Р Е Ш Е Н И Е № 205
ПЛОВДИВ 16.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII – ти с-в, в откритото заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 79 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, София , ул. „Околовръстен път“ 260, съдебен адрес:***
– адвокат М.А. против К.Ц.М. ЕГН **********,*** , със съдебен адрес:*** **** –
адв.О.Т. – особен представител при условията на чл.47, ал.6 ГПК с правна
квалификация чл.422 ГПК.
Твърди се в
исковата молба, че по Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** ищецът е предоставил на ответника банков кредит в
размер равностойността на 80 000 евро в швейцарски франка с уговорка за
погасяване на 312 месечни вноски, считано от датата на усвояване на кредита,
като ответникът е започнал да усвоява кредита на 19.02.2008 г и падежът на
всяка месечна вноска е 19-то число на месеца.
Банката е предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 80 000 евро по курс „Купува“ за швейцарски франк спрямо евро на „Юробанк
България“ АД в деня на усвояване на кредита.
С Договор за цесия
от 09.04.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД („Юробанк България” АД) е
прехвърлила вземането си по договора за кредит на „Бългериън Ритейл сървисиз”
АД заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително
начислените лихви и правата спрямо солидарните длъжници.
С Договор за цесия
от 17.11.2011 г. „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило на Юробанк
България вземането си по договора за кредит заедно заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислените лихви и правата
спрямо солидарните длъжници.
С Допълнително
споразумение от 28.04.2010 г. - т.III „Бългериън Ритейл
сървисиз“ АД и К.М. са уговорили, че кредитополучателят се съгласява общият
сбор на сумата по т.I.1 – просрочена главница и т.I.2 – просрочена лихва да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т.I.3
и с оглед на това размерът на задължението към момента на постигане на
споразумението от 28.04.2010 г. е в размер на 133 310.15 швейцарски
франка.
С Допълнително
споразумение от 30.09.2010 г. – чл.3, ал.1 „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД и К.М.
са се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4
се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница по първоначално
предоставения кредит и поради това размерът на задължението е 135 849.81
швейцарски франка.
По силата на чл.18
ал.1 от договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска или
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по
договора за кредит Банката има право да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. По силата на чл.18 ал.2 от договора за кредит е
предвидено, че Банката има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото
задължение при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или
частично, като договорът предвижда, че изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните, считано от датата на
падежа на третата неиздължена погасителна вноска. Ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане в срок на 31 броя месечни погасителни вноски – от
19.11.2010 г. до 11.07.2013 г., поради което предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 11.07.2013 г.
С Нотариална
покана, получена от М. на 11.07.2013 г., ответникът е уведомен, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и по ч.гр.д. 1320/2014 г. на ПРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Предвид подаденото от ответника възражение е
предявен настоящият иск, като се цели да се постанови решение, с което да се
признае за установено съществуването на вземанията на „Юробанк България“ АД на
основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** г., което вземане ищецът е придобил на основание
Договор за цесия от 17.11.2011 г., както следва:
-135 849.81
швейцарски франка – главница
-1449.84 швейцарски
франка – такси
-31681.04
швейцарски франка – договорна лихва за периода 19.11.2010г. – 27.01.2014г.
-законната лихва
върху главницата от 28.01.2014 до окончателното изплащане.
Претендира разноски
по делото.
В
срока по чл.367 ГПК от ответника М. чрез процесуалния и представител при
условията на чл.47, ал.6 ГПК адв.Т. е постъпил писмен отговор, с който се дава
следното становище по предявените искове:
- не се излагат
фактически обстоятелства, които да обосновават предявените искове;
- твърди се, че на
ответника е предоставен заем в размер на 80 000 евро по курс купува за швейцарски
франк към евро в деня на усвояване на кредита. Ето защо задължението също би
следвало да се определи в размер на равностойността на швейцарския франк към
евро към деня на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Остава неизяснено и обстоятелството как към датата на сключване на
договора за кредит – 07.02.2008 г. приложимият курс купува за швейцарски франка
е 1.1931 и размерът на кредита 131 389 швейцарски франка са се превърнали в
80 000 евро.
- в извлечението от
сметки е отразено, че са направени вноски по главницата в размер на
4 340.12 швейцарски франка поради което остава неизяснено обстоятелството
как главницата е увеличена от 131 389 на 135 849.81 франка.
- на ответника е
връчена нотариална покана на 11.07.2013 г., в която са посочени задължения по
пера, изчислени към 11.04.2013 г., като в изпратената нотариална покана няма
направени претенции по отношение на такси, поради което ищецът не би могъл да
се възползва от предсрочна изискуемост по т.18 от ТР 4/ 2013г. на ВКС.
- твърди се в
исковата молба, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.01.2011г.; ищецът
е предприел действия по обявяване на предсрочната изискуемост през 2013 г. и е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.01.2014г., като с
неупражняването си на правата в разумни срокове е злоупотребил с право и
неоснователно се е обогатил с начисляваните просрочени и наказателни лихви.
- прави възражение за
нищожност на клаузата за наказателна лихва (клауза за неустойка) поради
противоречието й с добрите нрави, твърди се уговореният лихвен процент от 10
пункта наказателна добавка при лихва от 5.55% е много над присъщите
обезщетителна и санкционна функции на неустойката
- в договора не са
посочени ясно основанията при които ищецът може да промени базовия лихвен
процент и това предоставя възможност за едностранно изменение на договора. Това
се явява неравноправна клауза и е нищожна.
- Оспорва се
представителната власт на лицата, подписали допълнителните споразумения за „Бългериън
Ритейл сървисиз“ АД
В срока по чл.372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се твърди, че при сключването на договора за
кредит, в който е отразено, че приложимият курс купува за швейцарски франк
спрямо евро е 1.6423602. С Допълнително споразумение от 28.04.2010 г. – т.III е отбелязано, че кредитополучателят се съгласява общият
сбор по сумата т.I.1 (просрочена
главница) и т.I.2 (просрочена лихва) да бъде преоформена чрез натрупване
към редовната главница по т. I.3.
- с Допълнително
споразумение от 30.09.2010 г. – чл.3 ал.1 страните са се съгласили, че всички
плащания по кредита по чл.2 ал.1 т.1-4 се преоформят служебно от кредитора на
датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена главница по първоначално предоставения кредит. В тази връзка
главницата е в размер на 135 849.81 швейцарски франка.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил
допълнителен отговор от ответника, с който се заявява, че с първоначалната
искова молба ищецът е представил доказателства за курс купува на швейцарския
франк от 1.1931 евро, а с допълнителната искова молба е представил друго
доказателство с посочен курс 1.6423602 евро , за което ищецът не дава логично
обяснение. Заявява, че от близки на ответника му е предоставено още едно
приложение 1 към договора за кредит, което е с различно съдържание. Твърди се,
че клаузата по чл.3 ал.5 е недействителна като неравноправна клауза, тъй като
уврежда интересите на потребителя и води до значително неравновесие на правата
и задълженията на страните.
Предвид доказателствата Съдът намира за
установено:
От представения по
делото препис от Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД / „Юробанк и
Еф Джи България“ АД – предишно наименование/ е предоставил на ответника К.М. банков
кредит в размер равностойността на 80 000 евро в швейцарски франка с уговорка
за погасяване на 312 месечни вноски, считано от датата на усвояване на кредита,
като падежът на всяка месечна вноска е 19-то число на месеца. Банката е предоставила кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на 80 000 евро по курс
„Купува“ за швейцарски франк спрямо евро
на „Юробанк България“ АД в деня на усвояване на кредита. По силата на чл.18
ал.1 от договора за кредит страните са се спогодили, че при непогасяване на
която и да е вноска или неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и
да е задължение по договора за кредит, Банката има право да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. По силата на чл.18 ал.2 от договора за
кредит е предвидено, че Банката има право да обяви за предсрочно изискуемо
цялото задължение при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло
или частично, като договорът предвижда, че изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните, считано от датата на
падежа на третата неиздължена погасителна вноска.
С Договор за цесия
от 09.04.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД („Юробанк България” АД) е
прехвърлило вземането си по договора за кредит на „Бългериън Ритейл сървисиз”
АД заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително
начислените лихви и правата спрямо солидарните длъжници.
С Допълнително
споразумение от 28.04.2010 г. - т.III „Бългериън Ритейл
сървисиз“ АД и К.М. са уговорили, че кредитополучателят се съгласява общият
сбор на сумата по т.I.1 – просрочена главница и т.I.2 – просрочена лихва да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т.I.3
и с оглед на това размерът на задължението към момента на постигане на
споразумението от 28.04.2010 г. е в размер на 133 310.15 швейцарски
франка.
С Допълнително
споразумение от 30.09.2010 г. – чл.3, ал.1 „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД и К.М.
са се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4
се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница по първоначално
предоставения кредит и поради това размерът на задължението е 135 849.81
швейцарски франка.
С Договор за цесия
от 17.11.2011 г. „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило на Юробанк
България вземането си по договора за кредит заедно заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислените лихви и правата
спрямо солидарните длъжници.
С Нотариална
покана, получена от М. на 11.07.2013 г., ответникът е уведомен, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем.
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д. 1320/2014 г. на Районен съд – Пловдив, е разпоредено М. да заплати
на „Юробанк България“ АД 135 849.81 швейцарски франка – главница,
ведно със законната лихва от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане,
31 681.04 швейцарски франка – договорна лихва от 19.11.2010 г. –
27.01.2014 г., 1449.84 швейцарски франка – такси и 9169.15 лв разноски по
делото.
При така представените
доказателства Съдът приема, че между „Юробанк България“ АД и К.М. е налице
договор за кредит, по силата на който на М. е предоставен банков кредит в
размер равностойността на 80 000 евро в швейцарски франка, но последващите допълнителните
споразумения 27.09.2010 г. и 30.09.2010 г., сключени между „Бългериан ритейл
сървисиз" АД и ответника М., не биха могли да рефлектират върху настоящите
претенции на ищеца, тъй като не е налице съгласие от страна на „Юробанк
България“ АД, който също се явява страна по тези споразумения. Това е така, тъй
като „Юробанк България“ АД цедира вземането си спрямо М., произтичащо от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****, което
действие не може да се приравни на встъпването от „Бългериън Ритейл сървисиз“
АД в правоотношението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** на мястото на „Юробанк България“ АД, ведно с
произтичащите от това законни последици. В случая при прехвърляне на вземането
при условията на чл.99 ЗЗД кредиторът прехвърля своето вземане спрямо длъжника,
при което вземането преминава в патримониума на цесионера с привилегиите,
лихвите и т.н., но новият кредитор – цесионерът не придобива права по правоотношението,
от което цедентът черпи правата си. Т.е. при цесията е налице преминаване на
едно вземане от патримониума на цедента в патримониума на цесионера, което
преминаване дава права на цесионера да събере
своето вземане и с това се изчерпват възможностите на цесионера. В случая обаче
между длъжника М. и цесионера „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД са постигнати
споразумения, с които се изменя първоначално постигнатото споразумение между М.
и „Юробанк България“ АД, без цесионерът да е страна по това споразумение. С
тези споразумения се изменя първоначалното споразумение и това изменение новира
задължението, като променя кредиторите,
без обаче да е спазена изискуемата от Закона форма, която е форма за
действителност на договора и поради неспазването на императивното изискване за
форма на новиране на задължението, то не би могло да произведе целеният правен
резултат: в случая настъпва промяна във фигурата на кредитора, за което Законът
– чл.107 ЗЗД изисква съгласието на лицата,
участващи в съглашението - на стария кредитор, на новия кредитор и на длъжника,
който е необходимо да обещае на новия кредитор това, което е дължал на стария,
а старият кредитор да го освободи от задължението. Доколкото в настоящия случай
е налице договор за цесия, при който липсва елементът съгласие на длъжника, а
единствено той се уведомява за прехвърлянето на вземането, не може да се
приеме, че са налице елементите от фактическия състав на новиране на
задължението, което по отношение на стария кредитор е погасено, а се подновява
по отношение на новия кредитор.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че с Договор за цесия от 09.04.2009 г. на „Бългериън
Ритейл сървисиз“ АД се прехвърлят съществуващи към момента на сключване на
договора вземания, ведно с обезпеченията, но бъдещи вземания, които биха се
породили от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот ****, не биха могли да
бъдат част от патримониума на цесионера и поради това сключените допълнителни
споразумения от страна на цесионера и длъжника са недействителни поради липса
на съгласие от страна на „Юробанк България“ АД. В подкрепа на становището на
Съда относно разликите при прехвърляне на правата при договор за цесия по
смисъла на чл.99 ЗЗД и замяна на новиране на задължението по отношение фигурата
на кредитора е и наложилата се съдебна
практика - Решение № 49 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т.
о., ТК, Решение № 94 от 10.07.2014г., постановено по т.д. № 3643/2013г. на ВКС.
При тези изводи
Съдът счита, че с Договор за цесия от
17.11.2011 г. „Бългериън Ритейл сървисиз" АД, като цедент, е могъл да
прехвърли онези права, които е придобил с Договор за цесия от 09.04.2008 г.,
като се отчетат настъпилите частични плащания от длъжника, като трансформациите
на задължението не следва да се вземат предвид.
По направеното от ответника възражение за нищожност на
чл.3, ал.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** поради противоречие с добрите нрави:
Твърди
се от ответника, че клаузата, регламентираща заплащането на лихва при забава
противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от
договорната лихва и надбавка от 10 пункта, излиза извън присъщите за
неустойката обезщететителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност поради накърняването на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на сделката, а не към един последващ момент. В този смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняването на добрите нрави само, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В тази насока са задължителните указания, дадени в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК.
За "Добрите нрави“
не е налично законово определение или
регламентирани правила, а се приема, че са морално- оценъчна категория, които
могат да се извлекат от общите принципи на правото.
В случая страните са уговорили заплащане на неустойка – чл.3, ал.3 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, но само неизвършените плащания се отнасят като просрочени и се олихвяват с договорената лихва, увеличена с 10 пункта.
Следва да се отбележи, че функцията на неустойката
/чл.3, ал.3 от Договора за кредит/ се прилага при неизпълнение на договорно
задължение на ответника за неплащане в срок на погасителна вноска, т.е.
действието на санкционната и обезщетителна функция на неустойката зависи от поведението
на длъжника и в този смисъл се стимулира длъжникът да се разплаща в срок.
В случая ответника в качеството му на кредитополучател е неизправна страна, допуснал е продължителна забава, като не са заплащани погасителните вноски от м.11.2011 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.01.2014 г.
Не може да се приеме, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като страните сами предварително са определили размера на неустойката при забавено плащане и в това намира израз принципът на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД.
Не може да се приеме, че неустойката е прекомерна, тъй като неустойка се начислява
единствено върху неплатената част от задължението.
По възражението на ответника за нищожност на чл.3, ал.5
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** като неравноправна при условията на чл.143, ал.1,т.10
ЗЗП:
Твърди се от
ответника, че клаузата на чл.3, ал.5 от договора за кредит, предвиждащ, че
действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, е неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.1,т.10 ЗЗП, тъй като не отговаря за изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Съдът не споделя това възражение по следните
причини:
По
смисъла на чл.143, ал.1,т.10 ЗЗП се предвижда, че неравноправна е всяка клауза,
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
чл.3, ал.5 от договора предвижда, че промяната в договора настъпва при промяна
в БЛП, като от своя страна промяната в БЛП се обуславя от икономически фактори
- промени във финансовите пазари. Компонентите, от които е съставен БЛП, са
динамични величини и често променят своите стойности в резултат на отчитаните
икономически фактори.
Освен това
възражението следва да се приеме за неоснователно, тъй като се касае за
индивидуално уговорени договорни клаузи. В случая не се навеждат твърдения за
неравноправност на клаузи от Общи условия, нито че договорът е изготвен
предварително и кредитополучателят не е
имал възможност да влияе върху неговото съдържание.
От заключението на
ССЕ, което Съдът кредитира, се установява, че:
-на К.М. е
предоставен заем в размер на равностойността в швейцарски франкове на
80 000 евро по курс купува за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита както следва:
-равностойността в швейцарски франкове на
55 134 евро за покупка на недвижим имот
-равностойността в швейцарски франкове на
24 866 евро за други разплащания.
-курс „купува” на
ШФ към евро на Банката се формира от официалния курс „продава” на евро към лева
на Банката, разделен на официалния курс „купува” на ШФ към лева на Банката.
-разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка на К.М. в ШФ.
-М. е упълномощила
Банката да преведе сумата от 52 571 евро в равностойност на ШФ по сметка
на „Евробилдинг 1” ООД с цел частично предсрочно погасяване на дълг по фирмен
кредит **** г-остатъкът от сумата в размер на равностойността в ШФ на
27 429 евро остава по блокираната сметка на К.М..
-усвоеният кредит в
ШФ се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува” в деня
на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на
кредитополучателя.
-на 19.02.2008 г.
сметката на М. е заверена със сума в размер на 131 389 ШФ;
-за периода
19.02.2008 г. – 19.04.2010 г. от главницата е заплатена сумата 3344 ШФ ;
размерът на просрочената главница е 995.64 ШФ и към 28.04.2010 г. – сключване
на допълнително споразумение - размерът на редовната главница е 127 048.90
ШФ;
-към 27.04.2010 г.
дължимите неплатени договорни лихви са в размер на 4565.99 ШФ;
-към 28.04.2010 г.
дължимата, но неплатена наказателна лихва, е 29.53 ШФ.
-към 28.04.2010 г.
неплатените такси са в размер на 438.87 ШФ.
-на 28.04.2010 г.
към усвоения размер на кредита от 131 389 ШФ са добавени 6029.61 ШФ,
произтичащи от:
-995.64 ШФ – просрочена главница;
- 4595.52 ШФ просрочена лихва /29.53 ШФ и 4565.99 ШФ/;
- 438.87 ШФ такси.
Така общият размер
на задължението става 137 418.61 ШФ, като главницата е в размер на
133 078.51 ШФ / 127 048.90 ШФ и
6029.61 ШФ/.
-за периода
28.04.2010 г. – 30.09.2010 г. са извършени следните плащания и начисления:
- платени са 500 ШФ при дължими 2782.76 ШФ,
т.е. остава за плащане 2 282.76 ШФ;
- начислени са 35.49 ШФ такси и 4.57 ШФ
наказателни лихви.
-на 30.09.2010 г. е
сключено допълнително споразумение и към усвоените 131 389 ШФ са добавени
2318.24 ШФ, произтичащи от:
-2282.76 ШФ просрочена лихва
-35.49 ШФ такси
-133 078.49 редовна главница и общият
размер на главницата става 135 396.73 ШФ /133 078.49 ШФ + 2282.76 ШФ + 35.49 ШФ/
-за периода
28.04.2010 г. – 30.09.2010 г. са начислявани само договорни лихви, няма
начисления на падежните дати по главницата; последното плащане е на 30.09.2010
г. – платени такси в размер на 35.21 ШФ
и 0.28 ШФ договорна лихва – на 20.10.2010 г.
-След 30.09.2010
г. начисленията по кредита са както
следва:
-135 849.81 ШФ - главница, която е резултат от сбора на
главница в размер на 135 396.73 ШФ и капитализирана лихва в размер на
400.02 ШФ към 16.05.2011 г.и капитализирана лихва в размер на 53.06 ШФ;
-дължимата
договорна лихва до 27.01.2014 г. е в размер на 30 232.31 ШФ;
-дължимата
наказателна лихва за периода 30.09.2010 г. – 27.01.2014 г. е 1448.86 ШФ;
- таксите по
кредита са 1328.30 ШФ;
-дължима
застраховка – 121.54 ШФ;
-кредитополучателят
е преустановил плащането от 19.10.2010 г.
Предвид обаче
приетото от Съда обстоятелство, че с Договор за цесия от 17.11.2011 г. „Бългериън
Ритейл сървисиз" АД, като цедент, е могъл да прехвърли онези права, които
е придобил с Договор за цесия от 09.04.2008 г., като се отчетат настъпилите
частични плащания от длъжника, като трансформациите на задължението не следва
да се вземат предвид, то „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД може да прехвърли на
„Юробанк България“ АД следното:
Главница –
131 203.22 ШФ и лихва 185.32 ШФ; при отчитане на направени плащания от М.
съобразно заключението на ССЕ главницата намалява на 127 048.90 ШФ .
Съобразно
изготвените от вещото лице С. таблици, в които се отразява съответният
договорен лихвен процент като стойност и период и наказателна лихва като стойност
и период, като се съобрази плащането от 500 ШФ договорна лихва на 18.06.2010
г., обстоятелството, че за периода 19.02.2008 г. – 19.04.2010 г. от главницата
е заплатена сумата 3344.48 ШФ, служебно Съдът направи изчисления за периода
19.11.2010 г. – 27.01.2014 г. върху сумата 127 048.90 ШФ главница /остатък
след плащането от 3344.48 ШФ – от главница 131 389 ШФ се изваждат вноски в
размер на 3344.48 ШФ и остава главница в размер на 127 048.90 ШФ – таблица
№ 1 от заключението на ССЕ/ и констатира, че договорната лихва е 20 994.52 ШФ, а наказателната лихва за
периода 19.11.2010 г. – 27.01.2014 г. е 1448.86 ШФ. Дължимите такси съобразно
критериите, посочени от вещото лице С., са 1263.29 ШФ. Именно в тези размери
следва да се признае вземането на ищеца, произтичащо от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот **** г., като върху
главницата се определи и законна лихва от подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащате, като за разликата до
пълните предявени размери искът следва да се отхвърли.
При така
установеното и направените правни изводи Съдът счита, че договорът за кредит не
страда от пороци, които да рефлектират върху неговата действителност и че към
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.417 ГПК /заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 20.01.2014 г./ ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
в срок погасителните вноски по предоставения кредит / ответникът е в забава от
м.11.2010 г./ и ищецът е упражнил своето потестативно право по смисъла на чл.18
от договора и в съответствие с правилата на т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д.
4/2013 г. на ВКС е обявил кредита изцяло
за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен редовно на 11.07.2013 г.;
предвид заключението на ССЕ и служебно направените от Съда изчисления
ответникът дължи на „Юробанк България“ АД по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот **** г. следното: главница- 127 048.90 ШФ, ведно с
обезщетение за забава от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане, договорната
лихва е 20 994.52 ШФ и наказателна
лихва - 1448.86 ШФ, начислени в периода 19.11.2010 г. – 27.01.2014 г. и 1263.29
ШФ такси.
Съдът не споделя
възражението на ответника, че вземането за такси не е предсрочно изискуемо, тъй
като такава претенция не е вписана в Нотариална покана, получена от ответника
на 11.07.2013 г.; съобразно т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ВКС
се изисква кредиторът да уведоми длъжника, че при наличието на определение
условия – неизпълнение на задължението му да погасява кредита по предварително
постигнати уговорки, задължението става предсрочно изискуемо; в случая
кредиторът е уведомил ответника, че упражнява това право, уговорено в чл.18 от
договора, поради което, таксите, като акцесорно перо, следващо основното
задължение, също стават предсрочно изискуеми.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер 9169.15 лв,
които са предмет и на издадената заповед
за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в исковото
производство разпределя тежестта за разноските предвид отхвърлената и уважената
част от иска. С оглед частичното отхвърляне на предявения иск разноските в
заповедното производство следва да се коригират, като ответникът се осъди да
заплати на ищеца разноски от заповедното производство в размер на 8112.15 лв .
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца направените в хода на настоящето производство разноски в
размер на 18 609 лв съобразно уважената част от иска.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, София , ул.
„Околовръстен път“ 260, съдебен адрес:*** – адвокат М.А. спрямо К.Ц.М. ЕГН **********,***
, със съдебен адрес:*** **** – адв.О.Т. – особен представител при условията на
чл.47, ал.6 ГПК, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 943/03.02.2014
г. по ч.гр.д. 1320 по описа на Районен съд – Пловдив за 2014 година, в размер
на :
-сумата
127 048.90 швейцарски франка /сто
двадесет и седем хиляди и четиридесет и осем швейцарски франка и 90 рапени/ ,
представляваща главница, ведно с
обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК – от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 135 849.81 ШФ отхвърля
иска;
-сумата
22 443.38 ШФ /двадесет и две хиляди двеста четиридесет и четири швейцарски
франка и 38 рапени/, представляваща договорната лихва, от която 20 994.52 ШФ /двадесет хиляди деветстотин
деветдесет и четири швейцарски франка и 52 рапени/ - възнаградителна лихва и
1448.86 швейцарски франка /хиляда четиристотин четиридесет и осем швейцарски
франка и 86 рапени/ - наказателна лихва , начислени в периода 19.11.2010 г. –
27.01.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от 31 681.04
швейцарски франка отхвърля иска
-сумата
1263.29 швейцарски франка /хиляда двеста шестдесет и три швейцарски франка и 29
рапени/, представляващи такси, като за разликата до пълния предявен размер от 1449.84
швейцарски франка отхвърля иска
ОСЪЖДА
К.Ц.М. ЕГН **********,*** , със съдебен адрес:*** **** – адв.О.Т. – особен представител
при условията на чл.47, ал.6 ГПК да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, София , ул. „Околовръстен път“ 260, съдебен адрес:*** – адвокат М.А. сумата 8112.15 лв /осем хиляди сто и
дванадесет лева и 15 ст/ разноски по заповедното производство
ОСЪЖДА
К.Ц.М. ЕГН **********,*** , със съдебен адрес:*** **** – адв.О.Т. – особен представител
при условията на чл.47, ал.6 ГПК да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, София , ул. „Околовръстен път“ 260, съдебен адрес:*** – адвокат М.А. сумата 18 609 лв /осемнадесет хиляди
шестстотин и девет лева/ разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: