Решение по дело №584/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Варекс консулт-С“ ООД, подадена чрез пълномощника на дружеството адвокат Р.Ч., срещу решение № 71/14.01.2023 г. по н.а.х.д. № 2825/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено НП № 03-2200295/20.04.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като е намален от 3000 /три хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева размерът на наложената на дружеството имуществена санкция по чл. 414 ал. 3 КТ за извършено нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ. По съображения за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, поради неосигуряване на равенство на страните в процеса и даване превес на доказателствата, събрани в полза на заинтересованата от потвърждаването на наказателното постановление страна за сметка на тези на жалбоподателя и оттук за необоснованост на преценката на съда, че лицето А.С.М. към момента на извършване на проверката от контролните органи е полагало труд по ТПО в дружеството, което е довело до неправилност на изводите на съда за приложимостта към случая на чл. 62 ал. 1 КТ и на санкционната норма на чл. 413 ал. 3 КТ, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор от касационната инстанция, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени изцяло.

В съдебно заседание на 27.04.2023 г. касаторът „Варекс консулт-С“ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Р.Ч., която поддържа касационната жалба на посочените в нея основания за неправилност на въззивното решение и пледира при отмяната му в полза на доверителя й да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Радостина Б., която излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение като присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна е за основателност на касационната жалба, в подкрепа на което сочи, че фактическите установявания на въззивната инстанция не са достатъчни, за да обосноват извод за извършено нарушение на чл. 2 ал. 1 КТ.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 31.01.2023 г. /л. 44 от н.а.х.д. № 2825/2022 г. на ВРС/, а според пощенското клеймо върху плика, с който касационната жалба е изпратена до ВРС, тя е подадена на 14.02.2023 г. /л. 7 от к.н.а.х.д. № 584/2023 г. на Адм. съд - Варна/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С обжалваното пред Районен съд – Варна наказателно постановление № 03-2200295/20.04.2022 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Варекс консулт-С“ ООД по чл. 414 ал. 3 КТ за това, че като работодател на 21.03.2022 г. в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Константин Павлов“ № 41, на строителен обект – жилищна сграда в УПИ VІІІ-631, е допуснал лицето А.С.М. /неправилно записан в НП като А.М.С./ да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции като „пазач“ при определено работно време, работно място и трудово възнаграждение, без между страните по ТПО да е сключен трудов договор в писмена форма.

След обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства /писмени и гласни/ районният съд е приел за доказани всички задължителни елементи на ТПО и преценяйки безспорния в случая факт, че към момента на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна между работещия като пазач на строителния обект А.С.М. и „Варекс консулт-С“ ООД не е имало сключен трудов договор в писмена форма, е счел, че в случая действително е било налице основание за ангажиране на отговорността на дружеството по чл. 414 ал. 3 КТ и с решението е изменил наказателното постановление като е намалил на нормативно установения минимум от 1500 лв. наложената на „Варекс консулт-С“ ООД имуществена санкция.

Решението е правилно.

Изводите на съда относно наличието към 21.03.2022 г. на всички съществени елементи на трудово правоотношение, страни по което са „Варекс консулт-С“ ООД като работодател и А.С.М. като работник, се основани изцяло на данните по административно-наказателната преписка и на събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства. Макар последните да не са обсъдени в подробности, съдът е съобразил най-съществената им част, имаща отношение към характера на изпълняваната от М. дейност на обекта и към съставената под негова диктовка декларация относно основните елементи на ТПО – изпълнявана трудова функция, договорено работно време, работно място и трудово възнаграждение.

В решението съдът с основание е дал вяра на показанията на свидетелите Б.А.Д. /актосъставител/ и М.И.М., вписана като свидетел в АУАН № 03-2200295/30.03.2022 г., първият от които възпроизвел в с. з. на 21.09.2022 г. преките си впечатления от извършените в обекта две проверки /на 17.03.2022 г. и 21.03.2022 г., при които А.С.М. е бил установен там и устно е посочил, че работи като пазач/, а втората свидетелка – възпроизвела в с. з. на 19.10.2022 г. също преките си впечатления от проверката на 21.03.2021 г., в резултат на която е съставен АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство.

