№ 3681
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504627 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита
от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 87790/12.03.2025 г. по
регистъра на СРС, депозирана от Е. Е. Ш. чрез адв. П. Б. срещу Решение №
3295/27.02.2025 год. постановено по гр.д. № 31936/2023 год. по описа на СРС,
158 състав, с което е уважена подадената от Н. Г. Г. в качеството му на законен
представител на малолетната Д. Н. Г. молба и е издадена заповед за защита.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се приеме, че молбата на Н.
Г. Г. в качеството му на законен представител на малолетната пострадала Д. Н.
Г. е изцяло неоснователна.
В открито съдебно заседание въззивницата Е. Е. Ш. – се явява лично,
1
като чрез процесуалният представител по пълномощие поддържа поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски в
настоящата съдебна инстация, представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира
писмени бележки по същество на спора.
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил
отговор на въззивната жалба от Н. Г. Г. в качеството му на законен
представител на малолетната Д. Н. Г. чрез адв. В. Д., с който оспорва
изложените доводи и се поддържа становище за правилност на решението,
поради което моли то да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание се явява законния представител на
малолетната Д. Н. Г., представлява се от адв. Д., който оспорва жалбата, като
неоснователна. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по
представен с отговора на въззивната жалба списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
2
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт, прие следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по молба с правно
основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 165499/12.06.2023 г., подадена от Н. Г. Г.,
ЕГН **********, срещу Е. Е. Ш., ЕГН **********, за налагане на мерки за
защита на детето на молителя и на ответницата - Д. Н. Г., ЕГН **********
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН с
определение № 23605/05.07.2023 г./, при твърдения за извършен от
ответницата спрямо детето акт на домашно насилие, а именно:
На 24.05.2023 г., около 15:00 часа, детето Д. се е намирало, придружено
от две свои приятелки, на стадиона в с. Рударци, когато ответницата се е
опитала да се свърже с нея по телефона, но безуспешно, тъй като батерията на
мобилния апарат е била изчерпана. Ответницата набрала по телефона една от
двете приятелки на детето Д., която уведомила ответницата при проведения
разговор къде се намира и поради смущения в телефонната връзка прекратила
разговора. След това ответницата е отишла на стадиона, докато приятелките
на Д. са били в близкия супермаркет, слязла от колата си и повикала детето.
Последното било седнало на една от пейките и не отишло при ответницата.
Тогава ответницата отишла при детето, хванала Д. за врата и започнала да я
стиска за гърлото и да я души, наричайки я „гадина“. След това Д. изритала
ответницата в корема и избягала в близкия супермаркет. Ответницата влязла в
супермаркета след детето, но последното успяло да избяга отново на стадиона
и да се скрие зад близка сграда. На стадиона детето срещнало познато момче,
което предложило да отидат в жилището на баба му, за да може Д. да зареди
телефона си и да се обади на баща си. Ответницата влязла в двора на къщата,
в която се криела Д., но бабата на момчето не я допуснала в къщата. Уведомен
от детето за случилото се по телефона, бащата на Д. отишъл на място след
около два часа и се обадил на телефон 112. Майката се намирала в кафене,
където я открили органите на реда.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита №199/05.07.2023
год., по силата на която майката Е. Е. Ш. е задължена на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
малолетната Д. Н. Г., както и е задължена на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН
да посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена
врата“.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С Решение № 3295/27.02.2025 год. постановено по гр.д. № 31936/2023
год. по описа на СРС, 158 състав е уважена подадената от Н. Г. Г. в качеството
3
му на законен представител на малолетната Д. Н. Г. молба и е издадена
заповед за защита, като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, първият съд е
задължил Е. Е. Ш. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д.-Г. Н. Г..
Наложил е на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Е. Е. Ш. глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт.
Разпределил е отговорността за разноски.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, прие за установено следното:
Страните не спорят, че въззивницата Е. Е. Ш. е майка на малолетната
пострадала Д. Н. Г., което се установява и от Удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 0446/30.08.2012 год. Следва, че
въззивницата попада сред кръга от лица, посочени в хипотезите на чл. 3, т. 4
от ЗЗДН, поради което същата притежава и материалната легитимация да
отговаря по молба за защита по ЗЗДН. Отделено е като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните с протоколно
определение от 15.10.2024 г. освен горното обстоятелство, и факта, че на
процесната дата детето и майката са се намирали в с. Рударци.
Пред първата инстанция е представен доклад от Център „Отворена
врата“ във връзка с издадената Заповед за незабавна защита, въз основа на
която Е. Ш. е задължена да посещава редовно програма за извършители на
домашно насилие. При индивидуалните консултации с Е. Ш. е посочено, че
същата е с нисък риск от извършване на агресивни действия и наличен добър
контрол върху импулсите и поведението си. Налице е добре изградена
ценностна система и способност да съблюдава социално приети правила и
изисквания. В спорове и конфликтни ситуации, особено при умишлени
провокации към основни принципи и морални ценности реагира
емоционално, с изострено чувство да отстоява справедливостта и собствените
си разбирания, мнения и решения. Има силно критично отношение към
поведение свързано с агресия към децата. В заключение е посочено, че при Е.
Ш. се отбелязва нисък риск от агресивно поведение.
По делото е депозиран социален доклад изготвен от Д „СП“ – Красно
село, в което социален работник е осъществил контакт с родителите и детето
Д.. По време на срещата с детето в присъствие на бащата е констатирано, че Д.
4
използва беден речник и изразни средства, които са формирани като позиция,
излизаща от бащата. Детето е декларирало пред социалния работник отказ да
се вижда с майка си. В заключение е посочено, че в интерес на детето е
родителите да бъдат задължени да ползват социални услуги с подобряване на
грижите за Д., както и комуникацията между тях.
В хода на производството пред първия съд са представени заверени
копия на материали по пр.пр. № 1969/2023 год. по описа на Районна
прокуратура – Перник, касаещи сигнал от 24.05.2023 год. постъпил във Второ
РУ – Перник, подаден от Н. Г. във връзка с твърдения за упражнено насилие
върху дъщеря му Д..
В докладна записка изготвена от И.М.С. – ИДПС при Второ РУ-
Перник е посочено, че на място на подадения сигнал се е отзовал АП-231,
който е установил сигналиста и малолетната по която е нямало видими следи
от насилие. Снето е сведение от бащата Н. Г., в което същия е изложил, че
дъщеря му се е обадила и му е съобщила, че майка й я е душела, след което
той отишъл на адреса да я прибере и подал сигнал в полицията.
Същия ден е установена майката Е. Е. Ш. от която е снето сведение, в
което е изложила, че звъняла на дъщеря си, но не могла да се свърже с нея и
след като я намерила, Д. й се усмихвала ехидно, което я ядосало и за това я
хванала за врата след което тя избягала.
В хода на проверката е било снето сведение от Д. Н. Г., в което детето е
посочило, че от около една година родителите й са разделени и тя живее
основно при баща си. На 24.05.2023г. била при майка си и около 15:00ч.
излязла с няколко момичета от селото. Докато били на стадиона момичета
отишли да си вземат нещо за ядене от близкия магазин тогава пристигнала
майка й, която я попитала къде ходи и защо не се обажда, след което я хванала
за гушата и започнала да я души, тогава тя я ритнала в корема и избягала в
посока магазина, за да потърси момичетата с които била, но видяла, че майка
й идва след нея и избягала обратно към стадиона където видяла едно момче от
селото на което обяснила, че няма батерия на телефона и го попитала дали
може да й помогне да си го зареди. След това отишли до тях и той й дал
зарядно, след което тя се обадила на баща си и му разказала какво е станало.
В съдебно заседание пред първия съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М.П.В..
5
В своя разпит свидетелят М. В. е изнесла твърдения за случай, които се
е осъществил през майските празници преди около 2 години, без
допълнителна конкретика. Споделила е, че въпросният ден е имала уговорка с
Е. за вечеря в дома й заедно с децата. Пристигайки в дома й, Д. не е била там.
Свидетелката твърди, че Е. е започнала да звъни по телефона на Д., но тя не
отговаряла, поради което се наложило да звънне на телефона на една от
нейните приятелки, като по телефона чувала как Д. се смее отстрани и не иска
да се обади на майка си. Тогава свидетелката В. и Е. тръгнали към чешмата,
тъй като приятелката на Д. казала, че са там. Когато отишли до чешмата,
според свидетелката Е. се доближила до Д., която изритала майка си и
побягнала в отсрещната къща. Свидетелката не съхранява спомен за разговора
между Е. и Д.. По-нататък в показанията си пред съда, свидетелката е
посочила, че детето Д. се е скрило в отсрещната къща, но после не е била там.
В къщата се е намирала възрастна жена, с която Е. провела разговор, но
свидетелката не е чула какво са си говорили двете жени. След тези събития
свидетелката и Е. отишли в близкото заведение. Твърди, че в заведението не е
идвала полиция, нито по-късно в дома на Е..
Тези показания не носят конкретна информация, относно времето и
мястото на процесното деяние. В показанията на свидетелката В. не се
съдържат данни, същата да е възприела твърденият в сезиращата молба акт на
насилие осъществен от майката Е. Ш. спрямо детето Д. Н. Г..
По делото не са събрани други доказателства, установяващи сочения
акт на домашно насилие.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, а психическо и
6
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
При разглеждане на предявения спор следва да се прецени дали са
събрани доказателства, установяващи извършване от страна на майката Е. Ш.
на твърдения акт на домашно насилие, а също и дали този акт съставляват акт
на физическо насилие съобразно така посочената дефиниция.
В хода на производството не се събраха доказателства, от които да
може да се установи, че на 24.05.2023 год. в с. Рударци, майката Е. Ш. е
извършила физическо насилие спрямо детето Д. Н. Г. изразяващо се в
„стискане за гърлото и душене“, наричайки я „гадина“.
Действително майката Е. Ш. е дала сведения за случилото се на
24.05.2023 год., но в същите се съдържат единствено данни за „хващане на
детето за врата“, което не представлява акт на физическо насилие осъществено
от майката спрямо детето Д..
Физическо насилие над дете представлява всяко неслучайно физическо
посегателство над дете от родител или друг възрастен. В тази категория
попадат: удряне, ритане, щипане, болезнено раздрусване, изгаряне, хапане,
душене, давене и други посегателства над детето, които причиняват болка,
оставят следа, синина, охлузвания по кожата, фрактури или предизвикват
страх у детето. В групата на физическото насилие попадат крайните форми на
родителски контрол и използването на физическа сила с цел
„дисциплиниране“ на детето. Това включва използването на физическа сила,
която има за цел да предизвика болка и дискомфорт у детето. Най-често
използваните форми на физическо насилие с цел дисциплиниране на детето са
шамаросване, пердашене, пляскане, шляпване и други – било то с ръка или с
предмети.
При така изложената конкретика, настоящият съдебен състав намира,
че реакцията на майката не надхвърля границите на допустимото реагиране в
твърдяната ситуация, поради което и не може да се оценява като домашно
насилие.
Не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват
домашно насилие. Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на
житейски допустимото, при което, от една страна, всеки човек има свободата
да изразява в обективната действителност своите емоции (включително и по -
7
отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.), но което поведение,
от друга страна, следва да е съобразено с установената в обществото система
от ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни, когато се
намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове между родители и
деца.
Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН е силно
рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е
налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие,
както и че това производство потенциално може да доведе до силно
ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът
следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и
на събраните доказателства, а също и че процесът, не следва да се използва за
разрешаване на междуличностни конфликти.
Поради несъвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като не се
доказва в производството твърденият акт на домашно насилие.
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно
и от двете страни, поради което съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивникът е претендирал разноски в размер на 350
лева за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства
за действително направени разноски – договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено, че сумата в размер на 350 лева е заплатена към момента на
подписване на договора, за което същият служи като разписка.
Така направените разноски в размер на 350 лева за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия Н. Г. Г..
С оглед изхода на спора, в тежест на въззиваемия Н. Г. Г. следва да се
възложат и разноските за държавна такса в размер на 12,50 лева, вносима по
сметка на СГС, за разглеждане на въззивната жалба, както и в размер на 25
лева, вносима по сметка на СГС, за молбата за защита.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3295/27.02.2025 год. постановено по гр.д. №
31936/2023 год. по описа на СРС, 158 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. Г., ЕГН ********** в
качеството му на законен представител на малолетната Д. Н. Г., ЕГН
********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Е. Ш., ЕГН
**********, за осъществен акт на домашно насилие на 24.05.2023 г. и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на Е.
Е. Ш., ЕГН ********** да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
градски съд държавни такси в размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Е. Е. Ш., ЕГН
********** сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева - разноски за
адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 4627/2025г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Препис от решението да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните, за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9