Решение по дело №18/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 46
Дата: 28 февруари 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20183001000018
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   46./гр. Варна, 28.02.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

            

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№18/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.Добрич срещу решение №170/02.11.2017 г., постановено по т.д. №77/2017 г. по описа на ОС – Добрич.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост.     Насрещната страна „П И М КОНСУЛТИНГ“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.                

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че на 30.12.2015 г. между страните е сключен договор за доставка на центробежни хоризонтални помпени агрегати за транспортиране на питейна вода на обща стойност 234 151.20 лв. Излага, че броят и вида на помпите е уточнен в писмо от 09.02.2016 г., като с приемно -предавателен протокол от 18.04.2016 г., ищецът в качеството на продавач е предал помпите на ответника – купувач, който е заплатил само част от уговорената цена, в размер на 149 923.20 лв. Моли съда, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 84 228 лв., пердставляваща остатъка от цената на доставената стока, ведно законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

Ответникът е оспорил иска с възражения за недължимост на остатъка от цената, поради липса на всички документи, придружаващи стоката и наличие на дефект в една от помпите, водещ до невъзможост за употреба по предназначение. В условията на евентуалност е направено и възражение за прихващане с дължима от ищеца неустойка за неспазване сроковете за доставка, поддръжка и гаранционно обслужване.

Ищецът е оспорил възраженията излагайки, че всички документи придружаващи стоката са предадени при доставката, а повредата в една от помпите е резултат на неправилна експлоатация.

  Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 30.12.2015 г. между страните е сключен договор за доставка на центробежни хоризонтални помпени агрегати за транспортиране на питейна вода със срок на действие 24 месеца от датата на подписване и обща стойност за изпълнение на предмета, в размер на 330 000 лева без ДДС. Броят и вида на помпите е уточнен в писмо от 09.02.2016 г., изходящо от въззивника  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.Добрич. Видно от представените приемно-предавателни протоколи от 24.03.2016 г. и 18.04.2016 г., поръчаните помпи, ведно с придружаващите ги документи, описани в чл.6.3. от договора са доставени от продавача на купувача. В двата приемо-предавателни протокола е посочено, че съгласно изискванията на производителя е необходимио помпите да бъдат монтирани от квалифицирано лице.

В чл.4 от договора е уговорено авансовото плащане на заявената стока в размер на 30 % и окончателно заплащане до 30 дни след представяне на двустранно подписан приемно-предавателен протокол за извършената доставка, фактура и документите посочени в т.6.3 от договора. Между страните не се спори, а и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че незаплатения остатък от цената за доставените по договора стоки е в размер на 84 228.80 лв.

Доставчикът в раздел „Гаранции и рекламации“ е поел гаранционна отговорност, че стоката няма явни или скрити недостатъци, произтичащщи от дизайна, материалите или изработката при нормална употреба,  в рамките на 18 месеца от протокола за приемане на доставката. В случай на дефекти, появили се при експлоатация на стоката, в рамките на гаранционния срок, в полза на купувача е предоставен двадесет дневен срок за предявяване на рекламация. При получаване на рекламацията, продавачът в пет днвен срок е следвало да проучи естеството и характера на дефекта и съвместно с купувача да състави протокол, относно констатираните дефекти, причината за появата им и начина на тяхното отстраняване. В случай, че дефектът е възникнал в резултат на нарушаване на инструкциите за експлоатация на стоката, съобразно уговореното в чл.9.14 от договора, дефектът не се счита за гаранционен и се отстранява за сметка на купувача.

От представения двустранно подписан протокол от 20.09.2016 г. се установява, че на една от доставените помпи – КМЕ 150-6 е извършен ремонт за сметка на продавача, извършена е проба и е констатирано, че не са налице отклонения от нормалната работа. Дадени са препоръки да бъде монтиран манометър на изхода на помпата. Във връзка подадена рекламация, на 18.03.2017 г., между страните е подписан констативен протокол, за извършено от продавача сервизно посещение в помпена станция „Оброчище“, където е монтирана помпа КМЕ 150-6, в който страните са се съгласили, че помпата отново не работи, както и че не са монтирани манометри на входа и изхода на помпата.

 С писмо от 07.04.2017 г., въззиваемото дружество е уведомило купувача, че не е представен протокол за монтажа на помпата от правоспособно лице, както и че вероятна причина за износването на детайлите е сухо триене, вследствие на работа в неправилен режим и липса на контролни уреди за следене на налягането в системата. Позовавайки се на уговорката в чл.9.14 от договора, продавачът е заявил, че ремонтът може да бъде извършен, но за сметка на възложителя. Други доказателства за последваща кореспонденция или действия на страните във връзка с констатациите относно състоянието на помпа КМЕ 150-6, не са представени.          

За установяване на причините за износване на детайлите на помпа тип КМЕ 150-6, монтирана в ПС „Оброчище“, в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключените по която, не може да се направи категоричен извод, нито за режима и начина на експлоатация, нито за причините за аварията на помпата.

Заключението на вещото лице, не може да бъде ценено от съда, тъй като съдържа взаимоизлючващи се изводи, доколкото от една страна на стр.2 от заключението се сочи, че вероятна причина за аварията е работа на помпата в режим на „сухо триене“ и същевременно се излага, че причина за аварията са пропуски в изработването на детайлите и монтажа на помпата.

Въз основа на изложените фактически констатации от правна страна се налага изводът, че между страните е възникнало правоотношение по търговска продажба, като продавачът е изпълнил задължението си да предаде на купувача стоката предмет на договора.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Неоснователно е възражението на въззивника, че доставката не е приключила и плащане не се дължи, поради неизпълнение на задълженията по чл.6.3. от договора, доколкото от съдържанието на двустраннно подписаните от страните протоколи се установява предаването както на стоката, така и на придружаващите я документи. Купувачът е подписал протоколите без забележки, не е уведомил продавача за евентуалната липса на придружаващи стоката документи, извършил е и частично плащане на цената, поради което следва да се приеме, че стоката е била одобрена.

Неоснователно е и направеното бланкетно възражение за намаляване на цената, по реда на чл.193 вр. чл.195 от ЗЗД, поради наличието на  недостатъци, които съществено намаляват цената на продадената вещ или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление.

Установи се, че в рамките на гаранционния срок, продавачът е отстранил за своя сметка констатирана повреда в една от помпите предмет на доставката, като съобразно уговореното в договора е дал инструкции на купувча свързани с начина на експлоатация. При последващата повреда, страните са се съгласили в подписан от тях протокол, че дадените инструкции не са спазени, а и липсват доказателства за изпълнено задължение от страна на купувача, помпите да бъдат монтирани от правоспособно лице. Това е достатъчно за съда да приеме, че доставената стока е била годна за употреба по предназначение, като възникналата повреда, не е резултат от характеристиките на стоката, а е свързана с начина експлоатация и неспазване инструкциите на продавача, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на продавача по смисъла на чл. 195 ЗЗД вр. с чл. 193 ЗЗД.

Неоснователно е и направеното в условиата на евентуалност възражение за прихващане с дължима от продавача неустойка, тъй като страните са предвидили заплащане на неустойка от страна на продавача, единствено при забава в срока за изпълнение (чл.11.1), каквато не е установена по делото.

Тъй като въззивникът не е ангажирал доказателства за плащане на остатъка от цената, съдът намира, че претенцията за реално изпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената е основателна.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Въззиваемият не е направил искане за заплащане на разноски, поради което такива не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №170/02.11.2017 г., постановено по т.д. №77/2017 г. по описа на ОС – Добрич.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: