№ 16257
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110108029 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. А. С. против Х. М ЕООД с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде заплатено
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
20.01.2023 г. до 20.07.2023 г. в размер на 2130 лева, както и да бъдат
заплатени трудови възнаграждения за периода от 01.11.2022 г. до 20.01.2023
г. в размер на 1241,75 лева, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 11.05.2021 г. до 20.01.2023 г. в размер на
1092,75 лева, ведно със законната лихва върху всички парични вземания за
периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото, направено е и искане за
експертиза.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за разпит
на свидетели и искане по чл. 176, ал. 1 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
С исковата молба и уточняващата молба ищецът е предявил, наред с
останалото, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Този иск не е предвиден
в разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК като такъв, за който се прилага глава
ХХV ГПК – „Бързо производство“. Доколкото съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК
при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на
разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство, съдът
намира, че настоящото производство следва да протече съгласно
разпоредбите на общия исков процес, а не по реда на бързото производство.
Приложените към исковата молба и отговора документи следва да се приемат
като доказателства. Искането на ответника за разпит на свидетели е
основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска двама
свидетели на ответника. Искането на основание чл. 176, ал. 1 ГПК също е
основателно. Искането на ищцата за назначаване на експертиза е
1
неоснователно, тъй като поставените задачи имат за цел да установяване на
факти, за което не са необходими специални научни познания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22
май 2023 г. от 13:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да се яви лично по делото в открито заседание,
за да отговори на въпроса на коя дата за последен път се е явила на работа
при ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на
експертиза.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от С. А. С. против Х. М ЕООД с
искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде заплатено
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
20.01.2023 г. до 20.07.2023 г. в размер на 2130 лева, както и да бъдат
заплатени трудови възнаграждения за периода от 01.11.2022 г. до 20.01.2023
г. в размер на 1241,75 лева, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 11.05.2021 г. до 20.01.2023 г. в размер на
1092,75 лева, ведно със законната лихва върху всички парични вземания за
периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата
твърди, че по силата на Трудов договор №9 от 11.05.2021 г. изпълнявала към
ответника длъжността „маникюрист“ на половин работен ден с месечно
трудово възнаграждение в размер на 355 лева. Твърди също така, че за
месеците ноември и декември 2022 г., както и за 15 дни от месец януари 2023
г. не било изплатено трудовото възнаграждение. Със Заповед №1 от
20.01.2023 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение с ответника било прекратено.
Като мотиви били посочени неявяване на работа на 22.12.2022 и 23.12.2022 г.
На ищцата било изпратено искане за обяснения по чл. 193 от КТ. В
подадените от нея обяснения, същата твърди, че посочила правото си да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищцата счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение била немотивирана, неконкретизирана и невярна. Твърди
също така, че при прекратяването на трудовото правоотношение не било
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
11.05.2021 г. до 20.01.2023 г. Моли съда да признае уволнението за незаконно
и да го отмени както и да осъди ответника да изплати дължимите трудови
възнаграждения и два вида обезщетения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
2
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищцата на посочената длъжност, както и
размерът на трудовото възнаграждение. Твърди, че на 22.12.2022 г. ищцата
не се явила на работното си място. На 23.12.2022 г., се явила, но след като
управителят я е попитал, защо е отсъствала на 22.12.2022 г. и е поискал
обяснения, е напуснала работното си място без да полага труд и от тогава до
момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не се била върнала, за да изпълнява трудовите си функции.
На 09.01.2023 г. било изпратено искане за обяснение по чл. 193 от КТ,
получено от нея на 13.01.2023 г. Писмените обяснения били получени от
ответника на 18.01.2023 г. Счита, че в предоставените обяснения не се
съдържа волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Счита, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание била спазена, дисциплинарните нарушения били
безсъмнено установени и достатъчно тежки, за да обосноват посоченото
наказание. По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ счита,
че трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.11.2022 г. до
30.11.2022 г. било изплатено в цялост, а това за периода от 01.01.2023 г. до
20.01.2023 г. не се дължало, тъй като не била на работа. По отношение на
възнаграждението за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. прави
възражение за прихващане със свое вземане, за което твърди, че ищцата му
дължала на основание чл. 221, ал. 2 КТ. Твърди, че за периода от 11.05.2021 г.
до 20.01.2023 г. ищцата използвала изцяло полагащия се платен годишен
отпуск, поради което не следвало да се заплаща обезщетение. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, чл.
128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът обявява за безспорни между страните
фактите, че ищцата е изпълнявала към ответника длъжността „маникюрист“
на основание трудов договор №9 от 11.05.2021 г. на половин работен ден с
месечно трудово възнаграждение в размер на 355 лева. Безспорни са също
така фактите, че ищцата е получила от ответника покана за даване на
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че е депозирала такива пред ответника.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищцата не е длъжна да
доказва факти. В тежест на ответника е да докаже, че ищцата не се е явила на
работното си място на 22.12.2022 г., че на 23.12.2022 г. се е явила, но не е
положила труд и е напуснала работното си място, както и че за периода от
24.12.2022 г. до 20.01.2023 г. също не е явила на работа. Представени са
доказателства за установяване на тези факти.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ страните не са длъжни
да доказват факти.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с оглед
задължителната тълкувателна практика в тежест на ищеца е да докаже, че
след процесното уволнение е останал без работа, както и размерът на
последното му месечно брутно трудово възнаграждение. Не са представени
доказателства за установяване на тези факти. Ответникът не е длъжен да
доказва факти по този иск.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищцата не е длъжна да
доказва факти. Ответникът е длъжен да докаже, че е изплатил трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. Представени са
доказателства за установяване на този факт.
3
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ищцата не е длъжна да
доказва факти. Ответникът е длъжен да докаже, че за периода, ищцата е
ползвала полагаемия се платен годишен отпуск. Представени са
доказателства за установяване на този факт.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4