Определение по дело №1137/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260283
Дата: 31 август 2021 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193100101137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../31.08.2021г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 1137 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №267766/22.07.2021г., уточнена с молба с вх. №268024/03.08.2021г., подадени от М.В.К., чрез адв. П.С., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 260243/12.07.2021г., постановено по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителя, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар във връзка с депозирания по делото отговор на исковата молба.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна К.Т.К., чрез адв. Б.Б., изразява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъде редуцирано до минималното такова.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от К.Т.К. за осъждане на М.В.К. за сумата от 32 005 евро, с която ответницата се е обогатила без основание, придобивайки ½ ид. част от собствеността върху Апартамент №40 в гр. Варна, на ул. „Доктор Анастасия Железкова“ №23, ет.5, който е закупен с договор от 21.01.2015г., но цената за който е заплатена изцяло с лични средства на ищеца.

С Определение № 260243/12.07.2021 г. на ВОС производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 от ГПК, в това число и по реда на чл.248 от ГПК.

В настоящия случай, производството не е приключило с постановяването на решение, а е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. За подобна хипотеза разпоредбите на чл.81 и на чл.78, ал.4 от ГПК по принцип не въвеждат изричен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски. Поради което и за ответника, при това развитие на съдопроизводството, е налице възможността да реализира правото си на разноски и с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК. В тази насока е практиката на ВКС – Определение №736/13.11.2013г. по ч. гр. дело № 5823/2013г. на IV ГО, Определение №438/17.07.2009г. по ч.т.д. №352 от 2009г. на I ТО, Определение №101/12.03.2012г. по гр. д. № 102/2012 г. на II ГО.

Допълнително е видно от материалите по делото, че още в отговора си на исковата молба ответницата в случая е поискала, при изгоден за нея изход, да й бъдат присъдени и сторените от нея разноски за защитата й по делото.

По тези съображения искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника М.В.К., чрез адв. П.С., още с отговора, а след това повторно и с молбата по чл.248 ГПК, а доказателствата за направените разноски са представени с молбата по чл.248 ГПК, което както вече се посочи е своевременно, с оглед развитието на делото. Ето защо ответницата следва да получи сторените от нея разноски в процеса.

От приложения по делото договор за правна защита и се установява, че М.В.К. е заплатила в брой на адвокат П.С. адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2000лв.

Съставът на ВОС приема за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото претендираният размер не надвишава предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум (от над 2400лв. в случая, с оглед интереса).

По изложените съображения молбата по чл.248 от ГПК е основателна и се следва уважаването й с присъждане на разноски на ответника в размер 2000 лв.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Определение №260243/12.07.2021г., постановено по гр. дело №1137/2019г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 2000  лева (две хиляди лева), представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………