РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Петрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. З. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.“ № ***, против
Наказателно постановление № 21-0314-000878/18.08.2021 г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Б., РУ П..
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Изнася се, че жалбоподателят
не оспорва наложените наказания за първото и третото деяние, като се твърди, че вмененото
му второ нарушение - че не е останал на мястото на ПТП-то - не отговаря на обективната
истина. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление № 21-0314-000878/18.08.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ
П..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично само веднъж, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба,
като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление в частта му касаеща
наложеното административно наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
1
Районна прокуратура – Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите К. В. М. и С. И. М..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 20.07.2021 г. около 23.50 часа в гр. П. на ул.
„П.Д.“ срещу хотел „Д.“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. №
*** като при движение на заден ход удря паркирания зад него лек автомобил „Мерцедес С
200“ с рег. № ***, собственост на С. С. М. от с. С., общ. П., като реализира ПТП с
материални щети, същият не остава на място до пристигане на контролните органи и
водачът не представя контролен талон, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП, чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За констатираното и въз основа на
подадена докладна записка УРИ 314р-13623/21.07.2021 г., на 23.07.2021 г. свидетелят К. В.
М., в присъствието на свидетеля С. И. М., съставил АУАН Серия АА Бл. № 729794 против
Т. З. С., който акт бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, без
възражения от негова страна.
Въз основа на така съставения акт, на 18.08.2021 г. ВПД Началник на РУ към ОДМВР – Б.,
РУ П. издал обжалваното НП № 21-0314-000878/18.08.2021 г., в което възпроизвел
идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба“ в размер на 20.00 лева; за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в
размер на 150.00 лева, „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца; за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя „Глоба“ в размер на 10.00 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Т. З. С. на 16.09.2021 г., в
законоустановения срок – 23.09.2021 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят К. В. М. и свидетелят по съставянето на
акта С. И. М..
Свид.К.М. изнася, че на 20 срещу 21 юли 2021 г., около полунощ, негови колеги посетили
ул. „П.Д.“ в гр. П., срещу хотел „Д.“ и аптека „М.“ по повод подаден сигнал за настъпило
ПТП с нанесени щети. Свидетелят продължава, като възпроизвежда действията, извършени
от колегите му – на място, същите установили водача само на пострадалия автомобил – А.
М.; по негови данни, полицейските служители установили другия участник в ПТП - лек
автомобил марка „БМВ“ с посочен регистрационен номер, както и водачът му –
жалбоподателя Т. З. С; самия механизъм на ПТП-то – нарушителят предприема движение на
2
заден ход и удря пострадалия автомобил, а след това напуска мястото. Актосъставителят
посочва, че за случилото се на процесната дата има изготвена докладна записка, съставена
от младши автоконтрольор М. С. с № УРИ 314р-13623/21.07.2021 г., въз основа на която и
снетите писмени обяснения от присъстващите на инцидента лица, на 23.07.2021 г., свид.М.
съставил АУАН на жалбоподателя, като последният разбрал за какво се съставя актът и го
разписал без възражения.
Изложеното се потвърждава от цитираната по-горе докладна записка на мл. автоконтрольор
М. С., който заедно с колегата му Г. Д. са били изпратени на посоченото място по сигнал за
ПТП, и там установили изнесените от свид.М. факти.
Към образуваната въз основа на докладната записка полицейска преписка с № УРИ 314р-
13623/21.07.2021 г. са приобщени снетите обяснения от присъстващите на инцидента лица.
В обясненията си, жалбоподателят посочва, че на процесната дата – 20.07.2021 г. около
23.30 часа, управлявал автомобила си по ул. „П.Д.“ в гр. П. в посока кръстовището с
кръгово движение пред административната сграда на Община П.. От дясно на пътното
платно срещу хотел „Д.“ на посочената улица, бил паркиран лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № ***, който преди да бъде паркиран, бил управляван от А.М., който заедно със
спътника си К.Б. махнали с ръка на жалбоподателя да спре, а последният спрял успоредно на
паркирания л.а. Мерцедес, тъй като М. и Б. били на пътното платно и препречили пътя на С..
Жалбоподателят навежда, че автомобилът с марка „Мерцедес“ е на лицето А. М., който 2 - 3
дни преди инцидента препречвал пътя на жалбоподателя докато управлявали автомобилите
си в центъра на гр. П.. Продължава, че докато бил вътре в автомобила си, К. се приближил и
го обвинил, че шофира рисковано и им е препречил пътя и ги засичал на пътното платно.
Между лицата възникнали пререкания и започнали да се карат, като в резултат на
възникналото напрежение, К.Б. ударил с юмрук вътрешната част на тавана на колата, а след
това и дясната врата на автомобила му. Тъй като жалбоподателят препречвал пътното
платно и препятствал движението по него, паркирал автомобила си на около 20 метра пред
автомобила на А. М.. След тази маневра, в огледалото за задно виждане, С. видял, че М. и Б.
тръгнали към него, за да го бият. Изплашен от този факт, жалбоподателят искал да потегли,
но в паниката си объркал скоростите и вместо да потегли напред, включил задна скорост и
се ударил в паркирания отзад автомобил. Твърди, че е напуснал местопроизшествието, но
след около един час се върнал, но на мястото нямало никой.
А.М., ЕГН ********** от с. С., в снетите му обяснения на 21.07.2021 г., установява, че на
инкриминираната дата – 20.07.2021 г. около 23.30 часа, виждайки жалбоподателя Т.С., отбил
управлявания от него автомобил, в който бил и приятелят му К. Б., за да направи забележка
на последния. Провокация за това му действие било поведението на жалбоподателя, който
предната вечер, докато и двамата управлявали автомобилите си, го изпреварил от дясно, а
след това шофирал с несъобразена скорост и се движел срещу М., който, за да не се ударят
челно отбил в дясно. Сочи, че на 20.07.2021 г. жалбоподателят спрял с автомобила си пред
управлявания от него автомобил и като се движел на заден ход се удря в паркираната отзад
3
кола, в резултат на което приятелят му К. Б. пострадал.
В снетите обяснения на лицето К. Г. Б., ЕГН **********, на 21.07.2021 г., се потвърждават
изнесените факти и обстоятелства от А. М., касаещи конфликтни ситуации от предходна на
инцидента вечер между лицата С., М. и Б.. В обясненията си, Б. сочи, че на процесната дата,
след направена забележка, Т.С. започнал да се заяжда и тръгнал с „въртене на гуми“, и
докато Б. се качвал в управлявания от М. автомобил, С. включил на заден ход, ударил
колата на М., в резултат на което Б. попаднал под автомобила, а С. избягал.
Към преписката са приложени и Становище от Д-р П. относно медицинско свидетелство №
5 от 21.07.2021 г., касаещо преглед на пострадалия К.Г.Б., ЕГН ********** и самото
медицинско свидетелство.
От обясненията, снети от В.И.П., ЕГН ********** от гр. П., на 21.07.2021 г., се установява,
че на 20.07.2021 г. лицето видяло два автомобила, спрени един до друг, като в последствие
единият автомобил – сиво БМВ с рег. № *** с шофьор Т.С., минал пред другия автомобил на
разстояние 10-15 метра и включвайки на заден ход с пълна газ ударил л.а. „Мерцедес С 220“
с рег. № ***, след което, отново с пълна газ, напуснал мястото на произшествието. Имало
момче, което било затиснато под дясната пасажерска врата и било влачено заедно с колата
около 5 - 6 метра.
От показанията на свид.С.М., се установява, че последният е бил само свидетел по
съставянето на акта, същият не е присъствал при установяване на административното
нарушение, а повтаря факти и обстоятелства, които са му станали известни от неговия
колега. Съдът приема показанията на посочения свидетел, но доколкото същите са лишени
от каквато и да било конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно
авторството на АУАН, същите имат само формален характер и не представляват гласно
доказателство, подкрепящо акта.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото в него
е да се установи по безспорен начин налице ли е деяние, същото представлява ли
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако да – извършено ли е
виновно от посоченото в акта лице. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
4
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И.А.Т.
– ВПД Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който към дата 18.08.2021 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно лице – К. В. М. на длъжност полицейски инспектор към
ОДМВР-Б., РУ П., който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН, въз
основа на докладна записка, в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в
обжалваемата т. 2 на процесното наказателно постановление, е ангажирана за това, че на
посочените в АУАН и НП дата, час и място, не остава на мястото на ПТП до пристигане на
представители на МВР или следствието, което АНО е възприел, че е нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са пострадали хора, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Същевременно, фактическото обвинение срещу жалбоподателя е за това, че със своите
действия е реализирал ПТП с материални щети, които не са посочени, нито в акта, нито
НП.
Налице е съществено несъответствие между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация. От една страна, в акта и НП словесно е посочено, че
реализираното ПТП е с материални щети, а от друга страна дадената му правна
квалификация от АНО касае случаите, при които има пострадали хора, в резултат на
настъпило ПТП.
Неправилната квалификация на деянието всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и обосновава отмяна на издаденото с такъв порок наказателно
постановление. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство чрез
преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на извършеното
административно нарушение наказание, доколкото това е свързано със съществено
5
изменение на обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение, т.е.
накърнено би било правото на защита на нарушителя. Отделно от това, в конкретния
случай, от значение е вида на настъпилите в резултат на възникналото ПТП последици, тъй
като в зависимост от тях се поставя дължимото от страна на участника в ПТП-то поведение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, с оглед факта, че от посоченото в акта и НП не може да се установи
ясно, точно и конкретно кои точно задължения като участник в ПТП водачът –
жалбоподателят е нарушил. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
За прецизност на изложението, съдът намира, че следва да посочи, че от съвкупния анализ и
преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, счита, че извършването
на вмененото на нарушителя административно нарушение по ЗДвП – както по фактическото
обвинение, така и даденото с правната квалификация, не е доказано по безспорен и
несъмнен начин от АНО, върху който тежи това задължение.
По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че
действително на процесната дата, в резултат на реализираното от страна на жалбоподателя
ПТП, за което той не спори, а и го признава, са настъпили материални щети. В тази насока
не са ангажирани писмени доказателства, които да обективират наличието на материални
щети, техния размер, както и евентуално дължимо обезщетение за тях. От свидетелските
показания на актосъставителя също не се установява, в резултат на настъпилия пътен
инцидент да са възникнали материални щети. Дори анализирайки снетите по полицейската
преписка обяснения на лицата участващи в инцидента, не може да се направи извод, че са
настъпили материални щети, доколкото само се потвърждава факта на удара между двете
МПС-та, но не и какви са последиците след този удар.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП не се съдържат констатации за пострадали
хора, в резултат на настъпилото ПТП, каквато е дадената от АНО правна квалификация на
извършеното деяние от страна на жалбоподателя. За решаващия състав не става ясно защо в
АУАН и НП липсва описание и посочване на конкретни обстоятелства, касаещи пострадало
лице, в резултат от настъпилото ПТП, след като в снетите по полицейската преписка
обяснения на присъстващите на инцидента лица има индиции за пострадало лице, ведно с
приложено медицинско свидетелство, както и факта, че АУАН, въз основа на който е
издадено НП, е съставен три дни след деянието – на 23.07.2021 г., а снетите обяснения са от
21.07.2021 г.
Безспорни доказателства, че има пострадало лице, в резултат на реализираното от
жалбоподателя ПТП, липсват. Доколкото в снетите обяснения на лицата А.М., К.Б. и В.П. се
съдържат данни за това, че К.Б. е имал съприкосновение с ударения автомобил /марка
„Мерцедес“/ в момента на самия удар и е приложено медицинско свидетелство за извършен
6
медицински преглед, установяващ съответни телесни увреди на лицето, не се доказва по
категоричен и безспорен начин да е налице причинноследствена връзка между ПТП-то и
увредите на пострадалото лице.
С оглед всичко изложено, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част, с която на жалбоподателя за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложена „Глоба” в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 3 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
В останалата част - относно нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложена Глоба в размер на 20 лева и относно нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена Глоба в размер
на 10 лева, наказателното постановление, като необжалвано, е влязло в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0314-000878/18.08.2021 г. на ВПД Началник
РУ към ОДМВР – Б., РУ П., В ЧАСТТА, с която на Т. З. С., ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.“ № ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, „Лишаване от право
да управлява МПС“ за 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7