№ 961
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500497 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.
С протоколно определение на Плевенския районен съд, постановено в
открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. по гр. д. № 3254/2021 г. по описа
на същия съд производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от
ГПК поради оттегляне на предявения иск от ищцата П. С. ИВ. и съгласие на
ответницата В. С. П.. Със същото определение на основание чл. 78 ал. 4 от
ГПК П. С. ИВ. е осъдена да заплати на В. С. П. сумата от 950 лв. за направени
по делото разноски. С определението съдът е уведомил страните за
възможността да обжалват определението за прекратяване на производството
по делото и определението за разноските в 1 - седмичен срок, считано от
датата на откритото заседание.
Недоволна от постановеното определение за прекратяване на
производството пред ПлРС е останала частната жалбоподателка В. С. П.,
ответник в производството пред ПРС, която го обжалва пред въззивния съд и
иска от ПОС да го отмени и да върне делото на ПРС за продължаване на
разглеждането му. Според жалбоподателката същата не е била попитана
лично от съда за съгласието й за оттегляне на иска, а адвокатът й е дал
съгласие без да я уведоми за последиците от оттегляне на иска. Според
жалбоподателката събирането повторно на гласните доказателства в друго
производство ще затрудни същото, поради което след като след заседанието е
разбрала, че оттегленият иск може да бъде повторно предявен заявява, че не
1
дава съгласие за оттегляне на иска или евентуално оттегля даденото съгласие
от пълномощника й.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответницата по същата П. С. ИВ. чрез пълномощника й адвокат В. П., в който
се оспорва основателността на частната жалба. Според ответницата по
жалбата по делото пред ПлРС в о.с.з. е дадено надлежно съгласие за
оттегляне на предявения иск от адвокат П.А. от ПлАК, като ответницата е
присъствала и не е заявила пред съда различна воля от тази на пълномощника
й и не е поискала разясняване на последиците от прекратяване на
производството в тази хипотеза. Иска се от окръжния съд да остави частната
жалба без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното
определение на ПлРС като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното гр.д. № 3254/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че същото
е образувано въз основа на искова молба /ИМ/ от П. С. ИВ. против В. С. П., с
която е предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. По делото са
проведени две открити съдебни заседания, във второто от които, проведено
на 16.06.2021 г. ищцата лично и чрез пълномощника си адвокат В. П. от
ПлАК е заявила пред съда, че оттегля предявения иск. Установява се, че
ответницата, частна жалбоподателка в настоящото производство е
присъствала лично в о.с.з. и пълномощникът й адвокат П.А. от ПлАК е заявил
пред съда, че дава съгласие за оттегляне на предявения иск и иска
прекратяване на производството, като претендира направените от ответницата
по делото деловодни разноски съгласно представен списък.
С обжалваното определение съдът е приел, че са налице основанията на чл.
232 от ГПК, прекратил е производството по делото и е уважил молбата на
ответницата за присъждане на разноските по делото в претендирания размер.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на частния
жалбоподател за нарушаване на правото й при разглеждане на делото в
първата инстанция, изразяващо се в това, че не са й разяснени в пълна степен
правните последици от оттегляне на иска и прекратяване на делото на това
2
основание.
Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
предпоставките на чл. 232 от ГПК се споделят изцяло от окръжния съд.
Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което той
се отказва от търсената защита по висящия процес, десезира съда с
конкретния спор, но си запазва възможността да предяви същият иск срещу
същият ответник в друго производство. Оттеглянето на иска е допустимо във
всеки момент, в който делото е висящо, но ако същото е направено след
първото по делото редовно проведено съдебно заседание в първата
инстанция, за да се прекрати производството по делото е необходимо
съгласието на ответника, което следва да бъде дадено изрично - писмено или
устно. Изискването за съгласие на ответника изхожда от правото му да
получи защита срещу ищеца по висящият процес и поради това, ако съдът
прекрати производството по делото без съгласието на ответника, то правото
на защита на последния се счита нарушено при допуснато от съда съществено
процесуално нарушение. Въззивният съд при съобразяване на установената
съдебна практика приема, че изявлението за оттегляне на иска може да бъде
оттеглено от ищеца, докато същото не е прието от ответника, а оттеглянето на
съгласието на ответника за оттегляне на иска може да бъде оттеглено до
произнасянето на съда за прекратяване на делото. Когато оттеглянето на иска
се прави от пълномощник е необходимо последният да е изрично овластен да
се разпорежда с предмета на спора съгласно чл. 34 ал. 3 от ГПК, като
съгласно същата разпоредба изрично пълномощно е необходимо и за
признаване на исканията на другата страна, в това число за съгласие за
оттегляне на иска.
От представеното по делото в първата инстанция писмено пълномощно от
частната жалбоподателка в полза на адвокат П.А. от ПлАК, подписано на
08.10.2020 г. по гр.д. № 3254/2021 г. по описа на ПлРС, безспорно се
установява, че същото съдържа пълномощия в полза на адвокат А. по реда на
чл. 34 ал. 3 от ГПК, в това число за признаване на исканията на другата
страна, като в пълномощното липсват каквито и да са зачерквания. При
съобразяване на представеното пълномощно, въззивният съд приема, че
адвокат П.А. е бил надлежно упълномощен в насроченото по делото открито
съдебно заседание да направи пред съда устно изявление за съгласие от
страна на частната жалбоподателка за оттегляне на предявения иск. По делото
3
липсват доказателства частната жалбоподателка да е оттеглила
пълномощното си към адвокат А. към момента на изявлението му пред съда,
поради което следва да се приеме, че същото е породило валидно правно
действие. Жалбоподателката е била надлежно представлявана от адвокат А. в
производството по делото и по никакъв начин не е изразила несъгласието си
със заявлението на пълномощника си до произнасянето на съда, а наред с това
същата не би могла да оттегли съгласието си за оттегляне на иска след
поставяване на прекратителното определение по делото позовавайки се на
това, че по -късно е разбрала какви са правните последици от даденото от
пълномощника й съгласие.
След като е стигнал до същите правни изводи, ПлРС е постановил правилно
и законосъобразно определение , което на основание чл. 278 ал. 4 във връзка с
чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенският районен съд,
постановено в открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. по гр.д. №
3254/2021 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 от ГПК поради оттегляне на предявения иск
от ищцата П. С. ИВ..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба
пред ВКС на РБ при условията на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4