Р Е Ш Е Н И Е №50
гр.Силистра, 15.07.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на прокурор…….............,
като разгледа докладваното от с-я Маргарита Славова адм.дело №51 по описа за 2013 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката ***, настоява съдът да отмени Заповед № ***/29.10.2012г., издадена от началника на РДНСК–Северен
централен район, с която на основание чл. 225 ал.1,във връзка с ал.2 т.2 ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен строеж, извършен
без строителни книжа, представляващ:”Едноетажна сграда”, находящ
се в ПИ с идентификатор: *** по КККР на гр.Силистра и административен адрес: гр.Силистра,
ул.” *** ” № ***. Оспорващата и конституирания по делото като заинтересована
страна *** са собственици на терена и на жилищната сграда в него, поради което имат
качеството на възложители на строежа, по аргумент от чл.161 ЗУТ. Настоящото
производството е по реда на чл. 226, във връзка с чл.145 и сл. АПК и с чл.215 от
Закона за устройство на територията, след връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на Административен съд - Силистра с Решение № ***/ 15.05.13г., постановено
по адм.д.№ ***/13г. на ВАС, ІІ Отделение. Съгласно
чл.226 ал.1 АПК разглеждането на делото е започнало от първото незаконосъобразно
действие, което е отнесено от горната инстанция, към процеса на доказване и
формиране на изводи по фактите.
Оспорващата счита, че административният акт е
незаконосъобразен, като твърди, че процесният строеж,
квалифициран от органа в V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ, е
бил заварен към момента на придобиване на собствеността на цялата недвижимост
на посочения адрес /НА № ***/14.05.1982г., том ***, д. № ***/82г., СРС-л.37/, от нея и ***, поради
което оспорва изобщо релевираното строителство, както
и неговия обем, вид и характер. В съдебно заседание и в писмени бележки, вкл.
молби по делото, поддържа тезата, че нищо не били строили, а само вътрешно
разпределили по-голямото помещение, с което не са променяли предназначението на
обекта и следователно, не им е било необходимо разрешение за строеж /вероятно
по арг.от чл. 151 ал.1 т.3 ЗУТ/. Това вътрешно
преустройство били извършили още при закупуването /Вж.Протокол от с.з. на 03. 07.13г.-
л.161, абз.2/. Жалбата се основава на твърдяна
материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като според оспорващата, съставомерния юридически факт за нейното издаване, не е бил
осъществен. Твърди, че дори и заварената от тях „лятна кухня” да е била
незаконно изградена, то при хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ, представлявала „търпим строеж” и не
подлежала на премахване. Като не съобразил горните факти административният орган
бил издал заповедта в нарушение на материалния закон, защото посоченото в нея
фактическо основание, субсумирано под нормата на
чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, било невярно. Упорито поддържа и наличие на съществено
нарушение на административно-производствените правила, от категорията на
особено тежките - липса на компетентност /чл.146 т.1 АПК/ за издателя на процесната заповед, каквато нямал нормативно възложена, позовавайки
се на чл.222 ал.2 т.2 и т.5 ЗУТ, игнорирайки изцяло хипотезата на чл.222 ал.1 ЗУТ. Поради всички това моли за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът - Началникът на РДНСК–Северен централен район, чрез представител по пълномощие юрисконсулт ***, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена от съда. Поддържа наличие на незаконен строеж по
смисъла на приложената правна норма, като твърди, че през периода 1982г.-1993г.,
жалбоподателката и съпругът й, са го извършили без
необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.55 ЗТСУ/отм./ и чл.224 от ПП ЗТСУ/отм./,
респ. чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, поради което счита, че е осъществено
фактическото основание за издаване на обжалваната заповед. Това било така, защото
длъжностните лица на РО”НСК”-Силистра са установили, че едноетажната сграда е
монолитна, построена е изцяло /не на етапи/ върху площ от около 35 кв.м. и
височина 2.85м., което опровергавало защитната теза на оспорващата. Заради това
настоява, че оспореният административен акт, разпореждащ премахването на цялата
„Едноетажна сграда”, като строеж извършен без строителни книжа, е законосъобразен
и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна ***, се присъединява изцяло към доводите и
аргументите на жалбоподателката и моли за отмяна на
атакуваната заповед на началника на РДНСК-СЦР.
Съдът
като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал. 1 АПК, прие
че жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, от лице, участвало в административното производство, с установен правен
интерес от оспорването, в законоустановения срок. Разгледана
по
същество е неоснователна. По аргумент от чл.224 АПК, указанията на ВАС,
дадени в отменителното решение са задължителни за
настоящия съд. Прието е, че решаващите изводи при предходното разглеждане на
спора от АС-Силистра, са били изведени без здрава доказателствена
основа, тъй като липсват доказателства за съществуването, респ. към кой период,
на релевираната „лятна кухня” както от жалбоподателката,
така и в декларацията на л.43, подписана от М.О.С. и С.К.Т..За изясняването им
е назначена Съдебно-техническа експертиза и е разпитана като свидетел С.К.Т..
Предвид
поддържаното с жалбата оплакване за противоречие на оспорения акт с материалния
закон, неговото наличие или липса следва да бъде установено само спрямо
фактите, посочени като основание за издаване на Заповед № ***/29.10.12г./Вж.”Коментар
на АПК”, авт. к-в, Сф, 2006г.,
изд.Сиела, стр.302-303/. С оглед на това, предметът
на настоящия съдебен контрол за законосъобразност е очертан от обсъденото
по-горе и прието за достатъчно от ответния орган фактическо основание - изграждане на строеж V-та категория /чл.137
ал.1 т.5 ЗУТ/, в периода 1982г.–1993г. от *** и ***, без необходимите строителни книжа, в
нарушение на чл.55 ЗТСУ /отм./, респ. чл.148 ал.1 ЗУТ.
От приложения нотариален акт № ***, т. ***, д.№
***/1982г. на Силистренския РС /л.37/е видно, че собственици на дворно място с
площ от 237 кв.м., представляващо ид.част от цялото –
410 кв.м., ведно с построената в него полумасивна
жилищна сграда и подобрения, са жалбоподателката и
заинтересованата страна в процеса. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява,
че към придобивния момент, в имота е съществувало
помещение определяно като „лятна кухня” с приблизителни размери 3.00м.х4.00м. Така
то е заснето, като самостоятелен обект на кадастъра, в кадастралния план на
гр.Силистра от 1984г. Обектът, в настоящия му вид е описан в Констативен акт № ***/31.01.12г.
/л.13-л.14/, съставен от инспектори при РО”НСК” към РДНСК-СЦР и в Констативен
протокол от 12.01.12г. /л.19/ както следва:”Строежът
представлява едноетажна сграда, разположена на границата на имота с ПИ № *** по
КККР на гр.Силистра. Общите размери на сградата са 4.40/8.75м. Чрез тухлени
ограждащи и преградни зидове са обособени следните помещения:стая, кухня, баня
и склад, със светла височина на помещенията 2.85м.”
След извършен оглед и
конкретни измервания от вещото лице, съдебно-техническата експертиза е приела, че
сградата, описана от ДНСК като „едноетажна сграда”, е с размери приблизително
6.45м. х 4.40м. и 2.20м. х 2.95м., като общата застроена площ е около 35 кв.м.
В контурите на тази сграда попадат очертанията на съществувалата през 1982г.
„лятна кухня”. Разпределението в сградата показва наличие на помещение за кухня
с ниша, в която е разположена мивка, помещение за санитарен възел и складово
помещение. След съпоставка на регулационните планове от 1984г. и от 2008г. и
извършения оглед на място, вещото лице е извело извод, че релевираното
строителство не е „пристрояване към съществуваща лятна кухня” а „реконструкция и разширение на съществуваща
лятна кухня”, което осуетява тезата на жалбоподателката,
че външни стени на заварената „лятна кухня” към 1982г., не били премествани, а
било извършвано само вътрешно преустройство. Според СТЕ всички помещения в
сградата са изградени едновременно, т.е. не може да става дума за постепенно и
продължително във времето изграждане на отделни постройки към съществувалата
през 1982г. лятна кухня. Вещото лице определя строежа като такъв от VІ-та
категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, за разлика от приетото от ответния
административен орган, че е V-та категория. Строителството е извършено след
1984г., но по вида и износването на вложените строителни материали не може да даде
заключение, дори с вероятност, за точното му време. В съдебно заседание /л.161/
уточнява, че сградата се ползва като „лятна кухня” и към настоящия момент, като
има следните четири помещения: трапезария, кухненски бокс, санитарен възел и
склад за продукти, откъдето извежда заключението, че строежът е второстепенна
постройка на допълващото застрояване. Анализирайки нормативните
изисквания за този вид строежи, дава заключение по т.5 от експертизата, че ако
се приеме, че строителството е извършено до 07.04.1987г.,то отговаря на
основните правила и нормативи, действали по време на извършването му или
съгласно този закон, като е било допустимо и по действащите подробни
градоустройствени планове, което сочи на попълване на хипотезата на §16 ал.1 ПР
ЗУТ, но с уточнението, че липсва декларация за съгласие от собствениците на
съседния УПИ, в който се установява свързаното застрояване.
Съдебно-техническата експертиза е приета от
страните без възражения в съдебно заседание на 03.07.2013г. и се кредитира от
съда като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените й задачи. Според
нея, при извършената реконструкция и разширение на заварената „лятна кухня”, е била
съборена съществувалата през 1982г. постройка и на нейно място е изпълнена
нова, с по-големи размери и нова носеща конструкция. Строежът е нов и несъмнено
„строеж” съгласно дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ, а не вътрешно преустройство по
смисъла на чл.151 ал.1 т.3 ЗУТ, както твърди оспорващата, защото е засегната
конструкцията на съществувалата към съществувалата към 1982г. лятна кухня и
изградената постройка е със значително по-голям обем, респ. брой помещения. Ето
защо се е изисквало разрешение за строеж, каквото по делото не се представя, а
и не се оспорва от жалбоподателката, че не е било
издавано. Последното сочи на осъществено фактическо основание за издаване на процесната заповед, противно на главното оплакване в
процеса.
С особено правно значение се явява
поставения въпрос за „търпимостта” на строежа по смисъла на §16 ал.1 ПР ЗУТ, тъй
като другите хипотези са неприложими, с оглед установеното незаявяване по реда
на §183 и §184 ПЗР ЗУТ, както и недекларирането му пред Община гр.Силистра по
реда на §16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ /л.45/. Становищата на главния архитект при
Община гр.Силистра /л.22 и л.47/ са в смисъл, че за строежа не може да бъде
издадено удостоверение за търпимост, тъй като е прието, че „лятната кухня” е
построена през 1993г., позовавайки се на подадената Данъчна декларация по чл.26 ЗМДТ /л.30 на гърба/. Вярно е, че декларация, с вх.№ ***/19.01.12г. е подадена
с коригирана година на строителството на „лятната кухня” /л.78 на гърба/, но
доколкото тези декларации представляват частни документи по смисъла на чл.180 ГПК, те са годни да свидетелстват само за това, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от техните автори, поради което и като
противоречащи си относно факта за времето на извършване на процесното
строителство, следва да бъдат игнорирани и двете данъчни декларации по ЗМДТ
като доказателствени средства в настоящия процес.
Жалбоподателката,
обаче, въпреки дадените й указания, не е ангажирала доказателства за
установяване на времето на извършване на релевираното
строителство, вероятно и поради защитната й теза, че „лятната кухня” е такава /същата/,
каквато са я придобили през 1982г., като обем, функционалност и характеристика.
Съдът служебно призова и изслуша, в качеството на свидетел, по реда на чл.171
ал.1 АПК, подписалата Декларацията на л.43 С.К.Т., а другият декларатор М.О.С.
не е открит на известния адрес. Свидетелката заяви: „Разширението, което
направиха беше следното:от две малки стаички направиха една по-голяма стая и бокс.
Това приблизително стана около 1987-1989 година.” Изявлението в съдебно
заседание не противоречи на декларираното от нея, защото се свидетелства все за
„разширение и пристрояване”, противно на твърденията на оспорващата. При
липсата на други годни доказателства за установяване на времето на извършеното
строителство следва да се приеме за правилно становището както на главния
архитект на Община-Силистра, така и на ответния административен орган, че
строежът, като изграден след 07.04.1987г. и недеклариран пред Общината, не
попада в приложното поле на §16 ПР ЗУТ и на общо основание подлежи на събаряне.
За пълнота на изложението и дори ако се приеме, че същият е извършен до
07.04.87г., той отново не може да попълни хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ, защото:
И по отменения ЗТСУ, респ. нормативните актове по неговото приложение, и по сега
действащия ЗУТ, щом се установява, че застрояването е ниско свързано на
източната вътрешна имотна граница с ПИ № ***, то е било допустимо само след
нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседния УПИ, каквото
не се спори, че няма. Следователно строежът не отговаря на изискванията на
чл.21 ал.5 ЗУТ, съгласно който такъв вид застрояване се допуска само след
нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ, в които
се установява свързаното застрояване. Нотариалната заверка на съгласието, каквото
жалбоподателката счита, че е имало, е за неговото
доказване и нормативно установената форма е задължителна. Отделно от това, не е
спорно обстоятелството, че строежът е разположен на страничната регулационна
граница на имота с ПИ с идентификатор: *** по КККР на гр.Силистра и е изпълнен
свързано със сграда на основното застрояване /жилище/, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.42 ал.1 ЗУТ. Последното се установява от приложената на
л.149-л.150 скица. Освен това, строежът не е бил допустим и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му /1984г.-1993г./, защото при
неговото изпълнение не е спазена разпоредбата на чл.121 ал.2 от Наредба №5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство /Обн.ДВ,
бр. 9 /02.09.77г.,отм.ДВ, бр.48/26.05.95г./,според която: ”Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната
регулационна линия, ако калканната им стена се
покрива напълно от калканната стена на заварена
сграда в съседния парцел или със
съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при ОбНС или
декларация, подписана в присъствието на длъжностните лица от техническата
служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава
постройка така, че калканните стени да се покрият
напълно.” Видно от обсъдената по-горе скица на поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр.Силистра/л.149-л.150/ калканните
стени на жилищната сграда в този имот и процесната
постройка в имота на жалбоподателката, не се
покриват, а е безспорно, че липсва „нотариално заверено заявление до ОбНС”, както и декларация, подписана в присъствието на длъжностните
лица на техническата служба при съвета. Следователно, липсата на изискващото се
съгласие /и по стария режим – ЗТСУ/отм./ и по новия- ЗУТ/, дадено в
предвидената от закона форма, е достатъчно да се приеме, че не са спазени
правилата и нормите действали по време на извършването на строежа, както и по
сега действащите, по разума на §16 ал.1 ПР ЗУТ, поради което строежът не е
търпим.
Относно останалите основания по чл.146 АПК: В изпълнение на процедурата по чл.225 ал.3 ЗУТ, длъжностни
лица от администрацията при ответния орган на 12.01.12г. и на 31.01.12г. са
извършили проверка и са констатирали незаконен строеж, представляващ:”Едноетажна
сграда”, разположена на границата на имота с ПИ *** по КККР на гр.Силистра, находящ се в гр.Силистра, ул.” *** ” № ***. За неговото извършване
не са били представени строителни книжа. Актовете са връчени надлежно на
засегнатите лица - жалбоподателката и заинтересованата
страна по делото /л.17-л.20/, като в нормирания срок, оспорващата е подала
писмено възражение /л.21/, изрично обсъдено в процесната
Заповед на началника на РДНСК. Следователно, не са допуснати нарушения на
административно- производствените правила. Спазена е и изискуемата писмена
форма, както и процедурата за издаване на административния акт, последният
подробно мотивиран, по аргумент от чл.225 ал.3 ЗУТ.
Съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ заповедите, от категорията на процесната, се
издават от началника на ДНСК или от упълномощени от него длъжностни лица. Видно
от приложената на л.51 делегираща заповед, органът, издал оспорената пред АС-Силистра
заповед, несъмнено е бил овластен за това, което сочи
на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК, противно на твърдението на жалбоподателката. Делегирането е извършено съобразно
закона, а съгласно §126 ПЗР ЗИДЗУТ /Обн.ДВ,
бр.82/12г./, започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, се довършват по досегашния
ред, вкл. по отношение на компетентността на органа по чл.225 ЗУТ, въпреки
законодателната промяна.
Предвид безспорно
установените факти по делото, обсъдени по-горе, се налага извод за приложимост
на хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, тъй като е налице строеж по смисъла на §5
т.38 ДР ЗУТ, вкл. в хипотезата на „реконструкция и разширение” /според СТЕ/, за
който е изискуемо издаването на строително разрешение и при установената липса
на такова следва, че същият подлежи на премахване по чл.225 ал.1,вр.с чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ, поради което процесната
заповед се явява законосъобразна. Относно нейното съответствие с целта на
закона, независимо че става въпрос не за основно застрояване, а за допълващо; за
известно, а не пълно отклонение от правилата и нормативите в строителството по
разума на §16 ал.1ПР ЗУТ; за комплицираното социално положение на жалбоподателката и съпруга й и др.под., следва да се
отбележи, че не се намират нормативни лостове, за да бъде прието, че процесната заповед противоречи на целта на закона. Сега
действащият ЗУТ е строг закон, преценен в горния ракурс, но е и „дълбоко
хуманен”, в контекста на разпоредбите на §183 ал.3; §184 ПЗР на ЗИДЗУТ/ДВ, бр.65/03г./-допускащи
два режима за узаконяване на незаконни строежи. Последвалите изменения на ЗУТ с
ДВ, бр.82/26.10.12г. са също в посока на разширяване периметъра от възможности
за узаконяване на незаконни строежи, които обаче, за съжаление са неприложими
към конкретно установените факти по делото, поради което следва да се приеме, че
оспорената Заповед № ***/29.10.12г. е съответна и на целта на закона. Като
законосъобразна, след преценка на всички основания по чл.146 АПК, същата
подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото и с оглед
своевременното им поискване от ответника, разноски следва да бъдат присъдени в
полза на административния орган, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер,определен съгласно чл.7 ал 1 т.4 от Наредба
№1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./Вж.Тълкувателно
решение №3/13.05.10г. на ВАС по т.д.№5/09г / Оспорващата е освободена от
заплащане на държавни такси по производството по реда на чл.83 ал.2 ГПК, но не
и от съдебни разноски, видно от Определение № ***/27.11. 12г./л.57/, поради
което на общо основание дължи такива по делото, както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и 200
лева- за Съдебно-техническа експертиза, последните платими по сметка на АС
гр.Силистра.
Воден от тези съображения и на основание
чл.172 ал.2 пр.”последно” от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ***, срещу Заповед № ***/29.10.12г. на
Началника на РДНСК-СЦР, с която е разпоредено
да бъде премахнат незаконен строеж: ”Едноетажна сграда”, находящ
се в ПИ с идентификатор: *** по КККР и административен адрес:гр.Силистра, ул.” ***”
№ ***, като извършен без необходимите строителни книжа.
ОСЪЖДА ***, да заплати на
Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район,
с административен адрес: гр.Русе, ул.”Отец Паисий” №5, представлявана от
началника инж. ***, разноски по делото в размер на 150.00 /Сто и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА **** да заплати по сметка на
Административен съд гр.Силистра сумата от 200 /Двеста/ лева, представляваща
възнаграждение на вещото лице по приетата по делото Съдебно-техническа
експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: