РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100501956 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК вр.
с чл. 146, ал. 2 от СК и е образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод
въззивна жалба на А. Е. Я., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез адвокат Ана
Станкова- АК-Сливен против решение № 155 от 07.09.2023 г., постановено по гр. дело №
341/2023 г. по описа на РС- Айтос, в частта му, с която е изменен на основание чл.150 от СК
размера на определената по гр.д. № 950/2017 г. на РС Айтос месечна издръжка, която
въззивника-ответника следва да заплаща на малолетното си дете А. А. Я., ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител – А. Ш. Ч., ЕГН: **********, като
размера на издръжката е увеличена от 150 лв. месечно на 320 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба –27.04.2023г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и в частта, с която въззивника –ответник е осъден да заплати разноски по делото в
размер на 500 лв.
С подадената въззивна жалба ответникът е изразил недоволство от постановеното
първоинстанционното решение, в уважаващата иска част за сумата над 200 лв. до
присъдения размер от 320 лв., с твърдения, че същото е незаконосъобразно. Счита, че при
определяне на издръжката съдът не е взел установил индивидуалните нужди на детето, като
е присъдил издръжка, която е прекомерно завишена спрямо действителните му нужди, които
възразява, че не са изяснени. Възразява,че съдът неправилно,позовавайки се на непроверени
и неверни данни е приел,че ответника живее във Великобритания, въпреки, че в отговора на
исковата молба е посочил, че живее в Германия. Излага несъгласие с вмененото му в
първата инстанция задължение по чл. 190 от ГПК, свързА. с изискване за доказателства за
доходите му за една година назад и декларация за семейно и материално по съображения, че
1
тази разпоредба е приложима за намиращ се в стрА.та документ, а не за такива, които
тепърва следва да се създадат за целите на производството. Освен това възразява и по
приложената от районния съд санкция на чл. 161 от ГПК, с мотив, че не е създал пречки за
установяване на размера на доходите си. Излага, че детето има заболяване, което не му
позволява да посещава училище, а да се обучава у дома, като сочи, че то получава семейни
добавки,които съгласно т. 6 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при
определяне на издръжката и с тях се намалява размера й. Заявява, че месечно за детето се
изплаща над 620 лв. за периода от 01.01.2022г. до 31.05.2023г. Счита, че месечната издръжка
следва да се определи в размер на 400 лв., която следва да се разпредели по равно между
родители му. Твърди, че въпреки, че майката полага непосредствени грижи за детето, тя има
по-големи финансови и материални възможности и по-добри доходи- живее в собствено
голямо жилище, притежава най-големия магазин в с. Руен и 300 дка земя и обработва много
наета земя. Излага, че майката получава по 950 лв. месечно доход като личен асистент на
детето, доходи от трудови дейности от 516 лв.и доходи от наем от 720 лв., както и субсидии
като регистриран земеделски производител от 27522лв. за 2022г., както и, че е придобила 20
броя недвижими имоти през 28.04 -02.05 2023г. Заявява, че в България лечението на децата
се финансира изцяло от Държавата, което счита,че важи и за зъболечението на детето.
Възразява, че ищцата не е представила документ за насочване на детето към лечение със
стволови клетки, като заявява, че той няма финансова възможност да финансира такова
скъпо лечение и счита, че майката може да се насочи в друга държава от ЕС, която поема
безплатното лечение. Сочи, че до голяма степен нуждите на детето, свързани със
заболяването му се задоволяват от получаваните обезщетения и добавки по ЗСПД. Навежда
доводи, че както майката, така и нейните родители са много заможни хора, като в подкрепа
на това твърдение излага съображения. Сочи, че за разлика от тях въззивника не разполага с
техните имущества и доходи, като счита, че определената от съда издръжка от 320 лв. не
отговаря както на конкретните нужди на детето, така и на възможностите той като баща да я
дава. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение в
атакувА.та му част съобразно направеното уточнение с искане за отхвърляне на иска над
сумата от 200 лв. до присъдения размер от 320 лв., в т.ч. и в частта на разноските, които е
осъден да заплаща. Излага и съображения, че ако бъде уважен в някаква част иска,
разноските следва да бъдат намалени съразмерно с уважената част от иска.
С допълнителна молба от 13.02.2024г. въззивникът заявява, че поддържа жалбата си
и искането за отмяна на първоинстанционното решение, в частта с която искът е уважен над
сумата от 234 лв., явяваща се законоустановения за 2024г. минимален размер на издръжката
до присъдения от 320 лв. месечно. Представя удостоверение от 02.02.2024г. за заплатена
помощ на детето по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД за м. януари 2024г. в размер на 550 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия- ищец малолетното дете А. А. Я., ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител – А. Ш. Ч., чрез
процесуалния си представител адв. Галин Манолов- САК е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. В писмения отговор се излага становище за
неоснователност на жалбата, като навежда подробни съображения за правилност на
съдебното решение в тази част. Излага множество доводи в подкрепа на основателността на
иска. Сочи, че в случай, че съдът намери,че е налице соченото в жалбата на насрещната
стрА. нарушение поддържа доказателственото си искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП и НОИ за снабдяване с информация за
осигурителните служби на Агенция „Приходи и митница“ на Нейно Величество
Великобритания за социално-осигурителния номер и доходът, получаван от ответника,
както и пред социално-осигурителните и данъчни органи на Германия. Сочи, че доходите на
ответника за достатъчни за осигуряване на искания размер издръжка. Излага, че макар по
делото да не е спорно какво е здравословното състояние на детето, неоснователни са
възраженията на ответника, че лечението в България е достатъчно, като същевременно е
2
предложил консултация с лекар в Германия. Оспорват се твърденията за имущественото
състояние на майката, изложени във въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението
в обжалвА.та от ответника част.
В насрещната си въззивна жалба ГПК въззиваемият- ищец обжалва решението, в
отхвърлителната му част над присъдения размер от 320 лв. до претендирания от 500 лв.
Излага подробни съображения за имущественото състояние на ответника, като счита, че
възраженията на последния, че не разполага с доходи са опровергани от удостоверение за
облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ. Счита, че правилно приложена от
съда санкцията на чл. 161 от ГПК, както и, че предвид липсата на положени от ответника
каквито и да е грижи за детето издръжката от 150 лв., която е и под законовия минимум е
крайно недостатъчна не само за нуждите му предвид здравословното му състояние и
специалните му потребности, но и за алиментните му нужди от хрА., облекло и др. Заявява,
че искА.та издръжка от 500 лв. месечно не включва задължението на ответника за поемане
на част от лечението в чужбина. Излага също и, че майката също е болна и полага грижи за
още едно дете, а получаваните от нея доходи за недостатъчни за да покрива разходите за
децата. По подробно наведените в жалбата съображения моли за отмяна на решението в
отхвърлителната част и присъждане на пълния размер на претендирА.та идръжка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник е депозирал писмен отговор
по насрещната въззивна жалба, в който е изразил становище за нейната недоказаност и
неоснователност. Навежда подробни съображения, че решението в отхвърлителната част е
правилно и законосъобразно, които са наведени и в във въззивната му жалба. Счита,че
въпреки, че редовно получава издръжката майката на детето недобросъвестна, защото е
образувала изпълнителни дела за принудително събиране на издръжката. Моли за
потвърждаване на решението в отхвърлителната част. Представя писмени доказателства за
образувано изп.дело и покА. за доброволно изпълнение по изп.д. 2451/2023г. по описа на
ЧСИ Наско Г.- БОС.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за
установено от фактическа стрА. следното:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на малолетното
дете А. А. Я.,род. на 09.08.2012г., действащ чрез неговата майка и законен представител А.
Ш. Ч. срещу ответника А. Е. Я.– негов баща с искане за увеличение на присъдената
съгласно одобрена от съда съдебна спогодба с определение от 18.01.2018г. по гр.д. №
950/2017г. по описа на РС-Айтос месечна издръжка от 150лв. на 500лв., считано от подаване
на исковата молба – 27.04.2023г. до настъпване на законови основания за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че родителите са разделени, като детето живее при
своята майка, която полага за него грижи и го издържа. Сочи се, че детето страда от детски
аутизъм, с призната съгласно решение на ТЕЛК 100% пожизнена нетрудоспособност, като
здравословното му състояние налага необходимост и от специални грижи и терапии, за
които са необходими допълнителни средства. В исковата молба се твърди,че бащата се е
дезинтересирал от детето,като заплащА.та от него месечна издръжка от 150 лв. е крайно
недостатъчна за покриване на нуждите му. Излага се, че майката има заболяване, както и, че
има още едно малолетно дете, за което също сама полага грижи, поради което въпреки
трудовата си заетост изпитва сериозни материални и финансови затруднения за осигуряване
на нужните за детето А. средства за издръжка.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
изложил доводи, че счита, че иска е неоснователен над сумата от минималния размер на
издръжката. Възразява, че майката на детето и нейните родители разполагат с достатъчно
3
имущество и финансови средства за осигуряване на нужната издръжка на детето. Сочи, че
майката на детето никога не се е допитвала до него по въпроси, свързани с лечението на
детето, като излага съображения, че същото е безплатно, а с назначаването на майката като
личен асистент на детето тя получава заплащане. Счита, че претендираният от майката
размер на издръжката не отговаря на нуждите на детето и не е съобразена с възможностите
му да я плаща, като сочи, че майката има големи финансови и материални възможности.
