Решение по дело №4852/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260285/26.5.2022г.

гр. Варна, 26.05.2022год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4852 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1847/21.1.2019 г., предявена в Окръжен съд Варна, от ищеца Н.Г.Д., ЕГН **********,*** – *, чрез адв. И.А. *** против ответното дружество „Х.Ц.Е. *** ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, *, *с управител М. К. П..

В сезиращата искова молба ищецът е навел фактически твърдения затова, че с ответното дружество сключил на 14.01.2014 год. договор относно полагане на специализирани грижи спрямо майка му М.Н.Д., ЕГН ********** (според препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници –със собственото име М.-л.9 и л.10 от делото на ВОС) – приета в хосписа на 14.01.2014г. и напуснала на 17.01.2014 г.

Сочи се в исковата молба, че съгласно клаузите в договора майката на ищеца била настанена в хосписа, като било видно от самия договор, че ответното дружество се задължило да осигури на М. Д. легло в климатизирана стая, ежедневни хигиенни грижи и 24 часово медицинско наблюдение, провеждане на предписано медикаментозно лечение, диетично хранене, кабелна телевизия, интернет и други ( съгласно чл.1 от Раздел Първи на същия договор).

Ищецът е завил още в исковата си молба, че майка му била настанена в хосписа след проведено лечение в *, като при подписването на същия договор за настаняването й Н.Д. представил всички нужни медицински документи, епикризи, изследвания и други, а при самото настаняване на М.Д. в хосписа, тя била в напълно адекватно състояние, в пълно съзнание, можела да се движи сама, макар и с подкрепа, нямала никакви необичайни оплаквания. На следващо място ищецът уточнява, че бил принуден да настани майка си в хосписа, т.к. живеел постоянно във В., в гр. Л., като работел в общинската администрация на едно от Л.ските кметства и предвид тези служебни ангажименти, нямал възможност повече да удължава отпуската си, а майка му след изписване от * се нуждаела от непрекъснато специализирано наблюдение от лекарски екип .

В тази връзка ищецът сочи, че в РБ пристигнал през м.12.2013 год. и с оглед здравословното състояние на майка си, било поведено лечение на последната вкл. чрез настаняването й в * и не се налагало да се връща във В..

За трите дни 14, 15 и 16.1.2014 г., в които М.Д. била настанена в хосписа, ищецът твърди, че ходел при нея всеки ден , като бил придружаван от негов приятел /ако се наложело нещо да му помага/. Независимо от така сключения договор и заплатената договорена цена, ответното дружество, твърди ищецът, не изпълнило поетите задължения, особено тези по Раздел Втори, точка 5 , във вр. с т. 7. Така, последно ищецът видял майка си на 16 –ти януари 2014 г., следобед, тръгвайки си от хосписа привечер. На същата дата и по същото време ищецът твърди, че майка му била в напълно адекватно състояние и без оплаквания относно здравето си. Оплакванията, които обаче направила тогава майката на ищеца били от отношението на служителите на хосписа към нея. В тази връзка ищецът подчертава, че още при наставянето на майка си говорил с дежурните лекари в хосписа, като изрично му било потвърдено, че пациентите се наблюдават и отделно от това имало и видеонаблюдение по стаи, като мониторите от видеонаблюдението се намирали в манипулационната, така както било записано в условията на договора.

Твърди се, че рано сутринта на 17.1.2014 г., малко след 7,00 ч. ищецът отново отишъл в хосписа за да види майка си – как е, как се чувства и как е прекарала нощта. Още когато ищецът видял майка си, той установил, че тя била в неадекватно състояние, видимо с рязко влошаване.От другите жени в стаята чул, че никой не бил влизал в стаята от вечерта и че не били погледнати болните, никой не им обърнал внимание, не била минавана вечерта визитация и никой не обърнал внимание на видимата, негативна промяна в състоянието на майката на ищеца. При така видяното и чутото ищецът завява, че веднага вдигнал на крак екипа в хосписа, започнал да звъни включително и на лекарите, а състоянието на майка му започнало прогресивно да се влошава, но никой не повикал линейка нито дал някаква помощ. Това точно принудило ищеца той да извика частна линейка и около 08,00 ч. с помощта на извиканата частна линейка ищецът взел майка си от хосписа и я закарал у дома й, докато от самия хоспис не му била оказана никаква помощ, нито били дадени някакви указания на ищеца какво да прави по-нататък, нито екипът на хосписа се намесил в оказването на първа помощ или да спре ищеца да вземе майка си , независимо от изричната клауза в договора разписана в чл. 5 от Раздел втори. Така, след като ищецът закарал майка си у дома й с частната линейка,твърди същият, той веднага се обадил на личния лекар на майка си и на Бърза помощ, които по спешност транспортирали М.Д. *** с предполагаема диагноза „инсулт“. Заключението на другите лекари от хосписа било, че явно инсултът започнал рано сутринта.

При положение, че ищецът бил в хосписа в 7,00 ч. и не била минавала визитация, явно за ищеца било, че лекарите от хосписа изпуснали поради небрежност признаците на влошено състояние на М.Д., не й била оказана и никаква помощ, не била извикана линейка, изобщо според ищеца не били направени нито една от задължителните манипулации съгласно добрата лекарска практика и протоколите за оказване на бърза и неотложна медицинска помощ при спешни състояния.

Ясно е изложено от ищеца фактическото твърдение, че майка му починала на дата 20-ти януари 2014 г. в болницата * с водещата диагноза „инсулт“.

При тези фактически твърдения в сезиращата ОС Варна искова молба ищецът счита, че цялата ситуация по настаняването на майка му в хосписа, липсата на адекватно отношение и поддържащо лечение, липсата на елементарна грижа и наблюдение към болните в хосписа; фактът че от страна на Хосписа не му била оказана никаква помощ, след като било установено състоянието на М.Д. рано сутринта на 17-ти януари 2014 г.; това, че не били предприети никакви действия по оказване на първа помощ, не била извикана линейка, за да бъдела откарана в специализирана клиника,след като лекарите от хосписа установили едва след сигнала на ищеца състоянието на майка му - цялото неадекватно и безразлично отношение към пациента и неговото състояние, както и бездействието при установено влошаване, нанесли на ищеца значителни неимуществени вреди.

Конкретно ищецът твърди, че: непрекъснато се укорявал, че не стоял денонощно при майка си в хосписа, макар това да било забранено от Правилника за вътрешния ред; че се доверил на обещанията и думите на екипа там, чувството за вина и загуба поради бездействието на екипа в хосписа сринали психиката на ищеца за години.

Ищецът заявява, че престанал да спи; непрекъснато се укорявал, изолирал се от средата си и се наложило да се лекува, което от своя страна се отразило на работа му, т.к. не бил работоспособен в пълен обем.

Наложило се ищецът се са обърне към лекари и да приема медикаменти, като последствията от този неописуем стрес и ужаса, че бил безсилен да помогне на майка си, а тези, които трябвало да го сторят, не направили нищо, и прехвърлили цялата отговорност, включително лекарската и медицинската на ищеца, без да ги интересувало какво ще се случи по-нататък, не били отшумели и до датата на сезиране на съда. Всичко изложено по-горе, релевира ищецът, обосновавало правният му интерес от завеждането на иска.

Първоначално отправеното искане до компетентния ОС Варна, с цитираната искова молба е било да бъде осъдено ответното дружество на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца исковата сума от 25 500 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.01.2014 г., както и сторените по делото разноски .

В депозирана на дата 26.02.2019 г.уточнителна молба пред ОС Варна ищецът е посочил, че не са му известни с точност имената на преките причинители на вредите – т.е. на дежурния медицински екип в ответното дружество – както през нощта на 16 –ти срещу 17 –ти януари 2014 г., така и на сутринта на 17.1.2014 г. Твърди се, че лицата от екипа са били в трудово-правни отношения с ответното дружество, т.е. служители на ответното дружество, като установяването им не следвало да представлява трудност.На следващо място, в същата молба, са наведени и твърденията, че виновното и противоправно поведение на дежурния медицински екип в посочения период били изразени главно в бездействия – неполагане на нужните професионални грижи за проследяване състоянието на М.Д. 24 часа в денонощието съгл. точка 1 от Раздел Първи на договора, липсата на наблюдение под каквато и да било форма – лично чрез визитация или чрез видонаблюдение, като това бездействие, твърди ясно ищецът, довело до пропускане влошаването на състоянието на майката на ищеца, а от там и до липсата на адекватна реакция, изисквана при внезапни тежки и спешни състояния на пациентите (реанимационни мероприятия, транспортиране в специализирана болница, първа помощ и пр., така както било посочено в точка 5 на Раздел Втори от договора във връзка с т.1 от Раздел Първи на същия).

Договорът ищецът счита на трето място, че бил прекратен именно поради поведението на служителите на ответника, както и във връзка с Раздел Четвърти точки 7 и 3 – влошеното рязко състояние на пациентката било пропуснато от екипа поради липса на наблюдение и заинтересованост, както и поради липсата на адекватна грижа и първа помощ след установяването на състоянието на пациентката, вкл.и поради липсата на действия за настаняване на М.Д. в болница за активно лечение. Тези точно противоправни бездействия на служителите на ответното дружество, релевира ищецът, че се намирали в пряка корелация с настъпилите за ищеца вреди. Ищецът счита, че ако било извършвано договореното задължение на ответното дружество за 24 часово непрекъснато наблюдение , проведена визитация, предприети нужните по медицински протокол действия при установено влошено състояние сутринта на 17.1.2014 г. на М.Д., едва ли щял да претъпи неимуществените вреди в подобен обем и продължителност във времето /така както са описани в сезиращата съда молба/. Вредите за ищеца освен претърпените шок от липсата на адекватно отношение и елементарна грижа и наблюдение към пациента, факта че от страна на хосписа не била оказана никаква помощ, след като лично ищецът установил рязко влошеното състояние на майка си, рано сутринта на 17.1.2014 г., без сутринта да била минавана визитация от екипа, и изобщо без да бил минавал лекар или медицинска сестра да провери състоянието на пациентите; това че не били предприети никакви действия по оказване на първа помощ и не били извикана линейка за откарване на М.Д. в специализирана клиника за активно лечение, след като лекарите от хосписа установили състоянието на М.Д. едва след сигнал на ищеца; цялото неадекватно и безразлично отношение към пациента и състоянието на пациента, както и бездействието при установено влошаване, изразено в горните твърдения, довели до тежкото и непрекъснато състояние на чувството за изпитвана вина пред майка си, самоукоряване, че не бил стоял денонощно при майка си в хосписа /въпреки забраната затова по Правилника на ответното дружество/, довело до ситуация, в която ищецът сам бил предприел нужното за настаняване на майка му в болница за активно лечение - нещо, което с оглед на професионалната квалификация на медицинския екип при ответното дружество, било тяхно задължение при установено влошаване състоянието на пациент и последвалата смърт, сринали психиката на ищеца за години.

За ищеца било ноторно известно още, че фатални за медицинските мерки при състояние на инсулт били първите шест часа за провеждане на спешно лечение и овладяване на състоянието. След смъртта на майката на ищеца и предвид целия стрес, преживян на 17-ти януари 2014 г., твърди ищецът, че от смъртта на майка си той престанал да спи, непрекъснато се укорявал, че нищо не могъл да направи за да окаже помощ на майка си още в хосписа и като следствие се изолирал от средата си. Преживявана травма, релевира още ищецът, била наложила лечение и прием на специализирани медикаменти, вече във В., рефлектирала и върху работата му /така както е заявено в исковата молба / а и до сезиране на съда посочените вече негативни емоции и състояние на ищеца не били отшумели.

Видно от л. 19, 20, 21 от делото на ОС Варна ищецът е променил цената на иска като е поискал делото съгл.нормата на чл.104, ал. 1, т. 4 ГПК делото да не се гледа от ОС Варна а от РС Варна, т.к. цената е вече под 25 000 лв. а именно 20 000 лева. Макар и заявено под формата на искане по реда на чл. 214 ГПК, в етапа на уточняване на исковата молба искането на ищеца е било надлежно отправено пред ОС Варна поради което и с определение от дата 7.3.2019 г. производството пред ОС Варна е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна.

В изпълнение на дадените от РС Варна указания ищецът, чрез адв.И.А. е депозирал уточнителна молба от дата 23.4.2019 г. /л. 6 – 9/. В цитираната уточнителна молба, съобразно дадените от ВРС указания, ищецът е навел твърдението относно обективната безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответното дружество а именно: че ответното дружество като страна по договора от 14.1.2014 г. е възложило работата по изпълнение на поетите със същия договор задължения на свои служители – медицински лица /лекари и сестри/ поради естеството на самите поети по договора задължения. Медицинските работници, ангажирани с конкретното изпълнение на поредица от задължения, свързани с медицинското обгрижване и наблюдение на настанената в хосписа майка на ищеца, релевира ищецът, били служители на ответното дружество и били натоварени да изпълняват конкретната работа по силата на договора като служители на ответника, както и по силата на своите договори, сключени с ответното дружество – като негови служители. Поради проявената от служителите на ответното дружество груба небрежност и непредпазливост, при изпълнение на задълженията им, изразена чрез тяхното бездействие, твърди ищецът, че настъпил и инцидента с влошеното състояние на майката на ищеца, в нощта на 16- ти срещу 17 – ти януари 2014 г. Конкретно се заявява за пореден път, че дежурният медицински екип не бил наблюдавал пациентката, не била проведена визитация нито вечерта на 16.1.2014 г. нито сутринта на 17.1.2014 г. Така, след като рано сутринта Н. Д. отишъл в хосписа и констатирал рязко влошено състояние на майка си, а по сведение на другите болни от същата стая установил, че нито вечерта, нито сутринта била минала визитация,че болните не били наблюдавани, поради което и влошеното състояние на майката на ищеца не било установено навреме в хосписа и по тези причини ищецът сам незабавно сигнализирал дежурния екип в хосписа, на който екип не било известно за влошеното състояние на М.Д. именно поради описаните от ищеца бездействия. Така, отново повтаря ищецът, след като извикал дежурния екип на хосписа, при констатирано и от тях безспорно влошено състояние на М.Д., никой от екипа не предприел никакви действия за спешна и незабавна медицинска помощ; не била извикана линийка за евентуално транспортиране в специализирана болница; не били предприети никакви действия по установяване на конкретната причина за влошено състояние на болната; не били предприети никакви действия по реанимация или други неотложни и спешни медицински действия при установено влошено състояние на пациент или пък за хоспитализиране на пациентката в специализирана болница  за активно лечение. Твърди се, че никой от медицинския екип не бил помогнал на ищеца да се справи с тази спешна и застрашаваща живота на майка му ситуация, ситуация която изисквала безспорно намеса на лица с медицински познания, каквито ищецът нямал.

Сочи се още, че ищецът бил оставен сам да решава какво да прави, без да му било обяснено поне основното – че при това състояние на майка му, тя трябвало незабавно да бъде транспортирана в болница за активно лечение, като тази констатация за влошеното здравословно състояние на М.Д. трябвало да бъде сторена от медицинския екип съгласно чл. 5 на Раздел Втори от договора. Именно във връзка с клаузата на чл. 5 от договора, задължение на ответното дружество и на служителите му било да се извърши нужната медицинска преценка с оглед влошеното състояние на пациентката, да се извика линейка и пациентката да се транспортира в специализирана болница за активно лечение, така както било записано изрично в самия договор и произтичало от разпоредбите на специалните закони и характера на възложената работа /съгл. чл. 7, Раздел Втори от Договора/ а и от добрата медицинска практика.

На предпоследно място,в същата уточнителна молба, ищецът се спира на твърденията си за бездействието на служителите на ответното дружество – лица със специално медицинско образование и предвид спецификата на дейността на хосписа, извежда извода, че проявеното бездействие е израз на груба небрежност и непредпазливост при изпълнение на служебни задължения, изразяващо се в следното: 1. Поради липса на денонощно наблюдение на болната и вечерта и сутрешна визитация, била пропусната промяната в състоянието на майката на ищеца; 2. Несвоевременно установяване на тази промяна в здравословното състояние на М.Д. довело до бързо и рязко влошаване на общото състояние на майката на ищеца; 3. След като това било констатирано по сигнал на ищеца към дежурния екип, не били взети незабавно нужните медицински мерки за спешна и неотложна помощ; 4.Майката на ищеца не била своевременно транспортирана в болница за активно лечение, като това било оставено на преценката на ищеца – лице без медицинско образование.

Т.е. ответното дружество, според ищеца, не само, че не било наблюдавало и не било констатирало навреме внезапно влошеното състояние на майката на ищеца, а прехвърлило на последния отговорността за задължителните медицински мерки при такова състояние на пациента, като дори не била извикана линейка, а се наложило ищецът сам да извика частна линейка с която да транспортира майка си до вкъщи, да се обади на лекуващия лекар на майка си и с екип на бърза помощ да заведе майка си в специализирана болница за активно лечение. Всичко посочено от своя страна, според ищеца, довело до загубата на безценно време за овладяване на състоянието на майка му, /първоначалните 6 часа/ - пропуснати в резултат на бездействието на ответника. В резултат на това бездействие, описано по-горе, обобщава ищецът, като пряк вредоносен резултат за ищеца настъпил: силен шок, стрес и травматично разстройство от констатираното състояние на майка му сутринта на 17.1.2014 г. и липсата на действия от страна на екипа на ответното дружество, които довели до още по-силно влошаване на състоянието на М.Д., поради късно взетите мерки за лечението й, до последвалата й смърт. Шокът от това, че никой от екипа на ответника не бил извършил визитация и не констатирал навреме влошеното състояние на М.Д. , не предприел никакви действия за овладяване на това състояние и за транспортиране на М.Д. в болницата за поставяне на нужната диагноза и предприемане на мерки по лечение, а цялата отговорност и всички решения, свързани с наличието на специални медицински знания,били прехвърлени на ищеца .Стресът от това, че в резултат на несвоевременно предприетите мерки, състоянието на майката на ищеца се усложнило сериозно и вероятно били пропуснати часовете , фатални за лечението й. Чувството за вина, че се доверил на ответното дружество като поверил майка си на техните грижи, а те пропуснали влошаването на състоянието й, липсата на незабавно транспортиране за активно лечение от хосписа в болница, загубеното време, в което все още можело в хосписа да се предприемат активни действия за да се спре задълбочаването на влошеното състояние на майката на ищеца /което от един момент нататък станало необратимо и довело до смъртта й на 20.1.2014г. ,вече в */ нанесли сериозна травма и сринали психиката на ищеца до степен ,че се наложило неговото медицинско лечение  за преодоляване на този срив в психиката му и общото му физическо състояние,вече в Англия.

В резултат на цялата ситуация от нощта на 16.1.2014 г. срещу 17.1.2014 г. и на 17.1.2014 г. сутринта и последвалото задълбочаване на влошеното на състояние на майката на ищеца, в резултат на загубеното врече и непредприетите своевременно медицински мерки от ответното дружество ,сочи на следващо място ищецът , ищецът още на 17.1.2014 г. за много продължителен период от време престанал да спи, да се храни, изпитвал смазващо чувство за вина, като непрекъснато се укорявал , че нищо не могъл да направи за да окаже помощ на майка си още в хосписа, че не могъл да накара екипа на хосписа да реагира незабавно, че в резултат на това било загубено ценно време за лечение и на спешното състояние на майка му, като в резултат на тези преживявания – последица от стреса, ищецът се изолирал от средата си. Преживяната травма, завява ищецът, наложила лечение и прием на специализирани медикаменти вече във В., настъпилото постравматично разстройство с депресивни елементи, последвано от влошаване на общото физическо състояние на ищеца в съвкупност по отношение на физиката и психиката на ищеца, твърди същият ,че довели до силно намалената му работоспособност а предвид неговата длъжност в общинската администрация в Л. /на висока длъжност/ това било недопустимо и коствало сериозни усилия на ищеца да успява да се справи със задълженията си .Тези последици обобщава ищецът, че още не са отшумели в пълен обем и до момента, а изключително трудно и натоварващо психиката му било за ищеца да говори за посочените по-горе факти, дори и за нуждите на самото дело.

На последно място, с оглед изпълнение на указанията дадени от съда на ищеца , в цитираната уточнителна молба ищецът ясно е посочил, че на датата 17-ти януари 2014 г., сутринта, по времето когато ищецът констатирал горните обстоятелства в хосписа , договорът с ответното дружество действал. По силата на чл. 1, точка 3-та, на раздел Четвърти от същия договор, договорът, уточнява ищецът се считал прекратен с настаняването на болния в болница за активно лечение  - като това било станало в следобедните часове на 17.1.2014 г., след като било констатирано още сутринта,че състоянието на майката на ищеца налага настаняването й в болница.

При тези допълнителни уточнения ищецът е формирал следното искане по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК: Да бъде осъдено ответното дружество на основание чл. 49, вр.чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания , конкретизирани в настъпило тежко и продължително стресово и посттравматично състояние с депресивни елементи, продължителна липса на сън и нормално хранене, изолация от обичайната среда, тежко чувство за вина към майка му, влошаване на общото физическо състояние на ищеца в резултат на претъпения стрес и преживяната травма, като общо въздействие в съвкупност по отношение на психиката и физиката на ищеца , довели до наложително лечение със специализирани медицински препарати , и до силно и продължително намалена работоспособност на ищеца, настъпили в резултат на противоправни, небрежни и непредпазливи бездействия на ответното дружество и на неговите служители в периода нощта на 16 –ти срещу 17-ти януари 2014 год. , и на 17-ти януари 2014 год., по неполагане на нужните медицински грижи и наблюдения, вкл. пропускане на внезапно влошаване на състоянието на майката на ищеца М.Д. , която била пациент на хосписа , както и по повод бездействия за предприемането на адекватни медицински мерки за спешна и неотложна помощ при констатираното влошено състояние още на място в хосписа на ответното дружество и по повод бездействия по отношение на осигуряване на незабавното транспортиране на майката на ищеца в болница за активно лечение , за да се предприеме незабавно лечение на спешното и животозастрашаващо състояние, като това бездействие довело до усложняване състоянието на пациента до степен на необратимост , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.1.2014 г., до настоящия момент . Обективирано е искане за заплащане на разноските по делото. С допълнителна молба от дата 22.5.2019 г. ищецът е посочил банкова сметка ***о.

В подкрепа на твърденията си ищецът е направил и искания за събиране на доказателства –посочени още в сезиращата съда искова молба ,заведена пред ВОС – раздел доказателствени искания .

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, представлявано (към момента на подаване на отговора на искова молба) от адвокат Р.В. ***, е изразило становище и по допустимостта и по основателността на иска. На първо място адв. В., в качеството му на процесуален представител на ответното дружество сочи, че формално погледнато, искът като предявен от активно процесуално легитимно лице, с оглед представените писмени доказателства, е допустим.

Предвид наведените в исковата молба твърдения и най- вече посоченото правно основание на този иск - чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, ответното дружество счита, че така, както е предявен този иск, се явявал недопустим. Възражението за недопустимост ответното дружество мотивира с обстоятелството, че от една страна в исковата молба се твърдяло, че между страните бил налице валидно сключен и действителен договор от 14.01.2014 г., а от друга страна се претендирало обезщетение при условията на института на непозволеното увреждане. Недопустимо, подчертава ответникът се явявало при наличието на облигационни отношения и възможност за реализиране на договорна отговорност да се търсела деликтна такава. Това е първото възражение , което прави ответното дружество и при положение, че настоящият състав приемете същото за основателно - се желае исковото производство като недопустимо да се прекрати. На второ място по отношение на основателността на иска, ответното дружество е изложило становището си за неоснователност на иска. В тази връзка е обективирано възражение за изтекла погасителна давност. С оглед твърденията в исковата и в уточняващата такава, че момента на увреждането бил  17.01.2014 г., както и предвид момента на предявяване на иска - 21.01.2019 г. – ответната страна твърди, че този иск е бил предявен след изтичане на срока визиран в чл. 110 от ЗЗД. В случай, че ВРС приеме възражението за изтекла давност за основателно , ответното дружество желае ВРС да отхвърли предявения иск, като погасен по давност.

В условията на евентуалност, ако ВРС не приеме, че искът е погасен по давност, ответната страна твърди, че същият отново е неоснователен, като в случая предвид твърдяното от ищеца правно основание, твърдяното наличие на договор между страните и накрая с оглед преклузията – в отговора на искова молба са разгледани две хипотези.

Ако ВРС приемел, че искът е с квалификацията по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД - ответното дружество твърди, че не е налице деликтна отговорност, тъй като от една страна липсвали каквито и да било доказателства подкрепящи твърденията на ищеца, че причинените му вреди били в резултат и по повод извършена от някого работа, възложена му от ответното дружество. От друга страна не била налице пряка причинна връзка между поведението/бездействието, както се твърдяло в исковата молба на ответното дружество в или негови служители, извършващи възложена им от дружеството работа и твърдените неимуществени вреди, което било едно от необходимите кумулативни условия за реализиране на деликтната отговорност.

Оспорени са твърденията в исковата молба досежно емоционалното и психическо състояние на ищеца, да са в резултат на поведение на ответника. Вероятно, предполага ответната страна в отговора си, ищецът изпаднал в депресивно състояние, но то не било в причинна връзка от бездействието на ответника, а от загубата на майка му. Загубата на майката на ищеца нито се твърдяло , нито било вина на ответника.

Оспорени са още всички твърдения в исковата и уточняващи молби досежно поведението на ответното дружество - негово бездействие, изразяващо се в неполагане на дължимите грижи към майката на ищеца, непредприемане на действия за настаняването и болнично заведение за активно лечение, неуведомяване на ищеца за състоянието й и т.н. Всичко това категорично не отговаряло на действителността.

Ответното дружество, чрез служителите си, възразява същото, било положило всички необходими грижи към майката на ищеца за краткия й престой в хосписа, в пълен обем и според договореното между страните, за което ответникът ангажира с отговора си писмени доказателства.

В случай, че се приемело, че претендираните вреди били в резултат на неизпълнение на задължения от страна на ответния Хоспис по сключения между него ищеца договор от 14.01.2014 г. то ответното твърди, че такова неизпълнение не било налице. Точно обратното – ответникът заявява, че бил изпълнил точно и в пълен обем всичките си задължения, произтичащи от този договор. В тази връзка ответникът оспорва твърдението на ищеца, че въпросният договор бил прекратен на основание раздел IV т.3 и т.7 от договора. Вероятно пациентката била настанена впоследствие в болница за активно лечение, но това сочи ответната страна, че било станало след като тя вече самоволно, със знанието и при активни действия от страна на самия ищец на 17.01.2014 г. /по негово настояване/ напуснала хосписа.

Дори и да било налице при това положение прекратяване на договора, то според ответното дружество било на основание раздел IV т.5 от него, а не на твърдените от ищеца, което определено изключвало ангажирането на каквато и да била отговорност от ответното дружество.

Твърди се, че ответното дружество е изпълнило изцяло и в пълен обем задълженията си по договора, като осигурило адекватни, дължими съобразно състоянието на пациента и в обема, уговорен в договора грижи към майката на ищеца по време на престоя й в хосписа, включително и 24 -часово медицинско наблюдение, провеждане на предписаното медикаментозно лечение и диетично хранене. Твърденията за липсата на т.нар. в исковата молба визитации, ответната страна счита за  ирелевантни, тъй като първо такова задължение не било поемано от ответното дружество и  второ - хосписът не бил болнично заведение и в него по никой нормативен акт не се предвиждало провеждането на т.нар „визитация“.

На следващо място ответното дружество се спира на твърденията на ищеца, че според заключение на други лекари – извън хосписа - инсулта на майката на ищеца започвал рано сутринта /очевидно на 17.01.2014 г./ и то по време когато тя се е намирала в хосписа.

Първо-твърди ответникът това били само едни твърдения, без да били представени в тази насока каквито и да било доказателства и второ - оспорени са изцяло същите, като се твърди, че до момента в който майката на ищеца е била в хосписа на 17.01.2014 г. не е имала каквито и да било признаци за инсулт, здравословното й състояние по нищо съществено не се е различавало от това, което било предните дни от момента на приема й - 14.01.2014 г. до напускането и на хосписа по настояване на ищеца.

Оспорени категорично са и твърденията на ищеца относно чувството му за вина; че се доверил на обещанията на екипа на хосписа, и затова загубил майка си, че психиката му била срината за години, загубата на сън, изолирането от средата му, както и неработоспособността му в пълен обем, преживените стрес и ужас, продиктувани от безсилието да помогне на майка си по вина на хосписа,както и че всичко това не било отшумяло  и до днес- т.е.  повече от пет години след инцидента.

Предвид всичко изложено, ответното дружество желае ВРС да отхвърли предявения срещу него иск като неоснователен и в полза на ответното дружество да бъдат присъдени сторените от него по делото разноски, чийто размер своевременно щял да бъде посочен в списъка по чл.80 от ГПК.

В последния трети раздел от отговора на искова молба ответната страна е изразила писменото си становище по доказателства.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 27 април 2022 г. ищецът Н.Г.Д., представляван от адвокат И.А. от ВАК поддържа предявената искова молба, желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски.

В същото съдебно заседание ответникът „Х.Ц.Е. ***  ЕООД, представляван от адвокат Н.С. *** поддържа становище за неоснователност на иска, възражението за изтекла погасителна давност, желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразно твърденията на страните и съгласно разпоредбите на чл.235, 236 ГПК съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

ВРС е сезиран с допустими за разглеждане осъдителни претенции, като исковата молба е била депозирана в ОС Варна на дата 21.01.2019 г ., с клеймо на пощенския плик 17.01.2019 г. Сравнявайки датата на пощенското клеймо и петитума на иска, съдът намира, че исковата молба е предявена в съда в последния ден , в който е изтичал петгодишния давностен срок, визиран в нормата на чл.110 ЗЗД , което обуславя извод за неоснователност на правопогасяващото възражение, релевирано от ответника и поддържано в хода на спора по същество независимо , че същото би следвало да бъде разгледано при установяване на наличието на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Приемайки предявения иск за допустим , съдът още с проекта за доклад, обявен за окончателен е извършил правна квалификация на иска,разпределил и тежестта на доказване .По предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искови претенции, чиято квалификация съдът е определил като предявени на основание чл.49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът е разпределил доказателствената тежест между двете страни по спора както следва: Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е указал на страните, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Освен общата процесуална норма на разпределение на доказателствена тежест, съдът е счел че следва да цитира разпоредбата на чл.49 ЗЗД , повеляваща : Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.С доклада по делото е било обявено на страните, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, поради което тя има „обезпечително-гаранционна функция“ по отношение на пострадалия, в случая – ищеца наследник на майка си. За да бъде обаче ангажирана тази безвиновна отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, е следвало да се докаже, че вредите са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа и вредите са причинени при или по повод изпълнението, й.

В тази връзка съдът е указал на ищеца, че следва да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, т.е. предпоставките по чл. 49 ЗЗД : наличието на вреди, причинени на пострадалия – ищеца; тези вреди да причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и да са причинени виновно.По отношение на вината съдът е указал на страните, че при отговорността по чл.49 ЗЗД съгласно практиката по чл.290 ГПК вината като субективно отношение на дееца към деянието и последиците му се търси не във възложителя на работата, а в този, който я изпълнява.

В тежест на ответната страна, при така депозирания отговор, съдът е възложил да наведе всички възражения (които всъщност са сторени в отговора на искова молба) имащи правопогасяващ, правоизклюващ характер. С отговора на искова молба ответното дружество не е оспорило наличието на валиден договор, но твърди, че този договор е бил прекратен не на соченото от ищеца основание а и време, а поради предприети действия от самия ищец. Ето защо в тежест на ответната страна съдът е възложил да докаже възраженията си, че е била изправна страна по договора от 2014 г., че договорът с разписаните клаузи по времето в което майката на ищеца е била в хосписа е бил изпълнен точно от ответника.В тежест на ответника съдът е възложил още да ангажира доказателства въз основа на които да се опровергаят твърденията на ищеца затова, че е претъпял неимуществените вреди, които сочи в исковата си и уточнителни молби или ако ги е претърпял, то те се дължат на факти и / или обстоятелства стоящи извън задълженията на ответника по договора от 2014 г., т.е. че ако ищецът е претъпял неимуществените вреди, то не се намират в пряка причинно - следствена връзка с действия или бездействия на ответника и на негови служители по повод престоя на майката на ищеца в хосписа в периода 16-ти срещу 17 –ти януари 2014 г. и на 17-ти януари 2014 г. сутринта.

По отношение на акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 20 000 лева, съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи и докаже твърдението си, че законната лихва се държи от ответника и то от посочения начален момент.В случай, че ищецът докаже основанието на иска си, то тогава ответникът е следвало да установи и докаже по акцесорната претенция, че не е изпадал в забава, като се позове само на положителни факти, т.к. съдебната практика е константна, че отрицателните факти не се доказват.

При така разпределената тежест на доказване, на база писмените доказателства и анализа на събраните гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано по делото следното :

На 14.01.2014 г. в гр.Варна между ответното дружество „ Х.Ц.Е. *** „, ЕООД, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление *** „, ****, *, представлявано от М. К. П. , в качество на изпълнител и ищеца Н.Г. Д., ЕГН ********** с адрес *** в качество на син на М.Н.Д. , ЕГН **********, с адрес *** , в качество на възложител е бил подписан писмен договор, носещ дата 14.01.2014 г.

От приобщеното по делото л.7 , 8 (първоначално заведено пред ОС Варна исково производство ) заверено за вярност с оригинала копие на цитирания договор е видно, че съгласно клаузата на чл. 1 възложителят е възложил на изпълнителя да извърши възмездно дейности по осигуряване на легло в климатизирана стая , ежедневни хигиенни грижи , 24 часа медицинско наблюдение , провеждане на предписаното медикаментозно лечение, диетично хранене съобразно заболяването на пациента , кабелна телевизия , телефон и интернет . В чл.3 от договора е посочен минимален срок на договора 10 дни, а в раздел Пети , в т.1 е посочено, че договорът се сключва за срок от 10 дни .В т.2 от раздел пети са визирани срокове за прекратяване на договора, определяеми както следва : при настъпване на събитие по т. IV , 1 и 2 – с 5 петдневно предизвестие по т. IV ,3,4,5,6,7,8 – незабавно и при настъпване на събитие по т. IV ,9 – с 10 дневно предизвестие.

В раздел втори от договора изрично са разпасани в т.1 – 8 задълженията на изпълнителя : 1. Да изпълни поръчката лично или чрез своя персонал при спазване на Правилника за дейността на лечебното заведение и правилата на добрата медицинска практика. 2. Да пази имуществото предоставено от близките на болния, както и личното му имущество с грижата на добър стопанин. Имуществото се приема и предава по опис и всички корекции се отразяват в този опис. 3. Да уведомява близките на пациента за здравословното му състояние в рамките на установеното работно време. 4. Може да осигурява след предварителна уговорка с възложителя и за негова сметка специфичен консуматив за нуждите на болния. 5. При промяна в състоянието на пациента и при необходимост от оказване на допълнителна медицинска помощ, предприема необходимите мерки и уведомява незабавно близките. (Разходите за консултите са за сметка на възложителя). 6. Уведомява незабавно възложителя за настъпилата смърт на пациента. Задължава се да спазва Хартата за правата на пациента, Закона за здравето и всички подзаконови актове . 8. Има право да получава ежемесечно уговореното възнаграждение.

От приобщеното на лист 9 –ти от делото на ОС Варна заверено за вярност с оригинала копие на препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № **** г. на Община Варна се установява неспорния между страните факт , че майката на ищеца М.Н.Д. е починала .От същото писмено доказателство е видно, че легалния изход на М.Д. е настъпил на 20.01.2014 г. в 21:24 ч. , за което е издаден акт за смърт № **** г. от район „Приморски“, община Варна.

Спор по делото няма, че ищецът е сключил договора за поръчка с ответника на 14.01.2014 г., че дни след сключване на договора госпожа М.Д. е починала.Липсва спор и относно факта, че ищецът е единствен наследник по закон на М.Д., неин низходящ –син.

От приложеното на следващия лист 10 – ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници изх. № 22539/24.01.2014 г., издадено от Община Варна се установява, че след откриване на наследството на М.Д. , съгласно чл.1 и чл.5-9 ЗН единственият призован към наследяване е ищецът.

Спорни по делото са фактическите твърденията, изложени от ищеца в исковата молба , на които  същият основава основанието,а и размера на иска си .

С оглед доказване на възраженията, залегнали в отговора на искова молба, още в срока по чл.131 ГПК ответникът е представил и по делото са приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на : лист за история на болестта от 17.01.2014 г.( л.17); индивидуален план за здравни грижи на М.Н.Д. (л.18); допълнителен лист към историята на заболяването(л.19); температурен лист (л.20); епикриза от МБАЛ „****” ЕАД – Варна, ИЗ № 47943 (л.21); епикриза от УМБАЛ „*****” ЕАД – Варна, ИЗ № 722 (л.22).

Анализът на цитираните писмени доказателства, представени от ответника налага извод от фактическа страна, че вероятно на датата на която е сключен договора между страните по спора е бил изготвен и така наречения индивидуален план за здравни грижи. В същия е посочено, че М.Д. , на 82 години, е настанена в стая 4 , легло 2 . В т.1 - история на заболяването  са вписани пет отделни диагнози, отразено е физическото състояние на М.Д. по следния начин : „ жена на 82 г. със затлъстяване „,, посочено е психическото й състояние като : „ объркана за време и място“ .В същия лист в т. 4 е записано, че М.Д. има непоносимост към аналгин, без да съобщава за непоносимост към храни , предписана и е била диета „10“, необходимостта от лечение е извършена чрез препращане към епикриза от 14.01.2019 г. на УМБАЛ „ **** „ , в т. 6 са вписани необходими дневни грижи : „ следене RR сутрин и вечер, смяна на памперси при необходимост“, в т.9 – необходимост е рехабилитация е записано :“ пасивна, в легло „ и в последната т. 10, срещу двигателен режим е отразено :„ не се движи от около три месеца по данни на пациентката „.

От копието на цитирания индивидуалния план за здравни грижи, се установява, че същият носи имена и подпис на М.П., мед.сестра при ответника .

По делото на л.19 е приложено заверено за вярност с оригнала копие на допълнителен лист към ИЗ на М.Д. , съдържащ записи от датите 14.01.2014 г. , 15.01.2014 год., 16.01.2014 г. и 17.01.2014 г.

Срещу датата 14.1.2014 г. (деня в който е била настанена в хосписа М. Д. и деня в който е била изписана от УМБАЛ „**** „– Варна ) служителка при ответника – мед.сестра П.е вписала , че общото състояние на М. Д. е тежко, с аритимична сърдечна дейност кръвно налягане 115/65 , пулс 90.

На 15.01.2014 г. друг служител на ответника е вписал, че няма съществена промяна в състоянието на М.Д. от описаното при постъпването , контактна , но объркана, с аритимична остра дейност – кръвно налягане 115/65 и пулс 90.

На 16.1.2014 г. медицинската сестра С.е отразила в допълнителния лист към ИЗ, че няма промяна състоянието на болната , същата е недобре ориентирана, контактна , няма оплаквания, с аритмична сърдечна дейност , кръвно налягане 110/70 , пулс 84.

Последния запис е от дата 17.01.2014 г. 8 ч., извършен от деж. мед.сестра П., със следния текст : „Болната е в тежко състояние , не е ориентирана , аритмична сърдечна дейност , пулс 84 , кръвно налягане 115/65 г. Поради настояване на сина й е изписана „.

В приобщения на л. 20 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на т.нар. температурен лист реално се съдържат данни за кръвно налагане,пулс,диуреза, дефекация , осем препарата по схема които майката на ищеца е следвало да приема.

Относими напълно към спора по същество са приобщените по делото на листи 21 и 22 епикризи, които съдът коментира в частите съдържащи обективни данни за състоянието на М. Д. в периодите  19.12.2013 – 30.12.2013 г. и 07.01.2014 - 14.1.2014г.

От приобщената на л 21 –ви епикриза , издадена на М.Д. се установява , че майката на ищеца е постъпила в УМБАЛ „*“ –ЕАД Варна за първи път за лечение по спешност на 19.12.2013 г., като е била изписана на 30.12.2013 г., а по време на хоспитализирането й е било провеждано лечение по КП № 99 в клиника по пневмология и фтизиатрия. Анамнезата която е била снета на ищцата е следната : „ Постъпва в клиниката за първи път на лечение по спешност. Съобщава за затруднение в ходенето от болка в дясна тазобедрена става от 3 месеца. Постепенно спряла да се движи . От около седмица е със засилване на обичайния задух , в седнало положение . През последните дни не можела да се самообслужва . Краката й се подули. От няколко дни с трудна ориентация , ставала объркана . По този повод консултирана с неврохирург – изключен е мозъчно съдов инцидент.Назначена за хоспиталазация.“

От същата епикриза се изяснява и какво е било обективното състояние  на М.Д. при хоспиталазацията й .Същото подробно е отразено по следния начин : „ Жена в увредено общо състояние . Контактна. Адекватна.Заема ортопноично положение в леглото. Обезитас. 3 ст. Афебрилна . Кожа и видими лигавици с периорална цианоза. ПЛВ не се палпират. ДС – кифосколиотичен гръден кош , притъпен перукторен тон двустранно повече в лява основа. Везикуларно дишане отслабено до липсващо в лява основа . Субскапуларно наличие на бронхиално дишане .ССС  – аритмична сърдечна дейност, глухи тонове, дч 70, АН 130/70. Корем над ниво на гръден кош , мек палпаторно неболезнен. Черен дроб и слезка не могат да се палпират. Суксио реналис отр. Двустранно . Крайници – отоци по подбедриците „.

Окончателната диагноза поставена от болничното заведение на М.Д. в епикризата по ИЗ 47943 е : основна диагноза : „хронична декомпресирана дихателна недостатъчност втора степен, алвеоларна хиповентилация при екстремно затлъстяване, левостранен превларен излив „и придружаващи заболявания : „десностранна коксартроза, хипертонична болест 2 стадий умерена степен сърдечна форма, ИБС ритъмна форма, АА при перманентно ПМ. ХТСН 2-3 Ф.К.“

Сред отразеното в епикризата са направените параклинични изследвания , диагностични и терапевтични процедури, сред последните и резултата от биопсия 6780.81/20/12/13 – плеврален излив съдържащ на еритроцитарен фон мезотелни клетки с реактивни и дегенеративни промени – 50 %, неутрофили - 20% и активирани лимфоцити – 30 % , обосновали заключението :„ морфологична картина на възпалителен излив“.Назначена е била на пациентката терапия при изписването : фурантрил табл. 40 мг х 2 т. сутрин, спироноклактон табл. 25 мг. 2 х 1 , оликард капс. 60 мг. по 1 вечер ,с предписание за спазване и на хигионно – диетичен режим.

Втората по време епикриза издадена на М.Д. отразява факта, че след дехоспиталазията на 30.12.2013 г. пациентката отново е постъпила в същото лечебно заведение на 07.01.2014 г. , лекувана в Клиника по кардиология по КП № 52 (I.50.0) , изписана на 14.01.2014 г. В цитираната епикриза, по ИЗ №  772 се съдържат обективни данни свързани с поставената от лекуващия лекар окончателна диагноза, снета анамнеза, обективно състояние на пациентката при постъпване в болницата и назначена медикаментозна терапия .

От вписаната в епикризата анамнеза се изяснява, че на 07.01.2014 г. пациентката е постъпила по спешност в клиниката по кардиология по повод оплакване от обща отпадналост, задух, засилващ се в легнало положение, кашлица с жълтеникава експекторация, от дълги години с повишени стойности на АН, провежда антихипертензивна терапия, известна дихателна недостатъчност , ПЗ : десностранна коксартроза.

В епикризата е вписан статуса на пациентката към момента на второто й постъпване в УМБАЛ „* – Варна“ ЕАД на 07.01.2014 г. по следния начин : „ В тежко увредено общо състояние , заема полуортопноично положение в леглото, адекватна, афебрилна , сонорен перкуторен тон, данни за бронхоспазъм , венозен шиен застой на 7 см. над клавикулите, отслабено везикуларно дишане с добавени дребни влажни хрипове в белодробните основи , без патологични пулсации и деформации в прекордиума , ритмична сърдечна дейност с фр. 100/ мин , отслабени тонове, систолен регургитационен шум 2/6 ст. В ЛК аускилаторна зона , АН 110/60 , корем – с меки стени , неболезнен, черен дроб и слезка – неувеличени, суксио реналис- отрицателно двустранно , крайници без отоци, запазени периферни артериални пулсации .

От същата епикриза е видно, че сърдечната недостатъчност на М.Д. е била овладяна във възможна степен, пациентката е била изписана с предписание да спазва хигиенно диетичен режим, да провежда лечение под контрол на личен лекар и кардиолог, като са й предписани следните медикаменти : дигоксин 0,25 мг ½ таб.на нечетна дата, 1 табл. на четна дата , синтром ½ табл. дневно , ноотропил 800 м. 1+1+0,теотрад ретард 300 мг.2 х ½табл., фурантрил 1+1+0 , спиронолактон 25 мг.1 табл. в сряда и събота , вимово 2 х 1табл.

Писмени данни затова кога последно майката на ищеца е била хоспитализирана , какви са били предприетите действия по установяване на обективното й състояние след 17.01.2014 г. когато е напуснала хосписа, кога е повикан екип на бърза помощ, както и къде, при какви обстоятелства е настъпил леталния изход на М.Д., по делото няма.

Двете страни по спора са ангажирали гласни доказателства, като в проведеното по делото на дата 09.04.2021 г. открито съдебно заседание пред съда е разпитана водената от ищеца свидетелка М. Б.  , а в о.с.з. на 11.06.2021 г. водената от ответника свидетелка Т. С..

Свидетелката М. Б. сочи пред съда , че познава ищеца, отраснали двамата, от деца се знаели, били приятели , приятелски семейства и съседи. Св.Б.е заявила пред съда , че ищецът постоянно живее в Л. от повече от 20 г., притежавал английски паспорт, с английско гражданство, установил се там и професионално се развил много добре, реализирал се в Кметство *, Л., отговарял за социална интерграция на българи и чужденци, участвал в много проекти, много интервюта давал. Неговата работа била интелектуална, сам си я извоювал, със собствени сили, бил много целенасочен, много интелигентен.

Твърди се от св. Б., че ищецът бил изключително близък с родителите си, особено с майка си, баща му - Г.Д. починал рано. С майка си Н.Д. според свидетелката бил изключително близък, много привързан, много я обичал и много страдал от това голямо разстояние. Н. живеел от 20 г. във В., в този период той поддържал контакт с майка си по телефона, но поне 2 пъти годишно се е връщал в България за по-дълъг период от време, понякога имал работа в София примерно, прескачал да я види, основно по телефона поддържал връзка с майка си.

От показанията на свидетелката допусната в полза на ищеца се установява и изяснява , че ищецът Н.Д. осигурявал всичко на майка си, той искал най-доброто, когато майка му вече с годините се обездвижила, високо кръвно имала последните години, наел две жени, които се грижели за майка му - примерно едната през светлата част в денонощието, а вечерта друга жена, непрекъснато лекарства, пари изпращал, непрекъснато на родителите на св.Б.се обаждал, на свидетелката се е обаждал просто да се информира, никога не бил губил връзка нито с майка си, нито със свидетелката и родителите й - като най-близки приятели, съседи,дори родителите на свидетелката се отнасяли с него като с техен син.

Същата свидетелка ясно сочи пред съда, че майката на ищеца починала преди седем години, може би януари 2014 г., като първоначално тя била в болница и ищецът пристигнал в РБ . Ищецът се върнал в страната ни , т.к. родителите на свидетелката били медицински работници – майка й била акушерка , баща й лекар и поддържали връзка с М.Д.. Майката на свидетелката при един разговор с М.по телефона, след като чула че М.се задъхва , разбрала че има проблем с дишането , след което споделила това с ищеца по телефона . Към него момент сочи свидетелката ищецът бил в Англия , но на по - следващия ден, с негов приятел веднага пристигнал при майка си, оставил си работата , всичко , пристигнал веднага т.к. бил до такава степен притеснен и загрижен за майка си , дори и мечтаел да  я вземе в Л.., страшно искал тя да бъде до него , бил много привързан и много , много я обичал. Когато Н. пристигнал по посочения повод във Варна се обадил на майката на свидетелката , веднага започнал консултации с лекари, в един момент се оказало, че не може да остане вкъщи и тя постъпила в болница, в „*”. По време на престоя на М.Д.в болницата твърди свидетелката , че ищецът продължил да се грижи за майка си, даже му дали една кушетка да спи до леглото й, до такава степен ищецът се грижел за майка си , това той споделил със свидетелката , дори и казал, че една нощ се събудил и целите й чаршафи били в кръв, защото явно мръднала някак и просто абокатът довел до кървенето.

След като ищецът завел майка си в „*”, разказва свидетелката,  казал, че в един момент тя върви към подобрение - закрепили нейното състояние и ставало въпрос, че искал да я вземе вкъщи да си я гледа колкото дни има, защото не можел да остане. Свидетелката не знаела колко отпуска имал ищеца, все пак в един момент трябвало да се върне в Л. , защото работата му била отговорна и между временно търсел жени, но доколкото свидетелката разбрала от ищеца , в личен разговор, той  споделил, че лекуващият лекар казал, че това било непосилна задача за него той да се справи, вкъщи- трябвало майка му да е непрекъснато под медицински контрол, да има лекари, медицински сестри, просто трябвало да има медицинско лице там, даже мислел да й купува специално легло и го посъветвали да я даде в хоспис. Н.Д. сочи свидетелката , че намерил един хоспис във Варна, към „*” някъде, и разбрала, че той завел там майка си с този негов приятел, който е дошъл с него, завели я и всъщност той казал, че платил за 10 дни, обадил се на свидетелката. По-успокоен го намерила тогава свидетелката, така го видяла, защото все пак казал :  „М., аз не мога да й осигуря такива грижи и там съм я дал с 24-часово видео наблюдение, непрекъснато дежурни лекари, има медицински сестри”, и го видяла по-успокоен донякъде, въпреки че пак се притеснявал, но по друг начин, по-успокоен бил видимо. 2 или 3 дена били минали, и М.Д. явно била по-добре, ищецът ходел в хосписа всеки ден, не я оставял и една вечер, но вече може би на втория или третия ден , той като бил там майка му  му казала: „Ами вече не искам да стоя тук, вземи ме, моля те, не искам - каквото ще става, да става вкъщи! Донеси ми дрехи да се облека”, и той отговорил : „Добре, мамо!”, и решил да я вземе на следващата сутрин. На следващата сутрин ищецът обяснил на свидетелката случилото се в хосписа с думите : „Влизам в стаята, имаше дали сестра или санитарка, тя лежеше на леглото, никой нищо не ме информира, не ми казаха какво е състоянието й, аз си извиках частна линейка”.

Според показанията на св. Б.ищецът отишъл сутринта в хосписа да вземе майка си , като бил с този приятел с който дошъл от Англия и една жена В., която преди това се грижела за майка му .Н.Д. взел майка си от хосписа, а в този точно ден  и родителите на свидетелката и самата свидетелка били в жилището на родителите на свидетелката. В този момент докато свидетелката питала баща си дали е добре, т.к. и той с годините не бил в добро здраве, звъннал ищеца по телефона и притеснен питал свидетелката дали е тук, тя отговорила утвърдително, а ищецът и казал, че тъкмо довел майка си и питал за родителите й , да слязат. Понеже и бащата на свидетелката не бил добре, свидетелката и майка й отишли в дома на М.Д., влезли вътре , викали я на глас, но тя не отреагирала, главата й била отметната сякаш устата й била изкривена. Свидетелката сочи, че попитала веднага ищеца какво става, а той отговорил, че обадил на джипито , бил посъветван да извика Бърза помощ .Свидетелката била още там и Бърза помощ дошли, а още на прага лекарката казала „О, това за мен е инсулт”, без да извършва преглед дори. После я прегледали, дишала още и от Бърза помощ попитали ищеца „Вижте, тук ли да остане или да я вземем с нас?”, а той отговорил : „Вземете я, аз тук какво мога да направя?”.

Св.Б.сочи ,че когато ищецът отишъл да вземе майка си сутринта от хосписа с дрехите, които му поръчала, я намерил неподвижна, неконтактна, в леглото лежала, той нямал медицинско образование, така я заварил. Същата свидетелка твърди, че разбрала ,че ищецът сам на своя глава извикал частната линейка и така транспортирали майка му до вкъщи .Никой не бил информирал ищеца , нищо не му казали, никой не е отишъл, никой не  извикал линейка от хосписа, а след я транспортирал до вкъщи и като видял, че тя не реагира, звъннал на личния й лекар и той казал „Ами сигурно положението е сериозно”. След като за втори път Н. закарал майка си до болницата, тя не дошла на себе си и така след няколко дни починала, заявява свидетелката.

Твърди се от същата свидетелка , че ищецът бил година и нещо, година и половина депресиран, оплаквал се в телефонни разговори със свидетелката и с майката на свидетелката, че страда от ужасно главоболие, че не може да спи, че се стряска вечер, събуждал се, защото той бил такъв човек, много отговорен и много привързан бил, изключително много обичал майка си , като казал : „Аз чувствам вина в себе си, че просто първо я дадох в хосписа, защото не й обърнаха достатъчно внимание”, чувствал вина, угризение самообвинявал се. Не бил много концентриран, даже се притеснявал, че това можело да повлияе и на работата му, защото все пак работата му била отговорна. След като госпожа М.Д. починала,свидетелката сочи , че ищецът се върнал в Л., след това идвал във Варна, имал имоти, които решил да продаде, имал едно място, бил един син, даже в един момент продал апартамента във Варна, като идвал даже един или два пъти отсядал в родителите на свидетелката на гости за няколко дена. Винаги ставало въпрос за майка му, това чувство за вина и до ден-днешен той го имал и не можел да го преживее, не можел да го преодолее и това го измъчвало - вина, че не получила може би адекватни грижи или, че избрал точно този хоспис.

От останалата част от показанията на св. Б.се изяснява ,че от 2007 г. насам ищецът живее в Англия , в годините 2013, 2014 и 2012 г. се били виждали с ищеца , като в тези случаи той се притеснявал за майка си. Същата свидетелката е заявила ,че поне пет шест години най – малко за М.Д. са се грижели жени , които ищецът осигурявал за нея . Състоянието й налагало да се грижат тези жени за нея, защото тя била страшно обездвижена . Макар че М.Д. живеела на първия етаж, тя няколко крачки може би правела вкъщи – от едната стая в другата, но с години не била излизала от апартамента по тези стълби 8 или 9, на първия етаж. С години, десетки години, сочи свидетелката , че майката на ищеца не излизала от апартамента,  тя страдала, много обездвижена била, какво ли не й минало през главата, преживяла и рак на гърдата, гинекологична операция. Последните 6 - 7 години, когато се грижели за нея други жени, майката на ищеца не била излизала, но тя и от преди това не била излизала, само в апартамента стояла, но последните няколко години направо била обездвижена и на легло, включително и на легло била, една-две крачки да била правила, твърди свидетелката.

На конкретно поставен въпрос свидетелката е отговорила, че в разговор майката на ищеца му казала : „Моля те, не издържам вече, донеси ми дрехи и ме вземай!”, и той на следващата сутрин изпълнил желанието й –  да я вземе от хосписа. След повторното влизане в болницата, когато и свидетелката присъствала, М.Д. не дошла повече в съзнание и след няколко дни починала.

В края на показанията си свидетелката е уточнила , че поддържа контакт с ищеца -по телефон се чували и по „Вайбър” си пишели съобщения, чували се. Връзката между двамата не била е прекъснала.

След смъртта на майка си , твърди още свидетелката , ищецът имал кошмари, казвал , че сънува майка си, депресиран бил, потиснат , много бързо говорел – говорел, говорел , но пак за майка му нещо, чак свидетелката имала чувство , че плачел от време на време и по телефона, като й казал: „Не мога да се оправя”. Дали търсил помощ (от медицински специалист за овладяване на психо-емоционалното му състояние), обаче свидетелката не може да отговори, т.к. ищецът не и споделял лично .Това състояние на ищеца , след смъртта на майка му, твърди свидетелката, че продължило поне година и половина, после донякъде сякаш ищецът бил по-спокоен и в разговори, и като го виждала, но идвайки у тях , в дома на родителите на свидетелката , пак изплували стари спомени, пак започвали разговори. Във връзка, че пак се връщал към тези неща и нямало да си го прости може би, заявява свидетелката ищецът не можел да си прости, ако не заведе такова дело, защото не можел да се примири с факта.

Воденият от ответната страна свидетел Т. С.сочи пред съда, че работи при ответника от 12 години като медицинска сестра.

По същество , в показанията на св.Т.С.твърди ,че при целия й стаж при ответника не е имало оплакване на някой пациент или роднина на пациент . Имало било случаи, в които дадено лице настанено в хосписа изведнъж се нуждаело от остра неотложна помощ и от хосписа се обаждали на Спешна помощ . Ако в такъв момент лекаря го нямало , сестрата която бивала на смяна преценявала дали да се обадят на Спешна помощ за пациент в хосписа, като първо се обаждала на близките, казвала че смятат ,че състоянието е влошено , питала близките разрешават ли да повикат от хосписа Бърза помощ. Лично за св.С.тежките случаи били  : инфаркт, инсулт , съмнения за тях и други като напр. белодробна емболия , сърдечна недостатъчност ,диабетна кома.

На конкретно поставени въпроси към свидетелката във връзка с престоя на М.Д. в ответния хоспис, свидетелката е отговорила, че се сеща за случая, след като се запознала с ИЗ . Престоят на М.Д. твърди св.С.в хосписа бил 2-3 дни , нямало нещо по – особено и различно в полаганите към нея грижи , т.к. всички болни в хосписа били еднакво обгрижвани. Св. С.сочи, че М.Д. била доста едра жена, неподвижна, лежащо болна , на легло , на памперс. Била на над 80- ет години, като времето и мястото и се губели, това добре си спомняла свидетелката ,т.к. болната й казала , че иска да ходи на училище. Твърди се от свидетелката ,че като че ли болната не искала да остава в хосписа, искала да се прибере вкъщи, защото имала дом, искала да си бъде в дома . Отделно от горното свидетелката описва дневния ред в хосписа , посещението на три пъти от денонощието на болните от сестра , при осем часови смени , с нощна смяна 12 ч. от 7 ч. сутринта до 19 ч. и дневна от 7 ч. до 17 ч. Същата свидетелка е заявила , че на 17 –ти януари 2014 г. не е била на смяна . След предявяване на свидетелката на допълнителен лист към ИЗ , находящ се на л. 19 –ти по делото свидетелката е заявила, че на 16.01.2014 г. е била дневна смяна – от 7 до 17 ч. в хосписа.

От останалата част на показанията на свидетелка С.се изяснява, че от документацията на М.Д. разбрала за изписването й , пояснила е че по време на престоя на М.Д. в хосписа е имало видеонаблюдение като камерите от стаите на болните били свързани с монитор в манипулационната на който монитор сестрата която е на смяна може да проследи дали някой от болните има нужда от нещо . Свидетелката по същество не е отрекла , че реално докато дежурната медицинска сестра е можела докато е в манипулационната да следи на монитора записите от камерите в стаите на болните, но това не се извършвало непрекъснато – 24 часа в денонощието. Същата свидетелка е обяснила ,че при всеки болен имало и паник бутон, който да използва при нужда, но е дала отговор на въпроса в случаи в които болния не може да натисне паник бутона как болния ще потърси помощ.

Според същата свидетелка сестрите работещи в хосписа на общо три пъти на ден посещавали болните , проследявали състоянието йм и ако имало промяна в състоянието , тогава отразявали промяната в допълнителния лист към заболяването . В хосписа твърди св.С., че има лекар на смяна, лекар който дежурната сестра при нужда го повиква, а работата на сестрите се изразявала основно в хранене на болните, даване на вода смяна на памперси – редовно сутрин, обед, вечер, когато се наложело и пет пъти. Сутрин , обед и вечер сестрата давала лекарствата на болните , измервала йм кръвното , ако трябвало да се направи превръзка се правела ежедневно, като данните от кръвното налагане се вписвали в листа към ИЗ ако примерно има промяна от предходното измерване .

Отделно от горните доказателства, съдът е допуснал до събиране доказателства по реда на чл. 156 а ГПК на дата 09.04.2021 г., но в последното открито съдебно заседание на 27.04.2022 г. съдът е приложил нормата на чл.158 ГПК.

При така изяснената от фактическа страна обстановка на база събраните доказателства съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният от ищеца главен осъдителен иск, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, с оглед релевираните твърдения в исковата молба, се явява процесуално допустим, като с протоколното определение по реда на чл.140 и сл. ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните .

Въпреки предприетите от ищеца действия предявеният главен осъдителен иск е останал недоказан по основание , като мотивите на първоинстанционният съд затова са следните :

Още с Постановление № 9/ 28.12.1996 г. на Пленума на ВС е разяснено на съдилищата , че отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето , което е възложило работа другуму : а). когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата , чрез действия , които съставляват извършване на задължения , които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата ; б). когато вредите са причинени виновно от лицето , на което е възложена работата , чрез действия които не съставляват изпълнение на самата работата, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа .

Съдебната практика създадена от Пленума на ВС на РБ до момента в основните си правни положения е трайна и съобразявана с динамиката на обществените отношения .Ищецът е твърдял, че отговорността която носи ответния хоспис покрива фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД , поради което и е сезирал съда с искане за репариране на причинените му неимуществени вреди, определени от ищеца на стойност 20 000 лв.

 

Доказано е по делото, че ищецът Н.Д.  в качество на възложител и ответника „Х.Ц.Е.“ ЕООД в качество на изпълнител са встъпили във валидна облигационна връзка сключвайки писмен договор от 14.01.2014 г. с първоначален срок от 10 дни , по силата на който договор ответникът е приел да полага грижи за майката на ищеца М.Д.при условията на договора срещу насрещна престация от страна на ищеца за заплащане .

Спорно е по делото дали е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, дали договорът е прекратен при условията които твърди ищеца или при условията които твърди ответника.Независимо от това на какво основание договорната връзка между страните е била прекратена, прекратяването се оказва правно ирелевантно ,т.к. е след исковия период , договорът е действал между страните във времето в което ищецът сочи че са му причинени неимуществените вреди.

Основните фактически твърдения на ищеца са , че по време на престоя на майката на ищеца в хосписа, за нея не били положени грижите, които ответникът е приел да изпълнява – лично и чрез негови служители, пропуснато било влошаването на здравословното състояние на М.Д. във времето на 16.01. срещу 17.01.2014г., никой от хосписа на 17.01.2014г. не информирал ищеца за състоянието на майка му, наложило се сам да извика частна линейка да откара майка си в дома й, да се обади на общопрактикуващия лекар и на Бърза помощ и да заведе майка си в болница, като след няколко дни майка му починала.

Обективно по делото са събрани гласни и писмени доказателства в една и съща насока, а именно че майката на ищеца при настаняването й от ищеца в ответния хоспис е била жена на възраст над 80-ет години, не е можела сама да се грижи за себе си , преди да бъде настанена в хосписа в края на 2013 и началото на 2014 г. двукратно е била хоспитализирана в УМБАЛ *ЕАД.

В приложените по делото на листи 21 и 22 заверени за вярност с оригинала копия на епикризи се съдържат обективни данни затова ,че за периода от 19.12. до 30.12.2013 г. М.Д. е била хоспитализирана в УМБАЛ „* Варна“ ЕАД по спешност, лекувана в Клиника по пневмология и фтизиатрия. Второто хоспитализиране на майката на ищеца в същата болница, но в Кардиологична клиника е било също по спешност, като М.Д. е била лекувана в периода от 07.1.2014 – 14.1.2014 г., изписана с овладяна във възможна степен сърдечна недостатъчност , с препоръки за спазване на хигинно - диетичен режим, провеждане на контрол на лечение от личен лекар и кардиолог, при назначение на необходимите медикаменти съгласно схема.

В деня на изписване на М.Д. *** ЕАД, ищецът и нейн син е сключил договора с ответния хоспис , като е поверил грижите за майка си на ответника . На 17.01.2014 г. ищецът е отвел майка си от хосписа в дома й , свързал се с ОПЛ , извикал Бърза помощ които изразили мнение ,че М.Д. е с инсулт, след което екипът на Бърза помощ взел със себе си М.Д. за да й се окаже неотложна помощ чрез транспортиране до болнично заведение, но на 20.01.2014 г., в 21:27 ч., М.Д. починала.

Според настоящия съдебен състав фактическия състав на чл.49 ЗЗД, на който ищецът основава иска си, по делото е останал недоказан , като в тази връзка съдът се позовава не само на разпределението на тежестта на доказване, трайната съдебна практика на касационната инстанция, но съобразява и актуалната съдебна практика. Съдът се придържа напълно и споделя мотивите, обективирани в Решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията Маргарита Георгиева, постановено в производство по чл. 290 ГПК, задължително за настоящата инстанция .В цитираното Решение , макар и да е разгледан различен от фактическа страна спор, е направен подробен анализ на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД , необходимостта ищецът да докаже основанието на иска си и задълженията на съда при разпределение на доказателствената тежест.

В случая , в настоящото производство са събрани писмени доказателства за обективното здравословно състояние на М.Д. в периода 19-30.12.2013 г., 07.01 - 14.01.2014 г., данни вписани от ответника за здравословното състояние на М.Д. по време на престоя й в хосписа на 14.1 , 15.1 , 16.1 , 17.1.2014 г.

Доказателства затова какво е било здравословното състояние на М.Д. вечерта на 16 срещу 17.1.2014 г. реално се съдържат само в гласните показания допуснати в полза на двете страни , както и във вписаното в допълнителния лист към ИЗ на М.Д. , съставен от ответетника.

Факт е , че въпреки цялостното оспорване на иска , ищецът не е поискал провеждане на СМЕ и или СПЕ за да докаже основанието на иска си (независимо че такива искания са били отправени в исковата молба като евентуални ). В този смисъл от мотивите на цитираното по-горе Решение може да бъде прочетено, че : „Съдът няма задължение да указва на страната, че доказателствата, които е ангажирала са недостатъчни да обосноват основателността на твърденията й „.,а и въпреки разпределението на тежестта на доказване по делото страните по спора са поискали събиране само на гласни доказателства.

При липсата на СМЕ , липсата на специални знания у съда в областта на съдебната медицина, недоказано е останало твърдението на ищеца, че Мириям Д. е получила инсулт в хосписа  и то във времето от 16 –ти януари 2014г. до сутринта на 17.01.2014 г., когато ищецът е отишъл в хосписа да вземе майка си за да я върне по нейна молба у дома й. Макар и да е много вероятно М.Д. да е изпаднала във влошено общо физическо здраве във времето преди 17.1.2014 г. това е останало недоказано .

За яснота на мотивите , съдът отново препраща към Решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., в което е посочено по същество на спора , че (цитат) „ в правната теория и съдебната практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е обаче, деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно създават всички условия и връзката им с настъпването на вредата (вж. – проф. П. Г., „Деликтно право“, стр. 107 и сл., решение № 1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г., IV г. о., решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г., III г. о., решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). „

В случая , дори и да се приеме за несъмнено доказано на база непреките, макар и обективни за съда показания на разпитаната в полза на ищеца свидетелка показания че сутринта на 17.01.2014г. госпожа М.Д. е получила инсулт, съдът не извежда извод затова че е доказан един от основните елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – пряката причинно следствена връзка между твърдените бездействия от страна на служителите на хосписа в исковия период от време и настъпването на не имуществените вреди , чието репариране ищецът желае.

За съда в настоящия му състав загубата на родител независимо от това кога и при какви обстоятелства е настъпила, други освен негативни емоции не може да причини . Доказано е за настоящия състав , че ищецът е бил отговорен, любящ и грижовен син, правещ всичко възможно за да осигури най –доброто за своята майка . Доказано е също, че от датата 17.01.2014 г. и до сега ищецът все още изпитва чувството за вина за това , че избрал точно ответния хоспис и че страда по загубата на майка си .

Не е доказано по делото несъмнено наличието на конкретно бездействие от страна на дежурна медицинска сестра в хосписа, от което точно за ищеца да са произтекли ако не всички , то поне по-голямата част от неимуществените вреди .

Реално по делото, при събраните писмени доказателства затова, че  в периода 19.12. - 30.12.2013 г. и 07.01.-14.1.2014 г., на дати 19.12.2013 и на 07.01.2014г. М.Д. двукратно по спешност е била хоспитализирана, за съда без специални познания в областта на съдебната медицина и по – точно в кардиологията, не може да се изведе извод дали непосредствено ,преди сутринта на 17.1.2014 г. , ищцата е поучила инсулт който не бил забелязан от дежурната сестра в хосписа и въобще състоянието на М.Д. налагало ли е спешна медицинска помощ. Обективното състояние на М. Д. , ако да би било изследвано макар и въз основа на писмени данни чрез СМЕ към датите 14.01.2014 г. и 17.01.2014 г. , би могло да спомогне за доказване на фактическите твърдения на ищеца , а от там и да мотивира съда да изведе различен правен извод.

С оглед горното ,за настоящия състав на база така събраните пред първа инстанция доказателства се налага извод за неоснователност на иска.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че в Закона за лечебните заведения, в чл.10 изрично е записано , че лечебни заведения по този закон са изчерпателно изброените,сред които и вписаните в т.5 –хосписи. Легалното определение на понятието хоспис е дадено в нормата на чл . 28 от ЗЛЗ (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) (1) Хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. (2) Лечебната дейност в хосписа, регистриран по този закон, се ръководи от медицински специалист.(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа - лечебно заведение, се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Хосписите - лечебни заведения, могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги.

Прочита на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЛЗ налага и даването на отговор на въпроса кои лица са терминално болни. Отговорът на този въпрос се съдържа в ДР на ЗЛЗ в § 1 (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) По смисъла на този закон т.4. "Терминално болни пациенти" са лица с прогресиращи и неизлечими заболявания, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота.

Т.е. налага се извод, че към 14.1.2014г. майката на ищеца е била терминално болна , поради което и грижите за нея са били поети на база валиден договор от ответния хоспис за период от 10 дни, като по време на престоя на М.Д. основните грижи за нея са били осъществявани от медицинските сестри.

Дори да се приеме, че от страна на дежурната сестра в хосписа, работеща нощна смяна за времето от вечерта на 16.1.2014 г. до 17.1.2014 г. е било допуснато нарушаване на Наредба № 12/30.12.2015 г. за утвърждаване на стандарт "Спешна медицина" (приложим в случая),глава 1-ва, раздел 2-ри, т. 2 в която е дефинирано, че спешен пациент е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това има нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, обективни данни по делото извън лаконичния запис в допълнителния лист към ИЗ на М.Д. , извършен от деж.мед.сестра П., че болната е в тежко състояние и поради настояване на сина й изписана – по делото няма .

Недоказаността на основанието на иска съдът мотивира и чрез препращане към мотивите обективирани в Решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г. , а именно : „При медицинските деликти причинната връзка следва да бъде адекватна, а тя е такава, когато лекарска грешка е генерално способна да доведе до твърдяната вреда.“

Дали е била допусната или не такава лекарска грешка , генерално способна да доведе до твърдените неимуществени вреди по делото е останало недоказано. Вероятността неимуществените вреди ищецът като отговорен и любящ син да е получил от факта на загубата на майка си ,към която е бил силно привързан не само съществува ,но и възможната за съда житейска причина поради която ищецът би могъл да претърпи всички подробно описани и в петитума на иска негативни емоции и преживявания.

В заключение, съдът се позова и на мотивите изложени в друг съдебен акт на касационната инстанция, постановен по реда на чл.290 ГПК - Решение № 255 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева .В цитраното Решение напълно относимо според РС Варна и към настоящия спорен казус, ВКС  се е спрял не само върху създадената практика , но е извършил и анализ на относимата нормативна база , която следва да намери приложение и в настоящия спор, така както всъщност е твърдял и ищеца както в исковата си молба, така и при разпита на допуснатия в полза на ответника свидетел.

Въпроса : кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно, обобщава ВКС, че намира отговор в съдебната практика на ВКС , ГК като :“най – често протипороправноста е действие или бездействие, в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. /в този смисъл ВКС прави препращане  към становището, изложено в доктрината след извършено изследване на съдебната практика - Ш. М., „Медицинският деликт“, С., 2018 г., изд. Център за обучение на адвокати "К. Ц. ", С. С. "Лекарската грешка. Гражданска отговорност отговорност на лекаря в практиката на ВКС, Гражданска колегия", С., 2015 г., изд. Сиела/ .

При така изложените по същество на спора мотиви, в съответствие със събраните по делото доказателства и съдебна практика, съдът счита , че искът на ищца основаващ се фактическия състав на чл.49 ЗЗД като недоказан по основание следва да бъде отхвърлен изцяло. Извода на първоинстанционния съд за недоказаност на основанието на иска не налага обсъждане на всички твърдени неимуществени вреди ,респективно и анализ на нормата на чл.52 ЗЗД.

С оглед неоснователността на иска по чл.49 ЗЗД неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва .

При този изход на спора, съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските, така както повелява нормата на чл. 81 ГПК. В списъка по чл. 80 ГПК ответникът претендира само един разход – сумата от 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в брой от страна на ответника в полза на адв.Р.В.. Списъка по чл. 80 ГПК не е оспорен от ищеца в откритото съдебно заседание , като доказателства за заплащане на договорен адвокатски хонорар в посочения размер са надлежно приложени на лист 16 по делото. С оглед изхода на спора и съдът на осн.чл.78, ал.3 ГПК присъжда в полза на ответника сумата от 1500 лв.

При постановяване на диспозитива на съдебния акт, съдът след извършена справка в интернет вписва актуалните данни за ответника, т.к. същите са претърпели промяна от завеждане на иска до края на съдебното дирене.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищеца Н.Г.Д., ЕГН **********,*** – *, чрез адв. И.А. *** против ответното дружество „Х.Ц.Е. *** “ ЕООД , EИК,*, със седалище и адрес на управление ***, р*****,осъдителен иск с искане да бъде поставено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество, на основание чл. 49, вр.чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,  ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 20 000 лева (двадесет хиляди лева ) – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претъпени болки и страдания , конкретизирани в настъпило тежко и продължително стресово и посттравматично състояние с депресивни елементи, продължителна липса на сън и нормално хранене, изолация от обичайната среда, тежко чувство за вина към майка му, влошаване на общото физическо състояние на ищеца в резултат на претъпения стрес и преживяната травма, като общо въздействие в съвкупност по отношение на психиката и физиката на ищеца , довели до наложително лечение със специализирани медицински препарати и до силно и продължително намалена работоспособност на ищеца, настъпили в резултат на противоправни, небрежни и непредпазливи бездействия на ответното дружество и на неговите служители в периода нощта на 16 –ти срещу 17-ти януари 2014 год. , и на 17-ти януари 2014 год., по неполагане на нужните медицински грижи и наблюдения, вкл. пропускане на внезапно влошаване на състоянието на майката на ищеца М.Д. , която била пациент на хосписа , както и по повод бездействия за предприемането на адекватни медицински мерки за спешна и неотложна помощ при констатираното влошено състояние още на място в хосписа на ответното дружество и по повод бездействия по отношение на осигуряване на незабавното транспортиране на майката на ищеца в болница за активно лечение , за да се предприеме незабавно лечение на спешното и животозастрашаващо състояние, като това бездействие довело до усложняване състоянието на пациента до степен на необратимост, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.01.2014 г., до настоящия момент,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********,*** – **** ДА ЗАПЛАТИ на „Х.Ц.Е. *** “ ЕООД , EИК *, със седалище и адрес на управление ***, ********** ,с управител и едноличен собственик на капитала А. Т. Т.СУМАТА от общо 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева)- представляваща сторените от съдебно –деловодни разноски от ответника пред настоящата инстанция за заплатен в брой адвокатски хонорар на един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: