Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр.
Попово, 04
септември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава
Банкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 174 по описа за 2019 година
на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовата
страна „****“
ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“ ЕАД) – гр. С., чрез пълномощник: адв. З.Ц. от САК,
твърди в исковата си молба, че между
страните по делото били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 07.11.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ****и мобилен телефонен апарат Philips S309 Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била в размер
86.27 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова
вноска в размер на 17.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лв.
с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
- Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 г., съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 бр. фактури, издадени в
периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори,
сключени между него и клиента, като претендираните суми по фактурите са в общ
размер 324.05 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Т. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет
дни след издаването й.
Поради
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договорите, по
инициатива на ищцовото дружество било образувано частно гражданско дело №
781/2018 г. по описа на Поповския районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на ч. 47, ал. 5 от ГПК, ищцовата страна е
предявила настоящия иск в изпълнение указанията на съда.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 781/2018 г. по описа на Районен съд - Попово в размер
324.05 лв. (триста двадесет и четири лева и пет стотинки), представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.11.2016 г., фактура №
**********/18.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура №
**********/18.12.2016 г. и фактура № **********/15.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание за ищцовата страна
не се явява надлежен представител, но с писмена молба – становище се поддържат
изцяло предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК
Е подаден писмен отговор от ответницата И.Г.Д. чрез назначения й особен
представител – адв. Г.Д. ***, в който е изразено становище за неоснователност
на предявените искове.
Счита, че ищецът не е доказал
главно и пълно исковата си претенция. Счита, че представените фактури сами по
себе си не доказват възникването и изпълнението на договорните задължения на
ищеца да предостави определени услуги на ответницата. Освен това нямало данни
договорите да са прекратени с писмено изявление, стигнало до ответницата..
Нямало данни далекосъобщителните услуги по договорите да са били предоставени
на ответницата, както и липсвали доказателства до ответницата да е достигнало
писмено уведомление за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание за
ответницата се явява назначеният й особен представител – адв. Г.Д., който
поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Т.
Б.“ ЕАД (с ново наименование „****“ ЕАД) – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 781/2018 г. по описа на Районен съд – Попово (приложено в
цялост към настоящото дело). По него е издадена Заповед № 711/17.08.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът И.Г.Д. да заплати на кредитора „Т. Б.“ ЕАД сумата 324.05 лв. –
незаплатени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.11.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 г., за което са издадени
Фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/18.11.2016 г., фактура
№ **********/15.12.2016 г., фактура № **********/18.12.2016 г. и фактура №
**********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 385.00 лв. – разноски по делото, в
т.ч. 25.00 лв. - държавна такса и 360.00
лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и
на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в
изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по делото, а и от
приложените писмени доказателства се установява, че между И.Г.Д., ЕГН **********
и „Т. Б.“ ЕАД (с ново наименование „****“ ЕАД), са сключени, както следва:
– Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.11.2016
г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер ******, със
стандартен месечен абонамент в размер 11.99 лв. на месец и
мобилен телефонен апарат Philips S309 Black с лизингова цена в
размер 86.27 лв. За
ползването на лизинговата вещ, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се е задължил да извърши една първоначална лизингова вноска
в размер на 17.50 лв., платима към датата на сключването на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на по 2.99 лв. всяка,
платими заедно с дължимите суми по
абонаментния план съгласно горепосочения договор за мобилни услуги;
- Договор
за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 г., съгласно който на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер *****, със стандартен месечен абонамент в размер на по 11.99 лв. месечно.
В
исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
заплаща дължимите абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по
горепосочените договори, начислени в 6 бр. фактури (приложени по делото в
заверени копия), както следва:
1.
фактура № **********/15.11.2016 г., издадена за
отчетния период 07.11.2016 г. – 14.11.2016 г., включваща задължения на клиента
за посочения период за мобилен номер ******, както следва: месечна абонаментна такса и лизингова
вноска, с общ размер на задължението по фактурата: 18.17 лв., като в исковата
молба се твърди, че след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период 1.26 лв., претендираната сума
по фактурата е 16.91 лв.;
2. фактура № **********/18.11.2016 г., издадена
за отчетния период 16.11.2016 г. – 17.11.2016 г., включваща задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер *****, както следва: месечна
абонаментна такса, ползвани мобилни услуги с добавена стойност (SMS), на обща стойност 222.79 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер 5.41 лв.,
претендираната с исковата молба сума по фактурата е в размер 217.38 лв.;
3. фактура № **********/15.12.2016 г., издадена
за отчетния период 15.11.2016 г. – 14.12.2016 г., включваща задължения на
клиента за месечна абонаментна такса за посочения период за мобилен номер
**********, както и лизингова вноска за мобилно устройство на изплащане, с обща
стойност на фактурата: 14.98 лв.;
4. фактура № **********/18.12.2016 г.,
издадена за отчетния период 18.11.2016 г. – 17.12.2016 г., включваща задължения
на клиента за месечна такса за посочения период за мобилен номер ***** в размер
11.99 лв.
Впоследствие от ищцовата страна са издадени още две фактури, както
следва:
1. фактура № **********/15.02.2017 г., включваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги, с
уточнение в исковата молба, че касае договора от 07.11.2016 г., при условията
на който е ползван мобилен номер **********, в размер на 223.77 лв. в
съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство по договора за лизинг
от 07.11.2016 г., в размер на 62.79 лв., с обща сума, начислена във фактурата, в
размер на 286.56 лв., като претендираната с исковата молба сума по горепосочената фактура включва само
задължението за изискуем остатък от лизингови вноски в размер 62.79 лв.;
2. фактура №
**********/18.02.2017 г., включваща задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги, с уточнение в исковата
молба, че касае договора от 16.11.2016 г., при условията на който е ползван
мобилен номер **********, в размер на 226.77 лв., в съответствие с договореното
между страните. Твърденията на ищцовата страна са, че сумата по посочената
фактура не е била предмет на частното
гражданско дело и не се претендира в
настоящото производство.
Няма спор по делото, че задълженията по
горепосочените фактури не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете, с които е сезиран
съдът, са с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Същите
са установителни, предявени след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същите са
допустими.
Разгледани по същество, съдът
ги намира за изцяло основателни по следните съображения:
Ищецът
претендира да е носител на вземане, произтичащо от 2 бр. договори за мобилни услуги и договор за
лизинг, подробно описани по-горе.
С
доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор;
фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. валидно сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг, по които
са издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си
задължения и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройство.
На
ответника бе разпределена тежестта да докаже
правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца,
в т.ч. , ако твърди, че е заплатил задълженията си по договорите, да докаже
този факт.
В
настоящия процес няма спор, че ответницата подписала процесните договори. Макар
и ответницата чрез назначения й особен представител да е направила възражение,
че издадените фактури не доказват реално предоставяне на услугите по тях,
настоящият състав на съда приема, че тъй като фактурите като документи и
посочените в тях като основания услуги не са оспорени, нито е оспорен фактът,
че ищцовата страна е осигурила достъп до електронната си съобщителна наземна
мрежа чрез ползваните от ответницата мобилни номера, както и че й е
предоставено устройство на изплащане, то следва да се приеме, че ищцовата
страна е изпълнила задължението си по договорите да предостави посочените
услуги и устройство.
В
същото време, тъй като ответницата не е представила доказателства за извършено
плащане на сумите по фактурите, то следва да се приеме, че претендираните с
исковата молба суми по посочените по-горе фактури суми, включващи неплатени
задължения за абонаментни такси, за ползвани мобилни услуги и дължими лизингови
вноски за предоставеното устройство на изплащане, в общ размер 261.26 лв., са дължими от ответницата и следва да
бъдат заплатени от нея.
В
издадената на 15.02.2017 г. фактура № ********** е включена и сумата 62.79 лв., начислена като остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно
устройство, която сума, наред с признатите за дължими по
горните фактури задължения за заплащане на лизингови вноски, образува общата
лизинговата цена на устройството, за което, след като няма данни да е върнато,
на основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде заплатено в пълен размер,
независимо от наличието или липсата на основания за предсрочно прекратяване на
договора.
При
това положение предявените искове в общ размер 324.05 лв. са изцяло основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
Макар
и в последните две издадени фактури да са начислени и неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, тъй като същите не са предмет на заповедното
производство, както и не са претендирани в настоящия процес, съдът не следва да
коментира дължимостта на тези суми.
По
разноските:
Съгласно
задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В
заповедното производство от заявителя са направени разноски за заплатена
държавна такса – в размер 25.00 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение –
в размер 360.00 лв.
В
исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена
държавна такса – в размер 25.00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер 360.00 лв. и за
заплатено възнаграждение на особен представител на ответницата – в размер
200.00 лв.
Предвид
основателността на предявените искове, ответницата следва да заплати на ищеца
пълния размер на направените разноски, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „****“ ЕАД (с предишно наименование „Т. Б.“
ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ****и ****, действащи чрез
пълномощник: адв. З.Й.Ц. от САК, и И.Г.Д.,
ЕГН **********,***, ЧЕ И.Г.Д. ДЪЛЖИ НА „****“ ЕАД СУМАТА 324.05
лв. (триста двадесет и четири лева и 05 ст.),
представляваща неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор за
мобилни услуги № *********/07.11.2016
г., Договор за лизинг от 07.11.2016 г. и Договор за мобилни услуги № *********
от 16.11.2016 г., начислени във фактура № **********/15.11.2016 г., фактура №
**********/18.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г., фактура №
**********/18.12.2016 г. и фактура № **********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 711/17.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. № 781/2018 г.
по описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА
И.Г.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****и ****, СУМАТА
385.00 лв. (триста
осемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 781/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 585.00 лв. (петстотин осемдесет и пет лева00 ст.) –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 174/2019 г. по описа на
Районен съд – Попово.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..
СЪДИЯ: