Решение по дело №1972/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 902
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20235220101972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Пазарджик, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220101972 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с
чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв.С. Ф. М., вписан в АК-Пловдив, в
качеството си на пълномощник на «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
«Триадица», бул.»Витоша» №89Б, представлявано от Главен изпълнителен
директор К. Х. Ч. и Изпълнителен директор Б. А. В., със съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.»Шести септември» №161, вх.»В», ет.1, ап.16, Еднолично
адвокатско дружество »М.», чрез адв.С. Ф. М. против Агенция пътна
инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Пазарджик, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.»Александър Стамболийски» №20, представлявано от
Директора инж.М. Ш., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на
01.01.2022г., около 21:20 часа, на изхода от гр.Пазарджик в посока гр.Белово,
водачът М. М. С., управлявайки лек автомобил „Порше Кайен", рег.
№СТ******РМ, собственост на „МОБИЛ-ТЕХ 9“ ООД, ЕИК *********, на
около 100 метра след разклона попаднал в голяма и необозначена дупка на
1
платното за движение, при което били повредени предна дясна и задна дясна
гуми на автомобила.
Твърди, че за лек автомобил „Порше Кайен", рег. №СТ******РМ е
имало валидно сключена застраховка „КАСКО+" с „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, обективирана в застрахователна полица
№440121231006859 от 04.10.2021г., със срок на действие от 00,00 часа на
10.10.2021г. до 23,59 часа на 09.10.2022г.
Твърди, че непосредствено след настъпване на застрахователното
събитие, собственикът на автомобила „МОБИЛ-ТЕХ 9" ООД е отправило
уведомление за щета до застрахователя. След като е било уведомено за
настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е образувало
преписка по щета №44012312200040.
Сочи, че повредите по лек автомобил „Порше Кайен", рег.
№СТ******РМ са били констатирани с извършен опис на уврежданията от
представители на застрахователя, като е било установено, че са повредени
следните части и детайли, а именно:
Гума предна дясна „Continental" 275/40/20 106V V XL Winter Contact
dot4018 изн.40%;
Гума задна дясна „Continental" Winter Contact TS860S SSR 275/40/20
106V VXL dot4118.
Ремонтът на автомобила е бил извършен в автосервиз „БЕКА АУТО"
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, ул.„Свети Княз Борис" №48.
За ремонта е била издадена фактура №4274/07.01.2022г. за сумата от 1694 лева
с ДДС.
Твърди, че за процесната щета застрахователят е съставил и
ликвидационен акт, в който е било определено застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 747,74 лева. Дължимото от застрахователя
обезщетение е било приспаднато от дължимите застрахователни премии по
застраховката „Каско", сключена за повредения лек автомобил.
Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищцовото дружество изпратило до Областно пътно управление -
2
Пазарджик регресна покана с изх. №0-92-4054 от 24.03.2022г., с която е
предоставило 15-дневен срок на ответника за възстановяване на сумата от
762,74 лева, от която 747,74 лева изплатено застрахователно обезщетение и
15,00 лева ликвидационни разходи. Регресната покана е получена от служител
на ОПУ - Пазарджик на 30.03.2022г., видно от приложеното с исковата молба
известие за доставяне. Към настоящия момент ответникът не е погасил
задължението си към ищеца. На основание чл.84 ал.1, изр. първо от ЗЗД
„Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му." Твърди, че предоставеният с регресната покана
15-дневен срок е изтекъл на 14.04.2022г., поради което ответникът дължи
мораторна лихва върху главницата в размер на 85,16 лева, считано от
15.04.2022г. до 29.05.2023г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на ищеца сумата в общ размер на 832,90 лева,
от която: 747,74 лева, представляваща изплатено от застрахователя
обезщетение за имуществени вреди по щета №44012312200040 и сумата от
85,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.04.2022г. -
29.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението, както и да присъди на ищеца разноските в настоящото
производство.
Посочва банкова сметка, по която могат да бъдат погасени предявените
с настоящата искова молба вземания, както и тези за лихви и съдебни
разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който е взето становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер.
Възразява, че не е посочен републиканският път, на който е станало
произшествието. Липсва пасивна процесуална легитимация. Следователно
АПИ, ОПУ - Пазарджик не е надлежен ответник по делото.
Твърди, че от представените писмени доказателства не се установява
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното пътно
3
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила.
Не е установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на
01.01.2022г., около 21.20ч. на пътно произшествие при движение на изхода от
гр.Пазарджик в посока гр.Белово.
Твърди, че не се установяват категорично: републиканският път, на
който е настъпило произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило,
точното място - километрично положение на пътя, скоростта на движение,
големината на дупката на пътното платно /ако е имало такава/.
Описаният механизъм на ПТП е също и недоказан с оглед това, че не е
установено точно мястото на инцидента, часа на произшествието, нито факта -
в населено място ли е станал инцидентът или извън населено място.
Не е установена също скоростта, с която се е движил шофьорът,
големината на дупката на пътното платно /ако е имало такава/. Не се
установяват по безспорен начин нито обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, нито фактът, че твърдяните щети на МПС са именно в резултат на
преминаването му през дупка на пътното платно. Няма данни за размерите на
твърдяната „дупка“ по дължина, широчина, дълбочина и др., /ако е имало
такава/. Твърде неясен и недостатъчно конкретизиран механизъм, който
препятства правото им на защита.
Сочи, че гореизложените обстоятелства определят различен от
твърдяния фактически състав на реализирано произшествие и причинно-
следствена връзка.
Възразява, че няма доказателства за противоправно поведение на АПИ,
ОПУ-Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по чл.30 ал.1 от ЗП от ДР на ЗП за поддържане на пътното
платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по
него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.
Следователно в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка
между съС.ието на републиканския път и вредоносния резултат. Нещо повече
- не е налице бездействие на АПИ. Други директни въздействия се явяват
пряка причина за настъпване на ПТП. Твърди, че описаното дотук, на
самостоятелно основание, изключва отговорността на АПИ за настъпилия
инцидент.
Оспорва изцяло механизма и причините за настъпване на ПТП.
4
Твърди, че Агенция пътна инфраструктура, ОПУ-Пазарджик полага
системни грижи за поддържане на републиканските пътища.
Твърди, че поддържането на републиканските пътища на територията на
Областно пътно управление-Пазарджик е възложено с Договор за възлагане на
обществена поръчка №РД-38-7/20.11.2019г., в сила от 01.12.2019г., сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура” и „Европейски пътища“ АД.
Съгласно договора на изпълнителя са възложени дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни
работи при аварийни ситуации) на републиканската пътна мрежа на
територията на ОПУ - Пазарджик. Съгласно чл.1 от горецитирания договор,
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейностите по
поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на Областно
пътно управление - Пазарджик.
Освен гореизложеното, Законът за движение по пътищата изисква
повишено внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с
пътните условия. Твърди, че водачът на лек автомобил „Порше Кайен“ peг.
№СТ******РМ е следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост
и скоростта на движение на съответния пътен участък, за да бъде в съС.ие да
спре пред всяко предвидимо препятствие /чл.20 и чл.21 от ЗДвП/.
Не възразява да се приемат доказателствата, представени с исковата
молба.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Моли, с оглед изхода на делото, да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца уточни, че процесният инцидент е настъпил на първокласен
републикански път VІІІ - Пазарджик-Белово-София-Драгоман, малко след
изхода на гр.Пазарджик в посока към гр.Белово.
В проведените по делото съдебни заседания, пълномощникът на ищеца
поддържа изцяло предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по същество излага в писмена защита.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли
5
съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски по делото и
представя списък. Доводи по същество излага в представени по делото
писмени бележки.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с твърденията на
ищеца и с възраженията на ответника, и като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.01.2022г.,
около 21.20 часа, при движение по път І-8, в посока гр.Пазарджик-гр.Белово,
на изхода от гр.Пазарджик, лекият автомобил „Порше Кайен", с рег.
№СТ******РМ, собственост на „МОБИЛ-ТЕХ 9“ ООД, ЕИК *********,
управляван от свидетеля М. М. С. от гр.Стара Загора е попадал в необезопасен
и необозначен машинно подрязан асфалт на платното за движение, при което
били повредени предна дясна и задна дясна гуми на автомобила.
В случая водачът на моторното превозно средство е правоспособен
водач на МПС и няма данни, а и твърдения да е употребил алкохол към
момента на пътния инцидент.
По делото не е спорно, че между ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД и собственика на увредения при пътното произшествие лек автомобил
„Порше Кайен", с рег.№СТ******РМ е имало сключен застрахователен
договор за застраховка „Каско+", със застрахователна полица
№440121231006859 от 04.10.2021г., със срок на действие от 00,00 часа на
10.10.2021г. до 23,59 часа на 09.10.2022г. и съответно валиден към датата на
процесния пътен инцидент, видно от приложената застрахователна полица.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, собственикът на
автомобила - „МОБИЛ-ТЕХ 9“ ООД е отправил уведомление за щета до
застрахователя-ищец и е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди. След като е било уведомено за
настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е образувало
преписка по щета №44012312200040.
Причинените и установени повреди по автомобила са описани в Опис-
заключение по щета от 04.01.2022г. Установени са следните повредени части:
Гума предна дясна „Continental" 275/40/20 106V V XL Winter Contact dot4018
изн.40%; Гума задна дясна „Continental" Winter Contact TS860S SSR
6
275/40/20 106V VXL dot4118.
Ремонтът на лекия автомобил е бил извършен в автосервиз на „БЕКА
АУТО" ООД, с адрес в гр.Стара Загора. За ремонта е била издадена фактура
№**********/07.01.2022г. на стойност 1694,00 лева с ДДС. Сумата е била
изплатена по сметка на дружеството, извършило ремонта на лекия автомобил,
видно от приложеното платежно нареждане.
За процесната щета ищецът-застраховател е съставил и ликвидационен
акт, с който е било определено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди в размер на 747,74 лева. Дължимото от застрахователя обезщетение е
било приспаднато от дължимите застрахователни премии по застраховката
„Каско", сключена за повредения лек автомобил.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника, чрез Областно пътно
управление - Пазарджик, регресна покана с изх.№0-92-4054 от 24.03.2022г., с
която им е предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер
на 762,74 лева, от която 747,74 лева - изплатено застрахователно обезщетение
по щетата и 15,00 лева - ликвидационни разходи. Регресната покана е
получена от служител на ОПУ-Пазарджик на датата 30.03.2022г., видно от
приложената към исковата молба товарителница.
Няма данни по делото, а и твърдения, ответникът, след отправената от
ищеца до него регресна покана, да е възстановил на ищеца претендираната
сума.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено е, че най-вероятният механизъм на протичане на
процесния пътен инцидент е следният: На 01.01.2022 год. около 21:20 часа,
водачът М. С. е управлявал лекия автомобил „Порше Кайен“ с peг.
№СТ******РМ в гр.Пазарджик. Пътно-климатичните условия били
благоприятни и движението на автомобила се извършвало при нормална
видимост, ограничена от осветената зона от късите светлини на фаровете.
Технически възможната скорост на автомобила била около 57 km/h. След
преминаването по мост над р.Марица, водачът спрял автомобила на наличен
знак „Стоп“ на пътя в посока с.Звъничево-гр.Септември-гр.Белово. След завой
надясно, след около 100 метра, автомобилът преминава през препятствие на
пътното платно, което водачът не възприел своевременно, поради наличието
7
на насрещно движещи се, с включени светлини, автомобили. При
преминаването през препятствието, водачът възприел леко изгърмяване и прах
пред автомобила, след което на дисплея на автомобила светнала контролна
лампа за налягане в гумите за евентуално настъпила неизправност. След като
автомобилът бил спрян се установило, че пътният участък в дясната лента е с
машинно подрязване и автомобилът е преминал с десни гуми през него. При
машинно рязане на асфалтовото покритие се формират стени с остър преход
към пътното покритие. Технологически при рециклиране на покритието се
отнемат така наречения биндерен пласт, който е с дебелина 60 мм, но не по-
малко от 40 мм и износващ се пласт с дебелина 40 мм, вследствие на което при
динамичен контакт на гумите с формираните ръбове се получават
характерните щети, описани в материалите по делото. В случая, тъй като
препятствието няма обем над пътното платно, отражението на светлината,
което се възприема от водача, съответно и на конкретната видимост към
обекта е силно снижена. Поради факта, че е имало и интензивен насрещен
трафик от автомобили, следва да се приеме от техническа гледна точка, че
водачът е имал техническата възможност при наличието на насрещни
светлини да възприеме опасността пред фронта на автомобила на около 30
метра. С оглед на този анализ и като се има предвид пълния спирачен път на
автомобила, препятствието - опасността за водача попада дълбоко в опасната
зона за спиране на автомобила, и ударът в него ще протече през времето за
реакция и задействане на спирачките. Според изявленията на водача на
автомобила, той изобщо не е възприел и не е реагирал на опасност за екстрено
спиране. В резултат на настъпилото събитие на 01.01.2022г., лек автомобил
„Порше Кайен", с peг.№СТ******РМ са били увредени десните гуми предна
и задна, като към този момент автомобилът е бил оборудван с радиални гуми
марка и модел Continental Winter Contact TS860S SSR 275/40/20 106V VLX dot
41 18 - задна дясна dot 40 18 - и предна дясна - 40% износване, констатирано
при извършения оглед от представител на застрахователя. В резултат на
настъпилия контакт между джантата и ръба на срязване на асфалта са
увредени каркаса - страницата на гумите и поясите. Тъй като гумите са
срязани в случая са станали негодни за употреба. Вследствие на описания
контакт на джантата с ръба на срязването са настъпили леки козметични
увреждания по тях. Според вещото лице необходимата сума за възстановяване
на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 1694,00 лева с
8
включен ДДС. Описаните увреждания по гумите и джантите се получават при
удар между гумата и джантата с твърд предмет с малка контактна повърхност,
какъвто може да бъде края на нарушено - отрязано асфалтово покритие с
дълбочина не по-малка от 60 - 70 мм и широчина не по-малка от 350 - 450 мм.
Вещото лице е дало заключение, че от анализа на данните, може да се направи
техническия извод, че има причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП и настъпилите вреди по автомобила „Порше Кайен“ и, че вредите са
причинени така, както е описано в исковата молба.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че от техническа гледна точка,
процесните повреди по автомобила е възможно да настъпят както от попадане
на автомобила в дупка, така и при преминаване през машинно подрязан
асфалт.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 от КЗ е доказан и
основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1, т.2 от КЗ, с изплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49
от Закона за задълженията и договорите.
Суброгационният иск на застрахователя по имуществено застраховане
против причинителя на вредата за връщане на изплатеното застрахователно
обезщетение по чл.410 ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането визира следния
фактически състав: 1/. валидно сключен писмен застрахователен договор за
имуществено застраховане под формата на застрахователна полица или друг
писмен акт, 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение, 3/. възложител за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай посочените
законови предпоставки са налице.
Както бе посочено и по-горе, по делото не са спорни обстоятелствата за
наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество-
9
застраховател и собственика на лекия автомобил по имуществено
застраховане като в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователното събитие. Не е спорно и обстоятелството, че
застрахователят е заплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
При наличието на тези предпоставки, застрахователят има право да се
суброгира в правата на застрахования срещу възложителя на работата до
размера на изплатеното застрахователното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне. Суброгацията тук настъпва по силата на
закона. Правата на застрахования преминават по право върху застрахователя,
което означава, че застрахователят упражнява чужди права /тези на
застрахования/, но от свое име. В разглежданата хипотеза възложителят на
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали имуществените вреди, отговаря пред застрахователя не въз основа
на застрахователното правоотношение, тъй като не е страна по това
правоотношение, а по силата на закона. Отговорността е по правилата на
деликтната или договорната отговорност в зависимост от вида на увреждането
/договорно или деликтно/, което означава, че застрахователят ангажира
гражданската отговорност на възложителя. Суброгационното право може да
се упражни, както срещу физическо, така и срещу юридическо лице. Срещу
възложителя на работата се упражнява по реда на чл.49 от ЗЗД /какъвто е
настоящия случай/. Затова в настоящия случай на изследване подлежи
фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, която е обективна и
безвиновна /гаранционно-обезпечителна/.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗП, пътищата са републикански и
местни. Републиканските пътища са автомагистралите, скоростните пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки
от национално значение и образуват държавната пътна мрежа - чл.3 ал.2 от
ЗП.
Според разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗП, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Според ал.5 на същия, собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на
чл.5.
Чл.5 ал.1 от ЗП предвижда, че пътищата /пътната инфраструктура/ имат
следните основни елементи: 1.обхват на пътя; 2.пътни съоръжения; 3.пътни
10
принадлежности.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП, Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища.
В конкретния случай, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че пътят, на който е
станал процесният пътен инцидент е републикански път І-8, в участъка
изхода на гр.Пазарджик в посока гр.Белово. За този си извод, съдът взема
предвид следното: - отразеното в уведомението за щетата до застрахователя
относно настъпилото събитие, а именно: „…при движение по пътя на изход на
Пазарджик посока Белово, на около 100 м. след разклона…“, отбелязано е
„тикче“ на „извънградски път“; - показанията на свидетеля М. М. С. - водач на
процесния лек автомобил, който при свободния си разказ относно
обстоятелствата за процесния пътен инцидент потвърди горното и уточни, че
веднага след инцидента е слязъл от автомобила и е видял, че: „…е започнал
някакъв ремонт и платното е отрязано, както когато го приготвят за
асфалтиране…“, „…имаше два ръба на платното…Първият ръб е надолу, а
следващият ръб е срещу теб…“, и че при преминаването през разрязания
асфалт, гумите са се спукали и от тях идвал облак черен прах; - показанията на
свидетелката Д. Л. М., според които към процесния момент е бил извършван
превантивен ремонт на републиканския път І-8, в участъка между
гр.Пазарджик и гр.Белово, вкючващ нова настилка, нови мантинели, нова
вертикална сигнализация и нова хоризонтална маркировка, както и че „..вътре
в населеното място, в Пазарджик, не е ремонтиран пътят…“; - заключението
на вещото лице.
След като в самия град не са били извършвани ремонтни дейности към
процесния момент, то се налага изводът, че пътният инцидент е настъпил в
района, в която са били извършвани такива дейности, а именно извън града.
Път І-8 е част от републиканската пътна мрежа и представлява
републикански път по смисъла чл.3 ал.2 от ЗП и като такъв е изключителна
държавна собственост (чл.8 ал.2 от ЗП). Дейностите по ремонта и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от АПИ (съгласно
чл.30 ал.1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в
изправно съС.ие, да сигнализират незабавно за препятствията по тях и да ги
11
отстраняват във възможно най-кратък срок (чл.167 ал.1 от ЗДвП). В случая
машинно разрязаното асфалтово покритие на пътното платно с налични
ръбове представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т.19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Процесният нарязан асфалт се намира в обхвата на
пътя, който е държавна собственост. По делото не се установи нарязаното
асфалтово покритие с налични ръбове, като част от пътната настилка, да е
било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят при движението си (по аргумент от чл.52 ал.1 от ППЗДвП). Не се
доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация.
Напротив според показанията на разпитания по делото свидетел - водачът на
лекия автомобил такива знаци и табели не е имало. Следователно ответникът
не е изпълнил вменено му по закон задължение, в резултат на което е
настъпила вредата. Оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на
пътя е отговорен собственикът му - в случая ответникът. Налице е
бездействие на служителите, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, като по този начин обезпечават
безопасността на движението. Предвид на това в случая правилно е
ангажирана отговорността на ответника.
Наличието на машинно нарязаното асфалтово покритие на пътното
платно с налични ръбове /подобно на дупката на пътното платно/
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задълженията на Агенцията по чл.30 ал.1 от ЗП.
