МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО
НОХД № 1256 ПО ОПИСА ЗА 2010 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.07.2009 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт № 81 на
Варненска окръжна прокуратура против подсъдимия Б.И.Б., по който е образувано
производство пред първа инстанция за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.249, ал.4, вр.ал.3 НК за това, че на 29.09.2009 г. в гр. Варна съхранявал
информация за съдържанието на платежни инструменти върху шест броя банкови
карти, както следва:
1.Карта VISA
от
Banca di Roma S.P.A DEBIT ELEKTRON Italy Roma;
2.Карта с неустановен вид и издател.
3. Карта с
неустановен вид от Intesa Sanpaolo SpA Sesto S.Giovanni, 200099,
Italy;
4. Карта VISA
от
Bayerishe Landesbank Girozentrale CREDIT CLASSIC Germany Muenchen;
5. Карта MASTER
CARD от DANSKE BANKAKTIESELKAB, DENMARK, SWEDEN BRANCH EUR SWE
LINKOPING;
6. Карта VISA
Credit Lyonnais CREDIT GOLD/PREM France Lyоns.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание към средния размер, определен в разпоредбата на закона за всяко от
престъпленията.
На предварителното
следствие и пред съда подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че не е
предполагал за съществуването на инкриминираните пластики и моли да бъде
оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. ***. По отношение на него и на други лица в ОДП-Варна било
водено досъдебно производство за извършено престъпление по чл.244 НК. Във
връзка с това производство на 29.09.2009 год. било предприето задържането на
лицето. При извършеното претърсване в автомобила на Б. в книга на задната седалка
били открити 6 бр. пластики с магнитна лента и изписани номера на тях – 1, 2,
4, 6, 7, 8 от едната страна, а от другата била изписана поредица от цифри –
2424, 0436, 4722, 0860, 7478, 0784. Пластиките били иззети и изследвани.
От назначената по делото съдебна експертиза, която съдът кредитира като
обективна и компетентна се установява, че на втора пътечка на магнитната лента
се съдържа информация за сметки на банкови карти, както следва:
1.Върху
пластиката с надпис 8 се съдържа информация за карта с № ;
4018050319210784=230512175941823? VISA от Banca
di Roma S.P.A DEBIT ELEKTRON Italy
Roma;
2. Върху
пластиката с надпис „7” се съдържа информация за карта с №;
6768920848706187478=13052210015500000?, с неустановен вид и издател.
3. Върху
пластиката с надпис „6” се съдържа информация за карта с №
;6762101813720860=19022269433485200997?, с
неустановен вид от Intesa Sanpaolo SpA Sesto
S.Giovanni, 200099, Italy;
4. Върху
пластиката с надпис „1” се съдържа информация за карта с № ;
4907627036572424=10051012343302600000? VISA от Bayerishe
Landesbank Girozentrale CREDIT CLASSIC Germany Muenchen;
5. Върху
пластиката с надпис „2” се съдържа информация за карта с № ;
5450450011020436=10031010000009460000? MASTER CARD от DANSKE
BANKAKTIESELKAB, DENMARK, SWEDEN BRANCH EUR SWE LINKOPING;
6. Върху
пластиката с надпис „4” се съдържа информация за карта с № ; 49720224900647-22=11092018268674310000?
VISA Credit Lyonnais CREDIT GOLD/PREM France Lyоns,
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания
по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимия, в.л.В.Г.,
както и всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от правна страна
следното:
С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.249, ал.4, вр.ал.3 НК за това, че на 29.09.2009 г.
в гр. Варна съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти върху
шест броя банкови карти, както следва:
1.Карта с № ;
4018050319210784=230512175941823? VISA от Banca
di Roma S.P.A DEBIT ELEKTRON Italy
Roma;
2.Карта с №;
6768920848706187478=13052210015500000?, с неустановен вид и издател.
3. Карта с №
;6762101813720860=19022269433485200997?, с
неустановен вид от Intesa Sanpaolo SpA Sesto
S.Giovanni, 200099, Italy;
4. Карта с № ;
4907627036572424=10051012343302600000? VISA от Bayerishe
Landesbank Girozentrale CREDIT CLASSIC Germany Muenchen;
5. Карта с № ;
5450450011020436=10031010000009460000? MASTER CARD от DANSKE
BANKAKTIESELKAB, DENMARK, SWEDEN BRANCH EUR SWE LINKOPING;
6. Карта с № ;
4972022490064722=11092018268674310000? VISA Credit Lyonnais CREDIT GOLD/PREM France Lyоns,
За да приеме горните обстоятелства за установени по категоричен начин по
делото съдът прецени следното:
Безспорно е, че при извършеното претърсване и изземване от автомобила на
подсъдимия са били намерени шест броя бели пластики, при експертизата на които
е установено, че на втора пътечка на магнитната лента се съдържа информация за
банкови платежни инструменти, а именно номера на сметки на банкови карти,
подробно изписани в експертизата.
