ПРОТОКОЛ
№ 490
гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Мария П. Петрова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора С.и К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600476 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Образувано е във връзка с жалба на адв. П. в качеството му на защитник
на обвиняемия И. Ш..
Обвиняемият И. М. Ш., доведен от ареста се явява заедно със защитника
си адв. Ж. П..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Черешарова.
В залата присъстват близки на обвиняемия – брат, неговата съпруга, зет
и племенници.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
Адв. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме отводи към състава на съда.
1
Представям и моля да приемете 5 бр. медицински документи - 5 от деня на
инцидента, т.е. на следващия ден – 12.08.2023 г., 1 бр.от 18.08.2023 г., когато
вече е в ареста подзащитния ми и 5 документа, от които 2 епикризи за това, че
е бил 5 дни настанен в болница за операция на рана, намираща се в гръдния
му кош отзад и 4 дни за това, че е бил лекуван от захарен диабет. Тези
документи негови роднини ми ги дадоха току що, затова ги няма представени
пред досъдебното производство.
ОБВ. Ш.: Поддържам жалбата на адвоката ми. Нямам отводи към
състава на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с тях. Не възразявам да се приемат
представените доказателства.
Съдът намира, че представените във заверен вид от адв. П. медицински
документи, касаещи обв. И. Ш. следва да бъдат включени в съвкупния
доказателствен материал, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА представените епикризи, листи за медицински
прегледи, ведно с приложения към тях, както и заверени копия от болничен
лист и карта на пациента.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Адв. П.: Нямам други искания.
ОБВ. Ш.: Също.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така
депозираната жалба и отмените определението на първоинстанционния съд
като неправилно и незаконосъобразно. Съображенията са изложени в кратък
вид в жалбата, само ще допълня. Считам, че неправилно е приел
първоинстанционният съд, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 63, ал. 1, а именно за обосновано предположение, че
подзащитният ми е извършил престъплението по така повдигнатото
обвинение по чл.116 от НК, както и че доказателствата по делото не сочат да
извърши престъпление и да се укрие. На първо място има данни по делото, че
подзащитният ми е бил нападнат в деня на инцидента на 11.08.2023 г., точно
от потърпевшия С.А., както и от брат му Р.А.. Интересно по делото е, че са
разпитани 12 бр. свидетели, от които трима полицаи и повече от свидетелите
са от обкръжението на потърпевшия С.А., а именно това е жената на Р.А.,
братът на С., както и брат му на С.- Р., жената на С. и роднини, които по
далечна линия са близки до С.А.. Не са разпитани свидетели очевидци от
обкръжението и роднините на подзащитния ми, за които има данни по делото,
че са присъствали на инцидента, а именно единият от синовете му, съпругата
2
му, както и племенниците, които са били свидетели очевидци на самия
инцидент. По делото има доказателства, както и представените медицински
документи, че подзащитният ми е с множество травматични увреждания,
нанесени от потърпевшия С.А. и отчасти от Р.А., а именно има фрактура на
девето ребро, контузия на раменен пояс подмишница, повърхностна травма
на окосмена част на главата, повърхностни травми на корема, на гърба и таза
и повърхностна травма на гръден кош фас от дясното рамо, за което
представих документи, а именно тази рана, която е на гръдния кош в дясно е
прорезна около 6 см. Същият беше настанен в болница, има документи. Лежа
5 дни, имаше оперативна интервенция, след което раната се е успокоила, но е
бил приет по спешност. Точно тази рана доказва, че подзащитният ми е бил
нападнат с нож от С.А. и същият при самозащита също е употребил нож и
поради тази причина му е повдигнато това обвинение. В тази връзка не съм
съгласен с така повдигнатото обвинение по чл. 116 НК, тъй като
прокуратурата е длъжна да събира както доказателства за виновността на
едно лице, така и за неговата невинност. За неговата невинност не виждам да
са събирани никакви доказателства по делото. Трети месец тече
разследването. Прокуратурата успя да направи съдебномедицински
експертизи както на Р.А. и С.А. за нанесени травматични увреждания, така и
допълнителни медицински експертизи за това дали подзащитният ми И. Ш. ги
е наранил в област, която е жизнено важна, но не се направи нито
съдебномедицинска експертиза на подзащитния ми, въпреки че на 14.08., след
повдигане на обвинението изрично сме искали да се извърши спешна такава
медицинска експертиза, но такава не се извърши. На 16.10. повторно поисках
такава експертиза да се извърши спешно въз основа на тези документи, които
ви представих и цялото му здравословно състояние да се установи раната в
гърба от нож дали е в жизнено важен орган, но и това искане не се уважи.
Нещо повече, по така направените искания вече трети месец нямаме
произнасяне от прокуратурата с постановление. Може да ми бъде отказано,
може и да допуснат, но нямам такова нещо. Делото изцяло е в насока И. Ш.
да бъде с такова обвинение по чл.116, а евентуално да не бъде по друго, т.е.
деянието да бъде определено по друг член от НК. Към настоящия момент на
обвиняемия не е извършена и съдебно психиатрична експертиза дали той не е
бил в състояние на афект, стрес или е бил заплашен с тежки последици от
пострадалия или при неизбежна отбрана или превишаване пределите на
неизбежната отбрана, където наказанията са съвсем други. Считам, че делото
е водено тенденциозно към подзащитния ми. До този момент други свидетели
не са разпитани. На инцидента както казах са били Ш. Ш., Ф.Н., М. Ш. и И.
А., които са били свидетели очевидци, но не са разпитани, а има данни да са
били там.
Относно това да извърши престъпление и да се укрие, същият не е
указал съпротива при задържането. При него е дошъл един от полицаите,
който го е видял в безпомощно състояние, подпрял се на една стена, целият в
кръв, с рани, при което са провели разговор. Това е категорично установено.
3
Същият с постоянен адрес, не е обявяван за ОДИ, не е оказал съпротива при
задържането. Бил е отведен в болница с нанесените му травматични
увреждания точно от пострадалия С.А. и брат му Р.. Намесили са се синовете
му, естествено, за да помогнат при този инцидент. Относно това да извърши
престъпление също считам, че не е налице, тъй като подзащитният ми не е
осъждан, той е реабилитиран. Имал е осъждане през 2000 г., условно, за
което е реабилитиран по право и едно осъждане от 2017 г. с 10 месеца
пробация, за което също е реабилитиран. Има добро име в обществото и
квартала, където живее, трудолюбив е, няма такива условия, които да дадат
данни, че той ще извърши друго престъпление.
Относно твърдението на прокуратурата в първоинстанционния съд, че
попада в хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 считам, че не е основателно, тъй като
единствено се взема под внимание когато не се докаже от доказателствата по
делото, че ще извърши престъпление и ще се укрие и тогава се прилага тази
алинея 2 само и единствено при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение Задържане под стража, а не както сега сме в производство по
чл. 65 НПК.
В този смисъл ще Ви моля да отмените определението на
първоинстанционния съд и да постановите по-лека мярка за неотклонение от
Задържане под стража, която би изпълнила целите на мерките за
неотклонение, визирани в чл. 57 НПК.
Обв. Ш. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата на адв. П., с която се иска изменение на взетата спрямо
неговия клиент Ш. мярка за неотклонение от Задържане под стража в по-лека
такава. Считам, че определението на окръжния съд, с което молбата е
оставена без уважение, е правилно и законосъобразно. Считам, че към
настоящия момент от събраните по делото доказателства не е отпаднала
опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, нито е
разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият Ш. е извършил
престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно това са
изискванията според законодателя, в които мярката може да бъде изменена в
по-лека. Считам, че същите не са налице. От представените в днешното
съдебно заседание медицински документи - 2 епикризи и няколко броя
амбулаторни листове, по никакъв начин не доказват тезата на защитата. За
прорезна рана в областта на гърба никъде в медицинската документация не се
говори. Говори се за рана в епикризата, в резултат на оперативно лечение. От
тези документи се установява единствено, че обвиняемият е търсил
медицинска помощ и такава му е била оказана. Не може да се направи
причинна връзка между деянието на 11.08.2023 г., предмет на настоящото
наказателно производство и последващите медицински интервенции спрямо
обв. Ш.. В тази насока считам, че и твърдението на защитника са голословни.
Излагат се хипотези, както пред първоинстанционния съд, така и пред Вас, че
4
можело да се промени квалификацията в по-лека и т.н. Ние сме изправени в
настоящото производство да разглеждаме доказателствата такива, каквито са
събрани чрез способите на НПК към настоящия момент. Към настоящия
момент считам, че обоснованото предположение за авторството и за правната
квалификация на деянието, извършено от обвиняемия е налице и в тази
насока изводите на окръжния съд са правилни и законосъобразни.
Изключително просторно първоинстанционният съд е посочил
доказателствата, въз основа на които това обосновано предположение се
прави. Считам, че и към настоящия момент е прав окръжният съд, че
опасността обвиняемият да извърши престъпление не е отпаднала. Освен
законовата презумпция, визирана в чл. 63, ал. 1, т. 3 споделям и мотивите на
първоинстанциониня съд относно опасността обвиняемият да извърши
престъпление, а именно същият не не е осъждан, а е реабилитиран и ВКС е
категоричен и последователен в практиката си, че тези осъждания следва да
се приравняват на лоши характеристични данни, нещо което е направил
окръжният съд. Освен това, агресивното поведение, заканата и след нанасяне
на удара, която обвиняемият отправя към пострадалия, разгледани в
съвкупност налагат и извода, че има опасност обвиняемият да извърши
престъпление. Престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11, за което Ш. е
привлечен като обвиняем не само, че предвижда наказание лишаване от
свобода, но е тежко умишлено престъпление и е едно от най-тежките
престъпления по НК. Затова ще моля да приемете, предвид всичко изложено,
че жалбата е неоснователна, определението на окръжния съд е правилно и
законосъобразно и да го потвърдите. Считам, че е разумен срокът за
разследване, около 2 месеца и половина. Вие сте видели, че досъдебното
производство е започнало под ръководството на Районна прокуратура и в по-
късен момент, с оглед събраните доказателства е преценено, че делото следва
да се поеме от Окръжна прокуратура Пловдив, което е сторено. Така че
считам, че за този начален етап на разследване са събрани достатъчно
доказателства. Няма никакви данни за бездействие от страна на органите на
досъдебното производство и считам, че към настоящия момент целите на
мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати единствено чрез най-
тежката мярка за неотклонение.
Адв. П. /РЕПЛИКА/: Не съм съгласен с прокуратурата, че
настаняването на Ш. в болница и оперативното лечение на раната няма
причинно-следствена връзка с инцидента, тъй като тази рана е констатирана
още с пристигането на Бърза помощ и отразено в документите, както и
УМБАЛ Св. Г. повърхностна травма на гръден кош, която впоследствие се
влошава и по спешност същият е настанен в болница, което е отразено в
епикризата и анамнезата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
5
ОБВ.Ш.: Искам да се прибера при семейството си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с което е
било оставено без уважение искането да бъде изменена мярката за
неотклонение задържане под стража на обвиняемия И. Ш..
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на ОС-Пловдив, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че в случая са налице
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за изпълнение на
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените
мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни, тъй като се споделят изцяло. Пред настоящия съд не се
навеждат нови оплаквания, неполучили мотивиран отговор от първата
инстанция. Обсъдени са били всички доказателствени материали, които в
достатъчна степен обосновават убеждение за участие на обвиняемия при
извършване на вмененото му деяние, като са били преценени в тяхната
съвкупност и логическа връзка. Правилно е отчетено, че актуалното към
момента обвинение е за престъпление с правна квалификация по чл. 116, ал.
1, т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Същото се явява тежко
умишлено такова по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се предвижда
алтернативна санкция доживотен затвор без замяна, доживотен затвор или
лишаване от свобода със законоустановен специален минимум на долната
граница на наказанието от петнадесет години и максимум от двадесет години
лишаване от свобода. В случая предвидената от законодателя санкционна
рамка разкрива и високата степен на обществена опасност и морална
укоримост на подобно деяние като вид престъпно поведение, тъй като за него
е бил предвиден и по-тежко наказуем квалифициран състав на престъпление.
Въззивният съд споделя доводите на ОС-Пловдив и по отношение на
преценката на останалите предпоставки, свързани с изпълнение на мярка на
обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на престъпление и
нейната адекватна неутрализация само чрез изпълнение на мярка за
неотклонение – задържане под стража.
Настоящият съд, обаче, намира че в случая е налице реална опасност и в
двата аспекта, визирани в презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК. Преди
малко повече от седмица на 16.10.2023 г. спрямо обвиняемия Ш. е било
повдигнато обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, за което е
предвидена и посочената по-тежка санкционна рамка. Аргументите на
6
защитата, че всъщност не е налице такава опасност, не държат сметка за
принципното положение, че с напредване на разследването, в хода на което е
било прието, че е била постигната и концентрация на инкриминиращи данни
за по-тежко наказуемо деяние, опасността от укриване не само не е отпадала,
но дори е придобила по-интензивни измерения. Опасността от укриване и
рецидивираща дейност се извежда и на самостоятелно основание и без
активност на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК в контекста на
каузалните особености на разследваната дейност и лошите характеристични
данни на обвиняемия, както и предвид предходното му осъждане за
хулиганство, за което е бил реалибилитиран, както и с оглед събраните данни
за неговия буен нрав, конфликтно поведение и зловредна употреба на
алкохол.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че поведението но
Ш. на местопроизшествието се изразило в пълно съдействие на съответните
органи, тъй като не намират опора в материалите по делото. Видно от разпита
на полицейския служител Д.Б., който е бил изпратен там, по повод сигнал за
сбиване, обвиняемият е бил установен на местопроизшествието във видимо
нетрезво състояние. Същият размахвал ръце и буйствал, поради което му
било разпоредено „да се успокои“.
Доводите на защита, че в случая са налице данни да превишаване
пределите на неизбежната отбрана или за неизбежна отбрана към момента не
намират опора в данните по делото. Събраните в кориците на същото
материали понастоящем са еднопосочни за това, че конфликтът е бил
иницииран от обвиняемия, а неизбежна отбрана и превишение на нейните
предели може да има само, когато е започнало противоправно нападение от
страна на пострадалия, което не е прекратено и за чието отблъскване
отбраняващият се причинява вреди на нападателя. Съвкупният анализ на
всичко изложено води до извод, че на настоящия процесуален етап са налице
всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал.
1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно
преследване е изпълняваната мярката за неотклонение „задържане под
стража“, която ще способства за бързото му и своевременно приключване.
И при преценка на здравният статус на обвиняемия, не се налага извод,
противен на вече направения. Не са налице данни за несъвместимо с
условията на ареста негово състояние, като съответните органи, които имат
конкретно разписани задължения по ЗИНЗС за грижите за здравето на
лишените от свободно право на предвижване лица.
В заключение следва да се каже, че обжалваната мярка за неотклонение
се изпълнява при наличието на всички изискуеми предпоставки за това, като
са били съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно тя е в
състояние изпълни целите по чл. 57 НПК.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ОС-Пловдив като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
7
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1664/20.10.2023 г., постановено по
ЧНД № 2190/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8