Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. София, 05.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Павел Панов
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
972 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 248664/24.10.2017 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 19809/2016 г. е
признато за установено, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д.М.А. ЕГН ********** дължи
на „Т.С." ЕАД ЕИК********сумата от 1 398, 48 лв., стойност на
потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. в
имот с абонатен номер 158791, находящ се на адрес в гр. София, ж.к
„Илинден", бл. 128, вх. Б, ет. 3, ап. 28, ведно със законната лихва върху
главницата от 02.02.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане,
сумата от 49, 38 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 19.01.2016 г., сумата от 69, 11
лв., представляваща такса за дялово разпределение в периода от м. 05.2014 г.
до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.02.2016 г. (подаване
на заявлението) до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.02.2016 г. по ч. гр.
д. № 5628/2016 г. по описа на СРС, 127 с-в. С решението са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от 1 398, 48 лв. до
първоначално предявения размер от 1 398, 49 лв. по главницата, както и в частта
за разликата над уважения размер от 49, 38 лв. до първоначално предявения
размер от 49, 39 лв., както и за сумата от 6, 97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода 01.09.2015 г. - 19.01.2016 г. Ответникът е осъден за
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението се оспорва от ответника Д.М.А. с доводи, че е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът
неоснователно е разгледал само нормите на ЗЕ, без да съобрази ЗЗП, който е с
предимство. Ищецът не е доказал нито наличието на договорно правоотношение,
нито количеството на доставената ТЕ. Съдът не е обсъдил липсата на молба –
декларация за откриване на партида на името на ответника. Ответникът не е
потребител на ТЕ по смисъла на закона – чл. 153 ЗЕ. Не е налице реален отчет на
уредите, а служебно начислените суми са недължими. Неправилно съдът е приел, че
ОУ на дружеството създават договорни отношения между страните. Не са ангажирани
доказателства за изправност на уредите за дялово разпределение, за
индивидуалното им отчитане, както и за изразено съгласие на ответника с
приспадане или добавяне на суми по изравнителните сметки. При липса на отчетни
документи и оспорване на приетите експертизи, съдът неоснователно е приел, че
ищецът има право да получи сумите в претендирания по делото размер. Тъй като
СТЕ е работила по документи на ищеца, липсват независими доказателства за установяване
на изразходваната ТЕ. Съдът не е изложил съображения относно оплакванията на
ответника за непълнота на заключенията на вещите лица. Неправилно с решението
са присъдени и суми за дялово разпределение и е прието, че претендираните суми
за ТЕ са доказани по основание и размер. По тези и други доводи, моли решението
да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.“ ЕАД, в
молба преди съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира разноски и прави
евентуално възражение по разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно
призовано, не взема становище по делото.
Настоящият състав намира за установено следното
:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
доводите на страните, изложени във въззивната жалба. Обжалваното решение е
валидно постановено и допустимо.
Производството се развива след постъпване
на възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД
от длъжника Д.М.А.. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне
само по доводите по въззивната жалба.
В правилно приложение на
материалния закон СРС е съобразил при постановяване на решението, че съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в релевантната за
спора редакция), клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Такава е и легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (в релевантната за периода редакция), според която „потребител на енергийни услуги“ е всяко лице - краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчика.
Като се съобрази
посочената уредба, следва да се приеме, че по изрично разпореждане на ЗЕ, по договорът за доставка на топлинна енергия за процесния имот - потребител (клиент) на топлинна енергия е неговият собственик, както и физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В случая, съгласно нотариален
акт № 132, т. І, рег. № 121/30.11.20106 г. ответникът Д.М.А.
е придобил 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, като съгласно нотариалния
акт № 190, т. І, рег. № 5791, дело № 121 от 20.06.2018 г. за договорна ипотека,
ответникът е ипотекирал целият имот в полза на „Р. (България)“ ЕАД при получаване на банков кредит.
Предвид
изложеното, според законодателната уредба, действаща през процесния период, основателно
СРС е приел, че между страните е възникнало облигационно отношение с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действието на Общите условия
на ищцовото дружество. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма. Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след
изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване
на индивидуални условия. Няма данни по делото ответникът да е възразил срещу
прилаганите от ищеца Общи условия, поради което съдът приема, че страните са
обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка с предоставянето на
топлинна енергия за битови нужди. Следователно,
доколкото не е установено нищо различно, облигационното правоотношение за
доставката на топлоенергия в имота е възникнало с ответника в качеството му на
собственик на имота, съгласно даденото в ЗЕ разрешение. Възраженията на ответника срещу
наличието на правоотношение с ищеца относно доставката на ТЕ, поддържани и във
въззивното производство, са неоснователни.
На
следващо място въззивният съд намира, че неподаването на молба за откриване на
партида на името на ответника не влияе на качеството му на реален ползвател на
ТЕ за имота. Това би означавало реалния ползвател да се възползва от
неизпълнението на задължението си да уведоми доставчика за промяната в правата
на имота и да поиска смяна на партидата, като се освободи от отговорност за
задълженията за имота за ТЕ, какъвто не е смисъла на закона. Възраженията във
въззивната жалба в посочения смисъл са неоснователни.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Законодателят е предвидил заплащането на топлинна
енергия като многокомпонентно задължение. То включва в себе си задължението за
топлинна енергия за сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
имотите и за БГВ - по арг. от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия, вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата е възложено от етажните
собственици на „Т.С.“ ООД.
Основателно СРС е приел, че размерът на потребеното количество топлинна
енергия и съответно на дължимите суми за процесния период следва да се
определят съгласно заключението на съдебно - техническа експертиза, която е
съобразила реалното количество използвана в имота топлинна енергия за процесния
период, съгласно отчетите на фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че разпределението на топлинната енергия от ФДР е извършено съобразно
приложимата методика към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
както и че от общото количество на отчетената от топломера топлинна енергия за
периода са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, а общият топломер
е преминал през първоначални и последващи метрологични проверки, завършили с
констатация на компетентния орган, че топломерът съответства на одобрения тип.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че съдът е присъдил прогнозните стойности на задълженията, без да
съобрази реалното потребление и само въз
основа на документи, представени от ищеца. Въззивният съд намира, че при определяне
реалния размер на задълженията за ТЕ за имота в процесния период СРС е взел
предвид както приетата по делото СТЕ, така и доказателствата представени от
третото лице помагач, в това число - документите за главен отчет на уредите в
процесния период, които са подписани от потребител.
В отговор на
възраженията на ответника във въззивната жалба, съдът намира за необходимо да
отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства за неправилно отчитане на
средствата за дялово разпределение или за тяхната неизправност. Доколкото
индивидуалните разпределители на топлинна енергия са „средства за отчитане на
дяловото потребление на топлинна енергия“ по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ,
които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия и
са част от сградната инсталация и отклоненията към нея, т. е. част от
разпределителната мрежа - етажна собственост и доколкото са монтирани в дома на
всеки отделен потребител, те са негова индивидуална собственост. Поради това,
ако потребителят е имал възраженията относно изправността на индивидуалните
уреди за разпределение, те е следвало да се насочат срещу фирмата, монтирала
средствата за търговско измерване и поела гаранционното обслужване, като на
продавача на топлинна енергия не могат да се противопоставят възражения, че
средствата за дялово разпределение са неизрядни и не отговарят на техническите
параметри, заложени в стандартите. По делото няма данни ответникът да е
поставял въпроса пред ФДР за изправността на уредите за индивидуално измерване.
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза през исковия период на ответника е била
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за шест броя отоплителни
тела, с поставени на тях индивидуални разпределители на разхода на отопление
(ИРРО) и за топла вода, измервана с два броя водомери.
Топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по реален отчет, съгласно
т. 5. 2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.,
като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. В правилно приложение на закона съдът е приел, че за определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия,
следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В тази
връзка следва да се отбележи, че представянето на отчетния картон за
показанията на общия топломер в абонатната станция не е необходимо за
правилното решаване на настоящия правен спор, тъй като количеството потребена
енергия в конкретен имот се установява от индивидуалните уреди за измерване в
този имот и без представянето на показанията на всички ИРРО за всички обекти в
сградата с оглед тяхното съпоставяне и сравнение с резултата на общия топломер,
последният не би могъл да установи различно количество потребена енергия в
процесното жилище.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, съдът е взел предвид разпределението на енергията, включително
разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след
прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил
факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
Възраженията за нарушение на ЗЗП
също са неоснователни. Не може да се приеме, че в настоящото исково
производство потребителят е с нарушени права на защита, тъй като има правна
възможност да оспорва документите, представени от ищеца, да иска и ангажира
доказателства в подкрепа на оспорванията и доводите си.
Въззивният съд намира, че основателно СРС е определил дължимата сума за
потребена топлинна енергия за имота в процесния период съгласно заключението на
техническата експертиза, според която стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. е в размер на 1 398,
48 лв., без предишни
просрочени, неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без
лихви. Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер от 69, 11 лв. (съобразно
заключението на ССЕ). Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
В частта по установените задължения за лихви за забава
– по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно
ОУ на ищеца, купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към
продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е приел и СРС, с изтичането на
срока за изпълнение потребителят изпада в забава по отношение на плащането и
без да е необходимо за бъде изрично канен. Крайните изводи на въззивният съд
съвпадат с тези на СРС по отношение изложените мотиви за дължимостта на лихвите
за забава, поради което настоящият състав препраща към мотивите на СРС в тази
част, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Решението и в тази част следва да се потвърди както е постановено.
Доколкото решаващите
изводи на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението в оспорените части следва
да се потвърди, като постановено в правилно приложение на материалния и
процесуален закон. Този извод са налага и по отношение на присъдените разноски
по исковото и заповедно производства, които са съобразени с уважената част от
претенцията и доказателствата за реално направени разноски от ищеца в тези
производства.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има въззиваемата страна – ищец. В конкретния случай обаче
настоящият състав намира, че такива не следват да й се присъждат, тъй като
липсват предприети процесуални действия от тази страна. Въззиваемият - ищец е
депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие, в която моли да се потвърди обжалваното решение, без излагането на
каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба. Молбата на „Т.С.” ЕАД не може да бъде окачествена като отговор по въззивната
жалба, а на още по-голямо основание - като действие на процесуално
представителство. С оглед на изложеното и доколкото въззиваемият не се е явил в
проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, липсва
основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с
НМРАВ, респективно, съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца – въззиваем.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248664/24.10.2017 г. на СРС, 127 с - в, по гр. д. № 19809/2016 г., в частта, в която е признато за установено, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д.М.А. ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД ЕИК********сумата от 1 398, 48 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен номер 158791, находящ се на адрес в гр. София, ж. к „**/*******ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателното й изплащане, сумата от 49, 38 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.09.2015 г. - 19.01.2016 г., сумата от 69, 11 лв. - такса за дялово разпределение в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.02.2016 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5628/2016 г. по описа на СРС, 127 с - в, както и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.