Подсъдимият не отрича наличието на 6-те броя пластики в автомобила си, но
излага твърдения, че не е предполагал съществуването им, тъй като дни преди
това е закупил няколко книги от амбулантен търговец и пластиките са се намирали
именно в тях, а той не е предполагал наличието им, тъй като не е отварял тези
книги.
Съдът не кредитира тези обяснения на подсъдимия и ги намира за защитна
теза поради следните обстоятелства:
На първо място нито в досъдебното производство, нито в с.з. подсъдимият
дава някакви данни за лицето, което трябва да му е продало въпросните книги.
Единственото описание е за дребен, черен човек, с нормално телосложение на име
Георги и вероятен прякор Райко, от ромски произход, който продава книги от
детска количка и се придвижва из целия град. На подобно описание могат да
отговарят неограничен брой лица, поради което е съдът е изправен пред
невъзможност да установи подобно лице. В същото време подсъдимият заявява, че
може да представи касов бон за закупените книги. Това също съдът приема за
защитна теза, тъй като от момента на задържането на лицето до с.з. подобен
документ изобщо не е представен и не на последно място съдът изразява явни
съмнения, че лице, което продава стари книги от детска количка и няма постоянно
работно място регистрира извършените продажби чрез фискално устройство.
На следващо място съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и с оглед
на приложения по делото протокол за извършено процесуално следствено действие
„претърсване и изземване”, от който се установява, че в автомобила на
подсъдимия на задната седалка се е намирала само една книга и именно от нея са
били иззети инкриминираните пластики. Освен, че не дава вяра на подсъдимия, че
при „покупката” на книгите изобщо не ги е разгърнал, а само ги е платил, то и
при условие, че всички пластики се намират в една от тях, то присъствието им е
било напълно видимо.
Като съобрази всичко изложено до момента съдът намира, че обясненията на
подсъдимия представляват защитна теза и не следва да им бъде дадена вяра.
Субективна страна: престъплението е извършено умишлено като умисълът
винаги е пряк. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и ги е желаел.
От заключението на назначената по делото СТЕ, която съдът кредитира като
обективна, безпристрастна и компетентна, се установява по категоричен начин, че
върху изследваните пластики на втора пътечка на магнитната лента се съдържа
информация за платежни банкови инструменти, а именно номера на сметки на
банкови карти.
В тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на защитата, че не
е доказано, че иззетите бели пластики са банкови платежни инструменти. Това не
е и необходимо. За съставомерността на
деянието е необходимо да се установи, че у подсъдимия се е намирала информация
за платежни инструменти. Не е важно точно в какъв вид се съхранява тази
информация – дали е на хартиен носител, дали е във файл на компютър или по
някакъв друг начин е без значение, достатъчно е тази информация да е за банков
платежен инструмент и да се съхранява от подсъдимия за да се приеме, че деянието
е обективно съставомерно. В настоящият случай информацията за платежен
инструмент се съхранява върху втора пътечка на магнитната лента на
пластмасовите пластики, иззети от подсъдимия. В тази насока е неоснователно
възражението на защита, че не е доказано по категоричен начин, че белите
пластики са платежни инструменти. Такова обвинение не е било възведено на
подсъдимия, той е обвинен единствено, че съхранява информация за банкови
платежни инструменти, а не че съхранява или използва самите платежни инструменти.
Същото се отнася и до изписаните четири цифри върху всяка една от пластиките.
По отношение на тях не е било повдигано обвинение на Б. и те са ирелевантни към
предмета на доказване по настоящото дело.
Като съобрази всички изложено до момента съдът намира, че по категоричен
начин се установяват признаците на престъплението, които го правят съставомерно
от обективна и субективна страна, както и авторството на подсъдимия, поради
което и го призна за виновен по възведеното обвинение.
Причините за извършване на инкриминираното деяние са стремежът за
облагодетестване по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в
страната.
Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност
на подс.Б. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен
резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера
на наказанието на подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало /доколкото
по предходните осъждания е настъпила реабилитация/;
- отегчаващи отговорността обстоятелства –лоши характеристични данни
/доколкото са налице данни и за други извършени престъпления, за които са образувани
ДП/.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид тежестта на
извършеното и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
и намира, че следва да наложи на подс.Б. наказание в минималния предвиден в
закона размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година.
Съдът
прецени, че с оглед личността на дееца следва да отложи изтърпяването на това
наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК, като определи с изпитателен срок също
към минималния размер, а именно три години, считано от влизане на присъдата в
сила. За да отложи наказанието съдът отчете и обстоятелството, че до настоящият
момент на подсъдимият не е давана възможност да се възползва от тази привилегия
на закона и намира, че по този начин ще се постигне превъзпитателния ефект на
наложеното наказание лишаване от свобода.
По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция.
По отношение на приложените по делото веществени доказателства съдът прецени,
че същите следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски, съгласно чл.189,
ал.3 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: