеля С.Г.. Същият
2

работи като специалист – монтаж и демонтаж във фирма за климатици. Заявява, че е
демонтирал климатик от офис в *****, до църквата и го монтирал в къщата в ******, където
живеел Г.Х.. Показанията му съвпадат с тези на останалите свидетели. В нито едно от тях,
не се сочи имуществото, предмет на посегателство - „климатици“, да са предавани във
фактическа власт на подсъдимата М. за пазене и владеене.
Обясненията на подсъдимата са както средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство,
успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената
логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че обясненията на М. в голяма
степен са идентични с показанията на свидетелите. Никой и от другите разпитани свидетели
не посочи подсъдимата, като лицето което е взело въпросните вещи. Следва да се посочи, че
и самият Г.Х. заяви, че във връзка с изтичането на договора за наем на офис в ***** и
зимните условия е взел решение да премести климатиците от офиса в къщата в ******,
където живеели с В.Х..
Така обсъдени доказателствените източници водят до извод за наличие на една
фактическа обстановка различна от тази приета от прокурора в обвинителния акт.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени
доказателства в хода на съдебното следствие, съдебният състав прие, че така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимата М. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК се
явява недоказано.
Съгласно чл. 206, ал. 1 НК, за обсебването наказанието е лишаване от свобода от една
до шест години. Тук следва да се отбележи, че в правната доктрина, както и в съдебната
практика "Обсебване" е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен
акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. "Да владее или пази"
означава, че вещите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на някакво правно
основание - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване. Що
се отнася до собствеността на вещите, за да е налице престъпно обсебване, същественото е
деецът да не е техен собственик или поне да не е единствен такъв (виж Решения № 372 от
1.10.2008 г. по нд. № 364/08 г. и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа
на ВКС, I-во н. о.). Присвояването на чуждите вещи, предполага недвусмислено
манифестиране на промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира
когато деецът откаже да ги върне.
От обективна страна за наличието на осъществен състав на обсебване, законът изисква
да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки: от една страна у дадено
лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това
лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без съзнанието на
собственика и. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на някакво правно
основание, т. е. владението върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито, а
събраните факти сочат, че вещите са там по воля на собствениците. На следващо място
следва с изпълнителното деяние извършителя на обсебването да промени отношението си
към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва само
собственика, т. е. следва да започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е
чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така
да се оспорва собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на
3

собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимия е следвало да съзнава общественоопасния характер на деянието
си, факта че присвоява чужди вещи и започва да ги владее като свои.
В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимата М. е извършила това
престъпление с предмет описаните вещи, следва от доказателствата по делото да се
установява, че на посочения в обвинителния акт период тя извършила разпоредителни
действия с тези вещи. Тезата на прокурора, заложена в обвинителния акт не почива на
събраните доказателства, тъй като не се установиха преки или верига от косвени
доказателства, които да обосноват съпричастност на М..
По тази причина няма как и съдът да приеме обвинението за доказано при този
дефицит на доказателствен материал.
Според съда не е необходимо, макар и да има възможност, да се излагат повече мотиви
защото поведението на подсъдимата М. е несъстовомерно от обективна страна, доколкото
изложените факти са изключително красноречиви и навеждат съда на един единствен
обоснован извод, а именно за липса на доказателства за извършено престъпление. Налице са
взаимоотношения, които следна да се решават по гражданско правен ред.
На практика констатацията на съда, че подсъдимата М. не е извършила деянието от
обективна страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага своите
съждения за наличието на субективна страна.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че деянието за което е обвинена
подсъдимата С. В. М. е обективно и субективно несъставомерно, поради което съдът я
призна за невиновна и оправда по така повдигнатото обвинение на основание чл. 304 от
НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно
свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 от
КЗПЧОС. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил
престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на
обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Съдебният състав прие, че
настоящата хипотеза е именно такава, поради което постанови оправдателна присъда.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата. В този смисъл съдът постанови присъдата си.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните!

4

Номер на акта:	7
Дата:	29 август 2022 г. (в сила от 29 август 2022 г.)
Съдия:	Николай Костадинов Кънчев

Дело:	20213410200078
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Присъда по дело №78/2021 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите