№ 12
гр. Девин, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Мария Ив. Дакова
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200140 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно
постановление № 615976-F622497/03.12.2021г., издадено от и.д. Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП като
незаконосъобразно. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като изготвеният АУАН не е
връчен на жалбоподателя по надлежният ред, съгласно правилата за връчване
по ЗАНН, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на
издаденото наказателно постановление и отмяната му. Разпоредбата на чл. 40
от ЗАНН, по императивен начин свързва връчването на акта и подписването
единствено и само с нарушителя, който е административнонаказателно
отговорното лице и всички последващи права и задължения са свързани с
него и най-вече реализирането на правото му на защита. Счита, че
ограниченото право на защита на жалбоподателя, се изразява в
невъзможността да се запознае със съставеният АУАН, неговото съдържание,
като го лишава от възможността да депозира писмени възражения в 3-дневен
срок от датата на връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да реализира правата,
1
които има като нарушител - правото да узнае констатациите на органа, за
фактите и обстоятелствата за нарушението и да ангажира съответно
доказателства в подкрепа на твърденията си. Във връзка с гореизложеното,
счита, че правото на защита на жалбоподателя, очертано в чл. 42, т. 8, чл. 43,
ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН е нарушено. Счита, че съгласно действащото
законодателство, актосъставителят е длъжен да предяви акта на нарушителя,
който да се запознае със съдържанието му и да го подпише и след това да му
връчи препис от същия, като тези действия следва да са надлежно
удостоверени. Законодателят е допуснал - физическо лице, управител и
представляващ дадено дружество, да се представлява, от друго лице, което
следва да е упълномощено за това по надлежния ред, да участва от негово име
в провежданото административнонаказателно производство, с делегирани
изрични правомощия да го представлява при връчване на акт за
административно нарушение. В тази връзка, пълномощното, с което
разполага лицето Ф. Ал. Ус., с ЕГН ********** и което е представено пред
НАП, е общо и е свързано с представителство на „Б.“ ЕООД, с ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, както пред държавната администрация, относно
издаване на документи, подаване на молби и удостоверения, така и по
договорни отношения пред фирми, банки и организации. Счита, че като
самостоятелно и абсолютно основание за отмяната на обжалваното
наказателно постановление, водещо до ограничаване на правото на защита в
пълен обем, е и фактът, че пропускът не е отстранен и от наказващият орган,
който на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН не може да издаде наказателно
постановление, а е длъжен да върне акта на актосъставителя, за да бъде
предявен на нарушителя. При това формално нарушение, като е продължил
производството, АНО от своя страна, е допуснал нарушение на
императивната разпоредба на чл. 52, ал.2 от ЗАНН, защото засяга правото на
защита на жалбоподателя, което следва да бъде гарантирано във всички
стадии на производството, едновременно с това накърнява и принципа на
състезателност в административнонаказателния процес и съставлява
достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
В о.с.з. за жалбоподателят адв. Т.П. поддържа жалбата. Моли
съда да отмени оспорваното НП, като незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, подробно описани в
2
жалбата. Моли да се вземе предвид, че не са спазени правилата за връчване
по ЗАНН, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на НП и
неговата отмяна, тъй като разпоредбата на чл.40 от същия по императивен
начин свързва връчването на акта и подписването му, единствено и само с
нарушителя като адм. наказателно отговорно лице или както законодателят е
допуснал, друго лице което следва да е упълномощено за това по надлежния
ред, да участва от негово име в провежданото адм. наказателно производство,
с делигирани изрични правомощия да го представлява при връчване на акта
за адм. нарушение. Във връзка с гореизложеното счита, че правото на
жалбоподателя е нарушено. При условията на евентуалност моли съда, да
приеме, че са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като деянието е
извършено за първи път, същото разкрива ниска степен на обществена
опасност, като не е застрашил обществените отношения, предмет на защита,
за да се приеме, че е административно нарушение. Счита, че по никакъв
начин в това производство не е доказано, че от страна на жалбоподателя не е
водена редовно касова книга на обекта, дневни и периодични отчети, като по
този начин не е доказано, че е налице неотразяване на реални заплати
стойности. Като чрез издаването на документи придобити доходи съдържащи
реквизитите по чл.7 ЗС е отразена действителна стойност, на извършени
услуги, с което не се засяга бюджета или фиска. Претендира за разноски по
производството.
В о.с.з. въззиваемият не изпраща представител. С молба-
становище юрисконсулт И.Д. оспорва жалбата против атакуваното НП.
Счита, че депозираната жалба е неоснователна, а процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно. Същото е издадено от
компетентен орган и съдържа необходимите законови реквизити, като в хода
на административнонаказателното производство счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че вмененото с наказателното
постановление нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е безспорно
установено от събраните в хода на делото доказателства в т.ч. Протокол за
извършена проверка с № 0070129/26.07.2021г., ведно с приложенията към
него. Счита за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
3
съществени процесуални нарушения /ограничено право на защита/, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител с общо,
вместо с изрично пълномощно като излага подробни съображения. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди Наказателно постановление №
615976-F622497 от 03.12.2021 г. като правилно и законосъобразно. Моли
съда да присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществена
процесуална защита. В случай на претендирани от ответната страна разноски
за адвокатско възнаграждение, счита, че с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, такова следва да бъде присъдено в минимален
размер.
РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
/наказателното постановление е връчено на 09.12.2021 г., а жалбата е
депозирана на 15.12.2021г./, за това е процесуално допустима, разгледана по
същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва
на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Установява се от удостоверение за актуално състояние, че
жалбоподателя е вписан в търговския регистър като фирма „Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл.
См., ул. Х. Асп. № *, което се представлява и управлява от Ем. Ахм. В.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.К. -
„инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, Г.Н. - „инспектор“ към ГД „ФК“,
„Оперативни дейности“ - Пловдив с офис Стара Загора и М.К. - „инспектор
по приходите“ – ГДФК се установява, че на 26.07.2021г. е извършена
проверка от свидетелите М.К. и М.К. на МПС „КИА“, модел „Спортидж“, с
рег. № ***** в местността „К.“, което превозно средство се стопанисва от
фирма „Б.“ ЕООД. МПС-то осъществявало разходка, превозва пътници от
единият вход така наречената еко пътека, до другия вход. Свидетелите наели
МПС-то, което се управлявало от Ф. Ал. Ус., за да ги предвижи от едната
4
точка до другата точка. При извършена контролна покупка от 20.00 лева,
преди легитимация на свидетелите, шофьора Ф. Ал. Ус. е издал бележка /л.32
по делото/. Проверяващите установили, че фирмата няма регистрирано
фискално устройство.
За извършената проверка на 26.07.2021г. е изготвен Протокол за
извършена проверка в обект № 0070129/26.07.2021г.
С пълномощно с рег. № 400/2021г. от 05.08.2021г., заверено от
зам. Кмета на община Б., Ем. Ахм. В. с ЕГН ********** като управител на
„Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № * упълномощила Ф. Ал. Ус., с ЕГН
********** да извършва всички правни и фактически действия от нейно име
и за нейна сметка, да я представлява пред всички физически и юридически
лица, пред органите на държавната и местна власт, съответната общинска
администрация, областна администрация, НАП и други.
Свидетелят М. Д. К. на длъжност „инспектор по приходите“ в
присъствието на свидетелите Г. С. Г. и Г. ПЛ. Н., в офиса на НАП- Стара
Загора съставила Акт за установяване на административно нарушение №
F622497/09.08.2021г. за констатираното нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, при
съставяне на акта присъствал упълномощено лице – Ф. Ал. Ус., последния
подписал акта без възражение.
Въз основа на съставения Акт за установяване на
административно нарушение № F622497/09.08.2021г. от М. Д. К. на длъжност
„инспектор по приходите“, и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол",
оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. – П. Ф. Г. е издал
Наказателно постановление № 615976-F622497/03.12.2021г., с което е
наложил на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б., община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № *, представлявано от Ем.
Ахм. В., с ЕГН ********** след като проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и преценил възраженията и събраните
доказателства затова, че при извършена проверка на 26.07.2021 в 13.50 часа
е извършена проверка на обект - МПС, марка „КИА“, модел „Спортидж“ с
5
рег.№ ******, находящ се в село Б., община Б., местност „Ч.“, място „К.“,
стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, при която е констатирано, че с
МПС се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в
експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/
от датата на започване на дейността - 26.07.2021 г. Направена е контролна
покупка на разходка с автомобила на стойност 20 лв. платени в брой на
лицето Ф. Ал. Ус. - водач на МПС от М. Д. К. - проверяващ преди
легитимацията и не е издаден фискален бон от ЕКАФП. При проверка в
информационната система на НАП е установено, че няма данни за
регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат
оборотите от извършените продажби. Нарушението е констатирано при
извършена проверка, документирана с ПИП № 0070129/26.07.2021 г. и води
до неотразяване на приходи. С оглед така установената фактическа
обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с
описаното деяние „Б.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС.
Нарушението е извършено за първи път. АУАН cep. AN №
F622497/09.08.2021 г. е редовно предявен и връчен на Ф. Ал. Ус. с ЕГН
********** в качеството му на управител/пълномощник на „Б.“ ЕООД на
09.08.2021г. Срещу АУАН № cep. AN № F622497/09.08.2021 г. не е направено
възражение. Наказващия орган е отразил, че да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатирало, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. При определяне на
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатирало, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предвид
изложеното и на основание чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН на „Б.“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б.,
обл.См., ул. Х. Асп. № *, представлявано от Ем. Ахм. В. с ЕГН **********
му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС.
Установеното нарушение се потвърждава от приложените по
административнокаказателната преписка доказателства: ПИП №
0070129/26.07.2021г. ведно с всички доказателства към него.
6
По делото е представена декларация от Ф. Ал. Ус.- на длъжност
„шофьор“ в „Б.“ ЕООД и упълномощено лице, с която декларира, че фирмата
осъществява превоз с атракционна цел на туристи по следния маршрут:
северна точка до южна точка на „Дяволската пътека“ в с. Б.. Работата е
сезонна, само през летния сезон. Фирмата започнала работа на 26.07.2021 г.
Издаден е билет за атракционен превоз № 2/26.07.2021г. /л.32 по
делото/ –за сумата от 20.00 лева, с печат на „Б.“ ЕООД.
На 17.08.2020г. е сключен Договор за наем на моторно превозно
средство между Б. Ф. Ус. като наемодател от една страна и „Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Б., обл. См., представлявано от Ем. Ахм.
В.- наемател, с предмет на договора: лек автомобил марка „КИА“, модел
„Спортидж“ с рег.№ ******, с посочени рама и двигател.
Видно от справка за актуално състояние на „Б.“ ЕООД на всички
действащи трудови договори, с Ф. Ал. Ус. има сключен трудов договор на
26.07.2021 г. и с Ахм. Ф. В. на 12.07.2021г.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
обжалваното наказателно постановление /НП/ са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че правото
на защита на жалбоподателя, очертано в чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от
ЗАНН е нарушено.
Акта за установяване на административно нарушение е бил
съставен в присъствие на упълномощено лице по силата на пълномощно с
рег. № 400/2021г. от 05.08.2021г., заверено от зам. кмета на община Б. от
управителя на „Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* - Ем. Ахм. В.. В акта е изписано
по недвусмислен начин, че същият е съставен в присъствие на
упълномощеното лице и същият е бил подписан от посоченото лице. Видно
от представеното по делото пълномощно лицето Ф. Ал. Ус. е имало право да
представлява „Б.“ ЕООД пред различни институции в това число и пред НАП.
Следователно при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение в присъствие на посоченото упълномощено лице не са допуснати
7
твърдените в жалбата процесуални нарушения.
В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя от
обективна и субективна страна е извършил вмененото в наказателното
постановление нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, за това, че на 26.07.2021 в
13.50 часа е извършена проверка на обект - МПС, марка „КИА“, модел
„Спортидж“ с рег.№ ******, находящ се в село Б., община Б., местност „Ч.“,
място „К.“, стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, при която е
констатирано, че с МПС се осъществява търговска дейност без да е
монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП
фискално устройство /ФУ/ от датата на започване на дейността - 26.07.2021 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл.
3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Няма спор,
че не е издаден фискален бон от ЕКАФП за направената контролна покупка
на разходка с автомобила на стойност 20 лв. платени в брой на лицето Ф. Ал.
Ус. - водач на МПС от М. Д. К. -„инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП.
При проверка в информационната система на НАП е установено, че няма
данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се
отчитат оборотите от извършените продажби и води до неотразяване на
приходи, с което е допуснато нарушение на цитираната наредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че „Б.“ ЕООД с бездействието си е извършило нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1
от ЗДДС.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Правилно е приложена действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно – нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, според
която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
8
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Процесното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС е довело до неотразяване на приходи,
предвид което законосъобразно наказанието е наложено по реда на чл. 185,
ал. 2 ЗДДС.
Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от
ЗАНН, отчел е тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Липсват данни юридическото лице да е наказвано за допуснати нарушения на
данъчното законодателство, поради което правилно и обосновано е
индивидуализирал наказанието налагайки имуществена санкция в минимален
размер на 3000 лв. Съдът приема, че наложеното наказание е справедливо по
размер, тъй като съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК. Случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така
някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до
процесното неизпълнение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН издаденото наказателно постановление да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и при направено своевременно искане от
ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на
жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, на основание чл.63д ЗАНН, съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, съдът
намира, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, което е
9
приключило в едно съдебно заседание, осъществената юрисконсултска
защита чрез молба-становище, ще следва на основание чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ да се определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минимален размер от 80 лева. За това
ще следва на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ да се осъди жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 80.00 лева –
разноски, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 615976-
F622497/03.12.2021г., издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. – П. Ф. Г., с което на
„Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № *, представлявано от Ем. Ахм. В., с ЕГН
**********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, на основание чл. 53 във връзка с
чл. 83 от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: с. Б., община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № *, представлявано от
Ем. Ахм. В., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: С., бул. Кн. Ал. Д. № *,
представлявано от Р. Сп.- Изпълнителен директор сумата от 80.00 лева
(осемдесет лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Смолянски административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението
му до страните.
10
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11