№ 302
гр. Смолян, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20225400500298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу
решение по гр.дело № 51/2022г по описа на РС-Мадан.
В подадената жалба е посочено , че решението е изцяло незаконосъобразно ,
като неправилно съдът е направил извод, че сключеният договор за
потребителски кредит е нищожен/недействителен/ поради неспазване на
нормата на чл. 10 ал.1 от ЗПК .Изложени са доводи, че таксата гарант
не следвало да се включва в ГПР , като на потребителя е предоставена
допълнителна услуга, която не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Задължението на кредитополучателя е заплатено от
ФЕРАТУМ БАНК ЕАД спрямо жалбоподателя , като е налице реално
предоставена услуга. Излагат се доводи, че не се дължи
адв.възнаграждение по реда на чл. 38ал.2 от ЗА, като е поискано
отхвърляне на предявения иск.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор , като се оспорва подадената
въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на РС-Мадан е
законосъобразно и следва да се потвърди , включително и в частта
1
касаеща присъдените разноски за предоставена безплатна правна помощ
спрямо близки на адвоката. Претендират се разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззивникът изпраща представител в лицето на
юр.Георгиева ,като същата поддържа жалбата и претендира присъждане
на разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
В РС-Мадан е образувано гр.дело 51/2022г по искова молба на Е. Б. срещу
Ф.Б. ЕООД , като е предявен иск за признаване нищожността на Договор
№ 1080418 за предоставяне на потребителски кредит . При условията на
евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на клаузата на чл.
5 от договора за кредит , поради това , че е неравноправна.
В ИМ се твърди , че ищцата е сключила договор за потребителски кредит
, като дължала връщане на сумата по кредита на 18 месечни вноски в общ
размер на 2430 лева, при получена главница от 1800 лева, договор на
лихва от 630 лева, ГПР: 49.66 %, лихвен процент 35%. Съгласно чл.5 от
договора ищцата била задължена да сключи Договор за гаранция с
„Фератум Банк“ за обезпечаване на сключения ДПК и по този договор
се дължало възнаграждение в размер на 1782 лева. Направен е извод, че
Договор № 1081126 е нищожен , тъй като е посочен годишен лихвен
процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му.
Позовава се на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като
погасителния план не съдържал задължителната информация по ЗПК и не
е ясно как е формиран ГПР. Поради това е нарушена разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК като действителният размер на ГПР бил много по - висок от
посочения размер на 49.66%, ако се включи размера на заплатената
такса гарант. При условията на евентуалност се твърди ,че клаузата на
чл. 5 от ДПК е нищожна , като същата е неравноправна и нищожна по
смисъла на чл. 146 ал.1 от ЗЗП и е поискано обявяване нищожността на
тази клауза.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответното дружество е взело
становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че
сключването на договор за гаранция не било задължително условие за
сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на
2
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при
предлаганите от кредитора условия. Избраната възможност залягала в чл. 5 от
договора за кредит, като се генерирала автоматично въз основа на избора,
който потребителят бил направил при подаването на заявка за кредит, поради
което същата уговорка се явявала индивидуално уговорена. Посочва се, че
ищецът сам бил избрал в електронния формуляр като обезпечение
поръчителство от Фератум Банк и след като се е запознал с дължимите от
него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на
договор за потребителски кредит. Ищецът сам бил посочил Фератум Банк
(Малта) като поръчител и получил информация, съответно проектите на
договора е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. Твърди, че не е налице
твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е
от ЗЗП, нито било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Оспорва се
твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. като кредитополучателят е
уведомен че може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в
състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя .
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения
главен иск за обявяване нищожността на сключения договор от
28.10.2021г .
Направен е извод, че уговореното възнаграждение за ангажиране на гарант
съставлява вид възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на
кредита, поради което същото следвало да се включи в годишния процент на
разходите по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК като действителният ГПР
противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Доколкото
посоченият в договора размер на ГПР не съответствал на действително
прилагания е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и потребителят бил
лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР. С
решението е присъдено адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от
ЗА .
По делото не е спорно, че на 28.10.2021г е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1080418 между Ф.Б. ЕООД и Е. Б. .Страните
постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер от
1800 лева, платим на 18 вноски при лихвен процент от 35% ГПР и 49,66 %,
при общ размер на лихва от 630 лева и общо дължима сума от
3
кредитополучателя в размер на 2430 лева, платима за времето от
27.11.2021г. до 21.04.2023г .В разпоредбата чл. 5 от договора е отразено ,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в
полза на кредитора, като кредитополучателят сам е избрал посочения
поръчител в процеса на кандидатстване по отпускането на кредита .
На 30.10.2021г е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между
Фератум Банк ЕАД/гарант/ и Е. Б. /клиент/, с предмет предоставяне на
гаранция за обезпечаване на задълженията на Б. по договора за
потребителски кредит № 1081126/28.10.2021 г..
Съобразно клаузите на договора за гаранция, гарантът се задължил солидарно
с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора Фератум България ЕООД
за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за
потребителски кредит.По силата на договора за гаранция се дължала
такса зв размер от 1782 лв , платима на 18 вноски с краен срок на
издължаване до 21.04.2023г.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което посоченият годишен процент
на разходите в Договор № 1080418 от 28.10.2021 г. възлиза на 49,66% и
този ГПР е формиран от компонента договорена възнаградителна лихва.
Правни изводи:
По делото е спорно дали процесният договор за кредит влиза в колизия с
разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и дали при изчисляване на
годишния процент на разходите е следвало да се включи и възнаграждението,
дължимо на "Фератум Банк", като одобрен от кредитора гарант .
Анализът на събраните доказателства води до извод за положителен отговор
на горепосочения въпрос.
В случая кредиторът е въвел като задължително изискване за отпускане на
процесния кредит обезпечаване на задължението за погасяването му с
договор за поръчителство. Това обезпечение е следвало да стане или чрез
личен поръчител или чрез професионален такъв, предложен от кредитодателя
/лист 44 /.
Въззивната инстанция намира, че предложението за предоставяне на личен
поръчител в процеса на кандидатстване не е било достатъчно условие за
отпускане на заема. Липсва логика потребителят да се задължи да плати
възнаграждение на поръчител в размер , доближаващ получената главница.
4
При включване на въпросния разход ГПР по договора за кредит би
следвало да е в размер на 156 процента .
В процеса на сключване на процесният договор за кредит е налице
насочване на кредитополучателя към учредяване на конкретно
обезпечение , което се предостави от друго свързано лице -финансов
гарант, което не събира възнаграждението предварително, а същото се
събира паралелно с погасителната вноска по заема. Комбинацията от
гореописаните условия по възмездното поръчителство, които се извършват
със съдействието на кредитора, води до значително фактическо оскъпяване
на ползвания заем, като въпросното възнаграждение за професионален гарант
е следвало да се включи при изчисление на годишният процент на разходите
по кредита при условията на чл. 19 ал.1 от ЗПК в качеството му на друг
пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от всякакъв вид.
След като процесното оскъпяване на кредита чрез добавяне на
възнаграждение на свързан с кредитора гарант, не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, то на
основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит следва да бъде обявен е
недействителен като настъпват последиците , посочени в нормата на
чл. 23 от ЗПК.
При това положение е основателен изводът на РС-Мадан , че сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен , като постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди. Законосъобразно са присъдени
разноски в полза на пълномощника адв.М., като същият е предоставил
безплатна адвокатска защита на негов близък по реда на чл. 38ал.1 т.3
пр.2 от ЗА и с оглед изхода на делото следва да му се присъди
съответното възнаграждение.
Следва да се уважи претенцията за присъждане на адв.възнаграждение
за въззивното производство в размер на минималното дължимо се
възнаграждение от 400 лева, определено по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА
във връзка чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата на
подзаконовия акт към момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие.
Воден от изложеното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 94/11.07.2022г, постановено по
гр.дело № 51/2022г по описа на РС-Мадан.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД-гр.София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д.В. М. от АК-Пловдив дължимото се по реда на чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6