В кореспонденция с показанията на свидетеля Б.Д. са били и изслушаните в с. з. на 30.11.2022 г. показания на свидетелката С.Б.И., също взети предвид от съда в решаващите му мотиви. Тази свидетелка също е потвърдила факта, че още при извършената от нея и св. Д. проверка в обекта на 17.03.2022 г. М. е заварен там като сам е обяснил, че работи за „Варекс консулт-С“ ООД като пазач. Същото обстоятелство е вписано и в попълнената при проверката от 21.03.2022 г., но не лично от М., а от работника Н.Г. декларация като причините, поради които М. не я е попълнил сам са разяснени безпротиворечиво пред съда от свидетелите Б. Д. и М.М.. И двамата независимо един от друг са обяснили, че М. им е казал, че не може да пише и поради това се наложило да помолят друг работник под негова диктовка да попълни декларацията. Показателен е и взетият под внимание от въззивния съд факт, че в показанията си в с. з на 30.11.2022 г. самият М. също е заявил, че работел на обекта като пазач. Това обстоятелство, което е било отразено и в попълнената под негова диктовка декларация при проверката на контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“, преценено съвкупно с всички останали вписани в декларацията основни елементи на ТПО – работно време, работно място и трудово възнаграждение, категорично сочи на наличието на ТПО между „Варекс консулт – С“ ООД и А.С.М..

Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд е дал превес само на онези гласни доказателства, които ползват ответника по делото. Проверката на съдебното досие сочи, че при изграждане на фактическите си констатации съдът е кредитирал всички събрани гласни доказателства, изключая показанията на свидетеля Т.С.М. /брат на А. М./ като въз основа на съвкупната им преценка е изградил своите изводи. Районният съд с основание не е дал вяра на свидетелските показания на Т.М., според които брат му А. не работел като пазач на обекта на „Варекс консулт-С“ ООД, а само бил прибран да спи там, защото се намирал в тежко положение. Тези показания от една страна влизат в противоречие с всички останали събрани по делото гласни доказателства, както и с декларацията от 21.03.2022 г., а от друга страна въззивният съд явно правилно е съобразил факта, че според приложената на л. 31 от делото Справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към 17.03.2022 г. Т.С.М. е работник във „Варекс консулт-С“ ООД, като поради сложилата се трудово-правна връзка с това дружество показанията му не биха могли да се възприемат като напълно независими и обективни.

Неоснователни са и опитите на касатора да убеди касационната инстанция, че районният съд е обсъдил тенденциозно доказателствата като не е съобразил приложената във въззивното производство декларация от 17.03.2022 г., която при първата извършена проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна отново не е била попълнена лично от А.С.М. /факт, идващ междувпрочем да потвърди, че лицето действително е неграмотно/, а от управителя на дружеството М.С.. В тази декларация действително отсъстват данни за основните елементи на ТПО, но това, което прави впечатление е, че в т. 10 от нея е записано „Лицето Ми е приятел и живее на обекта поради липса на собствено жилище“. Подобен начин на записване категорично разколебава убеждението, че декларацията е попълнена под диктовката на А.С.М., до когото се отнася, а по-скоро създава основателното предположение, че при попълването й управителят на дружеството сам е решил какво и как да запише.

Съгласно чл. 416 ал. 1 КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Във въззивното производство касаторът не се е справил с оборването на признатата от закона доказателствена сила на актовете за установяване на административни нарушения по КТ като цялата му проведена процесуална защита се основава по-скоро на съждения, отколкото на действително установени факти, разколебаващи по убедителен начин извода за наличието на ТПО между „Варекс консулт-С“ ООД и А.С.М.. Лишено от житейска опора е съждението на пълномощника на „Варекс консулт-С“ ООД, че щом М. оставал да спи на обекта, то значи той не работел там. Изпълняваната от М. трудова функция на пазач предполага и оставането му нощно време на обекта, който охранява, а отделно от това няма пречка управителят на дружеството действително да се е съгласил да му направи и услуга, разрешавайки му да остава да спи постоянно там, като същевременно да се намира и в трудово-правна връзка с него. Допуснатата размяна в декларацията от 21.03.2022 г. на презимето и фамилното име на А.С.М., на която и в двете съдебни инстанции акцентира пълномощникът на касатора, не би могла да се възприеме като съществен фактор за дискредитиране на доказателственото значение на документа, след като самият А. М. заявява пред съда, че е работил като пазач в дружеството.

В целостта си изложеното сочи на неоснователност на подадената от „Варекс консулт-С“ ООД касационна жалба, поради което обжалваното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, чийто размер, предвид невисоката сложност на делото, съдът определя на нормативно установения минимум от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д ал. 5 ЗАНН.

Воден от изложеното, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/14.01.2023 г. по н.а.х.д. № 2825/2022 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Варекс консулт-С“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА Ч. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА