Решение по дело №382/2023 на Административен съд - Хасково

Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от М.М.Д. *** срещу Ревизионен акт №Р-1600-**********-091-002/05.11.2020г., потвърден с Решение №617/10.12.2020г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив - относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, ведно с лихви за просрочие, като предметът на съдебен контрол в настоящото дело е определен след произнасяне на ВАС по а.д.№7294/2022г., с което се отменя Решение №455/15.07.2022г., постановено по а.д.№48/2021г. на Хасковски АС, и делото е върнато за ново разглеждане в частта на допълнително определени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 6 298,00 лева, от които главница 4 451,00 лева и лихви в размер на 1847,25 лева. Жалбоподателката счита РА – в частта на задължения по ЗДДФЛ, за незаконосъобразен, необоснован, постановяван при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Ревизията била повторна, като констатациите ѝ преповтаряли предходно издаден и отменен РА. Ревизията била тенденциозна и формална, а това водело до погрешни изводи в РА, още повече, че не бил уважен отвода, който направила, по отношение на данъчните органи. В решението за потвърждаване на РА не се обсъждали нейните възражения и представените от нея писмени доказателства. Твърди, че не били налице обстоятелства, водещи до облагане по реда на чл.122-124 от ДОПК, тъй като доходите и източниците на формиране на средствата, с които разполагала през ревизирания период и преди него, напълно съответствали на имущественото и финансовото състояние, което имала – била студент на издръжка на родителите си; получавала стипендия и доходи от студентски бригади във Великобритания, удържаните данъци впоследствие били възстановени; бабата и дядото на ревизираното лице получавали високи пенсии и имали финансова възможност да направят дарение. Извършените в хода на ревизията процесуални нарушения се изразявали в неправилно отразяване на документално обосновани приходи чрез умишлена промяна към намаление на цифри, извлечени от първичните счетоводни документи; невключване в изчисленията на документално обосновани приходи; включване като разход на суми, непредставляващи такива; отказ от извършване на служебни проверки на факти и обстоятелства; отразяване като разход на вноски в брой по лични банкови сметки, наличността по които се натрупвала още веднъж в съответната таблица на движение на парични средства и други, като излага конкретика за целия проверяван период. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен РА, като бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна - Директор Дирекция ОДОП Пловдив, счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски. Прави се възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-1600-**********-091-002/05.11.2020г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и е обжалван пред съда, в частта му, с която е установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ относно период 2015г., като в останалата си част актът е влязъл в сила, тъй като Решение №455/15.07.2022г. на ХАС, с което се отменя РА в частта му относно допълнително установени задължения по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2015г. в общ размер 11 230,02 лева, не е обжалвано. РА е съобщен на жалбоподателката и обжалван по административен ред с жалба вх.№20-28-313/23.11.2020г. С Решение №617/10.12.2020г. Директор Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, в цялост, като допълнително установените данъчни и осигурителни задължения, ведно с прилежащите лихви по ЗДДФЛ са определени в общ размер на 6 298,00 лева, от които главница 4 451,00 лева и лихви в размер на 1847,25 лева. Решението на Директор Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на жалбоподателя на 10.12.2020г. – л.589, п.1/3 от делото, поради което с подаване на жалбата на 22.12.2020г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001620003674-020-001 от 22.06.2020г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искания за продължаване на срока, като обхваща установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. Със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 24.09.2020г. за ревизионното производство е определен срок за приключване до 28.10.2020г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени и издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия, като РА е подписан от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г./, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16001620003674-092-001/16.10.2020г., срещу който е подадено възражение на 21.10.2020г. След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден Ревизионен акт №Р-16001620003674-091-002/05.11.2020г., обжалван пред Директор Дирекция ОДОП Пловдив с жалба вх.№20-28-313/23.11.2020г., като с Решение №617 от 10.12.2020г. е потвърден РА за допълнително установените задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви за просрочие.

Ревизията обхваща периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., като между страните няма спор, че М.М.Д. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчната /календарна/ година, попадаща в обхвата на ревизията. Няма спор между страните, че през ревизирания период лицето не е подавало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, не е имало дейност като ЕТ, нямало е участие в търговски дружества, кооперации и ЮЛНЦ, от ревизираното лице не са въведени данни за получени и предоставени заеми. Основните спорни моменти са относно наличието на предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК – за формирането на начално салдо към 01.01.2015г., като са включени суми, касаещи продукти на ЕООД Ейвън козметикс България, а именно: дали тези суми са правилно отнесени като разход в паричните потоци или следва да бъдат счетено, че има формиран доход при осъществяване на дейност по разпространение на продуктите, който и следва да бъде отчетен към началната дата. Към началното салдо не било отчетено направено дарение от роднини в полза на ревизираното лице и с повод раждането на дете в размер на 60 000,00 лева, а били признати само 16 879,08 лева, както и не били отчетени доходите на дарителите повече от 4 години назад.

В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, като следва да се има предвид, че ревизията е втора, започнала със Заповед за възлагане от 25.09.2019г., с издаден РА №Р-16002619006209-091-001/01.04.2020г., отменен с Решение №263/10.06.2020г., при което преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на задълженията и отстраняване на установените пропуски. По реда на ДОПК са присъединени доказателствата, събрани до този момент – Протокол №ПФ-16002618000782-073-001 от 27.06.2019г., като са представени и предходните съставени и издадени РА и РД. При направеното искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице са представени документи – вх.№3820/09.09.2020г., а с Протокол №1562940/18.08.2020г. са присъединени доказателствата от предходната ревизия. Извършени са още проверки в информационни масиви и са присъединени документи, както и съставени протоколи, извършени са насрещни проверки и действия на други контролни органи. От декларация от 30.01.2020г., подписана от М.М., се установява, че ревизираното лице е декларирала за 2014г. реализирани доходи от заплата, обезщетение от НОИ, еднократна помощ при раждане на дете, дарение от баба и дядо в размер на 60 000,00 лева, лихви и приход от продажба на апартамент.

Анализирайки всички факти и обстоятелства, органите по приходите направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не е подадена декларация до започването на ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Поради това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на М.М. е връчено Уведомление №Р-16001620003674-113-001/10.09.2020г. – л.28, п.3/3, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. При направен анализ на приходите и разходите, като се имат предвид и обясненията на лицето в предходното и настоящото производство и всички събрани доказателства, е установен паричен поток както за процесния период на ревизията, така и периодите преди 2015г., като е извършена съпоставка между доходи и разходи за годините 2012г., 2013г., 2014г., както и е установено, че за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. са налице данни за недостиг на парични средства в брой и несъответствие между доходи и имущество в размер на 52 160,51 лева. За тази сума през ревизирания период е детайлизирано с изготвени таблици, посочени в РД постъпленията и разходите и така за ревизираното лице се определя данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и данък по реда на чл.122 от ДОПК за 2015г. – годишна данъчна основа – 44 514,11 лева и дължим данък за внасяне – 4451,41 лева.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят възразява /възражение с вх.№70-00-1060/21.10.2020г./, че не били взети предвид всички получени от нея суми от работа във Великобритания 2007-2011г.; продажбите за Ейвън козметикс на козметични продукти не били за нея в лично качество, тъй като била регистриран търговски представител на дружеството, а това означавало посочените суми не били разход, а разчет след удържането на полагаща ѝ се комисионна; закупеният апартамент през 2011г. бил със сума от бащата на детето ѝ; не било отразено цялото дарение от бабата и дядото на ревизираното лице. Представени са допълнително документи като доказателства, които са обсъдени при издаване на РА №Р-16001620003674-091-002 от 05.11.2020г., но тъй като е счетено, че констатациите в РД се потвърждават, то са установени съответните по вид и размер задължения, ведно и с лихвите за просрочие към тях. Изрично е взето предвид възражението относно доходи от продажба на козметични продукти, като проверяващите сочат, че приемат само документално доказаните доходи на ревизираното лице, а относно същото не била подавана справка за изплатени суми по реда на чл.73 от ЗДДФЛ за периода от 2007-2011г., поради което и при установените налични парични средства към 01.01.2015г. – 1 649,05 лева, за начално салдо към посочената дата била приета сума от 5 000,00 лева, която се явява в повече от установената. Относно признатия размер за получени парични средства от бабата и дядото на ревизираното лице изцяло се споделят констатациите от РД - не се представят документи с достоверна дата за извършеното дарение, нито банкови документи относно движението на сумата, а при извършената проверка за доходите на дарителите в РУ Социално осигуряване – за 5 години назад, за двете лица са установени доходи общо 54 041,58 лева, без да има данни за други доходи, а така след извършения анализ на статистическите разходи за живот е установена издръжката за дарителите – 37 162,50 лева, поради което и за дарена е приета сума в размер на 16 879,08 лева.

При оспорването на РА по административен ред в Решение №617/10.12.2020г. е направен извод, че органите на приходите правилно са определили, че в началото на ревизирания период лицето разполагало с 5000,00 лева – не били декларирани доходи от продажба на козметични продукти и не била подавана справка за изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ от лице, изплатили доходи по извънтрудови отношения на М.М. за периода 2007г. – 2014г., като изрично е посочено, че не следва да се черпят благоприятни последици от факта на укриване на доходи – лицето не е декларирало определени доходи, а впоследствие се аргументира с евентуалното им получаване. Напълно се споделят изводите относно спорния размер на дарената сума, като се приема, че при определянето ѝ са спазени принципите на обективност и служебно начало, като са обсъдени и всички представени доказателства и отчетено поведението на ревизираното лице за недеклариране на доходи и избягване на заплащане на данък, а се сочи и че относно дарението следва да се има предвид, че е между свързани лица и обясненията на третите лица следва да се преценят с оглед всички други данни и отчитане на заинтересоваността на третите лица в случая.

Между страните не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за 2015г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизираният период е налице неподадена декларация, данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните/получени приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето – обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесния период и констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите, както и установяване, че за процесния период не е подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2015г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

Така в настоящия случай по отношение установените за 2015г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за 2015г. органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи за получени доходи, както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде определено на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общия размер на всички получените суми, които са на разположение на лицето и съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили правилно приходи, разходи и превишение за всяка от изследваните годините, а също и дължимия данък.

Основният спорен въпрос между страните е наличието на сума в началото на ревизирания период, която е в размер над приетите за налични 5000,00 лева и е формирана от допълнителни суми, които са доходи от извършени продажби на козметични продукти като ревизираното лице било представител на търговско дружество, както и от допълнителни суми от дарение, което не било правилно прието в по-нисък размер от действителната дарена сума от бабата и дядото на ревизираното лице.

Жалбоподателката прави възражения, че неправилно органите по приходите не са взели предвид дарените от бабата и дядото на 02.03.2014г. средства – 60 000,00 лева, за които има представено писмено доказателство – л.103, п.3/3. По отношение на това възражение следва да се има предвид, че представената разписка дори не съставлява договор за дарение, тъй като не съдържа подпис на надарения. Разписката по своето естество е частен диспозитивен документ, като законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частния документ, и съдът не е обвързан в преценката си относно съдържащото си в тях изявление. Доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното дирене, като те следва да бъдат преценени от съда по вътрешно убеждение съобразно с всички данни и доказателства в производството. В случая следва да се има предвид, че разписката няма достоверна дата и е издадена от близки родственици на ревизираното лице, а също и че са изследвани от проверяващите доходите на дарителите. В хода на съдебното производство действително бяха ангажирани гласни доказателства за дарената сума, но като се имат предвид вече изложените съображения, то настоящият съдебен състав намира, че и с допълнително ангажираните доказателства /св.показания на съжителстващия с ревизираното лице Зл.Тодоров/ жалбоподателката не доказва да е получила на 02.03.2014г. дарение от 60 000,00 лева. Следва да се има предвид и че по отношение на твърдението за получена сума не са ангажирани други доказателства нито за реалното им получаване, нито за съхранението им през сравнително дългия период от време, за който се твърди, че възможно да бъдат спестени от дарителите. Доколкото обаче твърдяната като дарена суми е на стойност над половината от необходимата издръжка през последните пет години преди 2014г., то е не толкова вероятно да са били дарени 60 000,00 лева. Независимо от изчисленията, направени от вещото лице в приетото заключение, които са различни като крайна сума за реализирани приходи, направени разходи от дарителите при сравнение с тези, които са приети от проверяващите, то по изложените вече съображения на съда, касаещи изцяло недоказаност на дарението от 60 000,00 лева, то приетото от проверяващите в РД и РА, че дарението е в сума от 16 879,08 лева е изцяло в полза на ревизирания, поради което и в този смисъл правилно е определено началното салдо за 2015г., като през 2014г. е зачетена като приход сумата от 16 879,08 лева, а не 60 000,00 лева.

По отношение на направеното възражение, касаещо приходи от продажби на козметични продукти, следва да се има предвид, че между страните няма спор относно факта, че ревизираното лице е осъществявало дейност като представител на Ейвън козметикс. Но самата жалбоподателка не е декларирала при проверката конкретни суми като приход от извършени продажби на козметични продукти по силата на осъществяваното от нея представителство. Събраните гласни доказателства в съдебното производство също не отстраняват установеното – св.Тодорова и Бойкова, дават общи показания, че М.М. поръчвала продуктите от свое име за други лица, на които после ги продавала, но няма данни за периода на извършване на тези продажби, нито какви са действителните приходи от тях за М.. Ангажираните писмени доказателства - писмо вх.№2311/06-04.2021г., както и писмо от 29.07.2011г., издадени от Ейвън, също не могат да установят приходи, макар и във второто да се сочи конкретен размер отстъпка, тъй като няма доказателства относно реализирано разпореждане с конкретните продукти, както и дали действително отстъпката е била за представителя. Правилни са изводите на проверяващите, че в писмените доказателства са посочени количества от продукти, които не могат да обосноват действителна дейност с реализиране на приход от представителството и последващи разпореждания със стоките, които са доставени в единични бройки или 2 бройки.

Относно доказателственото искане в съдебното производство за съдебна експертиза, съдът счита, че заключението по нея е изготвено от вещото лице съобразно поставените задачи от жалбоподателя, но паричните потоци, които са изследвани, са само на база твърденията на жалбоподателя и включването на сумата от 60 000,00 лева като налична към 01.01.2015г. не е подкрепено от доказателства, както и това е така относно реализираните приходи от извършвани търговски сделки като представител. Независимо от констатациите на вещото лице за началното салдо към 01.01.2012г., съдът приема за напълно недоказано като размер различна от приетата за налична сума към 01.01.2015г., но и в този смисъл няма доказателства, които да опровергаят извода на ревизиращия орган относно източника или вида на дохода, който е установен като подлежащ на допълнително облагане.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, а възраженията на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили началното салдо, приходите и разходите за ревизираната година са неоснователни. От представените от жалбоподателя доказателства не е възможно да се направят различни изводи относно паричния поток за 2015г., като това е при негова доказателствена тежест. Правилен и обоснован се явява изводът на органите по приходите за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, което е основание за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди юрк.възнаграждение в размер на по 929,80 лева за производството пред ХАС и пред ВАС при отмяна на Решение №455/15.07.2022г. по а.д.№48/2021г. или общо 1859,60 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Д. *** срещу Ревизионен акт №Р-1600-**********-091-002/05.11.2020г., потвърден с Решение №617/10.12.2020г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив - относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, ведно с лихви за просрочие, в общ размер на 6 298,00 лева, от които главница 4 451,00 лева и лихви в размер на 1847,25 лева.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Националната агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, разноски от 1859,60 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

	Съдия: