ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 65308.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500497 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК Образувано по частна
жалба подадена
ОТ: „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД; ЕИК *********, представлявано от Л.
Д.- изпълнителен директор със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № **, ет.
*
ЧРЕЗ: юрисконсулт Т. К. със съдебен адрес: гр. С., ул.„Х. И." № **, ет. *
СРЕЩУ: Разпореждане от 20.05.2020г. по ч.г.д. № 2028 / 2020 г. по описа на PC
Перник.
Жалбоподателят, счита обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлена
претенцията за договорна възнаградителна лихва и лихва за забава, за неправилно поради
противоречие с материалния закон.
Сочи, че общият размер на кредита бил посочен в чл.3, т.12 от договора за заем под
наименованието „обща сума"; Лихвеният процент по кредита бил посочен в чл.З, т. 7 от
договора за заем, действително договорът съдържа месечен, а не годишен лихвен процент,
но ЗПК никъде не въвеждал изискване спрямо какъв времеви интервал следва да бъде
изчислен лихвеният процент по кредита; ГПР бил посочен в чл.3, т. 5 от договора за заем и
размерът на същият отговаря на изискванията на ЗПК; Не били посочени дължимите такси
по простата причина, че такива не са уговорени, нито били начислявани, нито били
претендирани; Размерът на минималната месечна вноска бил посочен в чл.3, т. 2 от договора
за заем.
На следващо сочи, че представения погасителен план съответства на изискванията
на ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК бил посочено задължителното съдържание на погасителния
план, което било: „информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски“. Тези данни били налични в представения по делото и разписан
между страните погасителен план. Същият действително не съдържал информация относно
„последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми",
но това било така, защото по договора не се прилагали различни лихвени проценти, каквото
били изискването в ЗПК за подобен тип погасителни планове.
1
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе, взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр.д. № 2028/2020 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по заявление подаден от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Й. Й. , с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.П., ул. Б. Г. № **, вх. *, ет.*, ап. **
В т. 9 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят
посочва, че: „Претендираните е настоящото заявление вземания произтичат от договор за
паричен заем с номер ***** от 30.04.2015 г. сключен между „Сити Кеш" ООД, ЕИК
********* (с предходно фирмено наименование до 13.08.2014 г. КРЕДИ ЙЕС СОФИЯ ООД)
и Д. Й. Й. с ЕГН ********** и към настоящия момент задълженията на същия били в общ
размер на 756,04 лева, от които: Главница в размер на 376,41 лева; Договорна лихва в
размер на 23,56 лева, начислена за периода от 14.05.2015 г. до 20.08.2015 г.; Лихва
(обезщетение) за забава върху непогасения остатък от главницата 140,25 лева, начислена за
периода от 22.06.2016 г. до 13.03.2020 г.; Неустойка, дължима поради неизпълнение от
страна на длъжника за предоставяне на обезпечение в размер на 140,54 лева, начислена за
периода от 14.05.2015 г. до 20.08.2015 г.;Неустойка, дължима поради настъпване на
предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението по договора за заем в размер на
75,28 лева, начислена за периода от 04.06.2015 г. до 20.08.2015 г.
От приложения към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК договор за паричен заем № ***** от 30.04.2015г., установява, в чл.3 са
посочени 12 параметъра на опуснатия заем: (1) Размер на отпуснатия заем: 400.00 лева; (2)
Размер на погасителна вноска: 26.66 лв. (3) Ден на плащане: четвъртък (4) Вид вноска:
седмична (5) ГПР: 49.055% (6) Брой вноски: 16 (7) Месечен лихвен процент: 3.34% (8) Дата
на първо плащане: 07.05.2015 г. (9) Обезпечение: Запис на заповед, поръчител/банкова
гаранция; (10) Дата на последно плащане: 20.08.2015 г. (11) Такса за усвояване: няма (12)
Обща сума за плащане: 426.63 лв. От приложения погасителен план договор за паричен заем
№ ***** от 30.04.2015г. се установява, че за всяка погасителна вноска е посочен точен
падеж, размер на вноската от 26.66, с изключение на последната от 26.73 и размер на
неустойката от 9.43.
По така подаденото заявление заповедният съд се е произнесъл с разпореждане,
като е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК относно искането за издаване заповед за
изпълнение, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от 23, 56
лв., представляваща договорна лихва за периода 14.05.2015г.- 20.08.2015г.; сумата от 140, 25
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.06.2016г.- 13.03.2020г.; сумата от
140, 54 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение за периода 14.05.2015г.- 20.08.2015 г.; сумата от 75, 28 лв., представляваща
неустойка поради настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост за периода
04.06.2015 г.- 20.08.2015г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, като по подробно изложени
съображения е приел, че е налице вероятна обоснованост в тази част искането да се основава
на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, с оглед на което е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд е длъжен
служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК да извърши
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави. В настоящия случай по отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение представлява такова по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. При недействителност на договора на основание
сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне
чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора,
т. е. следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за дължимата главница по кредита.
Договорът за паричен заем № ***** от 30.04.2015г., въз основа на който се
претендира издаването на заповед за изпълнение на парично задължение е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксирани месечен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. При преценка за спазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, а именно „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин;“ настоящия съдебен състав констатира,
че в никъде в договора не са посочени взетите допускания използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите в размер на 49.055%. Следователно непосочване на
допусканията, при които се изчислява ГПР в разглеждания договор за кредит, е от
съществено значение в контекста на Директива 87/102 и е решаващ фактор за това дали
клауза от договор за заем, която се отнася до неговата стойност ще доведе до изначална
недействителност на договора за потребителски заем съгласно чл. 22 от ЗПК. Член 4,
параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 транспониран в чл. 11 и чл. 19 от ЗПК предвиждат, че
договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма, и че в него трябва да е посочен
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази
директива транспонирана в чл.19 от ЗПК се определят условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен“ (в този смисъл Решение по дело Cofinog,). А приложение
№1 към ЗПК и към Директива 87/102 посочват точно какви са допълнителните допускания
за изчисляването на годишния процент на разходите. Именно от тази гледна точка в защита
на потребителите, срещу несправедливите условия на кредитиране е въведено задължението
на кредитора да запознае потребителя, с всички условия на бъдещото изпълнение на
сключените договори. Член 4 от Директива 87/102 изисква при сключването на договорите
на заемателите да са известни всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху
обхвата на техните задължения (вж. Решение по дело Berliner Kindl Brauerei), включително и
допусканията при които се изчислява ГПР. Така това информиране на потребителите
относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна
математическа формула, както и посочване на допълнителните допускания за изчисляването
на годишния процент на разходите има съществено значение. Тази информация позволява
на потребителя да прецени обхвата на своето задължени (в този смисъл е и постановеното
Определение на Съда на ЕС (oсми състав) от 16 ноември 2010 година по дело C-76/10 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v
3
Prešove (Словакия) с акт от 19 януари 2010 г., постъпил в Съда на 9 февруари 2010 г,
задължително за настоящата национала юрисдикция „Стандартът по решение CILFIT“. С
оглед изложеното процесния договор за паричен заем № ***** от 30.04.2015г. поради
липсата на императивно посоченото изискване на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, се явява
недействителен на формално основание.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че макар в договора за
паричен заем № ***** от 30.04.2015г., въз основа на който се претендира издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение, в чл.12 да се посочва, че за изпълнението на
договора за заем се прилагат и Общите условия, за които заемателя е подробно запозна, в
който евентуално може да посочени взетите допускания използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, същите не са приложени към заявлението, не се и
представят пред настоящата инстанция, поради което съдът не може да ги вземе предвид
при произнасянето си.
С тези мотиви, макар и по други съображения обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат
предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния
спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.05.2020г. по ч. гр. д. № 2028/2020 г. по
описа на РС Перник, в обжалваните части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4