№ 958
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520103993 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЕЛ. В. С. против „Бохемия“ ЕООД, в
която се твърди, че по силата на Договор от 28.12.2019г. за туристически
пакет по резервация, ответното дружество се съгласило да предостави
екскурзия по програма „Рим – сърцето на империята, самолетна програма с
обслужване на български език! Отстъпки за ранни записвания!, за периода:
начална дата - 03.06.2020г., крайна дата 06.06.2021г.“. В деня на сключване на
договора, ищцата заплатила на ответника капаро в размер на 35% от
дължимата сума – 1000 лв. През месец март и април, с оглед разразилата се в
световен мащаб здравна криза от „COVID -19“ се опитала да постигне с
ответника някакви договорености по отношение на екскурзията. Въпреки
разменената помежду им кореспонденция не постигнали никакво съгласие с
ответното дружество – туроператор. На 22.04.2020г. по електронен път
ищцата изпратила на ответника уведомление - покана, с което на основание
чл. 89, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за туризма едностранно прекратила
сключения между страните договор преди започване на изпълнение на същия.
Със същото писмо претендирала и връщане на заплатеното капаро от 1000 лв.
1
Твърди се, претендираната сума не е върната, поради което се моли да
бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., представляваща платена по
договор за туристически пакет по резервация от 28.12.2019г. сума, поради
прекратяване на договора следствие на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на сключен
между страните договор за туристическа услуга, както и неговото
прекратяване.
Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си за
възстановяване на платената сума от 1000 лв. като капаро. Действително
пътуването било отменено, но задължението на ответника било изискуемо на
11.05.2021г., или една година след отмяната поради особените правила
действащи по време на обявеното извънредно положение поради пандемията
от „COVID -19“. На 11.08.2021г. сумата била възстановена на ищцата по
нейна банкова сметка. Поради това се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат спор по изложената в исковата молба фактическа
обстановка, а именно, че на 28.12.2019г. между тях е сключен договор за
предоставяне на туристическа услуга, по който ищцата като възложител е
заплатила на ответника – туроператор капаро в размер на 1000лв., а на
22.04.2020г. е изпратила изявление до ответното дружество за прекратяване
на договора, основано на усложнената обстановка поради настъпилата
здравна криза с появата на пандемията от „COVID -19“ и е претендирала
връщане на платената сума.
Поради продължаващото разпространение на „COVID -19“, ответното
дружество като туроператор е отменило на 11.05.2020г. цялата програма по
повод на която е бил сключен и договора с ищцата, за което е уведомил
всички свои клиенти.
Страните нямат спор и по въпроса, че сумата от 1000лв. е върната на
2
ищцата, чрез банков превод извършен на 11.08.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД, полученото на отпаднало основание
следва да бъде върнато. В случая няма спор между страните, че са настъпили
предпоставките за връщане на получената от ответника по прекратения
договор сума от 1000лв., както и че същата е върната, но след образуване на
настоящото производство с искова молба от 15.07.2021г. Съобразявайки това
обстоятелство и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен поради изплащане на претендираната сума в хода на процеса.
Доколкото обаче е претендирано и обезщетение за забава, като законна
последица на предявения иск (претенцията за заплащане на обезщетение за
периода преди депозиране на исковата молба е оттеглена в съдебно
заседание), то за дължимостта му, както и за преценка на дължимите по
делото разноски, следва да бъде съобразено дали към момента на образуване
на настоящото производство задължението на ответното дружество за
връщане на получената сума по процесния договор е станало изискуемо,
съответно извършеното плащане на 11.08.2021г. дали е забавено. В
конкретния случай, независимо дали ще бъде възприета тезата на ищцата
относно момента на възникване на задължението за връщане на процесната
сума – 30.04.2020г. или това на ответника – 11.05.2021г., то на 15.07.2021г.,
когато е подадена исковата молба ответникът е бил вече в забава и дължи
обезщетение за това в размер на законната лихва. В случая ответникът следва
да бъде осъден да заплати законна лихва върху платената сума от 1000лв. за
периода от 15.07.2021г. до 11.08.2021г. или сумата от 7,78лв.
С оглед горе изложеното относно изпадането на ответника в забава,
следва да се приеме, че с поведението си е станал повод за образуване на
настоящото производство, т.е. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК дължи заплащане на
направените от ищцата разноски за образуването и воденото му, които
възлизат в общ размер на 614лв., включващи адвокатско възнаграждение от
300лв. и държавна такса от 50лв., както и разноски по обезпечаване на
предявения иск - адвокатско възнаграждение от 200лв., такса за издаване на
обезпечителна заповед от 5лв. и такса за образуване на изп. дело в размер на
59лв. Посочените разноски не биха могли да бъдат намалени поради
3
прекомерност, доколкото такава не е налице.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. В. С. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ********* против „Бохемия“ ЕООД ЕИК121305878 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ №6, представлявано от Байко
Байков иск за заплащане на сумата от 1000лв., подлежаща на връщане след
прекратяване на Договор за туристически пакет по резервация №**** от
28.12.2019г., поради плащане на сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Бохемия“ ЕООД ЕИК121305878 със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“ №6, представлявано от Байко Байков
да заплати на ЕЛ. В. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумата
от 7,78лв. обезщетение за забава върху платените 1000лв. за периода
15.07.2021г. до 11.08.2021г., както и 614лв. разноски за настоящото
производство и обезпечаване на предявения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4