О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.09.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТатЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. № 718/2017 г.,
установи следното:
Производството
е образувано по иск на Б.Е.ЕАД срещу Р.Б.за за връщане на платена
без основание такса по чл. 35а ЗЕВИ, начислена за периода юли – 10.08.2014 г. и
заплатена от ищеца /чрез удържането й от трето лице/ през октомври 2014 г. Ищецът твърди, че в
качеството си на производител на електроенергия чрез фотоволтаична
електроцентрала дължал такса по чл. 35а ЗЕВИ, чието плащане се извършвало чрез
удържането й от обществения доставчик /в случая – от дружеството, с което
ищецът бил в договорни отношения по присъединяване към електроразпределителната
мрежа/. С решение на Конституционния съд на Р.Б.разпоредбите относно
дължимостта на тази такса били обявени за противоконституционни, считано от 10.08.2014
г. Ето защо счита, че получаването на сумата през октомври 2014 г. е без
основание и подлъжи на връщане.
При тези факти съдът намира, че искът не е
подведомствен на гражданския съд. Съображенията за това са следните:
Вземането на държавата по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ
е публично-правно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 3 ДОПК. Отношенията,
свързани с неговата дължимост, не се развиват като частно-правни, както когато
държавата претендира изпълнението му, така и когато частно-правният субект
оспорва съществуването му. При твърдение за недължимо платено публично държавно
вземане защитата на платеца не е по пътя на неоснователното обогатяване /което
предполага разместване на имущество между равнопоставени лица/, а по пътя на
административното производство. Доколкото недължимо платената такса по чл. 35а,
ал. 1 ЗЕВИ не съставлява вземане по чл. 128 ДОПК, то предвиденият в тази
разпоредба механизъм за прихващане е неприложим, но пред платилия остава общият
ред за сезиране на органа да издаде акт за възстановяване на сумите по реда на
чл. 21 АПК, съответно да обжалва отказа му /вж. определение № 65/10.03.2015 г.
на ВКС, ІІ ГО, по ч.гр.д. № 690/2015 г. относно изведеното разбиране, че
връщането на недължимо внесени публично-правни вземания не следва да се
извършва по гражданско-правен път/. Да се приеме обратното, означава да се
даде различен правен режим на защита на едно и също вземане единствено според
субекта, поел инициативата да разреши правния спор. Това, разбира се,
противоречи на правната логика и нарушава изискването за еднакво прилагане на
закона /в случая изразено като изискване за еднакви процедури както за
кредитора, така и за длъжника, за установяване съществуване или несъществуване
на едно и също вземане/. В тази насока е съдебната практика /вж. напр.
определение № 2795/25.08.2017 г. на САС, постановено по гр.д. № 3805/2017 г., с
което е оставена без уважение жалбата срещу определение за препращане на
административния съд на производство, образувано по иск за връщане на недължимо
платени такси по чл. 35а ЗЕВИ/.
Доколкото страната по спорното правоотношение
е сезирала съда /в случая – гражданския/, а не административен орган,
настоящият състав счита, че делото следва след прекратяването си да бъде
изпратено на съответния административен съд, който да направи самостоятелна
проверка, дали съдебното производство не е преждевременно образувано предвид
липсата на развило се предхождащо го административно производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 718/2017
г. на СГС, ТО, 20 състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на
Административен съд – София град.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати
на АС-София град.
СЪДИЯ: