Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 208 15.02.2017 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и шести януари две
хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА А.
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Тиха
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията А. касационно административно
наказателно дело № 2371 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила касационна жалба от Ч.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение
№ 1713 от 18.11.2016 г. по НАХ дело № 4127/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и
съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание касаторът
се явява лично и поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е
заявил становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, Бургаският районен съд е потвърдил наказателно
постановление № НП-4248/30.05.2016 г., издадено от заместник-кмет на община
Бургас, с което на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено на касатора Ч.Г.Г.
административно наказание- глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98,
ал.1 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението е
установено по несъмнен начин от събраните доказателства. Приел е също, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и съдържа установените в чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението е правилно.
От фактическа страна по делото
е установено, че на 03.04.2016г. в 09.05 часа в гр.Бургас е бил репатриран от
служители на Община Бургас, дирекция „УКОРС“, лек автомобил марка „Дачия“ с
рег. № ****, собственост на „Интерлийз ауто“ АД, паркиран върху пешеходна
пътека срещу бл. 19 в ж.к. „Зорница“. За освобождаване на автомобила от
наказателния паркинг се явил касационният жалбоподател Ч.Г.Г., който заявил, че е управлявал и паркирал автомобила
на посоченото място. Последният бил посочен и в декларация от 26.05.2016 г. от управителя
на дружеството- собственик на автомобила, като лице, управлявало и паркирало
същия върху пешеходната пътека в ж.к. „Зорница“.
Касаторът по същество не
оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита,
че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, поради отказ на съда да събере
посочени от него доказателства. Наред с това сочи, че не е известен „автора
който е поставил там“ пътната маркировка и не е представен по делото генерален
план. Счита също, че не е установена компетентността на издателя на
наказателното постановление, както и че наказанието не е индивидуализирано
съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН. В заключение отбелязва, че „решение №
1713 е по-скоро необосновано, отколкото обосновано“.
Според настоящия касационен
състав, тези доводи са неоснователни.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед № 416/26.02.2008 г. на
кмета на община Бургас, като последният от своя страна е овластен за това с
нормата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП.
При извършената проверка
касационната инстанция не констатира съществени процесуални нарушения в
производството пред районния съд. БРС е извършил необходимите процесуални
действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните
норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна.
Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а
изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени
по начина, указан в процесуалния закон.
С нормата на чл. 98, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените в
преписката фотоснимки, управляваният от касатора Г. автомобил е бил паркиран в
нарушение на тази забрана, върху пешеходната пътека срещу блок 19 в ж.к.
„Зорница“. В този смисъл са и данните от приложения протокол от 03.04.2016 г.,
съставен от Т.Т., заемащ на длъжността „Главен специалист“ в дирекция „УКОРС“
при община Бургас. Като съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността
му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ и се ползва както
с формална доказателствена сила (удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното изявление, посочените дата
и място на издаване, и неговото авторство), така и с материална доказателствена
сила (обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от външна
страна така, както е посочено в него). Същият не е оспорен в съдебното
производство по надлежния процесуален ред, а и не се установяват обстоятелства,
които да поставят под съмнение верността на направените с него констатации. С
оглед на това съдът приема, че фактите, предмет на удостоверителното изявление,
са осъществени така, както е отразено в протокола.
Касаторът счита, че описаният
участък от пътното платно не представлява пешеходна пътека, поради липса на
Генерален план за организация на движението (ГПОД), поради което и не е длъжен
да спазва обозначената с маркировка пешеходна пътека. Този довод е
неоснователен. От една страна, касае се за продължение на тротоара върху
платното за движение, което според дефиницията, дадена с §6, т. 54 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, представлява пешеходна пътека. От друга
страна, налице е пътна маркировка, с която водачите на МПС, в т.ч. касаторът,
са длъжни да съобразяват поведението си, съгласно нормата на чл. 6 от ЗДвП, а
нейното поставяне в конкретния участък от пътя не е предмет на съдебната проверка
за законосъобразност в настоящото производство. Действително, данните от
представеното в касационното производство писмо с рег. №
94-01-4243(3)/28.12.2016 г. сочат, че за община Бургас не е налице ГПОД по
смисъла на чл. 9 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението
по пътищата, но това обстоятелство не освобождава водачите на МПС от
задължението им да съобразяват поведението си с пътните знаци и пътната
маркировка. При липса на ГПОД следва да намери приложение разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, която овластява кмета на общината да
управлява общинските пътища, а в кръга на тези правомощия е и осигуряването на
общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното
движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата (чл.
19, ал. 2, т. 5 ЗП).
С оглед изложените
съображения съдът приема, че деянието на касатора е съставомерно по чл. 183,
ал.4, т.8 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност с обжалваното НП. Що се
отнася до наложената глоба, следва да се отбележи, че тя е с фиксиран в закона
размер от 50 лева. Изпълнени са изискванията на чл. 27 от ЗАНН при
индивидуализиране на наказанието и същото напълно съответства на тежестта на извършеното
нарушение.
При извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни
основания. Ето защо обжалваното решение, като обосновано и постановено в
съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският
административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1713
от 18.11.2016 г. по НАХ дело № 4127/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.