№ 434
гр. гр.Н., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100287 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б.,
ул. „Г.В.В. № *, представлявано от инж. Г.Т., чрез юрисконсулт Д. З. против
Л. М., гражданка на Р.М. родена на **********г., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к.
„С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *, обект. № **. Ищецът претендира да се
признае за установено, че ответната страна дължи сумата от 368.50лева,
представляваща сбор от главница в размер на 290.92лева и лихва в размер на
77.58лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 12.10.2018г.
до 21.06.2019г., за което е била издадена фактура от 25.06.2019г. Ищецът
сочи, че между него и ответника е налице валидно правоотношение с предмет
на доставка ВиК услуги. Твърди се, че ответникът е клиент на дружеството и
страна по облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр. Н., общ. Н., к.к.
„С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *, обект. № **, с идентификатор № ****.
Заведена била партида с аб. № ****. Ищецът счита, че ответникът, като
собственик на посочения апартамент, се явявал „потребител” на
предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи.
Съдържанието на облигационните правоотношения между страните се
подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били публично
известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на
ползваната от ответника вода ставало посредством водомер, разположен в
жилището му. Отчитането в процесния период ставало посредством мобилно
устройство. За целта се сканирал баркод, който бил поставен до водомера.
Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че
съществуват няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от
извършените действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно
отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти, имащи
характера на ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да се
1
отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко отчитане
са издавани данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити.
Конкретно за ответникът била издадена фактура от 25.06.2019г., която не е
била заплатена в срок 30 дни от издаването й. Същата възлизала на
290.92лева. Върху сумата по фактурата ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане в размер на 77.58лева за периода 26.07.2019г. до
16.03.2022г. - датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото.
Иска се постановяване на решение, с което М. да бъде осъдена да заплати
посочените суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Л.
М., гражданка на Р.М. родена на **********г., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к.
„С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *, обект. № **, депозира такъв чрез особения
представител адв. И. М., АК гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.” № **. Ответната
страна оспорва основателността на иска. Твърди, че сумата е недължима.
Сочи, че ищецът не бил представил доказателства, от които да е видно, че
ответната страна е титуляр на партидата, както и че има сключен договор
между него и ответника, от който произтича претендираното задължение.
Изтъква, че от представената справка от Служба по вписванията не може да
се установи на какъв недвижим имот е собственик ответната страна. Не се
представят писмени доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. И. М.,
АК гр. Б., особен представител. Отговорът на исковата молба се поддържа. Не
се сочат нови доказателства и не се прави искане за събиране на такива. Моли
се за решение , съобразно отговора на исковата молба.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б. и Л. М., БУЛСТАТ:
*********, гражданка на Р.М. родена на **********г., с адрес: гр. Н., общ. Н.,
к.к. „С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *, обект. № ** са се намирали в
облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно
водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.“, к-с
„Р.“, сграда "*", ет. *, обект. № **, с идентификатор № ****, с абонатен №
****. По делото е представен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № *5, том I, рег. № *85, н. д. № *3/ 18.01.2012г., от който е
видно, че Л. М. е станала собственик на посочения недвижим имот. Справката
изготвена чрез отдалечен достъп до регистрите на Агенция по вписванията
сочи, че към датата на подаване на исковата молба собствеността е била
прехвърлена , но на 30.08.2019г. и към периода на ползване на водата М. все
още е била собственик на имота. В имота на ответника е бил поставен един
водомер за отчитане на потребената вода. От представените писмени
доказателства се вижда, че за процесния период, показанията на водомера са
2
отчетени от ищеца, за което е представена справка – извлечение. От нея се
установява, че водомерът е видян от инкасатора на имота, което е станало на
21.06.2019г. След отчитане на показанията на водомера е издадена фактура №
**********/ 25.06.2019г. за сумата от 290.92лева. Фактурата е издадена за
потребената в имота вода за периода 12.10.2018г. до 21.06.2019г. Вписаните
във фактурата показания на потребената вода отговарят на записаните в
справката – извлечение. По делото не са представени доказателства
посочените суми да са били заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че Л. М. е абонат на дружеството ищец - „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, М. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на ответника
водомер. Следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване, като
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е станало веднъж през 2019г.
След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочената по- горе фактура за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За М. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си, което е в размер на общо на
290.92лева.
След отчитане на ползваната услуга, е издадена посочената фактура. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че заплащането на фактурираната вода става в
30 – дневен срок от датата на фактуриране. По делото няма данни ответната
страна да е изпълнила задълженията си към дружеството. Съгласно чл. 44 от
ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 77.58лева, дължима за периода
26.07.2019г. до 16.03.2022г. – датата на предявяване на исковата молба.
Дължи се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 180.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М., БУЛСТАТ: *********, гражданка на Р.М. родена на
**********г., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *,
3
обект. № **, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на
„В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б., ул. „Г.В.В. № *, сумата 290.92лева (двеста и
деветдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода 12.10.2018г. до
21.06.2019г., по издадена фактура от 25.06.2019г., сумата от 77.58лева
(седемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки ), представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 26.07.2019г.
до 16.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.03.2022г. –
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА Л. М., БУЛСТАТ: *********, гражданка на Р.М. родена на
**********г., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.“, к-с „Р.“, сграда "*", ет. *,
обект. № **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.к.” ЕАД,
ЕИК ****, гр. Б., ул. „Г.В.В. № *, сумата от общо 380.00лева (триста и
осемдесет лева) представляваща деловодни разноски – 100.00лева за
заплатената държавна такса, сумата от 180.00лева за заплатеното
възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4