С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск, като е увеличил
издръжката на детето от 150 лв. на 320 лв., а в остА.лата част над уважения размер до
претендирания от 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че ответникът е в
активна работоспособна възраст и няма индиции да има здравословни проблеми, като по
отношение на доходите му съдът е счел, че следва да се приложат последиците по чл. 161 от
ГПК, тъй като въпреки дадените му указания същият не е ангажирал никакви доказателства
за реализирани доходи при указване на последиците при неизпълнениена това негово
задължение. За да определи размера на увеличението на издръжката съдът е посочил, че е
съобразил от една стрА. възрастта на нуждаещото се от издръжка дете и неговото
здравословно състояние, икономическите условия на живот в стрА.та в момента и
протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните възможности на родителите.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
отношение на правилността му и предвид изложените и в двете жалби оплаквания и доводи,
настоящата инстанция намира следното:
За да се уважи настоящата претенция по чл.150 от СК за увеличение на определената
с предходното съдебен акт издръжка, следва да са налице трайни промени в обстоятелствата,
при които е определен първоначалния й размер. В случая от предходното определяне на
издръжката през 2018г. до настоящия момент е изминал период от около шест години, като
понастоящем детето физически е пораснало, поради което съдът приема, че обективно са
нарастнали и потребностите му, което обуславя и нуждата от по-голямата му издръжка. При
преценка за необходимостта от увеличаване на размера на издръжка от 150 лв. в рамките на
заявената претенция от 500 лв. месечно, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК следва да се съобрази
не само нуждите на детето, но и възможностите на ответникът да я дава в търсения й по-
висок размер с оглед неговата работоспособност, трудова ангажираност, доходи,
задължения към други лица и имущество.
По делото е безспорно установено, че детето понастоящем е на 11 години, като
същото е диагностицирано с „детски аутизъм“ с ЕР на НЕЛК от 22.03.22г. с определена
пожизнена 100 % степен на увреждане, с необходимост от чужда помощ. От ангажираните
писмени и гласни доказателства става ясно, че детето посещава ЦКОДУХЗ ‘‘Св.Стилиан‘‘,
гр.Бургас, както и, че е в редовна форма на училищно обучение, но физически не посещава
училище, а се обучава в домашна среда, като грижите за него и средствата за неговата
издръжка и нужди се поемат изцяло от майка му, при която то живее. Не се спори,че бащата
участва в издръжката на детето само със сумата, която е задължен да заплаща като месечна
издръжка от 150 лв., присъдена през 2018г. От медицинската документация се установява,
че предвид диагнозата на детето, която е генерализиращо разстройство на развитието –
детски аутизъм, то има и специални нужди, основно свързани с неговото образование,
физическо и интелектуално развитие, които обуславят ангажирането на не малък финансов
ресурс за тяхното задоволяване. По делото се установява, че на детето е отпусната месечна
4
помощ по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца ,като размерът й за м. януари
2024г. е 550 лв. Същата е целева и му е предоставяна поради трайната му степен на
увреждане за задоволяване на основните и специфичните му поради увреждането
потребности.
По отношение на майката се установява, че тя е ангажирА. като личен асистент на
детето А., при месечно възнаграждение за 2023г. в размер на 958.45лв. Наред с това майката
работи почасово като касиер и като застрахователен брокер при получавано за тези
длъжности месечно възнаграждение за 2023г. от общо около 500 лв. Майката е регистрирА.
и като земеделски производител при деклариран осигурителен доход от 710 лв. за 2023г.
Няма ангажирани доказателства за посоченото в исковата молба заболяване на майката,
респ. за разходите, необходими за лечението му. Установено е,че майката има още едно по-
малко дете Б., родено от друг баща, за което е определена месечна издръжка от 200 лв.
По отношение на бащата по делото са налице доказателства, че същият е собственик
на два леки и един товарен автомобил, придобити в периода 2021г.-2023г., както и ид.ч. от
недвижим имот в с.Славянци, общ.Сунгурларе. Същият признава, че живее в Германия, но
въпреки указА.та му доказателствена тежест не е ангажирал доказателства нито за трудовия
му статус, нито за получаваните от него доходи, респ. за наличие на пречка за получаване на
такива. Не се установява той да има задължения към други лица, в т.ч. и низходящи за
издръжка.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото и изцяло споделя окончателните му правни изводи, към
които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като що
се касае до наведените оплаквания следва да се изложи следното:
В ППВС №5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете е винаги безусловно и с предимство пред
това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на
родителя да дава издръжка и на последното.
С оглед гореустановените факти и техния А.лиз, съобразявайки обективно
нарасналата възраст на детето през изминалите шест години и съответните за нея нужди от
облекло, уроци, допълнителни занимания др. вкл. и тези, касаещи задоволяване на
специфичните за здравословното му състояние потребности, както променените
икономически условия в стрА.та от предходното определяне на издръжката, настоящата
инстанция намира,че правилно районният съд е счел, че са налице законовите основания за
увеличаване на размера на присъдената с предходното съдебно решение месечна издръжка
от 150 лв. на 320 лв., която ответникът като баща на детето следва да му заплаща съобразно
материалните си възможности. Що се касае до получавА.та от детето помощ по чл. 8д от
ЗСПД, следва да се има предвид, че същата е целева и е свързА. със специфичните нужди на
детето, предвид здравословното му състояние, което изисква постоянни грижи, поради
признатата му пълната инвалидизация, изискваща чужда помощ. Тази сума е взета предвид
при определяне на дължимия от бащата размер на издръжката. Следва да се отбележи, че
правилно съдът е приложил санкцията на чл. 161 от ГПК като последица от неизпълнението
5
на задължението на ответника да представи доказателства за доходите си. Затова доколкото
са налице данни,че бащата е в трудоспособна възраст и предвид липсата на доказателства да
е с влошено здравословно състояние, ограничаващо или препятстващо работоспособността
му, с оглед признанието му, че живее в чужбина, настоящата инстанция намира, че същият
има възможност да получава поне минималния доход в държавата, в която живее.
Обстоятелството какви доходи, имуществена и финансови възможности имат бабата и
дядото на детето по майчина линия нямат правно значение,доколкото в случая те не от
кръга лица, които са задължени да дават издръжка на детето. Съобразявайки доходите и
възможностите на всеки от родителите и обстоятелството, че единствено майката полага
грижи за детето, като му осигурява и натурална издръжка, като наред с него тя има и още
едно по-малко дете, което за което също се грижи, районният съд правилно е приел, че
бащата следва да заплаща издръжка в размер на сумата от 320 лв., а остА.лата необходима
сума следва да осигурява майката.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя както изложената от районния съд
фактическа обстановка, така и крайния му извод за определения размер на издръжката на
детето, в т.ч. и досежно размера, който е определен за заплащане от бащата, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Що се касае до оплакванията в жалбата
въззивният съд не установи наличието на допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Районният съд е обсъдил и А.лизирал всички доказателства по делото, в
т.ч. и ангажираните свидетелски показания и обосновано в съответствие и с остА.лия
доказателствен материал, след точно приложение на материалния закон е стигнал до
крайния извод за основателност на исканото увеличение на размер на издръжката от 150 на
320 лв., който напълно съответства на възможностите на бащата, които живее в чужбина и
нуждите на детето към настоящия момент. Следва да се отбележи също и, че увеличения
размер на издръжката от 320лв. включва само ежемесечните алиментни нужди на детето,
без допълнителното лечение, провеждано в чужбина, за които разходи изрично е посочено,
че не са включени в търсената за издръжката сума.
По гореизложените съображения, и предвид съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед неоснователността и жалбите и на двете страни, направените разноски във
въззивното производство следва да остА.т за страните, така, както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155 от 07.09.2023 г., постановено по гр. дело №
341/2023 г. по описа на РС- Айтос.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7