№ 28
гр. Бургас , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба на
лишената от свобода В. Г. Ш. чрез адвокат – адв. Ю.К. от АК - Сливен,
против определение № 14 от 16.03.2021г. по ЧНД № 59/2021г. на Окръжен
съд – Слевен, с което е оставена без уважение молбата им за условно
предсрочно освобождаване.
В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като от доказателствата по делото, може да се направи
обоснован извод за поправяне на лишената от свобода. Изтъква се, че
остатъкът от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода е малък.
Твърди,че липсата на промяна в оценката за степента на риска от рецидив се
дължи на субективни преценки.Моли за отмяна на атакуваното определение и
допускане на условно предсрочно освобождаване.
Ведно с жалбата е приложено и становище от началника на затвора
Сливен, касаещо възраженията по частната жалба на осъденото лице, в което
становище се оспорват възраженията като неоснователни. Твърди че, че
регистрираната положителна промяна е отчетена при облекчаване на правния
статус на осъдената, но не е достатъчна за чувствително снижаване на риска
от рецидив и преминаването на същия в по долна граница/нисък такъв/, за да
се направи обоснован извод, че е настъпило поправяне и превъзпитание на
личността на осъдената.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас
определението на СлОС е оценено като правилно и законосъобразно и се
1
предлага същото да бъде потвърдено, а частната жалба срещу това
определение да бъде оставена без уважение. Подчертава се, че въз основа на
доказателствата по делото не може да се направи извод за постигнато
поправяне на осъдената, тъй като не са налице категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението и.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, становището на представителя на Бургаска апелативна
прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Сивенския окръжен съд е образувано по молба на
лишената от свобода В. Г. Ш. чрез адвокат К. от АК - Сливен, като защитник
на осъдената В. Г. Ш., по реда на чл. 437 ал. 2 от НПК във вр с чл. 70 от НК,
с която се иска последната да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
От досието на осъдената е видно, че В. Г. Ш. е с българско гражданство,
родена в Пловдив, е постоянен адрес в гр. Пловдив. С виеше образование е,
омъжена, има едно дете, постъпила е за първи път в Затвора - Сливен на
24.01.2019 год за изпълнение на влязла в сила на 28.09.2011 год. Присъда №
84/12.09.2011 год. по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, за извършено от нея престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т.
6, т. 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК, с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години след
привеждане в изпълнение на същата присъда вследствие на извършено деяние
в изпитателния срок по което е било образувано НОХД № 6025/2016 год. по
описа на Районен съд - Пловдив, за извършено от нея престъпление по 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
Видно от досието на Ш., същата от 21.01.2019 год. до 11.02.2020 год. е
изтърпяла наказанието по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, и по настоящем търпи наказанието по НОХД № 6025/2016 год. по
описа на Районен съд - Пловдив.Първоначално определения режим на
наложеното наказание на осъдената Ш. бил „строг“, като впоследствие със
2
Заповед № РД-44/12.12.2019 год. на Началника на Затвора е заменен режима
на „общ“, а със Заповед № РД- 14/09.06.2020 год. е преместена в
Затворническо общежитие от открит тип.
Видно от приобщените доказателства, към датата на разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд /16.03.2021 год./, осъдената е изтърпяла
фактически от последното й наложено наказание 1 година 6 месеца и 15 дни.
Остатъкът за изтърпяване към 16.03.2021 год. е бил в размер на 5 месеца и 15
дни.
Също от досието на осъдената е видно, че по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода не е наказвана, но са регистрирани
нарушения: на 13.08.2020 год. били констатирани пропуски в трудовата
дисциплина (ДЗ № 12-914-34/14.08.2020 год.), като били приложени
педагогически мерки и била пренасочена към друга позиция; на 01.02.2021
год. на сутрешна проверка била констатирана лоша хигиена в спалното
помещение (ДЗ № 132/01.02.2020 год.), като по случая се извършвала
проверка.
Награждавана е на 17.03.2020 год. на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
с „Писмена похвала“ за положено старание и участие в сценична изява по
повод 3-ти март и на 16.12.2020 год. на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС
с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“ за съдействие при конкретно
възложена задача и с оглед съхраняване на връзката със семейството.
По време на фактическото изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода осъдената Ш. от 07.05.2019 год. била назначена на позицията
домакински щат - затворническа кухня. От 14.08.2020 год. била преназначена
на позицията магазинер в магазин лишени от свобода, като на 24.08.2020 год.
била освободена от заеманото работно място след констатирани пропуски в
трудовата дисциплина и афиширано здравословно неразположение. От
10.09.2020 год. отново била назначена в затворнически стол, където работи до
настоящия момент. Според ресорната администрация трудовата дейност на
осъдената Ш. била устойчива, но към нея проявявала избирателност -
предпочитала позиции с по - ниско ниво на отговорност и с изпълнителски
характер.
Предвид завършена степен на образование - висше образование осъдената
Ш. не била включена в общообразователен процес към СУ „Аргира
Жечкова“. За времето на престой в затворната институция осъдената Ш.
3
завършила програма за адаптация към условията за изтърпяване на
наложеното наказание, като до момента не била включвана в програми за
специализирана групова работа. С осъдената Ш. се осъществявала
индивидуална консултативна дейност в посока изпълнение на заложените в
индивидуалния план на въздействие цели, с основен акцент преодоляване на
престъпното поведение и минимизиране на криминогенните фактори у
личността й.
В хода на изтърпяване на наложеното наказание на осъдената Ш. са
изготвени общо пет оценки на осъден правонарушител, като при
първоначалната оценка рискът от рецидив е в границите на среден - 54 точки;
при оценката през м. год. са отчетени 53 точки - среден риск от рецидив; при
оценката през м. год. са отчетени 52 точки - среден риск от рецидив; при
оценката през м. год. са отчетени 52 точки - среден риск от рецидив, а при
последната оценка от 01.02.2021 год. са отчетени 52 точки - среден риск от
рецидив.
Според последната оценка на осъден правонарушител в Раздел 2. „Анализ
на престъпленията’' е отразено, че осъдената Ш. се признава за виновна по
извършените престъпни деяния, като се оправдава с липсата на парични
средства към момента на извършването; не се наблюдава съжаление за
деянията, а единствено съжаление за постъпването си в МЛС. В Раздел 7. „
Начин на живот и обкръжение" е отразено, че липсата на достатъчно
финансови средства се изтъква, като една от причините за започването на
престъпната й дейност. Осъдената Ш. не отричала авторството си по
отношение на престъпленията, но го неглижирала и не проявявала
необходимата критичност към престъпното си поведение. Осъдената Ш. при
извършване на деянията се ръководела от стремеж към бързо финансово
облагодетелстване. Склонна в определени етапи от живота си към поемане на
необосновани рискове и действия. В Раздел 11. „Мисловниумения и
поведение” е отразено, че осъдената Ш. гледа на себе си позитивно и
афишира умения за справяне, но е склонна в определени моменти, да се
надценява; повтаря едни и същи грешки, като не умее да се учи от тях; налице
били намалени способности за разпознаване на проблемните зони в живота
си; както и че обмисля само част от последиците от своите действия, които й
носят положителен резултата. Според същата оценка на територията на
общежитието осъдената Ш. демонстрирала нагласи за придържане към
4
установените правило за ред и дисциплина, със себещадяща линия на
поведение. Осъдената Ш. не желаела да вложи притежавания от нея
потенциал в реализацията на дейности с културно - информационен характер.
Страняла от дисциплинарно проявени лица, е оглед предпазване от ситуации,
които биха и донесли негативи, предпочитала пасивно да избягва
напрежението, както и че при забелязване на нарушения предпочитала да се
оттегли без да сигнализира. В разговори осъдената Ш. не отричала
пренебрежителното си отношение към пенитенциарната система - не смятала,
че корекционните практики могат да доведат до желаната промяна на
личността и поради тази причина не желаела да участва в културно -
информационни дейности и занимания със спортен и образователен характер.
Посочено е още, че през м. ноември 2020 год. на осъдената Ш. била поставена
конкретна задача - проект за реализация през Коледните и Новогодишните
празници, която тя пренебрегнала и не реализирала, въпреки наличните
възможности и капацитет. В същия Раздел 11. В графата ,,Въпроси на
мислене и поведени, свързани с престъпно поведение“ е отбелязано, че
неразпознаването на голяма част от собствените си проблеми и
невъзможността да обмисля последиците от действията си от всички гледни
точки - водят пряко до извършване на престъпления. В Раздела 12. „Нагласи"
е отразено, че осъдената Ш. афишира добронамереност, спрямо служителите
в институцията, но е предпазлива в общуването с тях; затворена и мнителна,
трудно достъпна за сътрудничество и партниране. Посочено е, че осъдената
Ш. изразява нагласа да не извършва нови престъпления, но при разговори
продължава да оправдава престъпното си поведение, омаловажава
нарушенията и приема действията си за нормални в ситуация на безизходица.
Във връзка с изготвения индивидуален план за изпълнение на присъдата по
отношение на осъдената Ш. са планирани цели в посока запазване на връзката
със семейството; недопускане на дисциплинарни прояви; инициатива и
използване на потенциала при дейности за осмисляне на свободното време;
съдействие и осъзнатост в поправителния процес и разбиране необходимостта
от спазване на правовия ред в държавата.
С оглед на тези констатации и набелязаните цели в плана за изпълнение на
присъдата, администрацията на затвора преценява, че спрямо осъдената Ш.
следва да продължи поправителното въздействие по отношение снижаване на
риска от рецидив и корекция профила на нуждите на лицето, тъй като било
5
отчетено задържане на стойностите в раздели, които имат пряко отношение
към водене на законосъобразен начин на живот.
Първоинстанционния съд въз основа на доказателствата по делото е приел,
че по отношение на Ш. първата от кумулативно предвидените предпоставки в
чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване е
на лице.
По отношение на втората предпоставка - доказателства за поправяне на
осъденото лицеи, съдът е приел, че същата не е на лице.
При тази преценка първоинстанционният съд е възприел становището на
администрацията на затвора Сливен, че осъдената от постъпването си в
затвора до настоящия момент полага усилия да спазва правилата в
институцията, като това е по - скоро предвид техния задължителен характер.
В поведенчески план осъдената се характеризира като последователна и
методична, проявява се като самосъхранителна, конформно-пасивна,
предпазлива и дистантна.
Отчел е и липсата на дисциплинарни наказания, както и наличието на две
награди за положено старание и участие в сценична изява по повод 3-ти март
и за съдействие при конкретно възложена задача, както и с оглед съхраняване
на връзката със семейството. Отчетени са положителни прояви като
последователност в отношението към трудов процес и участие в културно-
информационни дейности, въпреки проявената избирателност спрямо тях.
Съдът е приел и становището на администрацията на затвора Сливен и по
отношение на извода, че въпреки констатираните положителни промени в
хода на изтърпяване па наказанието са идентифицирани фактори, които
задържат целената положителна промяна у осъденото лице и които
обосновават необходимостта от продължаване на корекционното въздействие
спрямо нея.
При първоначалното постъпване на осъдената Ш. в затвора е извършена
оценка за опасност от рецидив, която е била в границите на среден риск - 54
точки. При последващите оценки резултатът минимално намален на 53 точки
(м. 12.2019 год.), 52 точки (м.02.2020 год.), 52 точки (м.06.2020 год.) и отново
52 точки при последната оценка. Налице е минимално намаляване на риска от
рецидив, но това намаляване не е в достатъчна степен, за да се приеме, че е
налице доказателство за поправянето на осъденото лице. Още повече, че при
последните три оценки установената стойност относно опасността от рецидив
6
се е запазила. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в
посока трайна позитивна личностна промяна.
Настоящия съд се солидаризира с изводите на първонинстанционния съд
относно преценката, че липсват убедителни доказателства за поправянето на
осъдената, този извод се подкрепя и от факта,че тази промяна не е настъпила,
въпреки пребиваването на осъдената в затвора по изпълнение на предходна
условна присъда, като е правилно е прието в тази насока, че приложените
спрямо осъдената Ш. мерки за въздействие до настоящия момент, не са
довели до желаната промяна, с оглед изготвената последна оценка опасността
от рецидив се е запазила.
Апелативният съд споделя становището на решаващия съд, че за осъдената
Димитрова е налице само едната от формалните юридически предпоставки за
прилагането на института на УПО - фактическото изтърпяване на повече от
половината от наложеното наказание. При извършване на преценката за
наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК- дали
осъденото лице със своето поведение е дало доказателства за своето
поправяне, решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод,
че не са настъпили трайни положителни промени в нейното поведение.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъденото лице – води въззивната инстанция
до извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания
с нея съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Поради изложените съображения, жалбата на осъденото лице срещу
определение № 14 от 16.03.2021г по ЧНД № 59/21 г по описа на Окръжен съд
Сливен с което е оставено без уважение искането на осъдената В. Г. Ш. за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено й с
Присъда № 150/10.05.2017 год. по НОХД № 6025/2016 год. по описа на
Районен съд - Пловдив се явява неоснователна и поради което атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 16.03.2021г. по ЧНД №59/2021г. на
Окръжен съд - Сливен.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8