№ 1705
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат М.Г., служебен защитник на обвиняемия Б.
М. Б. против Определение от 10.06.2021 г., постановено по НЧД № 2424/2020 г. по описа на
СРС, НО, 16-ти състав, с което е отменено Постановление на СРП от 02.10.2019 г., за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1062/2015 г. по
описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 10172/2015 г. по описа на СРП, водено срещу Б. М. Б. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и
същото на осн. чл. 199, вр. с чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно, в частта му, касаеща деянието,
осъществено спрямо Г.Е.А..
С частната жалба се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и респ.
потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.
Сочи се, че прекратителното постановление на прокурора е резултат от липсата на
доказателства за съпричастността на обв. Б. към инкриминираното деяние, поради което
същото се явява правилно и законосъобразно. Изразява се несъгласие с решението на първия
съд да отмени постановлението на прокурора, тъй като се настоява последния да е обсъдил
доказателствените материали по делото, противно на заявеното в определението на първия
съд.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от Г.Е.А., чрез повереника адв. Р.Р., в
който са изложени съображения за твърдяната нейна неоснователност. В отговора се
изтъква, че крайният извод, обективиран в прокурорското постановление е следствие от
превратен анализ на доказателствените материали. Счита се, че същите с голяма степен на
вероятност затвърждават обвинителната теза, с оглед на което се оспорва възприетото от
прокурора основание за прекратяване на производството. Акцентира се на извършеното в
хода на досъдебното производство разпознаване на лица и предмети, като пряко уличаващо
обвиняемото лице в извършване на инкриминираното престъпление. Сочи се, че показанията
на полицейските служители, допълващи се от свидетелстването на пострадалите лица
разкриват всички обективни и субективни елементи на престъпния състав. Изтъква се, че
неоснователно прокурорът при СРП е игнорирал показанията на посочените свидетели, за
сметка на изложеното от лица, които се намират в близки отношения с обвиняемия и по
1
отношение, на които е налице заинтересованост от изхода на делото. Счита се, че
прекратителното постановление на прокурора, правилно е определено от СРС като
немотивирано, предвид липсата на извършен задълбочен и детайлен анализ на
доказателствените материали, събрани по делото. Сочи се, че липсата на приета за
установена фактическа обстановка по делото и съответни доводи за това кои доказателства
се кредитират и кои от тях се изключват от доказателствената съвкупност, прегражда
възможността на заинтересованите лица да проследят пътя на формиране на вътрешното
убеждение на прокурора, както и ефективното упражняване на инстанционен контрол върху
прокурорския акт. Отбелязва се, че последното съставлява съществено нарушение,
изразяващо се в липса на мотиви и накърняващо правата на страните да разберат мотивите
за прекратяване на производството и съответно да защитят правата си. Като се поддържа, че
обжалваното определение е законосъобразно, правилно и обосновано, адв. Рашков изразява
становище, че същото следва да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХI-ти въззивен състав, като прецени
оплакванията, изложени в частната жалба, материалите по делото и сам служебно
провери изцяло правилността и законосъобразността на атакуваното определение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, депозирана е в
законоустановения седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, поради което
следва да бъде разгледана от настоящия въззивен състав по същество.
При извършената проверка въззивната инстанция от фактическа страна установи, че
наказателното производство по ДП № 3382 ЗМК 1026/2015 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.
пр. № 12017/2015 г. по описа на СРП е образувано и е водено срещу неизвестен извършител
за това, че за времето от 21:30 ч. на 02.04.2015 г. до 07:00 ч. на 03.04.2015 г., в гр. София,
ж.к. ********* и блок 80 в условията на продължавано престъпление чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот /от л.а. „Рено Канго“ с рег. ******* от л.а.
„Фиат Браво“ с рег. № ******* и от л.а. „Ауди А4“ с рег. № ******* е отнел чужди
движими вещи от владението на различни граждани – Й.А.Б., В.А. А. и Г.Е.А., без тяхно
съгласие с намерени противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр.
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
След провеждане на разследване по наказателното производство и извършване на
процесуално-следствени действия, вкл. разпит на свидетели, изпълнение на експертизи и
събиране на писмени доказателства, с постановление от 28.10.2015 г. Б. М. Б. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че за времето от 21:30 ч. на 02.04.2015 г. до около 05:30 ч.
на 03.04.2015 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с три деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез
използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
905.40 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет стотинки/ от владението на различни
лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1/. За времето от 21:30 ч. на 02.04.2015 г. до около 05:30 ч. на 03.04.2015 г., в гр.
София, , ж.к. *******, пред вход 4 от автомобил марка „Фиат“ модел „Браво“ с
регистрационен номер *******, чрез унищожаване на прегради здраво направени за защита
на имот /счупено стъкло на предна лява врата и счупено стъкло на задна врата за багажно
отделение/ и чрез използване на моторно превозно средство – автомобил марка „Рено“
модел „Туинго“ с регистрационен номер *******, е отнел чужди движими вещи – един брой
усилвател марка „BLAUPUNKT“ модел „GTA 470 DSP, 1200W“, на стойност 116.10 лв.,
един брой суббуфер марка „Pioneer“, на стойност 60.00лв., един брой задна декоративна
2
кора от багажно отделение на стойност 45.00 лева, два броя елипсовидни тонколони при
стойност за един брой 15.00лв., на обща стойност 30.00 лв., два броя малки тонколони на
стойност за един брой 7.50лв., на обща стойност 15.00лв., всички посочени вещи на обща
стойност 266.10лв. /двеста шестдесет и шест лева и десет стотинки/, от владението на В.А.
А., негова собственост, без негово съгласие, с намерени противозаконно да ги присвои;
2/. За времето от 21:30 ч. на 02.04.2015 г. до около 05:30 ч. на 03.04.2015 г., в гр.
София, ж.к. *******“, на паркинг от източната страна на блок № 80 в близост до вход Б от
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с регистрационен номер ******* чрез унищожаване на
прегради здраво направени за защита на имот /счупено задно дясно фикс стъкло, счупено
стъкло на задна лява врата/ и чрез използване на моторно превозно средство – автомобил
марка „Рено“ модел „Туинго“ с регистрационен номер *******, е отнел чужди движими
вещи – един брой усилвател марка „BLAUPUNKT“ модел „GTA 450, 640W“, на стойност
79.50 лв., един брой бас каса марка „JBL“ модел „CTG 3000“ на стойност 60.00лв., един брой
куфар за инструменти, метален сребрист, на стойност 7.50лв., един брой чук на стойност
2.00лв, един брой клещи на стойност 1.50лв., един брой навигационна портативна система
марка „Siemens“ модел „Futjiysi pocket LOOX“ със стойка и захранващ кабел на стойност
105.00лв, един брой микро „SD“ карта с размер 2 GB, на стойност 8.00лв., парична сума във
валута – словенска, хърватска, сръбска и евро с обща равностойност на 95 EUR /деветдесет
и пет евро/, при стойност за 1 EUR / едно евро/ 1.96 / един лев и деветдесет и шест
стотинки/, на обща стойност 185.80 лв. /сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/,
всички посочени вещи на обща стойност 449.30лв. / четиристотин четиридесет и девет лева
и тридесет стотинки/ от владението на Г.Е.А., негова собственост, без негово съгласие, с
намерени противозаконно да ги присвои;
3/. За времето от 21:30 ч. на 02.04.2015 г. до около 05:30 ч. на 03.04.2015 г., в гр.
София, ж.к. *******“, на уличното пътно платно срещу блок 90 между вход 1 и вход 2, от
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с регистрационен номер *******, чрез
унищожаване на прегради здраво направени за защита на имот /счупено стъкло на задна
врата за задно багажно отделение/ и чрез използване на моторно превозно средство –
автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“ с регистрационен номер ******* е отнел чужди
движими вещи – един брой прахосмукачка за професионално почистване марка „Hako-
Supervac L 1-15“ със сериен номер 7142002080555 на стойност 100.00 лв., два броя макари с
електрически кабели – удължители ШВПС - N05W-FHJR-4A MAK 4, при стойност за един
брой 45.00 лв., на обща стойност 90.00 лв., на обща стойност за всички посочени вещи
190.00 лв./сто и деветдесет лева/, от владението на Г.Е.А., негова собственост, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т.
4, пр. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
С Постановление от 02.10.2019 г. на прокурор при СРП, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 1026/2015 г. по описа на 07 РПУ-
СДВР, пр. пр. №12017/2015 г. по описа на СРП, като обвинителят е приел липса на
достатъчно убедителни доказателства относно автора (извършителя) на деянието, поради
което е прекратил наказателното производство спрямо обв. Б. М. Б. и на осн. чл. 244, ал. 1, т.
2 от НПК е спрял наказателното производство поради неразкриване на извършителя на
престъплението.
С Определение от 17.12.2019 г., постановено по НЧД № 18668/2019 г. по описа на
СРС, НО, 18- ти състав е отменил прекратителното постановление на СРП от 02.10.2019 г.,
като били дадени задължителни указания по прилагането на закона.
С Определение от 18.02.2020 г., постановено по ВНЧД № 669/2020 г., по описа на
СГС, НО, 2-ри възивен състав е отменил определението на СРС от 17.12.2019 г. и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В Постановлението на СРП от 02.10.2019 г., държавното обвинение е отразило
3
виждането си, че единственото доказателство за съпричастността на обвиняемия към
инкриминираното деяние, се явява извършеното му разпознаване от полицейските
служители, които, обаче, са възприели извършителя в тъмната част на денонощието и от
разстояние. Представителят на обвинителната власт е посочил, че обв. Б. е неосъждан, има
постоянна работа и доходи. Същевременно прокурорът е намерил, че доверие не заслужават
показанията на св. Г., за който е посочил, че е многократно осъждан за деяния от същия вид,
като е счел, че показанията му са насочени да набедят св. М. в извършване на
инкриминираното деяние, респ. представляват опит за изграждане на защитна версия. За да
достигне до този извод, прокурорът е отчел влошените отношения между двамата
свидетели, както и предоставената от св. Г. с подробности информация досежно механизма
на извършване на деянието, използваните автомобили и отнетите вещи. Приел е, че
представеното от св. Г. подробно описание на маршрута, с посочване на конкретни имена на
улици, по които се е движил инкриминирания автомобил, мястото, на което е спрял и
посоката, в която е избягал водачът му, на фона обстоятелството, че св. М. живее в
провинцията и не познава добре гр. София, респ. не би могъл да назове маршрута на
автомобила, цитирайки точни имена на улиците, поставя под основателно съмнение
достоверността на неговите показания. От друга страна, обвинителят е сметнал, че е
недоказуема и евентуалната съпричастност на братът на обвиняемия – св. М.М. Б.,
доколкото е била пропусната възможността при проведеното разпознаване да бъде показана
негова снимка на разпознаващите лица.
С горните доводи е мотивирал прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 2 НПК, продължаване на производството срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК и спирането му, поради неустановяване на извършителя.
С Определение от 10.06.2021 г., постановено по НЧД № 2424/2020 г., по описа на
СРС, НО, 16-ти с-в е отменил Постановлението на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор като е счел, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Едноличният съдия е подчертал, че в прокурорското постановление не е изложена
установената по делото фактическа обстановка, липсва обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, със съответни доводи за това кои от тях се
кредитират и кои се изключват от доказателствената съвкупност и по какви съображения, а
има само техен преразказ, което е довело до липса на мотиви на обжалваното
постановление. В това отношение, СРС е посочил, че от прокурорския акт не става ясно
какво според държавния обвинител се е случило през инкриминираната вечер, както и
поради какви съображения показанията на близките на обвиняемия и обясненията на
последния следва да бъдат кредитирани, а тези на полицейските служители, отхвърлени. С
тези аргументи, съдът е приел, че постановлението на прокурора в този си вид препятства
възможността на страните да узнаят поради какви съображения, основани на кои
доказателства и при каква фактическа обстановка е прекратено наказателното производство,
доколкото не е направен детайлен анализ на всички доказателства при посочване на тези,
които се кредитират от СРП.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намери от
правна страна следното:
Въззивният съд при извършената от него проверка на първоинстанционното
определение, намира, че правилно е прието от СРС, че е налице формално произнасяне с
обжалвания прокурорски акт, който не съответства на изискванията за мотивиране на
постановяваните от прокурора актове. Напълно съответно с оглед съдържанието на
прокурорския акт от 02.10.2019 г., СРС е приел, че същественият недостатък от наказателно-
процесуална гледна точка и чл. 199 НПК на постановлението на СРП е отсъствието на
мотиви. Въззивният съд се солидаризира изцяло с извода на първоинстанционния съд, че от
4
постановлението на прокурора не може да се проследи формирането на волята на
решаващия орган. Като на свой ред държи да отбележи, че вътрешното убеждение на
решаващия орган следва да бъде основано на доказателствата по делото, да бъде
обективирано ясно като се посочат приетите за установени факти, доказателствата, въз
основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за съответстващите им
правни изводи. В процесния случай, убеждението на прокурора не е намерило мотивиран
израз. Това е така, защото не е ясно какви факти прокурорът е приел за установени и на
базата на какви доказателства. Както правилно е посочила и районната съдебна инстанция,
от постановлението на СРП не става ясно каква фактическа обстановка е приета за
установена от обвинението, за да е възможна проверка за нейната обоснованост с оглед
събраните доказателствени материали, доколкото такава въобще не е изложена в
прокурорското постановление. Налице е и липса на анализ на доказателствените източници
по делото и противоречивия характер на информацията, която носят, и аргументиран
отговор кои от тях се приемат, кои се отхвърлят и защо. Макар и на пръв поглед в
„мотивите“ на прокурорския акт да се съдържа коментар на събраните по делото
доказателства, то и след обстоен прочит е видно, че прокурорът всъщност е преразказал кой
от свидетелите какво е казал по време на разпита си на ДП. В този смисъл, напълно
основателни се явяват изводите на районния съд, че липсва конкретен анализ на
свидетелските показания, тъй като в атакуваното пред съда постановление, е отдаден
приоритет на преразказ на казаното от различните свидетели /при това не всички/ пред
коментар на тези показания, респ. пред задължението на прокурора като ръководно-
решаващ орган във фазата на досъдебното производство да обсъди обстойно и задълбочено
липсата или наличието на противоречия между показанията на различните свидетели, както
и да изложи съображения при това положение кои от тях кредитира, в коя част и по какви
съображения.
По аналогичен начин прокурорът е постъпил и с изготвените по делото експертни
заключения - обобщил е изводите на вещите лица, без да обсъди тяхната релевантност за
предмета на доказване.
На следващо място, основателно е изтъкнатото от СРС, че от постановлението на СРП
не става ясно защо прокурорът не е кредитирал показанията на полицейските служители,
както и извършените от тях разпознавания на лица по снимки. Единственият коментар в
„мотивите“ към постановлението е, че „те са видели извършителя в тъмната част на
денонощието от разстояние“. Аргумент, с който въззивният съд не може да се съгласи. В
хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели, полицейските
служители – св. А.И., св. А.Д., св. К.К., св. И.Т., св. О.О. и св. В.Л.. От тях единствено св. Д.,
св. К. и св. Л. са взели участие при извършените процесуално-следствени действия по
разпознаване на лица по снимки, закрепени в надлежно изготвени протоколи, при които обв.
Б. недвусмислено е идентифициран и без колебания е посочен от тримата свидетели като
водач на лекия автомобил, чрез който се твърди да е извършено инкриминираното деяние.
Непосредствено преди извършване на това процесуално - следствено действие, всеки един
от тримата свидетели е бил разпитан, като всеки от тях е посочил много конкретни
характерни белези, по които би познал водача на горепосочения автомобил, като и тримата
сочат едно и също- лице от мъжки пол на видима възраст около 38 -40 години, със среден
ръст около 1,70 см., с видимо леко пълно телосложение, с изразени бузи и двойна брадичка,
изразени торбички под очите и с тънки и извити характерни устни. И тримата са
категорични, че същият е бил облечен със синьо-бяло горнище и черно долнище на анцуг.
Следва да се отбележи, че всеки от тримата свидетели е бил разпитан, както непосредствено
след инкриминираните събития, за които свидетелства, така и впоследствие, непосредствено
преди самото разпознаването, като при всичките си разпити полицейските служители са
последователни при описанието на външността на водача на лекия автомобил. Като и при
двата разпита, св. Д., св. К. и св. Л. категорично са заявили, че са възприели лицето от
5
близко разстояние и при добра видимост, тъй като паркинга е бил осветен и се е виждало
ясно. Св. Д. изрично е уточнил, че е възприел в цял ръст водача при слизането му от лекия
автомобил, както и че същият се е обърнал с лице към него, и е потвърдил, че категорично
би могъл да го разпознае. Св. К. и св. Л. също са заявили, че са възприели лицето на водача,
веднъж при слизането му от автомобила и няколко пъти, докато последният се е обръщал
назад, за да провери дали го преследват. При това всички са категорични, че са възприели
водача на автомобила от непосредствена близост, на осветен паркинг и са имали достатъчно
време, за да запомнят характерните му черти. В „мотивите“ си, обаче, прокурорът изобщо не
е коментирал тази част от твърденията на полицейските служители, като напълно е
игнорирал данните, в показанията на последните за това, че макар и в тъмната част на
денонощието, възприятията им за водача на лекия автомобил са получени на осветен
паркинг и при добра видимост, поради което и следва извод, че доказателственият материал
е превратно тълкуван и изводите на прокуратурата не почиват на обективен, всестранен и
задълбочен анализ на събрания доказателствен материал.
Също така, следва да се отбележи, че без внимание, анализ и оценка са останали и
показанията на единствения очевидец на инкриминираното деяние - св. В.Х.. Прокурорът
изобщо е оставил без коментар показанията на този свидетел, в които обаче се съдържат
конкретни данни за обстоятелствата на процесното престъпление и неговия извършител. Не
е отчетено обстоятелството, че св. Х. е дал описание на фактическия извършител на
кражбата, което по същество се различава от посоченото в показанията на св. Д., св. К. и св.
Л. описание досежно лицето, управлявало процесния автомобил, в който са открити само
част от инкриминираните вещи. Не е отчетено и обстоятелството, че в показанията на св. Х.
се сдържат данни и за забелязан от него втори автомобил на мястото на престъплението,
паркиран на аварийни светлини. При тези данни представителят на държавното обвинение е
бил длъжен да анализира показанията на св. Х. и тези на полицейските служители заедно и
по отделно, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, като направи усилие да
изясни на какво се дължи разликата в показанията на четиримата свидетели в описанието на
възприетото от тях лице, респ. да прецени дали забелязаното от св. Х. да извършва
процесната кражба лице, е същото, което полицейските служители описват в своите
показания като водач на лекия автомобил, в който са открити някои от откраднатите вещи.
Вярна е и констатацията на СРС, че в постановлението на прокурора липсва отговор
на въпроса защо се дава вяра на обясненията на обвиняемото лице и показанията на
неговите близки. Прокурорът се е задоволил единствено да посочи, че обвиняемият Б. не е
осъждан, има постоянна работа и доходи, както и че обясненията му се подкрепят от
показанията на св. Л.К. /баба на съпругата му/, св. А.К. /негова съпруга/ и св. С.К. / негова
тъща/. Съдебното минало на обвиняемото лице, обстоятелството дали същият е трудово
ангажиран или не, имат значение единствено при индивидуализацията на наказателната му
отговорност, но не могат да послужат като аргумент, обосноваващ извод за наличие или
липса на съпричастност към инкриминираното деяние. Както е известно, обясненията на
обвиняемия имат двойнствена природа като се явяват едновременно гласно доказателствено
средство и основно средство за реализиране правото на защита. Следва да се посочи също
така, че обвиняемият не е длъжен да каже истината, а с оглед обстоятелството, че е в най-
висока степен заинтересован от изхода на процеса, може дори да даде неверни обяснения, за
които не носи наказателна отговорност. Ето защо, обясненията на обвиняемия следва да
бъдат подложени на внимателна проверка и съпоставка с останалите доказателства по
делото, което в процесния случай не е сторено, тъй като е бил отдаден приоритет на
съдебното му минало и наличието на постоянни доходи. При това проверката на
обясненията на обвиняемото лице не трябва да се изчерпва само със съпоставката им с
показанията на лица от близкия семеен кръг на обвиняемия, а е необходимо същите да бъдат
преценени в светлината на всички относими към процесното обвинение доказателства.
Същевременно е необходимо да се отбележи, че близките отношения между трите
6
свидетелки и обвиняемия, предполагат особено внимание при преценка на дадените от тях
показания, което също не е направено.
Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да се съгласи с констатациите на
районния съд за липса на доказателствен анализ в атакуваното постановление. Събраният
доказателствен материал следва да бъде обсъден по отделно и в своята съвкупност в
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, което гарантира,
че съответният ръководно-решаващ орган е взел своя краен извод въз основа на всички
доказателства, без някои от тях да са игнорирани. Прокурорът е бил длъжен по ясен и
недвусмислен начин да обективира начина на формиране на вътрешното си убеждение, за да
е възможно заинтересованите от изхода на делото страни да проследят волята му, от една
страна, а от друга - за да може да бъде осъществен надлежен съдебен контрол. В нарушение
на посочените задължения прокурорът не е извършил анализ на доказателствената маса,
което води не само до необоснованост на постановлението, но и до неговата
незаконосъобразност поради нарушение на чл. 13 и 14 от НПК.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че като е постановил определението си
в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 16-ти състав, е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.
В случай, че прокурорът отново прецени, че са налице основания за прекратяване на
наказателното производство, същият дължи произнасяне и анализ на всички доказателства и
излагане на следващите от тези доказателства правни изводи.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХI-ти въззивен състав на
основание чл. 243, ал. 7, вр.ал. 6, т. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2021 г. на СРС, НО, 16-ти състав,
постановено по НЧД № 2424/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено
постановление на СРП от 02.10.2019 г., с което е прекратено наказателното производство
срещу Б. М. Б. и делото е спряно срещу неизвестен извършител по досъдебно производство
№ 1062/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 10172/2015 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, в частта му
касаеща, деянието, осъществено спрямо Г.Е.А., и делото е върнато на СРП за изпълнение на
указанията, посочени в мотивите към определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7