Присъда по дело №2768/2024 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №150/11.09.2024 г.по НОХД №2768/2024 г. по описа на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу К.
В. П. ЕГН-********** за ТОВА,че на 12.04.2024 г. от парцел, находящ се в ***, „промишлена зона-
юг“, в района на бензиностанция „Балкан-трейд“, чрез използване на МПС-товарен камион с
щипка с рег.№******* е отнел чужди движими вещи-два броя метални фургона с размери на
първия 9x3 м. на стойност 3100 лв. и размери на втория 3x2 м. на стойност 600 лв. или всичко на
обща стойност 3700 лв. от владението на Р. Д. от *** с намерение противозаконно да ги присвои, -
престъпление по чл.195, ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т.
2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт и неговата доказателствена обезпеченост в събрания в
досъдебна фаза доказателствен материал. В аспекта на изложените съображения прокурорът
настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на
дееца на наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ след редукцията по чл.58а,ал.1
НК,чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК да се отложи с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия адв.В. К. от БАК, настоява спрямо подзащитния й да се определи
наказание в минимален размер, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което след
редукцията с 1/3 да добие окончателен размер на 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
на основание чл.66,ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Излага защитна
аргументация в сферата на усложненото здравословно състояние на подсъдимия, за който
твърди,че е с ТЕЛК, и факти от семейния му статус със смекчаващо значение.
При предоставеното му право на лична защита К. П. заявява,че съжалява за извършеното. В своята
последна дума, моли съдът да определи наказание, каквото предлага защитникът.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Свидетелят И. Ст. от *** от много години е обработвал място за зеленчуци, като същият не
разполагал с документи за собственост за него. Мястото се намирало в „промишлена зона-юг“, зад
бензиностанция „Балкан-трейд“ в ***. В това място св. Ст. притежавал метален фургон с размери
6x3 метра, без обзавеждане, с липсващи метални елементи и ламарина отпред по него. Фургонът на
св. Ст. бил наследство от тъста му, който преди това владеел и обработвал земята. Мястото св. Ст.
обработвал до есента на 2022г. След това този имот е бил закупен от св. Р. Д., като общата площ
била 20 860 кв.метра. Свидетелят Д. е поставил в мястото още два фургона с размери 9x3 метра и
3x2 метра. Уговорката между св. Д. и св. Ст. била, св. Д. да изчистел терена с булдозер , като в
замяна фургона на св. Ст. оставал за него. Общо трите фургона били подредени в мястото, като
фургона на св. Ст. бил най-вдясно. На 13.04.2024г. св. Д. е посетил имота и е констатирал , че два от
фургоните липсвали, а именно тези с размери 9x3 метра и 3x2 метра. Свидетелят Д. веднага
сигнализирал на тел. 112 за случилото се. За извършената кражба на двата фургона е било
образувано настоящето досъдебно производство.
От проведените ОИМ се установило, че фургоните са били отнети от подсъдимия К. В. П. от ***.
От свидетелските му показания е видно, че на 04-05.04.2024 г. той се намирал в района на южна
промишлена зона , зад една бензиностанция в ***, където според него е имал уговорка със св. Ст.
да закупил неговия фургон с размери 6x3 метра за сумата от 150 лв. Там подсъдимият П. видял
общо 3 броя метални фургона и решил да ги открадне. За целта същия заедно със св. О.Сн. отишли
при шурея му- св. Р. Ч., който работел като резач на черни и цветни метали във фирма „Балкани
18“ЕООД, чиято база се намирала срещу завод „Кроношпан“ . Двамата му обяснили ,че
подсъдимия П. имал 3 броя метални фургона, които св. Ч. трябвало да нареже и след това да ги
1

предадат като скрап в тяхната база. Така на 12.04.2024г. с товарен камион с per. № ******* на
фирма „Балкани 18“ЕООД ,управляван от св. В. В., подс. П., сина му-св. Ст. П. и братовчед му- св.
В. Сн. са отишли на мястото. Свидетелят Ч. е нарязал двата метални фургона с размери 9x3 метра и
3x2 метра.След това св. В. ги натоварил с щипката в камиона и тръгнал за базата . Поради това, че
кантара в базата можел да тегли до 15 тона, а камиона бил пълен с 18 тона метал, св. В. на
следващия ден го притеглил на пристанището в кв. „Победа“ . След това св. В. се прибрал в базата
на фирма „Балкани 18“ЕООД , където след като представил бележката на касата , на подсъдимия П.
е била изплатена сумата от около 1100 лв. Подсъдимият П. дал сумата от 300 лв. на св. Ч. , а
останалите 800 лв. задържал за себе си.
От заключението на приложената към делото оценъчна експертиза е видно ,че общата стойност на
отнетото е за сумата от 3700 лв., която към настоящия момент не е възстановена.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.5-
л.9/показания на свидетели Р. Д. Д. /л.10 - л.12 от ДП/, показания на свидетел И. Д. Ст. /л.18 от
ДП/,показания на свидетеля Р. М. Ч. –л.19 от ДП, показанията на свидетеля В. Т. В. – л.20,
показанията на свидетеля Ст. К. П. - л.22 от ДП,показанията на свидетеля В. Л. Сн. – л.23 от ДП,
показанията на свидетеля О. Р. Сн. /л.24 от ДП/, от резултатите от назначената и приобщена
съдебно-оценъчна експертиза, - л.27-л.29 от ДП,договор за ПРОДАЖБА на 2780 кг черни/цветни
метали от 13.04.2024 г. между О.Сн. като продавач и „Балкани 18“ ЕООД като купувач, 2 бр,.
протоколи за доброволно предаване, л.42 и л.45, веществени доказателства, представляващи
оптични носители,находящи се на – л.41 и л.44,, протокол за личен обиск на лице от 16.04.2024 г. –
л.49, заповед за задържане на лице от 16.04.2024 г. – л.50 справка за съД.ст,докладни записки и
други писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373,
ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вината на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в
систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените
фактически изводи.
В сферата на доказателствената относимост към обвинителната фактическа теза
попадат фактическите данни в свидетелските показания на Р. Д. Д. и свидетеля И. Д.
Ст..Показанията на свидетеля Д. отразяват фрагменти, относими към определяне с
относителна точност на момента на осъществяване на деянието в диапазона между
09.04.2024 г. 10.00 ч. до 13.04.2024 г. около 16.55 ч., като вредоносните последици на
деянието са лично и непосредствено установени от Р.Д. към 13.04.2024 г. Показанията на Р.
Д. са последователни, информативни и притежават нужната логическа завършеност и
процесуална стойност относно установяване на останалите доказателствено релевантни
факти: собствеността върху парцела и отнетото движимо имущество, на дружеството
„Дими Транс“ ООД, в което Р.Д. е собственик на /98, 4 % съгл. справка от ТР/от капитала,
точното местонахождение на отнетите инкриминирани имуществени елементи-в парцел
гр.Бургас, „Промишлена зона Юг“, в който парцел били монтирани 3 броя метални фургони
с размери, както следва: 9х3 м, 6х3 м и 3х2 м,. Свидетелят е категоричен и непредубеден във
възприятията си, че към 13.04.2024 г. от парцела му липсвали двата инкриминирани фургони
с размери 9х3 м и 3х2 м.
В показанията на свидетелите Р. М. Ч., В. Т. В., Ст. К. П., В. Л. Сн. и О. Р. Сн. се
извеждат фактически елементи относно специфичната предварителна подготвителна
дейност чрез уговаряне и привличане на посредствени извършители в лицето на свидетелите
Р. Ч. и О.Сн. и извършване на оглед на мястото ,където се съхранявали фургоните.
2

Изброените гласни доказателствени източници формират стройна последователна
доказателствена система, генерираща с нужните нива на информативност, и рационалност
детайлна осведоменост относно механизма на изпълнение на неправомерното престъпно
деяние. В механизма на престъплението са ангажирани посредствени извършители–
служители на дружеството,осъществяващо търговия с черни и цветни метали „Балкан
18“ЕООД- в лицето на св.В. В., /който осъществил транспорта от мястото на
престъплението до фирмата за изкупуване на метали на отнетите 2 бр. нарязани метални
фургони/ ; чрез привличането като посредствен извършител на св.Р. Ч. – също служител
на„Балкан 18“ЕООД, /който преди натоварване на фургоните, ги разрязвал на по-малки
съставни части с цел компактност и с оглед вместването им с обема и товароносимостта
на камиона със щипка, управляван и експлоатиран от св.В../
В случая съдът съобрази информативността на изложението в показанията на
св.О.Сн., и Р. Ч., последователността на твърденията на тези свидетели, способността за
точно определяне на отнетите предмети, на разгърналата се мащабна организация на
престъпната дейност на К. П., в която свидетелите били въвлечени като персонален ресурс
срещу създадени неверни представи,включващи гаранции, че разразяваните от тях метални
фургони, респ. техния физически принос за отделяне, товарене и транспортиране до пункта
за търговия с метали, е легитимна дейност и се основава на прехвърляне на собствеността
върху фургоните в полза на подсъдимия К. П..
Показанията на тези свидетели, /Сн. и Ч./се основават на възприятия,които се
потвърждават от собствения им визуален опит и пряко участие в планираната и
организирана от подсъдимия престъпна дейност. Логически еднопосочно структурираното
изложение на всеки от тях относно детайлите на отделните действия – по разрязването на
фургоните от св.Ч. и натоварването им с камион със щипка от св.В. /в т.ч. преобръщане на
по-големия фургон за отстраняване на бетонния блок в него/, съдът формира заключение,че
тези показания служат като достоверна и надеждна информационна база.
Няма неувереност, дискредитиращи непълноти или съдържателни несъответствия в
техните показания, в т. ч. и при проверка и съотнасянето им към съобщеното от свидетелите В.
Сн., Ст. К., В. В., респ. липсва база за заключение,че тези показания трансформират реални
впечатления за заварената обстановка на 12.04.2024 г. , относно инициираните действия по
отделянето на обемните метални конструкции, в т.ч. и относно субективно мотивираното участие
на св.Р. Ч. и О.Сн.- срещу обещана им от подсъдимия К. П. сума в общ размер на 300 лв.

Техните показания намират цялостно логическо потвърждение и устояват на контролна
съпоставка с показанията на св. В. В., който описва основните правно-значими факти относно
предварително моделираната стройна схема на престъплението,относно разпределението на
функциите и ролите между персонално привлечените лица /4-ма души на възраст между 30 -50 г./,
св.В. и другия служител на работодателя изкупчик на метали – св.Р. Ч.,.
Действително съдът откроява, неточности при репродуцирането на фрагменти от
събитията в показанията на св.В.. Така напр. в противовес на съобщеното от св.Ст.К., В.Сн. ,О.Сн.
и св.Р. Ч., и при вътрешна нееднозначност на този фактически детайл при обикновено сравнение
във версиите на изброените свидетели, съдът не може да открои с категоричност,каква е била
поименната конфигурация на придвижващите се лица с камиона от изкупния пункт до мястото на
престъплението, и дали действително подсъдимият, неговият син Ст. К. и братовчеда на
подсъдимия В. Сн. са изчаквали на място в базата на пострадалия. Все в тази насока при прочит и
индивидуална преценка на показанията на св.В. съдът откроява съществено и явно логическо
несъответствие с информативния капацитет на останалите гласни доказателствени средства по
отношение на пресъздадения от В. факт относно точния предмет на имуществено увреждане-
свидетелят определя този предмет като: 1 бр. фургон с приблизителни размери 8х2 м.и
предварително разрязана „квадратна ламаринена барачка с ламаринен под с размери 1.50 м . на 1.50
м. Дезактуализацията на спомена за определени факти с доказателствено значение, може да се
3

дължи на различни причини, напр. въздействие на неблагоприятни фактори като изминалото време
и естественото свойство на човешката памет да бъде селективна по отношение на отделни факти от
миналото; възрастта; естество на професионална ангажираност, предполагащо в случая по
отношение на св.В. смесване на сходни факти от различни случаи и пр.
Произтичащ от изискването на чл. 13, ал. 1 НПК ангажимент на съда е да установи причините за
непълнотите или несъответствията в разказа на разпитваното лице, като използва установените
процесуални механизми.
Съдът намира за безспорно доказана и несъмнено установена детайлизацията на
предметите, включени в инкриминираното имущество, а именно 2 броя фургони, което
обстоятелство се извежда по единен и безусловен начин от последователните и цялостно
харамониращи показания на свидетелите Р. Ч.,Ст. К., В. Сн. и О.Сн..
Като следващ фрагмент от логическата верига на преки доказателства, допринасящи за
обосноваване на фактическата обстановка, съдът цени пълните, логически завършени и вътрешно
консолидирани показания на св.В. В., О.Сн. и Р. Ч. в частта им, която има съществена
доказателствена роля за изясняване на централни факти от предмета на доказване по чл.102 НПК,а
именно последващото разпореждане с отнетите имуществени елементи. Изключително
пунктуално, хронологически точно и изчерпателно св.В. В. и св.О.Сн., описват картината на
последващото разпореждане с отнетото имущество и обуславящите го действия – сутринта на
13.04.2024 г. около 08.30-09.00 ч., все още натоварения камион с металните късове от
разполовените фургони бил закаран от св.В. В. до кантар, отчитащ тегловни стойности над 15 т.;
камионът с натоварените метални конструкции бил претеглен натоварен и разтоварен; била
получена кантарна бележка за около 3 тона на претегления товар и св.В. се върнал в базата за
изкупуване на метали, където предал бележката на св.О.Сн..

Като следващ елемент в непрекъсваемата логическа доказателствена верига съдът оцени и
логичните и последователни от гл.т. на информация, относима към главния факт, показания на
свидетеля О.Сн. в частта им,в която потвърждава,че на база кантарната бележка получил от
дружеството „Балкани 18“ ЕООД, сума в размер на 1100 лв., от която част разделил 300 лв. между
него самия и св.Р. Ч. съобразно предварително постигнатата договореност, а остатъка от 800 лв.
предал на подсъдимия К. П.. В тази им част показанията на св. О.Сн. намират частично
потвърждение при контролна съпоставка с показанията на св. Р. Ч.,който заявява,че още на
12.04.2024 г. получил сума в размер на 50 лв. ,а от св.О.Сн. на 13.04.24 г. получил допълнителни 100
лв. Техните показания /на св.Р. Ч. и О.Сн./ са в хармонична взаимообусловеност и логична
корелация със съобщеното от св.Ст. П. относно очертаните факти , свързани с начина на
разпределение на сумата от продаденото имущество и нейното усвояване. Св.Ст. П. в унисон със
съобщеното от св.Ог.Сн. сочи,че последният предал на П. и баща му сума от 800 лв., а останалите
300 лв. от общо получените 1100 лв. задържал за себе си
В случая от показанията на свидетелите В. Сн., О.Сн., Р. Ч., Ст. П. и В.В., служат за набавяне на
доказателствена информираност относно автора на осъщественото инкриминирано деяние,
доколкото точния развой на инкриминираното събитие, технологията и предварително стройно
обмислената от подсъдимия стратегия на действие чрез консолидиране на външното изпълнение на
престъплението посредством персонална активност на множество фактически /посредствени/
извършители, почива върху визуалните преки възприятия на изброените свидетели. Показанията
на тези свидетели хармонират и пълноценно съдействат за изясняване с категоричност на
продължителността на престъпно третиране от подсъдимия К. върху движими вещи от чужда
имуществена сфера, методиката на изпълнението на престъпната дейност, предварителната й
организация, в т.ч. и фактите относими към юридическите разпоредителни действия и престъпно
усвояване на паричните суми от продадените метални конструкции.
Инкриминираните индивидуални имуществени елементи, предмет на противоправно присвояване,
са били подложени на точна оценка на паричната им равностойност в назначената в досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, както следва: 1 бр. метален фургон с размери 9х3 м,
употребяван дългосрочно възлиза на сума в размер на 3100 лв., а 1 бр. метален фургон размери 2х3
4

м, употребяван дългосрочно възлиза на сума в размер на 600 лв. , или общата сумарна парична
оценка на инкриминираните вещи отговаря на сума в размер на 3 700 лв.

В настоящия случай, преценявайки преките доказателствени данни от показанията на изброените
петима свидетели, в съчетание с показанията на пострадалия Р. Д. и показанията на св.И. Ст., и
анализирайки ги в корелация с резултатите от съдебно-оценъчната експертиза, по свое вътрешно
убеждение, съдът констатира, че изброените гласни доказателствени източници наред със
самопризнанията на подсъдимия съставляват в своята съвкупност хармонично цяло –единна и
логична структура от факти, свързани помежду си с основния факт, и водят до изводи, които са
единствено възможни за авторството на деянието в лицето на подсъдимия К. П..

От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на
инкриминираните деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните
престъпления.
Съдът установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. В. П. ЕГН-********** е
осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК,като на 12.04.2024 г.
от парцел, находящ се в ***, „промишлена зона-юг“, в района на бензиностанция „Балкан-трейд“,
чрез използване на МПС-товарен камион с щипка с рег.№******* е отнел чужди движими вещи-
два броя метални фургона с размери на първия 9x3 м. на стойност 3100 лв. и размери на втория 3x2
м. на стойност 600 лв. или всичко на обща стойност 3700 лв. от владението на Р. Д. от *** с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на противоправно
интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещта, което обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на
изпълнителното деяние - прекъснал е владението на правоимащото лице върху процесните вещи- 1
брой метален фургон с размери 9x3 м. и 1 бр.метален фургон с размери 3x2 м., така и втората фаза -
трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.
Демонтираните, разрязани на метални компонентни, и отделени от парцела, собственост на „Дими
Транс“ ООД,чрез собственика на 98, 4 % от капитала и владелец Р. Д., по-късно са били предмет на
разпоредителни действия в своя полза, и в полза на трети лица – на свидетелите О.Сн. и Р. Ч., което
разпореждане е извършено от подсъдимия и по този начин практически е осъществен основният
състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 НК. Последващото прехвърлително действие с
отделените от местонахождението им метални конструкции –предварително разрязани 2 бр.
метални фургони, предприети изцяло в спектъра на свободното изборно усмотрение на
подсъдимия, са недвусмислена външна изява на присвоителното намерение, т.к. собственическият
анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в действията по окончателното разпореждане с
отнетите вещи,респ. елементи от тях.
Отнетите от фактическата власт на владелеца Р. Д.- 1 бр. фургон с размери 9х3 м. и 1 бр. фургон с
размери 3х2 м. са на обща стойност 3700 лева,предвид което са годен предмет на престъплението
кражба. Същите, от една страна са били елемент от диференцираната, чужда за подсъдимия
имуществена сфера – тази на дружеството “Дими Транс“ООД, стопанисващо парцела, находящ се в
„промишлена зона-юг“, зад бензиностанция „Балкан-трейд“ в гр.Бургас, а от друга страна,
техническото им отделяне от имота, в който били монтирани, ги трансформира в движими
вещи,които са включени в гражданския оборот, тъй като имат пазарна /парична/ стойност.
Подсъдимият К. П. не е имал разрешение от владелеца Р. Д. Д., за тяхното отнемане, поради което
се налага изводът, че това е станало без знанието и съгласието на правоимащото лице.
Деянието на подсъдимия е извършено при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 НК
5

"чрез използване на МПС", тъй като за преустановяване на физическата трайна прикрепеност на
отнетите движими вещи,подсъдимият е ангажирал експлоатиране на МПС - товарен камион с
щипка с рег.№*******, управляван от служител от изкупуващото черни и цветни метали дружество
– В. В.. Целта на употребения товарен автомобил, била да се натоварят разрязаните и обособени на
метални късове фургони и да се прекъсне окончателно връзката им с мястото на престъплението,
като се транспортират до изкупуващото метали дружество „Балкани 2018“ ЕООД. Следователно,
използването на индивидуализираното МПС /товарен автомобил със щипка/, корелира с
нормативния признак на чл.195,ал.1,т.4 НК. По своето фактическо съдържание и насоченост,тази
особеност на изпълнителното деяние илюстрира създаване на материално условие за отделяне
инкриминираните вещи и преустановяване на физическата им връзка с недвижимия имот, находящ
се в „промишлена зона-юг“, зад бензиностанция „Балкан-трейд“ в гр.Бургас.Този елемент на
съставомерното поведение в законово дефинираната в чл.195, ал.1, т.4 НК алтернатива съставлява,
необхоД. условие за довършване на втората фаза на изпълнителното деяние- установяване на
неправомерна фактическа власт върху отнетите имуществени елементи,чрез натоварването и
транспортирането им до мястото, където е извършено окончателно юридическо разпореждане с
тях.
От субективна страна подсъдимият К. В. П. е действал при форма на вината пряк умисъл по см.
чл.11, ал.2 НК, като е знаел, че отнема вещи, принадлежащи към чужда имуществена сфера. В
интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение елементите от фактическото
съдържание на изпълнителното деяние, и неговото социално значение –съзнавал е
обстоятелството, че отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е
извършена без съгласието на техния собственик /владелец. В представната дейност се обхващат
всички компоненти на отнемането на инкриминираните вещи, механизма на това отнемане,
включващ използване на товарен автомобил с цел натоварване и транспортиране на
фургоните,чрез което се прекъсва връзката им с недвижимия имот, от който са отнети.Касае се за
съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност на подсъдимия, който чрез участието
фактически /посредствени/ извършители, отделил вещите, /2 бр. фургони/, променил тяхното
местонахождение с намерението да ги присвои и да се разпореди с тях, като със свои вещи, което е
и сторил. Подсъдимият предвид достигнатия правно регламентиран праг на възрастова, житейска и
психосоциална зрялост е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал настъпването на
тези последици - да присвои и да се разпореди с имуществените елементи, относими към предмета
на извършеното престъпление.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 195,ал.1,т.4 вр. чл. 194, ал.1 НК, в което подсъдимият К. В. П. бе признат
за виновен, законодателят е фиксирал параметри на санкцията лишаване от свобода от 1 до 10
години.
При осъразмеряване на справедливото и адекватно като корективен потенциал наказание,съдът
съобрази ръководните правила на чл.36,ал.1 НК и чл.35,ал.3 НК. Цел на наказанието е постигане
на специална превенция чрез оказване на поправително въздействие и формиране на
възпиращи волеви механизми у дееца срещу извършването на нови престъпления. От друга
страна, не следва да бъде неглижирана възмездната функция на наказанието, което в същността си
е форма на държавно-правна реакция на извършеното престъпление. Поради тази причина
индивидуалните субективни и обективни свойства на деянието, относителната негова тежест и
обществена опасност, специфичните факически особености на деянието и личността на
извършителя се явяват мащаба, в рамките на който се осъществява индивидуализация на
наказнието.
Обстойната съпоставка на обстоятелствата с действителна значимост за отмерването на
адекватната санкция при справедливо отчитане на обществената опасност на извършеното, на
личността на подсъдимия и на потенциалната негова поправимост, следва да бъдат обобщени в
следните направления:
На първо място,тежестта на самото инкриминирано деяние, осъществено от К. П., притежава
многоаспектна правна и фактическа стойност- касае се за дръзко и безцеремонно изпълнение на
6

деянието чрез проникване в границите на чужд имот, акумулиращо предварителна планираност и
съобразителност, изразяващи се в постигане на предварителна уговорка и организация чрез
привличане на технически /посредствени/ извършители, в лицето на служители на „Балкани 18“
ЕООД,чрез формирането на неверни представи у които е набавено и средството на
престъплението- товарен автомобил със щипка и е дадено отправление на механизма на
извършването на кражбата чрез разпределението на ролите на технически посредствени
извършители в рамките на престъпната цел на подсъдимия и еднолично стройно обмислената
присвоителна дейност.
Очевидно е,че демонтирането и физическото отстраняване на процесните 2 бр. метални фургони,
обособяването и разрязването им на товароносими индивидуални конструкции, отделяне на
бетонните фрагменти от фургона с размери 9х3 м.,транспортирането им до пункт за изкупуване на
метали, са изисквали решителност и упоритост. Наред с тях, предварително обмислената от
подсъдимия дейност за осъществяване кражбата е обективирана в стройна схема за привличане на
персонален ресурс- лица, лишени от представа за действителното положение – че унищожават,
отделят и транспортират чуждо имущество,непопадащо в имуществената сфера на дееца.
Своеобразните материални действия при изпълнение на престъплението афишират тотално
незачитане на цивилизационните критерии, свързани не само със запазване на чуждата
собственост, но и със социалния и правен порядък, гарантиращ спокойното съществуване на
гражданите в обществото. Тези престъпни действия с оглед явната им социална несъвместимост с
устоите, реда и общественото спокойствие в правовата държава, свидетелстват не само за
инцидентно погазване на действащите правните забрани, но свидетелстват за твърде нисък праг на
самосъзнание, култивиран у подсъдимия.
При подбора на заслужената репресивна реакция на извършеното от подсъдимия деяние,в
отегчаващ аспект, съдът отчита непренебрежимия размер на паричната равностойност на отнетото
имущество- 3700 лв., който размер почти четирикратно надвишава размера на МРЗ, установена за
2024 г. с ПМС № 193/12.10.2023 г. на МС.
В интерес на обективната справедливост, към която насочва правилото на чл. 35, ал. 3 НК, и в
групата на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът е длъжен да зачете
съдебния статус на подсъдимия на неосъждано лице към датата на извършване на
инкриминираното престъпление – 12.04.2024 г. Съдът отчита, че към посочения момент
подсъдимият е бил реабилитиран и се счита за неосъждан. След реабилитираното му осъждане по
НОХД 365/1998 г. по чл.86 НК, по отношение наложеното му със споразумение от 25.09.2003 г.
условно наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 2026/2003 г. на БРС е изтекъл удълженият
реабилитационен срок на непълната реабилитация по чл.88а,ал.3, вр.чл.82,ал.1,т.4 НК към
25.09.2011 г. По отношение на третото осъждане по НОХД 80/07/2007 г. на РС-Карнобат,
наказанието „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 6 месеца е изтърпяно ефективно на
19.06.2008 г., т.е. и за това осъждане е изтекъл реабилитационният срок, указан в чл.88а,ал.2 НК
към дата 19.06.2018 г. Приложение спрямо осъжданията по НОХД 2026/2003 г. по описа на БРС и
НОХД 80/07/2007 г. на РС-Карнобат намира правилото на чл.88а,ал.4 НК, което прокламира, че
когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането
и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
Смекчаващо според съда обстоятелство е и заявеното от подсъдимия съжаление за извършеното
като израз на проявена самокритичност, както и влошения му здравословен статус /подсъдимият се
придвижва с инвалиден стол/.
При така извършената съпоставка на правното значение на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие,че е налице съвсем лек превес на смекчаващите
обстоятелства, което обосновава нуждата от диференциране на наказателната отговорност по
правилата на чл.58а,ал.1, вр.чл.54,ал.1 НК.
Ето защо, съдът при условията на чл. 54 от НК отмери по отношение на подсъдимия П. наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година съобразно предвидения минимум в санкционната част
на разпоредбата на чл.195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С оглед на факта, че
първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК,
окончателният размер на наказанието на подсъдимия –8 /осем/ месеца лишаване от свобода - е
формиран на основание чл. 58а, ал. 1 от НК при задължителна редукция с 1/3 (с конкретно цифрово
измерение от 4 четири месеца) на определения при условията на чл. 54,ал.1 от НК срок на
7

наказанието лишаване от свобода от 1 година.
На следващо място, според съда са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия К. П.. Както вече беше посочено, подсъдимият е
реабилитиран по предходни три осъждания, и с оглед на размера на наложеното му наказание, са
налице формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане. В случая
съдът счита, че за постигане целите на наказанието не е необхоД. ефективното лишаване от свобода
на К. П., макар степента на обществена опасност на извършеното да е сравнително висока, то
личността на дееца, предвид на настъпилата реабилитация, сочи, че целите на наказанието, и най-
вече тези на индивидуалната превенция, могат да бъдат постигнати без изолиране на осъдения от
обществото. Изтърпяването на наложеното му наказание следва да бъде отложено за изпитателен
срок от три /3/ години. Този размер на изпитателния срок е адекватен за формиране на задържащи
механизми за волеви самоконтрол и за указване на възпиращо и поправително въздействие по
отношение на подсъдимия.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна фаза на наказателното производство
разноски в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия К. В. П. да заплати направените по делото
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 83,97 лева в полза на бюджета на ОД на
МВР – град Бургас.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства -2 бр. оптични носители /СД-диск/, приложени към
материалите по ДП –л.41 и л.44 , да останат приложени по делото за срока на съхраняването му в
архив,след което да се унищожат по реда, предвиден в Правилника за администрацията в
съдилищата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
8

Номер на акта:	150
Дата:	11 септември 2024 г.
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20242120202768
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юли 2024 г.

Присъда по дело №2768/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите