№ 401
гр. Сливен, 14.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова
Гражданско дело № 20242230105740 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищцата П. А. Й., несвоевременно призована се явява лично и с адв. Д.
П. от АК – Сливен, надлежно упълномощен от 14.11.2024 г.
Ответната страна Национален осигурителен институт, несвоевременно
призовано се представлява от ст. юриск. Р. Х., надлежно упълномощена с
пълномощно изх. № 1039-40-167/18.12.2024 г.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото, въпреки че сме несвоевременно
призовани.
СТ. ЮРИСК. Х.: Да се даде ход на делото, въпреки несвоевременното
призоваване.
Съдът счита, че са отпаднали процесуалните пречки за даване ход на
делото, поради което и на осн. чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора.
Съдът е направил подробен проекто-доклад в закрито заседание с
Определение № 705 от 28.02.2025 г.
На осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по
проекто-доклада на съда.
АДВ. П.: Нямам възражения по проекто-доклада на съда. Нямам искани
яза събиране на нови доказателства, въпросът е юридически.
СТ. ЮРИСК. Х.: Запознах се с определението от 28.02.25 г. но не
останах с впечатление, че това е проекто-доклад. Ако приемете, че това е
проекта на доклад във връзка с него моля съда да допълни правната
квалификация или да предостави възможност на пълномощника на ищцата да
ги уточни, тъй като считам, че са непълни цитирани са чл. 106, ал. 3 Правната
квалификация е посочена в исковата молба и възприета от съда е чл.106 ал. 3
от Закона за държавния служител и чл. 61 ал. 2 от Закона за държавния
служител във вр. с чл.86 то ЗЗД. Основното искане посочено в исковата молба
е за изплащане на дължимо увеличение на основен размер на заплата като
държавен служител за период от 01.01.2024 г. до 01.05.2024 г. Второто е за
обезщетение за придобит стаж и възраст. Считам, че липсва квалификация на
първия иск, а се иска по-висок размер на заплатата за про-цесния период от
01.0.2024 г. до 01.05.2024 г. Във връзка с доказателствата по делото сме
представили с нарочна молба пълното досие на ищцата. Считаме, че
документите в него ще допълнят с излишни доказателства делото. Ни е не
спорим, че ищцата е била служител на НОИ и е прекратено нейното
правоотношение и към датата на прекратяване заплатата и е била 1780 лв.
Правим възражение да се приложи това досие към делото, като считаме, че
по-голямата част от документите са неотносими. Към отговора на исковата
молба съм представила относимите доказателства. Във връзка с вашето
определение за представяне на доказателства за валидността на заповедта.
Заповедта е издадена на осн. чл. 37 ал. 3 от КСО съгласно който при отсъствие
на управителя неговите функции и правомощия се изпълняват от
подуправителя. Заповедта е издадена от 02.05.24 г. и общоизвестен факт е че
Ивайло Иванов е избран от Народното събрание през 2017 г., но с Указ №
101/09.04.2024 г. обнародван е в ДВ брой 32/2024 г. за назначаване на
служебно правителство за служебен министър на труда и социалната
политика. Съгласно паметна записка 8579/08.04-.2024 г. на главния секретар
на НОИ на осн. чл. 160 от КТ във вр. с чл. 5, ал. 5 от Правилника за
организация и дейността на НОИ управителя Ивайло Иванов е в неплатен
2
годишен отпуск в размер на 55 дни от 09.04.24 г. до 30.06.2024 г. и на осн. чл.
37 ал. 3 от КСО при отсъствието му функциите се изпълняват от
подуправителя. Представям и моля да приемете за сведение извлечение от ДВ
във вр. с назначаването на управител, подуправител и избирането му за
Министър на труда и социалната политика и като доказателство паметната
записка, от която е бил в неплатен отпуск. Подуправителя е подписал
заповедта. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. П.: Според мен правната квалификация е правилна – чл.106, ал. 3
от ЗДСл и по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл във вр. с приложението на ПМС
145/29.04.2024 г., в което ПМС е предвидено увеличаване на работните
заплати в НОИ. Представям ПМС № 145/29.04.24 г. за одобряване на
допълнителен трансфер по бюджета на ДОО за 2024 г. в което е предвидено
увеличаване на работните заплати в НОИ със задна дата, считано от
01.01.2024 г. като самото ПМС е публикувано и е влязло в сила на 01.05.2024
г., т.е. преди прекратяване на служебното правоотношение на доверителя и
това е нашето основание да бъде преизчислено трудовото и възнаграждение
по служебно правоотношение. В този смисъл не считам, че следва да се
променя правната квалификация на иска.
СТ. ЮРИСК. Х.: Считам, че в петитумната част на исковата молба няма
формулиране на нормата, от която произтича това искане.
Съдът отправи питане към ст. юриск. Х. да уточни възражението си.
СТ. ЮРИСК. Х.: Считам, че предвид горното, съдът е в невъзможност да
разпредели тежестта на доказване, с оглед на обективната невъзможност да се
формулира квалификацията, поради неуточняване в петитума на исковата
молба.
Съдът предоставя възможност на адв. П. да уточни.
АДВ. П.: Петитума е същия, само трябва да се добави, че това искане за
увеличение на сумата е на основание ПМС № 145/29.04.2024 г., който
предвижда увеличение на заплатата на основното възнаграждение със задна
дата с 15 % увеличение. Ние претендираме тази разлика с 15 %.
СТ. ЮРИСК. Х.: С така формулираното уточнение в съдебно заседание
от адв. П., то иска става недопустим, защото в Постановлението в чл. 1 е
записано одобрявам допълнителен трансфер в размер на 11 мил. По бюджета
3
на ДОО за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала
в НОИ, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала,
считано от 01.01.2024 г. Постановение № 145 е прието въз основа на
Постановление № 79/2024 г., в което в чл. 3 от Постановление № 79/2024 г.
изрично е записано е предвидено че новите размери на индивидуални
месечни заплати се определят за всички служители, които са в служебни или
трудови правоотношения със съответната организация към момента на
издаване на заповедите с които се установяват нови размери. В заповедта №
1016-40-504/10.05.24 г. – на лист 29 по делото на подуправителката, с която са
определени новите размери на индивидуални основни месечни заплати към
10.05.24 г. и тази заповед важи за всички. В нея е записано в т. 1 че това са
служителите в НОИ които към момента на издаване на настоящата заповед са
в служебни или трудови правоотношения. Цитирано е ПМС № 145 и 79, като в
ПМС № 79 няма проценти на увеличение. Това е във връзка със заповедта. В
чл. 3 на ПМС № 79 се определят новите размери на служители които са в
служебни или трудови правоотношения на индивидуалните основни месечни
заплати ИОМЗ със съответната организация към момента на издаване на
заповедите. Заповедта е от 10.05.24 г. (лист 29 по делото). Изпълнението на
това Постановление № 79 в параграф 8 е възложено на ръководителите на
бюджетните организации, в конкретния случай на управителя на НОИ –
София. В това ПМС има предвидени определени суми за увеличение на
ИОМЗ, видно от последната колона приложена на стр. 3 до 14, а не процент
на увеличение както е записано в исковата молба. Това увеличение, което е
предвидено в последната колона на таблицата в Постановление № 79 не е
предвидено да бъде предоставено задължително на всеки от служителите, тъй
като има ограничения, които са разписани в чл.2 на Постановление № 79 и
част от тях са цитирани в съдържанието на заповедта в т. 2, 3, 4 и 5, 6, 7, 8 и 9.
Основното към момента на издаване на ИОМЗ служителят вече не е бил в
служебни правоотношения с НОИ. Поради тази причина считам иска за
недопустим и че не се дължат такива възнаграждения. Освен това в параграф 6
е записано, че заповедта може да бъде издадена извън срока по чл.18 от
Наредбата за заплатите и служителите в държавната администрация. Освен
това считам, че заповедта е своевременно издадена, въпреки предвидената
възможност в параграф 6 на Постановление № 79 предоставящ възможност на
управителя на НОИ да издаде съответната заповед извън срока по чл. 18 от
4
Наредбата за заплатите и служителите в държавната администрация. Искам да
допълня, че въз основа на тази заповед от 10.05.24 г. е своевременно издадена,
а освен това тя е обща за всички служители, издадена е от подуправителя и
след нея се издават индивидуални заповеди за ИОМЗ за всеки един служител,
т.е. персонално. Поради тази причина липсва правно основание за този иск и
иска е недопустим. Това че първият иск в исковата молба е недопустим води
до недопустимост и на останалите два иска за обезщетение.
АДВ. П.: Във връзка с направеното уточнение, това че исковете са
допустимо е ясно. Допустими са, съгласно разпоредбите на ГПК, както и
съгласно изискванията на закона за държавния служител, това дали са
основателни е въпрос юридически. Това е спорния момент в случая. Във
връзка с направеното уточнение, моля да задължите ответната страна да
представи обезличени данни за увеличенията на работните заплати в ТП на
НОИ Сливен за всички служители, от където ще се види средния размер на
увеличението което е допуснато с тези заповеди. Това е във връзка с това че
ответната страна твърди, че увеличението не е 15 %. Понеже всички данни са
в ТП на НОИ Сливен, моля да бъде изискана тази обезличена справка.
СТ. ЮРИСК. Х.: Възразявам срещу това доказателствено искане, което е
неясно общо. Няма нищо общо с предмета на делото. Невъзможно е
представянето на каквато и да е справка с общи размери или средни без
никаква методика по която да се изчисляват заплати. За мен такова
обстоятелство е недопустимо.
АДВ. П.: Моля тогава да бъде назначена икономическа експертиза след
като посети НОИ да отговори на конкретно зададени въпроси. Моля да ми
дадете възможност да ги уточня с допълнителна молба.
СТ. ЮРИСК. Х.: Искането пак е неясно каква ще е тази задача. Това не е
предмет на изследване да се изследват заплатите на други служители. За така
поставените въпроси такава задача към експертизата е недопустима.
Съдът счита, че следва да остави исковата молба без движение с оглед
наведените няколкократно в настоящото производство от пълномощника на
ответната страна възражения за недопустимост на исковата молба, досежно
липсата на конкретизация и яснота на формулираните три иска в петитумната
част на исковата молба.
5
Предвид гореизложеното, съдът на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК във вр. с
чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ исковата молба БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищцовата страна в едноседмичен срок от днес да отстрани
следните нередовности: Да формулира точно, ясно и конкретно трите иска.
Да изложи всички обстоятелства по които счита, че предявените искове
са допустими.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовата страна, че при неотстраняване на
констатираните нередовности в срок, съдът ще прекрати производството и
исковата молба ще бъде върната.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 16.30 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6