№ 43
гр. Шумен, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630101073 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.9 и
сл. от ЗПК.
В молбата си до съда, ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: ***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***,
чрез пълномощника адвокат Р.Ж.М., излага, че на 23.05.2019 г. между
ответника К. В. З., ЕГН **********, с адрес: *** и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-17024678, по силата на който дружеството е
предоставило на ответника, в качеството му на кредитополучател паричен
заем в размер на 6 000.00 лева, със срок на издължаване на дълга 60 месеца,
посредством месечни вноски, всяка в размер на 216, 45 лева. Било уговорено
кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 26, 45 %, с
годишен процент на разходите /ГПР/- 32, 21 %. Ответникът се задължил да
погасява задължението си по договора, считано от 05.07.2019 г., като крайната
дата на издължаване е 05.06.2024 г. На 22.05.2020 г. било подписано
споразумение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, по силата на което са отсрочени погасителни вноски към договора
и е определен петмесечен гратисен период за заплащане на месечни вноски по
договора. В следствие на горното били променени параметрите на
погасителните вноски, лихвата и общата дължима сума. Променил се и
крайният срок на договора-05.12.2024 г. Сочи се в молбата, че на 23.05.2019 г.
между горепосоченото дружество и ответника бил сключен и Револвиращ
кредит CARD-17324481 – приложение към договора за кредит, по силата на
който на ответника е отпуснат и револвиращ кредит в размер на 1 000.00 лева,
който можел да бъде усвояван чрез предоставена му кредитна карта
1
Мастъркард, при годишна лихва за ползването му в размер на 35 %. По този
договор било уговорено кредитополучателят да прави месечни погасителни
вноски до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението, най-
малко в размер на 60.00 лева. Ищецът твърди, че към датата на подаване на
молбата задълженията на ответника по горепосочените договори не са
погасени в пълен размер. Сочи се в молбата, че на 27.04.2022 г. между
ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
по силата на който задължението на ответника, произтичащо от
горецитираните договори за кредит е прехвърлено на ищеца. Ответникът,
като цедиран длъжник бил надлежно уведомен за така настъпилата цесия с
писмо, връчено му на 30.11.2022 г. Със съобщаването за настъпилата цесия,
на ответника бил предоставен и срок за доброволно изпълнение на
задълженията му по договорите. Липсата на изпълнение породило правния
интерес на ищеца да инициира производство по реда на чл.410 от ГПК, за
което било образувано ч.гр.д.№449/2023 г. по описа на ШРС, като съдът издал
заповед за изпълнение на парично задължение за задълженията на ответника
по договорите, представляващи непогасените вноски с настъпил падеж.
Длъжникът бил подал възражение срещу заповедта. Поради изложеното,
моли съда да се постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: 3500, 00 /три
хиляди и петстотин/ лева, представляваща падежирала и неизплатена
главница за периода от 05.07.2019 г. до 20.02.2023 г. по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17024678, сключен на
23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща падежирала
възнаградителна лихва по горния договор за периода от 01.03.2020 г. до
20.02.2023 г.; 869,62 лева /осемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет
и две стотинки/, представляваща неизплатена главница по Револвиращ
кредит CARD-17324481 – приложение към договора за кредит, сключен на
23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 293,29 лева /двеста деветдесет и три лева и двадесет
и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по този договор,
за периода от 01.03.2020 г. до 23.05.2021 г., както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. За горепосочените суми е издадена Заповед
№209 от 28.02.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. дело № 449/2023 г. по описа на Районен съд Шумен. Претендира
и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител,
представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и
2
неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи и
възражения. Прави възражения за нищожност на договорите за кредит, респ.
на клаузи от договорите, като моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и
възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№449/2023 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 от ГПК в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за следните суми: 3500, 00 /три хиляди и петстотин/ лева,
представляваща падежирала и неизплатена главница за периода от 05.07.2019
г. до 20.02.2023 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-17024678, сключен на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и ответника; 2000,00 /две хиляди/ лева,
представляваща падежирала възнаградителна лихва по горния договор за
периода от 01.03.2020 г. до 20.02.2023 г.; 869,62 лева /осемстотин шестдесет
и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена
главница по Револвиращ кредит CARD-17324481 – приложение към договора
за кредит, сключен на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и ответника; 293,29 лева /двеста деветдесет и три лева
и двадесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по
този договор, за периода от 01.03.2020 г. до 23.05.2021 г., като е присъдена
законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и извършените в заповедното
производство разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу заповедта. Съдът е уведомил заявителя за постъпилото
възражение и ищецът в законопредвидения срок предявява настоящите
искове.
От представените по делото писмени доказателства /копия от Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17024678 от
23.05.2019 г., Условия по договора, Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК;
Споразумение за отсрочване на погасителни вноски; Приложение към
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
17024678/, се установи, че на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 6 000.00
лева за потребителски цели. В договора е предвидена и застрахователна
премия в размер на 2 016.00 лева, както и такса ангажимент в размер на
210.00 лева. Страните се договорили ответникът да върне отпуснатата му
парична сума, ведно със застрахователната премия и предвидената в договора
такса ангажимент чрез шестдесет погасителни вноски, всяка в размер на 216,
3
45 лева. Общият сбор на плащанията е отразен като сума в размер на
12 987.00 лева, при фиксиран лихвен процент 26, 45% и годишен процент на
разходите /ГПР/ 32, 21%. Крайният срок на издължаване на кредита е
05.04.2024 г. Определена е падежна дата на месечните вноски- 5-то число на
месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя. На 22.05.2020 г. между страните е постигнато
споразумение за отсрочване на погасителни вноски. Същото било следствие
на подадено от кредитополучателя до кредитора заявление, съдържащо данни
за временни съществени обективни затруднения, настъпили като пряка
последица от извънредното положение, въведено на 13.03.2020 г. Със
споразумението е уговорено погасителни вноски №№10, 11, 12, 13 и 14 да се
отложат за срок от пет месеца, за който срок се продължавал и срока на
договора. В следствие на тази промяна, размерът на месечната вноска се
променил на сума от 228, 25 лева, общата стойност на плащанията по
договора се променила на сума от 13 600.60 лева. ГПР оставал непроменен.
Във връзка с договора за кредит, на ответника му е бил отпуснат и паричен
револвиращ кредит в размер на 1 000.00 лева, който същият можел да
използва посредством предоставена му от кредитора кредитна карта. По този
допълнителен договор бил предвиден лихвен процент в размер на 35% и ГПР
в размер на 44, 90%. Определена е месечна такса в случай на усвояване на
суми чрез картата. Основно задължение на картодържателя е да погасява в
сроковете и по начините, предвидени в договора сумите, усвоени чрез картата
/месечни вноски, вносими до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечение най-малко в размер на минималната погасителна вноска-60.00
лева/. От заключението по извършената ССЕ, по отношение на което съдът
няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че на 27.05.2019 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ е извършило банков превод в полза на ответника в размер на
5 790.00 лева, с основание Договор PLUS-17024678 /6 000.00 лева, като е
приспадната сума от 210.00 лева- такса ангажимент/, като по този начин
сумата е усвоена от ответника. Вещото лице посочва, че по кредита са
платени суми в общ размер на 1732, 15 лева. Последното плащане по
договора е извършено на 13.03.2020 г. С платените суми кредиторът бил
погасил задължения по договора, както следва: 317, 09 лева- главница /до
седма погасителна вноска включително, 1 112, 66 лева-договорни лихви /до
осма погасителна вноска, включително и част от девета вноска/ и 302, 40
лева- застраховки. В заключението е посочено, че на 15.10.2019 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е извършило и банков
превод в полза на ответника в размер на 1 000.00 лева, с основание „съгласно
договор CARD-17324481“. Усвояването било посредством услугата,
предвидена в чл.3 от договора „Превод на пари по сметка“. ВЛ посочва, че по
кредитната карта са постъпвали суми в общ размер на 540, 07 лева /540.00
лева, внесени от ответника и 0, 07 лева- от изравняване на лихва/. С
постъпилата обща сума са погасени 199, 31 лева от главницата и 340, 76 лева-
от начислените лихви, такси и застраховки. ВЛ дава заключение, че по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17024678 непогасената
4
главница се равнявала на сума от 3 123, 57 лева, а непогасената договорна
лихва- 3 276, 18 лева. По Договор револвиращ кредит CARD-17324481
размерът на непогасената главница към датата на заявлението се равнявал на
сума от 800, 69 лева, а размерът на непогасената договорна лихва, такси и
застраховки възлизал общо на 275, 15 лева.
В договора за кредит е предвидено изрично съгласие и на двете страни
за едностранно прехвърляне на вземанията по него от страна на кредитора на
трети лица. От представените по делото документи /Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/, Приложение 1 към същия договор/, се
установи, че на 27.04.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който първото дружество е прехвърлило вземането си,
предмет на горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество. В
приложението към договора за цесия ясно е посочен ответникът като
длъжник по процесния договор за кредит, както и размера на задълженията
към датата на прехвърлянето. В договора е посочено, че предмет на същия са
вземания по договори за потребителски кредит, сключени от продавача от
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях.
Видно от текста на договора за цесия /§5, ал.7 от договора/, страните са
уговорили, че цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят по смисъла на разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. По делото са представени потвърждение за извършената
цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД и пълномощно, от
които документи, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ изрично и писмено е потвърдило извършената цесия по
горепосочения договор от 27.04.2022 г., като дружеството надлежно е
упълномощило ищеца да уведомява длъжниците по договорите за кредит по
смисъла на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Няма данни ответникът, като
длъжник по договора, да е надлежно уведомен за така настъпилата цесия
преди образуване на заповедното производство, респ. преди образуване на
настоящото исково производство. Въпреки това, съобразно задължителната
съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В
случая изходящото от цесионера уведомление, действащ като пълномощник
на цедента по смисъла на договора за цесия, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по
т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.
5
№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са
надлежно връчени на ответника, като в приложенията са както
уведомителното писмо за настъпилата цесия, така и договора за прехвърляне
на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният
длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното
правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно
процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид
изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на
ответника е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл
носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
От така изнесената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът приема за безспорно установено, че между страните е сключен
договор за паричен потребителски кредит, като на ответника реално му е
предоставена сума в размер на 5 790.00 лева, която същият се е задължил да
върне по описания в договора начин и в уговорения срок. Установи се, че
последното плащане по договора е извършено на 13.03.2020 г., когато
длъжникът е внесъл сума в размер на 217.00 лева, като е погасил общо сума в
размер на 1 732, 15 лева. В случая ищецът претендира заплащане на
погасителни с настъпил падеж, за периода от 05.07.2019 г. до 20.02.2023 г.,
т.е. задължения с настъпил падеж преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, поради което счита, че към посочения момент тези
погасителни вноски, поради настъпване на падежите им, са били изискуеми.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Предвид гореустановеното, съдът счита, че при разглеждания казус
за ищеца, като кредитор, не е възникнало правото да събира и търси
възстановяване на удържаната сума от кредита, равняваща се на 210.00 лева,
описана като „такса ангажимент“ от първоначално заявената в договора сума
от 6 000.00 лева. Сочената такса съдът възприема като такса, свързана с
усвояването на кредита, поради което счита, че същата не следва да се събира
от кредитора, а клаузата, с която е уговорена таксата, намира за нищожна,
поради противоречие със закона. Ето защо заключава, че на ответника реално
му е предоставена сума в размер на 5 790.00 лева, която същият е поел
задължението да върне в уговорения срок, ведно с възнаграждението на
кредитора /възнаградителна лихва/. На следващо място, съдът приема за
недължима и сумата от 2 016.00 лева, предвидена като застрахователна
премия. По делото не се представиха надлежни доказателства за сключване
на някаква застраховка, респ. за заплащане на застрахователната премия, т.е.
приема, че няма данни за възникване на някакво застрахователно
правоотношение, по което ответникът да има задължение за изплащане на
6
някакви застрахователни премии.
Автентичността на договора не е оспорена, т.е. съдът приема, че
задължено лице по него, в качеството на кредитополучател е ответникът. С
подписване на споразумението за отсрочване на погасителни вноски,
длъжникът още веднъж е потвърдил наличието на задължения по този
договор за кредит. Няма данни след това споразумение длъжникът да е
извършвал плащания по договора.
По отношение на Договор револвиращ кредит CARD-17324481,
безспорно се установи, че във връзка с договора за кредит на ответника му е
предоставена възможността да ползва и допълнителен кредит с максимален
размер на сумата от 1 000.00 лева, който същият може да използва
посредством предоставена му от кредитора кредитна карта при условия,
посочени в договора. Насрещното основно задължение на ответника по този
договор е да връща усвоените суми при условия и срокове, предвидени в
договора, ведно с уговорена възнаградителна лихва. Установи, че ответникът
е усвоил изцяло и еднократно сумата по картата, но е не е изпълнил в пълен
размер задълженията си за връщане на усвоената сума, ведно с дължимото на
кредитора възнаграждение в сроковете по договора. В случая ищецът
претендира заплащане единствено на суми, представляващи главница и
възнаградителна лихва по договорите. Не претендира заплащане на други
такси и застраховки.
Касателно другите, направени от ответника възражения за нарушаване
на законови разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съдът
счита същите за неоснователни. Видно от текста на договора същият е
изготвен на ясен и разбираем език, като съдържа датата и мястото на
сключването му. В договорите ясно са посочени видът на предоставения
кредит, неговият срок, общият размер на кредита и условията за усвояването
му. Ясни са и лихвените проценти по кредита, както и годишният процент на
разходите /ГПР/, като в случая счита, че следва да отбележи, че лихвеният
процент е фиксиран, т.е. не подлежи на промяна през целия срок на договора.
Договорът за кредит съдържа и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, разграничение между сумите за главница и лихви.
Размерът на лихвата и размерът на ГПР са определени в съответствие с
императивните разпоредби на закона. Ето защо съдът приема, че договорът е
действителен и поражда предвидените в него права и задължения за страните.
Поради изложеното и предвид установеността на фактите относно
сключените договори, по силата на които ответникът е кредитиран с
горепосочените парични суми, превеждане на сумите по банкова сметка на
ответника и задължаване на последния да върне сумите по кредита на
кредитодателя по начин и в срокове, подробно описани в договорите, спиране
на плащанията по последните, заключава, че ответникът дължи остатъкът от
непогасените суми по двата договора. В случая ищецът претендира
единствено задължения за главница и договорна лихва с настъпил падеж
7
/погасителни вноски с настъпил към датата на подаване на заявлението
падеж/, за посочен период. От представеното по делото заключение по
извършената ССЕ, се установи, че по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-17024678 длъжникът е заплатил общо сума в размер на 1 732, 15
лева, като с тази сума кредиторът е погасил суми за главница до седма
погасителна вноска включително /317, 09 лева/ и договорни лихви до осма
погасителна вноска и част от девета /1 112, 66 лева/. С платената сума
кредиторът е погасял и суми за застраховка, които, както е посочено по-горе,
съдът счита за недължимо удържани, поради липса на данни за надлежно и
валидно възникване на застрахователно правоотношение. Ето защо съдът,
счита, че с платените суми длъжникът е платил дължими, съгласно договора
суми за главница и възнаградителна лихва, като в този смисъл е погасил още
задължения общо в размер на 512, 40 лева /недължимо платени застраховки и
такса ангажимент/, като съобразно заключението и погасителния план
приема, че с нея са погасени 268, 29 лева-главница и 244, 11 лева- договорна
лихва, като така дължимите за процесния период суми остават 2 855, 28 лева-
главница и 3 032, 07 лева- договорна лихва. Ето защо заключава, че исковете
по този договор следва да се уважат за сумите, както следва 2 855, 28 лева-
падежирала главница и 2 000.00 лева- падежирала възнаградителна лихва
/ищецът претендира сума за договорна лихва в посочения размер/.
По Договор револвиращ кредит CARD-17324481, от заключението се
установи, че погасена по картата е сума в размер на 540, 07 лева, като се
установи, че с тази сума са плащани и суми за застраховка /96, 41 лева/, като
отново няма данни за възникнало застрахователно правоотношение. Ето
защо, съдът счита, че сумата от 96, 41 лева следва да се приспадне от
оставащата главница и възнаградителна лихва и размерът на задълженията,
определен съобразно експертизата и чл.162 от ГПК е, както следва: 704, 28
лева- главница и 198, 45 лева- договорна лихва. От сумата, представляваща
договорна лихва съдът не включва и сумите, посочени от ВЛ като дължими
такси по картата, тъй като в случая претенцията на ищеца е единствено за
договорна лихва. За горните суми исковете са основателни и следва да се
уважат, като се отхвърлят за разликата, до пълния предявен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно уважената част от исковете, в общ размер на 691, 35 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете, в общ размер на 305, 57 лева.
Съдът счита възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника е съобразено с минималните
размери на адвокатските възнаграждение, съотнесено с разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. В. З., ЕГН **********, с адрес:
***, ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, чрез
пълномощника адвокат Р.Ж.М., сумите, както следва: 2 855, 28 лева /две
хиляди осемстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща падежирала и неизплатена главница за периода от 05.07.2019
г. до 20.02.2023 г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-17024678, сключен на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 2000,00 /две хиляди/
лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва по горния договор
за периода от 01.03.2020 г. до 20.02.2023 г.; 704, 28 лева /седемстотин и
четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неизплатена
главница по Револвиращ кредит CARD-17324481 – приложение към договора
за кредит, сключен на 23.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ и ответника, като вземането по договора в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество; 198, 45 лева /сто деветдесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
по този договор, за периода от 01.03.2020 г. до 23.05.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда- 27.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми, по
ч.гр.дело №449/2023 г. по описа на Районен съд Шумен е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: ***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***,
чрез пълномощника адвокат Р.Ж.М., срещу К. В. З., ЕГН **********, с адрес:
***, положителни установителни искове за главници и възнаградителна лихва
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
17024678, сключен на 23.05.2019 г. и Револвиращ кредит CARD-17324481 –
приложение към договора за кредит, сключен на 23.05.2019, в останалата им
част, до пълния заявен размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***,
пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, сумата от 691, 35 лева
/шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК ***, ДА
9
ЗАПЛАТИ НА К. В. З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 305, 57 лева
/триста и пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10