Р Е
Ш Е Н
И Е № 260000
12.02.2024 година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
единадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Нина Делчева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 2 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Д.Г.Д. с
ЕГН:***** от с.*************, против Заповед
№ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, с която е одобрен ПНИ
на ж.р.“Кенана“ в землището на гр.Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2
от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката твърди, че е наследник на Г.Д.Г.
/първа братовчедка/, която починала на****** г.. През 1992г. нейната сестра
Т.Д.Т. /също покойница/ подала заявление за възстановяване правото на
собственост на наследниците на И.В.Т. /майка на Г. и Т./. С решение
№36-51/01.04.1998г. на Общинска служба по земеделие – Хасково било признато и
възстановено правото на собственост на наследниците на Иванка Делчева Толумова
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8,700дка, трета
категория, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Чил дере“ и
1,000дка, пета категория, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково. В същото
решение било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху
имотите, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа
на влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ.
В Държавен вестник, бр.55 от 12.07.2019г., била
обнародвана Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областния управител на Област
Хасково, с която бил одобрен ПНИ на жилищен район „Кенана“ в землището на
гр.Хасково, където попадали и горепосочените наследствени имоти. В този план,
въпреки горепосоченото решение на ОСЗ-Хасково за възстановяване на правото на
собственост, като собственици не фигурирали наследниците на И.Д.Т. Имотите не
само не били възстановени в реални граници, но и изобщо не били възстановени.
Помощният кадастрален план, въз основа на който бил изработен ПНИ, съдържал
съществени непълноти и грешки. Това давало основание за отмяна на ПНИ, тъй като
самият ПКП не подлежал на самостоятелно обжалване.
Според жалбоподателката, заповедта за одобряване на
ПНИ е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и неговите
цели.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се отмени обжалваната Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на
Областния управител на Област Хасково, с която е одобрен ПНИ на ж.р.“Кенана“ в
землището на гр.Хасково, като незаконосъобразна. Иска се също така да се дадат
указания на Областния управител в ПНИ на ж.р.“Кенана“ процесните имоти да бъдат
нанесени и записани на наследниците на И.Д.Т. – реституирани като собственици с
решение №36-51/01.04.1998г. на Общинска служба по земеделие, гр.Хасково.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената
срещу негова заповед жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г.
на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към
плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител
се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./
“Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приети от Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения
смисъл е обнародвана в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г., а настоящото производство е
образувано по депозирана жалба на 25.07.2019г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок от обнародването.
С решение №36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗ-Хасково е
признато правото на собственост на наследниците на И.Д.Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 8,700дка, трета категория,
находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Чил дере“ и 1,000дка,
пета категория, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково. Със същото решение се
възстановява правото на собственост на наследниците на И.Д.Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на същите два земеделски имота, за които е
визирано, че се намират в терен по §4.
От удостоверение за наследници на В.Й.Т., издадено от
Общински съвет – Хасково на 15.07.1998г., се установява, че е починала на
********* и оставила като свои наследници двете си дъщери Г.Д.Г. и Т.Д.Т. и
сина Б.Д.Г., починал на **********г.
От издаденото на 22.07.2019г. от Община Хасково
удостоверение за наследници на В.Й.Т. се установява, че е починала на
25.05.1977г. и оставила като свои наследници трите си деца Г.Д.Г., починала на
********., Т.Д.Т., починала на ********* и Б.Д.Г., починал на ********. Видно
от удостоверението за наследници и трите деца на В.Й.Т. не са оставили свои
преки наследници като съпрузи и деца. Ето защо, в т.3 от удостоверението за
наследници са описани следващия ред наследници на В.Й.Т., а именно братовчедите
на децата й Д.Г.Д., Г.Г.Т., починал на *******г., А.П.Г., Д.З.Г., починал на
********г., Ц.В.А., починал на ******* г., С.В.К., починала на ******г., и
Г.В.А.
С декларация за идентичност на имена на починало лице
от 26.07.2011г. Р.С.Т. декларира, че имената на починалото лице В.Й.Т. и
имената на И.Д.Т., с които е записано в решение по §4 вх.№51528 са нейни имена.
По делото са приложени нотариален акт за покупко-продажба
от 05.11.1941г. и записка за вписване на нотариален акт за продажба от същата
дата – 05.11.1941г., от които се установява, че на тази дата И.Д.Т. е закупила
от Д.З.К. нива от 8,9дка, находяща се в местността „Чил дере“, Хасковско
землище
Видно от протокол №3/23.04.2019г. на заседание на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед
№РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на
ПНИ по §4 и следващите от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.“Кенана“, ж.р.“Куба 1“, ж.р.“Орфей“,
ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Каменец“ и местност „Халилово юг“, гр.Хасково, в
съответствие с изискванията на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, е взето решение, с
което е приет ПНИ на териториите по §4 и следващите от ПЗРЗСПЗЗ в цифров и
графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р.“Кенана“, гр.Хасково.
На 31.05.2019г. Д.Г.Д. подава възражение относно
неотразяване на имотите на И.Д.Т. в ПНИ по §4 и следващите от ЗСПЗЗ за бивши
местности – сега жилищни райони в землището на гр.Хасково.
Видно от протокол №5/20.06.2019г. на заседание на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед №РД-14-9/08.04.2019г.
на Областен управител на Област Хасково за приемане на ПНИ по §4 и следващите
от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.“Кенана“, ж.р.“Куба 1“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“,
ж.р.“Каменец“ и местност „Халилово юг“, гр.Хасково, в съответствие с
изискванията на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, в т.4 от протокола е
разгледано и не е прието възражението на Д.Г.Д. за невключване на признатите й
от поземлената комисия две ниви в ПНИ по §4 за ж.р.“Кенана“. Мотивите на
комисията, за да не приеме възражението на жалбоподателката са, че ПНИ на
ж.р.“Кенана“ се изготвя на база приетия и обявен в Държавен вестник, бр.76/2000г.
помощен план. Комисията посочва, че нивите по заявление №51528 до ПК не са
идентифицирани при анкетирането, поради което тези две ниви не са отразени в
помощния план и не могат да бъдат включени в ПНИ на ж.р.“Кенана“ и регистъра
към него.
С писмо от 17.07.2019г. Д.Г.Д. е уведомена от
областния управител за решението на комисията по подаденото от нея
възражение.
Като доказателства по делото са приложени регистъра на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р.“Кенана“, карта по чл.18г от
ППЗСПЗЗ на местност „Кенана“, както и списък на окрупнените местности в
землището на гр.Хасково и преписки по издаването на представените по делото
актове за частна общинска собственост.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на жалбоподателката съдът назначи и изслуша съдебно техническа експертиза и
повторна такава, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени. В
своето заключение първоначално назначената експертиза сочи, че местностите „Чил
дере“ и „Корит лозя“, в които се намират процесните два недвижими имота – ниви
попадат в територията на ж.р.“Кенана“ по ПНИ, одобрен със Заповед
№ДС-28-2/28.06.2019г. Вещото лице сочи в заключението си, че както по
кадастралния план от 1988г., така и по помощния план от 2000г., по който е
извършено анкетиране, липсват данни за идентифициране на имотите
/местонахождение с граници и съседи/, поради което е невъзможно да се изготви
скица на същите, комбинирана с ПНИ. Вещото лице твърди, че жалбоподателката не
можела да посочи претендираните ниви на терена, поради което не може да се
установи местоположението на имотите по новия план, разположени на територията
на процесните ниви, както и дали са застроени или предоставени на някой друг за
ползване.
Повторно назначената съдебно-техническа експертиза установява,
че при окрупняване на местностите в землището на гр.Хасково, извършено от
Поземлена комисия – Хасково през 1995г., местностите „Чил дере“ и „Корит лозя“
са преминали в местност „Кенана“. Според вещото лице, следва да се има предвид,
че границите на местностите по принцип са ориентировъчни и често се припокриват
на места. В този смисъл вещото лице счита, че е напълно възможно тези местности
освен в „Кенана“ да попадат и в други съседни на нея. Експертизата констатира,
че в списъка за окрупняване на местностите през 1995г. за местност „Чил дере“ е
дописана на ръка и „Бадема“, а за местност „Корит лозя“ е дописана „Куба-1“.
При справката в Община Хасково на експертизата е представена схема, отразяваща
обхвата на разработените планове по §4, одобрени с оспорваната заповед
№ДС-28-2/28.06.2019г. След направена съпоставка на местоположението на
посочените граници и тази схема се установило, че посочените на място граници
попадат южно, извън обхвата на разработката на §4 за местност „Кенана“.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с
атакувания административен акт се нарушават негови права и законни интереси. В
случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи отмяната на
административния акт като, поради незаконосъобразност. Доколкото жалбата е
депозирана в предвидения срок, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК,
съдът намира същата за допустима.
Разгледана по същество жалбата, по която е образувано
настоящото производство се явява основателна. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в чл.146 от АПК са визирани основанията за
незаконосъобразност на административните актове, в настоящото производство
следва да се разгледа наличието или липсата на същите и дали се явяват особено
съществени.
В настоящия случай не сме изправени пред липса на
компетентност /чл.146, т.1 от АПК/, доколкото не съществува съмнение относно
компетентността на областния управител да издаде атакуваната заповед. Несъмнено
атакувания административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
Не е налице и неспазване на установената форма на
административния акт, доколкото атакуваната в настоящото производство заповед е
в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се приеме на
това основание за незаконосъобразна /чл.146, т.2 от АПК/.
Следва да се приеме в случая, че са налице съществени
нарушения на административно производствените правила, тъй като при издаване на
атакуваната заповед административния орган не е изпълнил в цялост предвидените
задължения, касаещи установяване на границите на имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС, ДЗС и други. В тази връзка съдът намира за основателни
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неспазване на
нормите на чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ и §4к, ал.3 от ПЗРЗСПЗЗ. Изрично в §4к, ал.3
от ПЗРЗСПЗЗ е предвидено, че за установяване на границите на имотите
преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни
източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове,
комасационни планове и други графични материали и данни, а при липса на
информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети
при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съответно
чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ предвижда, че с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
от ПЗРЗСПЗЗ. ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и
съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена, като данните за собствеността
на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от ПНИ. Предвидено
е също така, че ПНИ се изработва в графичен и в цифров вид. В настоящия случай
се твърди от административния орган, че данните за собствеността на имотите,
включени в ПНИ, са събрани с анкета. Съгласно чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, когато
за имоти, попадащи в блок на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, липсват материалите по чл.18б, ал. 1 от същия
правилник, се допуска възстановяването им в стари реални граници, след като се
уточни тяхното разположение на място, когато площта на земята с възстановена
собственост за местността не превишава наличната площ. Уточняването се извършва
по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 в
присъствието на не по-малко от 50 на сто от собствениците или на техните
наследници. Присъствието се документира с подписите на лицата. Имотите се
разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно
решенията на общинската служба по земеделие, без да се спазва предишната им
форма. Несъмнено в конкретния случай досежно процесния имот не са спазени
всички тези детайлно разписани правила за провеждане на анкетата при
установяване на собствеността и възстановяването й в стари реални граници в
съответната местност. Наличието на съществени процесуални нарушения в
производството по съставяне на помощния план, респ. ПНИ, сочи на
незаконосъобразност на атакуваната по настоящото дело заповед за областния
управител, съгласно разпоредбата на чл.146, т.3 от АПК.
Допуснатите от административния орган съществени
процесуални нарушения при извършване на анкетирането съответно водят и до
нарушения на материалния закон, касаещи правилността на административния акт
/чл.146, т.4 от АПК/. Наведените от жалбоподателя доводи в жалбата, по която е
образувано настоящото съдебно производство, сочат на съществуващи противоречия
на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби, които касаят
законосъобразността на заповедта на Областния управител.
Несъответствието с целта на закона
също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само, съгласно чл.146, т.5 от АПК.
Безспорно целта на закона е да се изготви ПНИ, в който да се отразят правилно и
обосновано правата на собствениците на включените в този план недвижим имоти. Ето
защо, жалбата, по която е образувано настоящото дело се явява основателна,
поради което ще следва в плана на новообразуваните имоти да бъдат нанесени
имотите, собствени на жалбоподателя. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ се
установяват границите на имоти, правото на собственост върху които е било
възстановено по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на §4а, 4б и
4з от същите. Според чл.28, ал.10 от ППЗСПЗЗ, изискванията към ПНИ се определят
от техническата служба на съответната община с техническо задание, като едно от
изискванията е да бъде приложен списък на собствениците и копия на влезли в
сила решения на ОСЗ по чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ /чл.28, ал.10, т.4 от ППЗСПЗЗ/. В конкретния
случай на жалбоподателя е признато право на собственост, съгласно решението на
Поземлената комисия от 1998г., а от друга страна се представят и нотариални
актове за закупуване на процесните земеделски земи през 1941г., т.е. налице са
данни за право на собственост, притежавано от наследодателя на жалбоподателя
още преди образуването на ТКЗС и ДЗС. В настоящото производство не се
представят доказателства по отношение на процесните имоти да са предявявани
претенции от други лица за възстановяване на право на собственост, нито да са
придобивани права по реда на §4а или §4б от ПЗРЗСПЗЗ. Гореизложените
съображения сочат на извод за допуснати процесуални нарушения, довел до
неправилно изготвен помощен план, а оттам и неправилен план на новообразуваните
имоти, което сочи от друга страна на противоречие с материалния закон. По
делото също липсват и данни да е възникнал спор за материално право за
процесните имоти, изходът от който би имал значение, поради което и с оглед
казаното по-горе, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна в атакуваната
част. Не е налице спор за материално право, тъй като, за да е налице такъв
спор, следва да има конкуренция на имуществени права по отношение на един и същ
имот, което в настоящия случай не е така, а се касае за неотреждане с ПНИ на
собствените на жалбоподателя имоти при наличие на доказателства за притежавани
собственически права.
С оглед
гореизложените съображения, жалбата като основателна следва да се уважи, като
заповедта на областния управител в обжалваната част следва да се отмени и
преписката да се върне на областния управител за ново произнасяне.
Ответникът по
жалбата следва да понесе отговорността за направените от жалбоподателя
разноски, поради което следва да бъде осъден да заплати общо 1400лв., от които
600лв. – адвокатско възнаграждение, 10лв. – държавна такса, 790лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
По жалбата
на Д.Г.Д. с ЕГН:********** от с.*************, против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, с която е одобрен ПНИ
на ж.р.“Кенана“ в землището на гр.Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2
от ЗСПЗЗ :
ОТМЕНЯ Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, с която е одобрен ПНИ
на ж.р.“Кенана“ в землището на гр.Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2
от ЗСПЗЗ, и ВРЪЩА преписката на Областен управител на Област Хасково за ново произнасяне в частта й, касаеща
собствените на жалбоподателя имоти, възстановени с решение №36-51/01.04.1998г.
на ОСЗ-Хасково.
ОСЪЖДА Областен управител на Област Хасково да заплати на Д.Г.Д.
с ЕГН:********* от с.*************, направените по делото разноски в общ размер на 1400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ : /П/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.