О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№121 15.04.2019
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание, шести състав
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №18 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.40 от Закона за достъп до обществена информация във
връзка с чл.128 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на В.Л.Н. *** против мълчалив отказ на Директора на Основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж да
предостави достъп до обществена информация поискана със Заявление от 01.11.2018
год. /не работен ден/, подадено по електронен път. Със заявлението си
жалбоподателя е поискал да му бъде предоставена по електронен път на посочен
електронен адрес информация, свързана с лицата, заемащи педагогически длъжности
в училището, а именно:
1.
Брой лица, придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължават да
работят;
2.Брой
лица, придобили право на пенсия, но не е упражнено;
3.
Брой лица без педагогическа правоспособност.
Видно от приложения системен бон №1641
0014 6179 8 от 14.12.2018 год. /лист 16 от делото/, жалбата е подадена по
пощата в рамките на едномесечния срок за обжалване на мълчалив отказ, който
според жалбоподателя се е формирал на 16.11.2018 год. Няма данни по делото жалбата
да е била заведена в деловодството на ответника, но е изпратена от него с
пощенски плик.
Съгласно чл.28, ал.1 вр. с ал.2 от ЗДОИ срокът, в който органите вземат решение
за предоставяне или за отказ да се предостави исканата информация е 14-дневен и
тече от момента на регистриране на заявлението. Настоящото заявление е подадено
в 04.24 часа на 01.11.2018 год. /неработен ден/, без данни за момента на
регистрирането му, поради което и при спазване на правилата за броене на
срокове, процесния започва да тече най-рано на 02.11.2018 год. – петък, първи
работен ден, в който регистрирането на заявлението е обективно възможно и е
изтекъл на 15.11.2018 год. - също работен ден. Срока за оспорване пред съд на
формирания мълчалив отказ /ако и да е налице такъв/ тече от 16.11.2018 год. и
изтича на 17.12.2018 год.
На 02.01.2019 год. Директора на основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж,
предоставя на жалбоподателя исканата от него информация в отговор на
електронното му запитване по електронен път /обстоятелство, което се
удостоверява с представеното от жалбоподателя разпечатка от електронната му
поща – лист 28 от делото/.
В молбата, с която са отстранени нередовностите на подадената жалба, изразяващи се в
подаването от адв. А.П. без надлежно пълномощно
за това и липсата на приложен документ за платена държавна такса в размер на
10.00 лв., е изразено становище, че вина за завеждането на делото е на
ответника по делото, поради не предоставянето в срок на исканата информация.
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбата на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, две от предпоставките за възникване и
съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване
и правен интерес от обжалването. Тези процесуални предпоставки са от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган
в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за
мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на
посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на
административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по
искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос,
за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с
издаване на съответния акт, като само в този случай не произнасянето формира
мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по
реда на АПК.
В
случая съдът приема, че на първо място не е налице формиран мълчалив отказ на
Директора на основно училище „Христо
Ботев“ – гр. Мъглиж, за предоставяне на достъп до обществена информация по
подадено от В.Н. на 01.11.2018 год. заявление за достъп до информация, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.28 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до
обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като в този срок органите или
изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, че подаденото заявление е постъпило /получено/ на електронната
поща на училището на дата 01.11.2018 год. При липсата на данни и доказателства,
че задълженият за предоставяне на достъп до обществена информация субект по
смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ във вр. с §1, т.4,
б.„а” от ДР на ЗДОИ –
основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж, е бил сезиран по надлежния
ред, недоказано се явява както възникналото задължение по чл.28 от ЗДОИ за
разглеждане и произнасяне по заявлението за достъп до информация, така и
началният момент, от който започва да тече законово регламентирания срок за
издаване на решение по това заявление. Съответно не може да се приеме, че е
налице и формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК за
предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на
01.11.2018 год. заявление за достъп до информация, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Не са налице
категорични доказателства, че искането е достигнало по надлежен ред до адресата
си. Представената разпечатка /лист 30-32 от делото/ удостоверява единствено и само
изпращането на искането, но не е и неговото надлежно получаване. Такива не
представляват и представените с молбата по същество доказателства /лист 30-32/.
Същите доказват единствено и само изпращането на писмото по електронната поща,
но не и факта на неговото получаване, респективно отваряне. Видно от тези
доказателства /разпечатки/ - лист 30 – писмото е доставено на 01.11.2018 год. в
2:24:04 часа, т.е. една секунда след изпращането му. Това е така, тъй като
изпращането на електронно съобщение до несъществуващ абонат или ненадлежното му
получаване, се удостоверява с получаването на изрично съобщение, изпратено от
администратора до изпращача. Това обаче по никакъв начин не се отразява на
изпратеното съобщение и същото остава като надлежно изпратено.
На следващо място съгласно
разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административните актове
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения.
В този смисъл наличието на правен интерес за оспорващия е абсолютна процесуална
предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство.
Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на
жалба, е наличието на “засягане” на права и/или на защитени от правото интереси
от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо
което материално правните последици на
акта са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера. В този
смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права
или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.
Правото
да се търси и получава информация е конституционно признато в чл.41, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и
корелативното задължение на държавните органи, публичноправните
субекти и публичноправните институции да осигурят
достъп до общественозначима информация, изключая
нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са
предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от
произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един
от правните способи е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация
при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация. В случая жалбоподателят В.Л.Н. е упражнил правото си по чл.4, ал.1
от ЗДОИ, подавайки заявление за достъп до обществена информация до Директора на
Основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж. Макар да няма данни дали изпратеното
от В.Н. по електронна поща заявление за достъп до информация е било получено от
задължения за предоставяне на достъп до обществена информация субект, съответно
такова заявление не е било регистрирано в училището, Директорът на основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж е
предоставил заявената за получаване информация преди датата на образуване на
настоящото съдебно-административно производство /11.01.2019 год./. Видно от
съдържанието на полученото от жалбоподателят на 02.01.2019 год. писмо по
електронната поща от Директора на
основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж, със същото е даден пълен
достъп до исканата информация т.е искането е изцяло
удовлетворено. Следователно жалбоподателят няма нарушено или застрашено право
или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред. Нуждата от съдебна защита
е отпаднала преди образуването на съдебното производство, поради отпадане на
правния интерес на жалбоподателя от оспорването на мълчаливия отказ за
предоставяне на заявената за получаване обществена информация. Липсата на
правен интерес съставлява процесуална пречка за разглеждане и произнасяне по
същество по подадената от В.Л.Н. жалба.
По изложените съображения съдът приема,
че от една страна по изпратеното от В.Н. по електронна поща Заявление за достъп
до информация от 01.11.2018 год. не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла
на чл.58, ал.1 АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК, а от друга – че за жалбоподателя липсва
правен интерес от оспорването, като абсолютни процесуални предпоставки за
допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство.
С оглед на което жалбата на В.Н. против мълчалив отказ на Директора на основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж за
предоставяне на достъп до обществена информация се явява процесуално
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
При този изход на делото не е налице
нито една от хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя - приложимият закон не регламентира отговорност на
ответника за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на
производството на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
С оглед на изложеното, следва да се
отмени определението за даване ход на делото по същество, и да се остави без
разглеждане жалба В.Л.Н., подадена чрез пълномощника й адв. Анна Петкова, против мълчалив
отказ на Директора на Основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж да предостави
обществена информация.
Водим от тези мотиви, на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 26.03.2019 год. за
даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Л.Н.,
подадена чрез пълномощника му адв. А.П., против
мълчалив отказ на Директора на Основно училище „Христо Ботев“ гр. Мъглиж да
предостави обществена информация, поради недопустимост
на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на В.Л.Н. за присъждане на разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: