Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят Е ОН. Б. П. " излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 897/24.10.2012г. на ВТРС, постановено по гр.д.5824/2010г., с което е уважен предявеният от Г. И. Д. отрицателен установителен иск за сумата от 1878,34 лева и е осъден да заплати дължимите разноски.Твърди, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон,нарушен е чл. 235 ал 2 и 3 от ГПК, като също така е необосновано и вътрешно противоречиво. Неправилно съдът е приел в мотивите си ,че жалбоподателят не е доказал периода, за който е била извършена манипулацията върху СТИ, клаузите на общите условия , съобразно които ес извършват корекции на сметки противоречат на приниципите за равнопоставеност между страните, не е доказано, че реално е консумирано респ. доставено конкретно количество ел. енергия, поради което неоснователно е начислена и фактурирана процесната сума. Също така решението противоречи на правните норми, тъй като съдът е възприел общите условия като санкция, ,налице е противоправно действие на потребителя, и трето практиката на вКС не е задължителна за "Е. Б. П." , тъй като тя касае друго енергийно дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В законоустановения сроке постъпил отговор от страна потребителя, което е рзавито в писмено становище. Приема се ,че решението е правилно и законосъобразно, постановено с константната практика на ВКС. С оглед на горното решението следва да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становища на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят има качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди. Като такъв той има открита партида с абонатен номер. На потребителя е било издадено дебитно известие с посочената като цена на иска стойност за период от 180 дни, тъй като при проверка на измервателното средство е установено наличие на мост, който намалява отчитаното потребление на ел. енергия. Съставеният протокол не е бил подписан от собственика на жилището. Приема се, че отношенията между страните са уредени с Общ договор за снабядване и разпределение на електрическа енергия, като с Раздел І - Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. П." , отношенията са уредени между потребителя и продавача, а с Раздел ІІ- Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. М." , отношенията са уредени между ползователите и преносното дружество. Тези договори имат своето действие, тъй като за тях следва да се приеме правилото за общодостъпност, тъй като са публикувани на сайта на дружествата. Валидността на клаузите на договорите, обаче, следва да се преценяват с действащото законодателство и по-конкретно със Закона за енергетиката, Закона за измерванията, Закона за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове относими в конкретния случай: Наредба № 6 от 9 юни 2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителнните електрически мрежи / послд.промяна ДВ бр. 25/ 5.03.2008г/; Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката; Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ бр. 67/02.08. 2004г. . Това е така, тъй като, че независимо, че държавата е предоставила упражняването на този вид дейност на търговски дружества и те имат права да определят правата и задълженията на страните чрез сключените договори, държавата предвид значимостта на икономическия отрасъл, провежда й държавно управление. Предоставяне на дейността на търговски дръжества се осъществява след като тези търговски дружества получат лицензии за това- арг. чл.39 от ЗЕ. В конкретния случай не е спорно от страните, че процесното енергийно дружество е доставчик на ел.енергия и не е било необходимо да се представят доказателства в тази насока. Първият спорен момент между страните е: налице ли са законови правомощия служители на "Е. Б. М." да установяват годността на "средствата за измерване" /електромерите/, последните собственост на дружеството доставчик на ел.енергия. Такива правомощия за дружеството има в сключените договори за обощи условия с крайните потребители. Договорите не дават пълна и всеобхватна представа за правата и задълженията на двете дружества, тъй като по делото не са представени доказателства относно предоставени на дружествата права за контрол върху средствата за измерване на ел.енергията. Контролът върху средствата за измерване е въздигнат в държавна политика, съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за измерванията. Тази държавна политика се осъществява, чрез МС по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се изпълнява от Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобразно правомощията по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗИ първоначалните и последващите проверки на средствата за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица оправомощени от председателя на тази агенция. В конкретния случай проверката на средството за измерване е извършено от лице на "Е. Б. М." , като след оспорване на съставения от това дружеството констативен протокол, в тежест на представилия протокола е било, чрез пълно насрещно доказаване да установи, че дружеството, чиито представители са извършили измерването на електромера са оправомощени лица за такава проверка, съгласно цитираната по-горе правна норма. Щом такова пълно насрещно доказаване не е проведено, така съставеният и представен като доказателство констативен протокол, че средството за измерване не е годно измервателно средство, не следва да се приема като годно доказателство. Проверката на електромера е вид контролна дейност и като такава не попада в обхвата на двете енергийни дружества: първо, както се изложи по-горе дейността подлежи на разрешителен режим от ДАМТН и второ дейността на дружествата по измерване и доставка на ел.енергия е пречка за осъществявяване й на контролна дейност. Основателен е наведения от ВТРС довод за нищожност на правилата на договорите за общи условия в частта за коригирането на сметките на потребителите за минал период като противоречащи на интереса на потребителите, както и на императивни правни норми. С разпоредбите на договорите не следва да се нарушават основни императивни правни норми. След като е ясно, а и нормативно установено- чл.120 от ЗЕ, че средството за техническо измерване е собственост на дружеството, последното има задължение да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. и коректното отчитане на потребената ел. енергия. В случаи, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите на консумираната ел.енергия има отклонения по вина на самия потребител, то следва да се установи точно и периода за грешното измерване. Ако не се държи сметка за този период едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По тази причина и ВКС в практиката си приема, че клаузата от договора/ Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неправомерна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП. В тази връзка съдът се позовава на решение № 189 / 11.04. 2011г. по т.д. № 39/ 2010гг на ІІ т.о. на ВКС; решение № 104: 05.07. 10г. по т.д. № 885/ 09г. на ТК- ІІ отд.; решение № 165/ 19. 11. 09г. по т.д. № 103/ 09г ТО - ІІ отд., които решения са постановени по реда на чл.291 от ГПК и по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОС на Гражданската и Търговската колегигии попада в обхвата на задължителната съдебна практика., поарди което не са налага мотиви, които са идентични с мотивите на цитираните решения. С оглед на гореизложеното, решението следва да се отмени и постанови друго по същество, с което искът да се уважи,а тъй като не се претендират разноски, такива не се присъждаг. На основание чл. 272 от ГПК съдът изцяло препраща към мотивите на ВТРС. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 897/24.10.2012г. на ВТРС, постановено по гр.д.5824/2010г.,като законосъобразно и правилно. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове :1 2. |