От гледна точка на деликтната отговорност, се касае за противоправно
бездействие, което ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. По
чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В
случая Агенцията - ответник следва да отговаря за бездействието на лицето,
на което е възложила дейността по поддържането на пътя.
Предвид горното, съдът счита за неотносим към предмета на делото
представения от ответната страна споразумителен протокол от 10.11.2021г.
В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът на МПС
да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното
платно, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не го
стори, той ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от
12
него автомобил. Установи се по делото, от приетото и неоспорено заключение
на вещото лице, че в случая водачът на лекия автомобил не е имало как да
види, възприеме и избегне процесния нарязан асфалт и че произшествието е
било непредотвратимо. Процесното пътно препятствие попада дълбоко в
опасната зона за спиране на автомобила и ударът в него протича през времето
за реакция и задействане на спирачките.
С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на
установената от съдебно-автотехническата експертиза необходима сума за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, която в случая е в размер на
747,74 лева /и съответства на реално заплатената в процесния случай сума,
след като дължимото от застрахователя обезщетение е било приспаднато от
дължимите застрахователни премии по застраховката „Каско", сключена за
повредения лек автомобил/, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на
оторизирания сервиз, доказано от приложеното платежно нареждане,
ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора (застрахования)
срещу причинителя на вредата (ответната Агенция), поради което
предявеният главен иск следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва
върху главницата. В случая изпратената от ищеца регресна покана е получена
от служител на ответника на 30.03.2022г. С нея на ответника е даден 15-
дневен срок за възстановяване на заплатена от ищеца сума. На основание
чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД „Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му." В случая
предоставеният с регресната покана 15-дневен срок е изтекъл на 14.04.2022г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от следващия ден -
15.04.2022г. и следователно дължи мораторна лихва за периода от 15.04.2022г.
до посочената от ищеца дата - 29.05.2023г., предхождаща датата на постъпване
на исковата молба в съда. Размерът на претендираната мораторна лихва не е
оспорен от ответника, но въпреки това същият е изцяло основателен за
претендираната сума от 85,16 лева, предвид направените от съда изчисления с
calculator.bg и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК.
В случая основателна е и акцесорната претенция на ищеца - за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда - 30.05.2023г. и до окончателното й
13
изплащане.
Не се доказаха по делото, при условията на пълно и главно доказване,
възраженията на ответника за такова поведение на водача на процесния
автомобил, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
пътен инцидент и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Напротив установи се по делото, че причината за увреждането е било
преминаването на лекия автомобил през необезопасен и необозначен
машинно нарязан асфалт на пътното платно. Вещото лице установи, че такива
повреди биха настъпили, независимо от скоростта, още повече, че в
заключението си същият е изследвал вреди при скорост от 50-57 км/ч,
предвид, че се касае за движение с интензивен насрещен трафик и управление
при нощни пътни условия. Вещото лице не констатира наличие на вреди,
които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени
от водача правила за безопасност на движението. По делото не се установиха
такива /а и няма твърдения/, които да са настъпили в периода след пътния
инцидент и до ремонта на лекия автомобил в автосервиза.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 880 лева, от
които 100 лева за държавна такса, 300 лева за възнаграждение за вещото лице
и 480 лева за адвокатско възнаграждение, с оглед представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Македония»
№3, представлявана от Председателя на Управителния съвет на АПИ - инж.Я.
Й. да заплати на «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район «Триадица», бул.»Витоша»
№89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и
Изпълнителен директор Б. А. В., със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.»Шести
септември» №161, вх.»В», ет.1, ап.16, Еднолично адвокатско дружество »М.»,
сумата в общ размер на 832,90 лева, от която 747,74 лева, представляваща
14
изплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди по щета
№44012312200040 и сумата от 85,16 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.04.2022г. - 29.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски
по делото в общ размер на 880 лева.
Банкова сметка на «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, ЕИК
*********, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми: IBAN BG **
UBBS ***********, BIC: UBBS BGSF, „ОББ“ АД, титуляр «ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15